Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 05.04.2021г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на пети април  две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 941 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от  ЗЗД.

 

В първоначалната си искова си молба по делото ищецът „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД е изложил твърдения,  че на 02.01.2015г. между страните, на основание чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, е бил подписан Договор за предоставяне на медицински услуги № ДОГ-4, съгласно който ищецът – изпълнител извършва медико-диагностични услуги на възложителя при заплащане на възнаграждение до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите, с неустойка за забава от 1% за всеки ден просрочие (чл. 15 от договора). Срокът на договора е бил до 31.12.2015г.

Сумите по договора, за които са били издадени фактури, са били изплатени изцяло, но със забава. Ответникът дължи неустойка за забава от 163 018. 05 лева по договора, формирана съответно на датата на падежа и датата на плащане - по фактура № ********** за 3 125 лева, за времето от 10.09.2015г. до 05.09.2019г – 45 500 лева,  по фактура № ********** за 3 150 лева, за времето от 10.10.2015г. до 05.09.2019г – 44 919 лева, и до 03.10.2019г., при направеното частично плащане – 357 лева, по фактура № ********** за 2 330 лева, за времето от 10.11.2015г. до 03.10.2019г – 33 155. 90 лева, и след това до 04.11.2019г., при направеното частично плащане – 193. 60 лева, по фактура № ********** за 1 455 лева, за времето от 10.12.2015г. до 04.11.2019г – 20 733. 75 лева, и по фактура № ********** за 1 295 лева, за времето от 10.01.2016г. до 04.11.2019г – 18 052. 30 лева, и след това до 04.12.2019г., при направеното частично плащане – 106. 50 лева.

На 04.01.2016г. между страните е бил подписан но Договор за предоставяне на медицински услуги, със срок 31.12.2016г. Възложителят е заплащал възнаграждението до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който са били извършени услугите. Отново е била уговорена неустойка за забава от 1% за всеки просрочен ден  (чл. 15 от договора). Срокът на договора е бил до 31.12.2016г.

Останали са неплатени услуги, за които са били издадени фактура № ********** за 505 лева частично с падеж 30.05.2016г., както и фактура № ********** с падеж 30.06.2016г. за сумата от 3 735 лева, фактура № ********** с падеж 30.07.2016г. за сумата от 2 045 лева, фактура № ********** с падеж 30.08.2016г. за сумата от 1 355 лева, фактура № ********** с падеж 30.09.2016г. за сумата от 1 265 лева, фактура № ********** с падеж 30.10.2016г. за сумата от 3 630 лева, фактура № ********** с падеж 30.11.2016г. за сумата от 1 732 лева, фактура № ********** с падеж 30.12.2016г. за сумата от 2 135 лева и фактура № ********** с падеж 30.01.2017г. за сумата от 2 192 лева, общо 18 594 лева.

Ответникът дължи и неустойка за забава от 377 805. 50 лева по договора, формирана съответно на датата на падежа и датата на плащане на част от издадените фактури - по фактура № ********** за 780 лева, за времето от 29.02.2016г. до 04.12.2019г – 10 717. 20 лева,  фактура № ********** за 1 870 лева, за времето от 30.03.2016г. до 04.12.2019г – 25 132. 80 лева, и до 03.01.2020г., при направеното частично плащане – 1. 50 лева, фактура № ********** за 3 810 лева, за времето от 30.04.2016г. до 03.01.2020г. – 51 168. 30 лева, и след това до 03.02.2020г., при направеното частично плащане – 252. 65 лева и фактура № ********** за 3 690 лева, за времето от 30.05.2016г. до 03.02.2020г – 49 593. 60 лева, до 13.04.2020 – 1 053. 50 лева и след това до 26.05.2020г. – 217. 15 лева, а върху останалите неплатени фактури, посочени по-горе, от 30-то число на месеца, следващ месеца, за който са били извършени услугите, до 26.05.2020г., съответно 53 261. 10 лева, 28 548. 20 лева, 18 495. 75 лева, 16 875. 10 лева, 47 335. 20 лева, 22 048. 36 лева, 26 538. 05 лева и 26 567. 04 лева. 

На 03.01.2017г. между страните е бил подписан но Договор за предоставяне на медицински услуги № 1318, със срок на договора 31.12.2017г. Съдържанието е било напълно идентично с това на договора от 2016г. В хода на изпълнение на договора ответникът е възложил извършването на медицински услуги, за които са били издадени фактури, но към датата на исковата молба те не са били заплатени. 

Това са фактура № ********** с падеж 28.02.2017г. за сумата от 1 340 лева, фактура № ********** с падеж 30.03.2017г. за сумата от 1 972 лева, фактура № ********** с падеж 30.04.2017г. за сумата от 400 лева, фактура № ********** с падеж 30.05.2017г. за сумата от  2 380 лева, фактура № ********** с падеж 30.06.2017г. за сумата от 1 390 лева, фактура № ********** с падеж 30.07.2017г. за сумата от 1 350 лева, фактура № ********** с падеж 30.08.2017г. за сумата от 1 030 лева,  фактура № ********** с падеж 30.09.2017г. за сумата от 2 340 лева, фактура № ********** с падеж 30.10.2017г. за сумата от 2 420 лева, фактура № ********** с падеж 30.11.2017г. за сумата от 1 750 лева, фактура № ********** с падеж 30.12.2017г. за сумата от 1 655 лева  и фактура № ********** с падеж 30.01.2018г. за сумата от 3 800 лева, общо 21 827 лева.

Дължима е  уговорена неустойка за забава от 1% за всеки просрочен ден, която изчислена до 26.05.2020г. е в размер на 216 038. 66 лева, считано от датата на падежа , съответно за сумите по отделните фактури – 15 852. 20 лева, 22 737. 16 лева, 4 488 лева, 25 989. 60 лева, 14 747. 90 лева, 13 918. 50 лева, 10 300 лева, 22 674. 60 лева, 22 723. 80 лева, 15 890 лева, 14 530. 90 лева и 32 186 лева.

На 16.02.2018г. между страните е бил подписан Договор за предоставяне на медицински услуги № 25, със срок на договора 31.12.2018г. Съгласно чл. 12 от договора възложителят е заплащал възнаграждението до 30-то число на месеца, следващ месеца в който са извършени услугите. Страните са уговорили – чл. 16 от договора, неустойка за забава в размер на 1% за всеки просрочен ден. В хода на изпълнение на договора ответникът е възложил извършването на медицински услуги, за които са били издадени фактури, но към датата на исковата молба те не са били заплатени. 

По този договор фактурите са  фактура № ********** с падеж 28.02.2018г. за сумата от 1 280 лева, фактура № ********** с падеж 30.03.2018г. за сумата от 2 760 лева, фактура № ********** с падеж 30.04.2018г. за сумата от 2 935 лева, фактура № ********** с падеж 30.05.2018г. за сумата от 1 585 лева, фактура № ********** с падеж 30.06.2018г. за сумата от  3 015 лева, фактура № ********** с падеж 30.07.2018г. за сумата от 860 лева, фактура № ********** с падеж 30.08.2018г. за сумата от 950 лева,  фактура № ********** с падеж 30.09.2018г. за сумата от 780 лева, фактура № ********** с падеж 30.10.2018г. за сумата от 1 080 лева, фактура № ********** с падеж 30.11.2018г. за сумата от 1 010 лева, фактура № ********** с падеж 30.12.2018г. за сумата от  637 лева  и фактура № ********** с падеж 30.01.2019г. за сумата от 1 720 лева, общо 18  612 лева.

Дължима е  уговорената неустойка за забава, която изчислена до 26.05.2020г. е в размер на 126 657. 51 лева, считано от датата на падежа, съответно за сумите по отделните фактури – 10 470. 40 лева, 21 748. 80 лева, 22 217. 95 лева, 11 522. 95 лева, 20 984. 40 лева, 5 727. 60 лева, 6 032. 50 лева, 4 711. 20 лева, 6 199. 20 лева, 5 484. 30 лева, 3 267. 81 лева и 8 290. 40 лева.

На 20.02.2019г. между страните е бил подписан Договор за предоставяне на медицински услуги № 29, със срок на договора 31.12.2019г. Съдържанието му  е било напълно идентично с договора от 2018г., с изключение на чл. 16, в който страните са уговорили, че неустойката за забава е в размер на законната лихва.   В хода на изпълнение на договора ответникът отново е възложил извършването на медицински услуги, за които са били издадени фактури, но към датата на исковата молба те не са били заплатени. 

Фактурите са - фактура № ********** с падеж 28.02.2019г. за сумата от 930 лева, фактура № ********** с падеж 30.03.2019г. за сумата от 655 лева, фактура № ********** с падеж 30.04.2019г. за сумата от 1 195 лева, фактура № ********** с падеж 30.05.2019г. за сумата от 730 лева, фактура № ********** с падеж 30.06.2019г. за сумата от 200 лева, фактура № ********** с падеж 30.07.2019г. за сумата от 550 лева, фактура № ********** с падеж 30.08.2019г. за сумата от 1 000 лева,  фактура № ********** с падеж 30.09.2019г. за сумата от 290 лева, фактура № ********** с падеж 30.10.2019г. за сумата от 520 лева, фактура № ********** с падеж 30.11.2019г. за сумата от 600 лева  и фактура № ********** с падеж 30.01.2020г. за сумата от 780 лева, общо 7 450 лева.

Неустойката в размер на законната лихва, изчислена до 26.05.2020г., е в размер на 633. 48 лева, считано от датата на падежа съответно за сумите по отделните фактури – 117. 30 лева, 77. 15 лева, 130. 46 лева, 73. 62 лева, 18. 44 лева, 46. 15 лева, 75. 27 лева, 19. 35 лева, 29. 84 лева, 20. 34 лева и 25. 56 лева.

От страна на ищеца са били предприети редица действия за доброволно уреждане на спора с многобройни устни и писмени покани, но задължението не е било изцяло погасено. Направените частични плащания са недвусмислено признание на исковете и следва да бъдат взети предвид при преценката на основателността им. Ищецът е изпълнил възложените изследвания с необходимото качество, професионализъм и точно, за което има право да получи възнаграждението, което страните са уговорили. Относно претендирането на неустойки е налице трайна съдебна практика (Решение № 120 от 31.07.2019г. по гр.д. № 992/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), според която конкретното неизпълнение следва да се компенсира по предвиден в закона или уговорен в договора начин. В настоящия случай неустойката за забава е била уговорена изрично в договорите. Без наличието на уговорката по неустойка ищецът няма да бъде достатъчно обезпечен за своевременното заплащане на задълженията.  

Ищецът иска да бъдат присъдени сумите от общо 66 483 лева по главницата и 884 153. 20 лева  неустойка за забава, със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (27.05.2020г.) до окончателното плащане, с присъждане на разноските по делото.

 

Ответникът „М.Б.ЗА А.Л.– Х.Б.“ АД оспорва исковете като неоснователни.

Изпълнение на договорите от страна на ищеца не е налице, освен за сумите, платени от ответника. Договорите за медицински услуги от 2018г. и от 2019г. са нищожни, тъй като в тях е посочено, че влизат в сила със задна дата. По същата причина те са с невъзможен предмет, противоречат на закона и накърняват добрите нрави. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за главница и тези за неустойка, съответно законна лихва по договорите. Договорите за предоставяне на медицински услуги са такива за периодично изпълнение и важи тригодишната погасителна давност (чл. 111, б.“в“ от ЗЗД). Страната се позовава на разрешението по Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Изтекла  е и погасителната давност за плащане на неустойка по чл. 111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД. Не са налице доказателства за спиране или прекъсване на погасителната давност. С частичните плащания не е извършено признание за дължими суми. Уговорената клауза за неустойка в договорите от 1% на ден без ограничение във времето  е нищожна поради противоречие с добрите нрави.  Страната се позовава на решения на състави на ВКС на РБ в този смисъл. Клаузите за неустойка в договорите имат функции, които са различни от предвидените в закона. Тези клаузи са превърнати в способ за неоснователно обогатяване, което е недопустимо. Уговорената неустойка за забава в договорите надвишава десетки пъти законната лихва за забава.  Не е имало покани за плащане.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

 

С допълнителната искова молба се потвърждават твърдените от ищеца обстоятелства, като допълнително се излагат доводи по действителността на всички договори между страните и неустоечните клаузи в тях. Не е налице погасяване на вземания по давност – налице са предприети действия по доброволно уреждане на спора, както и са налице плащания от ответника, свидетелстващи за намерение за погасяване на задълженията, които представляват признаване на вземания.

 

Ответникът поддържа оспорванията, възраженията и правните си доводи и  в допълнителния отговор. Сочи на съдебна практика относно приложимата  погасителна давност. 

 

От ищеца допълнително са били представени и писмени бележки по същество на спора.

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

Ищецът е лечебно заведение с предмет на дейност диагностика и лечение на хематологични заболявания, както и научноизследователска и учебна дейност в областта на клиничната хематология, а ответникът – лечебно заведение с предмет на дейност осъществяване на болнична помощ.

На 02.01.2015г. между страните е бил сключен Договор за предоставяне на медицински услуги № ДОГ-4/07.01.2015г., съгласно който ищецът, изпълнител, е приел да извършва медико-диагностични услуги на ответника – възложител, съгласно утвърден  ценоразпис – Приложение № 1 от договора.  Предаването на материал за  изследване се е заявявало от възложителя предварително, след което е бил представян в лабораторията на изпълнителя. Готовите резултати са били представяни на място. Изследванията е трябвало да бъдат извършвани  при ищеца с необходимата бързина, качество и професионализъм, при спазване на изискванията на действащите медицински стандарти, както и при съобразяване на необходимото технологично време  и натовареността на съответната лаборатория. Изпълнителят е имал право да получава възнаграждение според уговореното в договора. Той е изпращал в края на всеки месец фактура за извършените през месеца изследвания, придружена с опис и екземпляр от съответното направление. Цената на извършените медико-диагностични процедури  е трябвало да се заплати от ответника до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите по банков път.  Договорът е бил сключен за срок от датата на подписване до 31.12.2015г. За неуредените въпроси в договора се е прилагало действащото българско законодателство.  Съгласно клаузата на чл. 15 от договора, в случай на забава на дължимото плащане възложителят е дължал на изпълнителя неустойка в размер на 1% на ден от стойността на забавеното плащане.

На 04.01.2016г. между страните е бил сключен нов Договор за предоставяне на медицински услуги със срок от датата на подписване до 31.12.2016г. и с идентично съдържание с договора от 02.01.2015г., освен уговорката относно датата на плащане -  плащането от възложителя е било не до 10-то число, а до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите.

Идентичен договор с договора от 04.01.2016г. е бил сключен и на 03.01.2017г. (Договор за предоставяне на медицински услуги № 1318/03.01.2017г.), със срок от датата на подписване до 31.12.2017г.

Съгласно подписан нов Договор за предоставяне на медицински услуги № 25/16.02.2018г., с посочен срок на действие от 01.01.2018г. до  31.12.2018г., страните отново са уговорили извършването на  медико-диагностични услуги, съгласно утвърден  ценоразпис – Приложение № 1 от договора, при плащане отново до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите, и уговорена неустойка за забава в размер на 1% на ден от стойността на забавеното плащане, но съгласно клаузата на чл. 16 от договора.    

Между страните на 20.02.2019г. е бил сключен и Договор за предоставяне на медицински услуги № 29/20.02.2019г. И при този договор е било посочено, че влиза в сила от 01.01.2019г. и е със срок до 31.12.2019г., при плащане до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите, и уговорена неустойка за забава в размер на законната лихва от деня на забавата, съгласно клаузата на чл. 16 от договора.    

Договорите между страните са представени по делото.

Въз основа на договорите от 04.01.2016г., 03.01.2017г., 16.02.2018г. и 20.02.2019г. от ищеца са били предоставени медико-диагностични услуги, включително удостоверени с издадени от него и представени по делото фактура № **********/18.04.2016г. на стойност 3 690 лева за извършени дейности през месец март 2016г., с падеж 03.05.2016г.; фактура № **********/17.05.2016г. с падеж 30.05.2016г. на стойност 3 735 лева за извършени дейности през месец април 2016г.; фактура № **********/14.06.2016г. на стойност 2045 лева за извършени дейности през месец май 2016г., с падеж 30.06.2016г.; фактура № **********/19.07.2016г., с падеж 01.08.2016г. на стойност 1 355 лева за извършени дейности през месец юни 2016г.; фактура № **********/17.08.2016г. с падеж 30.08.2016г. на стойност 1 265 лева за извършени дейности през месец юли 2016г.; фактура № **********/16.09.2016г. с падеж 30.09.2016г. на стойност 3 630 лева, извършени дейности през месец август 2016г.; фактура № **********/12.10.2016г. с падеж 31.10.2016г. на стойност 1 732 лева за извършени дейности през месец септември 2016г.; фактура № **********/17.11.2016г. с падеж 30.11.2016г. на стойност 2 135 лева за дейности през месец октомври 2016г.  и фактура № **********/16.12.2016г., с падеж 02.01.2017г. за извършени дейности през месец ноември 2016г. – 2192 лева;  фактура № **********/14.01.2017г. с падеж 30.01.2017г., за сума от 1 340 лева извършени дейности през месец декември 2016г.; фактура № **********/09.02.2017г. с падеж 28.02.2017г., за сума от 1972 лева, извършени дейности през месец януари 2017г.;  фактура № **********/16.03.2017г. с падеж 30.03.2017г., за сума от 400 лева, извършени дейности през месец февруари 2017г.; фактура № **********/13.04.2017г., с падеж 02.05.2017г., за извършени дейности през месец март 2017г. – 2 380 лева;  фактура № **********/17.05.2017г. с падеж 30.05.2017г. на стойност 1 390 лева, извършени дейности през месец април 2017г.; фактура № **********/09.06.2017г. с падеж 30.06.2017г. за сума от 1 350 лева, извършени дейности през месец май 2017г.; фактура № **********/07.07.2017г. с падеж 31.07.2017г. за сума от 1030 лева, извършени дейности през месец юни 2017г.; фактура № **********/08.08.2017г. с падеж 30.08.2017г. за сума от 2 340 лева, извършени дейности през месец юли 2017г.; фактура № **********/18.09.2017г. с падеж 01.10.2017г. на стойност 2 420 лева, извършени дейности през месец август 2017г.; фактура № **********/16.10.2017г. с падеж 30.10.2017г., на стойност 1 750 лева, извършени дейности през месец септември 2017г.; фактура № 000002170716.11.2017г. за сума от 1 655 лева, с падеж 30.11.2017г. за извършени дейности през месец октомври 2017г.  и фактура № **********/08.12.2017г.  с падеж 02.01.2018г., за извършени дейности през месец ноември 2017г.; фактура № **********/16.01.2018г. на стойност 1 280 лева за извършена дейност за месец декември 2017г., с падеж 30.01.2018г.; фактура № **********/16.02.2018г. на стойност 2 760 лева за извършена дейност през месец януари 2018г.,  с падеж 28.02.2018г., фактура № **********/20.03.2018г. на стойност 2 935 лева, извършена дейност за месец февруари 2018г., с падеж 30.03.2018г.; фактура № **********/17.04.2018г. на стойност 1 585 лева за извършена дейност през месец март 2018г., с падеж 30.04.2018г.; фактура № **********/16.05.2018г. за сумата от 3015 лева за извършени дейности през месец април 2018г., с падеж 30.05.2018г.; фактура № **********/12.06.2018г. с падеж 02.07.2018г. за сума от 860 лева за извършена дейност през месец май 2018г.; фактура № **********/10.07.20218г. с падеж 30.07.2018г. за сумата от 950 лева за извършена дейност през месец юни 2018г.; фактура № **********/14.08.2018г. с падеж 30.08.2018г. за сумата от 780 лева извършена дейност през месец юли 2018г.; фактура № **********/12.09.2018г. за сумата от 1080 лева за извършена дейност през месец август с падеж 01.10.2018г.; фактура № **********/17.10.2018г. за сумата от 1010 лева за извършена дейност през месец септември 2018г. с падеж 30.10.2018г.; фактура № **********/12.11.2018г. за сумата от 637 лева за извършени дейности през месец октомври   с падеж 30.11.2018г. и фактура № **********/11.12.2018г. за сумата от 1 720 лева за извършени дейности през месец ноември 2018г.,  с падеж 31.12.2018г.; както и фактура № **********/17.01.2019г., с падеж 30.01.2019г. и по която по делото се твърди падеж 28.02.2019г., за сумата от 930 лева, извършени дейности през месец ноември и декември 2018г.; фактура № **********/13.02.2019г., с падеж 28.02.2019г. за която по делото се твърди  падеж 30.03.2019г., за 655 лева, извършени дейности през месец януари 2019г.; фактура № **********/13.03.2019г., с падеж 01.04.2019г., за която по делото се твърди падеж  30.04.2019г.,  за 1 195 лева, извършени дейности през януари и февруари 2019г.;  фактура № **********/14.05.2019г., с падеж 30.05.2019г. за сумата от 730 лева, извършени дейности през месец април 2019г.; фактура № **********/19.06.2019г., с падеж 01.07.2019г. за 200 лева, дейности през месец май 2019г.;  фактура № **********/15.07.2019г., с падеж 30.07.2019г. за 550 лева, дейности през месец юни 2019г.; фактура № **********/15.08.2019г. с падеж 30.08.2019г. за 1 000 лева, дейности през месец юли 2019г.;  фактура № **********/04.09.2019г. с  падеж 30.09.2019г., за сумата от 290 лева, дейности през месец август 2019г., фактура № **********/16.09.2019г. с падеж 30.09.2019г. за 520 лева, дейности за август 2019г., фактура № **********/13.11.2019г. с падеж 02.12.2019г. за 600 лева, дейности за месец октомври 2019г.,  и фактура № **********/11.12.2019г.  с падеж 30.12.2019г. и с твърдян падеж 30.01.2020г., за сумата от 780 лева, дейности през месец ноември 2019г.

Съдът приема действителното извършване на услугите, по уговорения между страните в договорите начин, както и приемане на услугите от ответника,  въз основа на обстоятелството, че издадените от ищеца фактури са били подписани от името на ответника в удостоверение на получаването на услугата, както и, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, са били редовно и своевременно осчетоводени – в  оборотна ведомост на с/ка 499“Други кредитори“ и с/ка 602“Разходи за външни услуги“ за периода от 01.08.2015г. до 20.11.2020г., без да се установяват никакви възражения от страната при ползване на извършените от ищеца изследвания в осъществяваната от ответника болнична помощ - относно бързината, с която са били направени изследванията,  качеството им и съответствието им с действащите медицински стандарти.

Също съгласно заключението на вещото лице по делото, ответникът не е включвал  фактурите в Дневник за покупките по ДДС в месеца на издаването, нито фактурите са били отразявани в съответната справка –декларация по ДДС, тъй като лечебното заведение не е регистрирано по ЗДДС. Съгласно чл. 39 от ЗДДС записаната ставка ДДС е била 0%.  Не е спорно по делото, че издадените от ищеца  фактури  съдържат реквизитите по ЗСч,  ЗДДС и ППЗДДС.   

Неплатените по фактурите суми са били на обща стойност от 66 483 лева, а само тези с падеж след 27.05.2017г. – 41 797 лева. Частично плащане е имало по процесната  фактура № **********/18.04.2016г., като по признание на ищеца това е било на  03.02.2020г. и 13.04.2020г.

За времето от 28.02.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 930 лева е изтекла лихва за забава в размер на 117. 28 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода; за времето от 30.03.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 655 лева е изтекла лихва за забава в размер на 76. 96 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода; за времето от 30.04.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 1 195 лева е изтекла лихва за забава в размер на 130. 45 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода; за времето от 31.05.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 730 лева е изтекла лихва за забава в размер на 73. 40 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода; за времето от 02.07.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 200 лева е изтекла лихва за забава в размер на 18.33 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода; за времето от 31.07.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 550 лева е изтекла лихва за забава в размер на 45. 97 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода; за времето от 31.08.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 1 000 лева е изтекла лихва за забава в размер на 75 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода; за времето от 01.10.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 290 лева е изтекла лихва за забава в размер на 19. 25 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода; за времето от 01.10.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 520 лева е изтекла лихва за забава в размер на 34. 38 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода; за времето от 03.12.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 600 лева е изтекла лихва за забава в размер на 29. 33 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода и за времето от 30.01.2020г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 780 лева е изтекла лихва за забава в размер на 25. 56 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода, общо изтекла лихва от 645. 91 лева. В този смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно законната лихва.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Страните, лечебни заведения по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗЛЗ,  са обвързани от договорите от 04.01.2016г., 03.01.2017г., 16.02.2018г. и 20.02.2019г.,  с предмет предоставяне на медико-диагностични услуги, съгласието за които е било постигнато изрично и писмено. Предвид съдържанието на съществените уговорки по  договорите, те  имат характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, при изрична законодателна уредба на договорите и съгласно ЗЛЗ, с оглед  техния специфичен предмет (извършване на медицински услуги) и страни (лечебни заведения). Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, лечебните заведения могат да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти,  медицински услуги и други дейности.  

В изпълнение на договорите ищецът е изпълнил уговорените медицински услуги на стойност поне 66 483 лева, за което са били издаден и данъчни фактури,  и ответникът, одобрил предоставените услуги,  дължи плащането им, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ.

Възнагражденията по отделните фактури са били дължими  в уговорения срок - до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който са извършени услугите, при съобразяване на правилото на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден, от което страните по договорите  не са се отклонили, така както е възприето и от съда относно падежиране на вземанията по фактурите, съгласно изложеното от  фактическа страна.

 Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице изпълнение на договорите от страна на ищеца. Осчетоводяването на издадените от ищеца фактури по услугите  при ответника  е признание за извършване на услугите и тяхното одобрение, съответно за дължимост на уговореното възнаграждение. За доказателствената сила на фактурите и счетоводните книги  при доставка на стоки и извършване на услуги е и трайната  съдебна практика – напр. Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 67 от 31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съответно посочените в това решение и други решения в подобен смисъл.

 В случая не е имало начисляване на ДДС и ползване на данъчен кредит от ответника, тъй като той не е регистрирано по ЗДДС лице, както е ставката на данъка е нулева, но е налице осчетоводяване на издадените в удостоверение на доставките фактури при ответника.

Същевременно фактурите по доставките са изрично подписани за ответника като получател, както и липсват възражения от страната във връзка с ползване на извършените от ищеца изследвания в осъществяваната от ответника болнична помощ - относно бързината, с която са били направени изследванията,  качеството им и съответствието им с действащите медицински стандарти. 

Неоснователно е още възражението на ответника, че поради предвиденото влизане в сила на договорите от   16.02.2018г. и 20.02.2019г.   от началото на съответната година те били нищожни. Касае за преуреждане на отношенията между страните в договорите и за период от началото на съответната година до датата на сключване, които уговорки са с характер на спогодба (чл. 365 от ЗЗД). По същата причина договорите не са  с невъзможен предмет, нито противоречат на закона и не накърняват добрите нрави.

От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност относно главниците – кратката погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, съгласно който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания, при позоваване на понятието „периодични плащания“, разяснено в ТР № 3/2011 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият  съдебен състав намира възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията по отделните фактури с падежи до 27.05.2017г., три години преди датата на исковата молба (27.05.2020г.),  основателно – за сума от 24 686 лева от вземанията по главницата, съгласно този възприет  размер на вземанията от фактическа страна.  

Както се посочи, договорите между страните са по същество за изработка.  Ищецът, изпълнител, се е задължил да предоставя медико-диагностични услуги по конкретни заявки на ответника в рамките на осъществяваната от него болнична помощ, за което ответникът заплаща  възнаграждение. Предоставянето на услугите от ищеца е било трайно, в срока на действие на договорите, а ответникът е дължал заплащане на възнаграждението на определени в договорите периоди -  ежемесечно, до 30-число на месеца, следващ предоставянето на услугите. Така вземанията на ищеца за възнаграждение по договорите са „периодични плащания“ по чл. 111, б. “в“ от ЗЗД, съгласно ТР № 3/2011 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Същото е възприето и в Решение № 93 от 24.06.2015г. по т.д. № 65 от 2014г. на ВКС, ТК,  I т.о.  – вземането за възнаграждение по договор за предоставяне на услуги, за които се прилагат правилата за изработката, се погасява с изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, когато има за предмет трайно предоставяне на услугите в течение на срока на  действието му и възнаграждението е дължимо на определени или определяеми в договора периоди.   

Ищецът е възразил  за извършени частични плащания с характер на признание на вземанията от ответника, като обстоятелство, прекъсващо теченето на давността съгласно чл. 116, б.“а“ от ЗЗД, но такива плащания в срока на погасителната давност относно процесните вземания няма. Всички посочени от ищеца и относими към процесните вземания плащания са след срока на тригодишната погасителна давност (по фактура № **********). Поради това и съдът не  излага съображения дали частичните плащания могат да имат характер на признание на вземанията, така както възразява ответникът.  Същевременно предприетите от ищеца действия по доброволно уреждане на спора нямат характер на обстоятелства, прекъсващи давността по чл. 116 от ЗЗД и тези доводи на ищеца във връзка с давността са неоснователни.

Или вземанията на ищеца за главницата следва да бъдат уважени за сумата от 41 797 лева (вземанията с падежи след 27.05.2017г.), на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, а в останалата част до пълния предявен размер от 66 483 лева – отхвърлени като погасени по давност.

 

   Изцяло неоснователни са претенциите за неустойки от 1% на ден за допусната забава въз основа на клаузите на чл. 15, съответно чл. 16, от договорите от  04.01.2016г., 03.01.2017г. и 16.02.2018г., както и този от 02.01.2015г., идентичен с предходните, и исковете на ищеца за сумите от 163 018. 05 лева, 377 805. 50 лева, 216 038. 66 лева и 126 657. 51 лева, претендирани на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени.  Възражението на ответника за нищожност на тези клаузи от договорите  поради противоречие с добрите нрави е основателно.       

Клаузите са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, съгласно възприетото по Тълкувателно решение № 1  от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

В случая неустойката по чл. 15, съответно чл. 16 от договорите 02.01.2015г., 04.01.2016г., 03.01.2017г. и 16.02.2018г.,  е била договорна, за забавено изпълнение (мораторна), поденна и процентна. Тя е имала общите функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – обезпечителна и обезщетителна. Не е било предвидено неустойката да се дължи заедно с обезщетението за вредите от забавата (със законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размера, определен с действащото за периода Постановление N 426 от 18.12.2014г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения) и тя не е имала наказателна функция. Така при преценката за това дали неустойката се  отклонява от общото изискване за спазване на добрите нрави (чл. 9 от ЗЗД) и дали е в извънмерен размер,  се преценява съответства ли  неустойката на дадените й от страните функции – обезпечителна и обезщетителна, при съобразяване на обстоятелствата при сключването на договорите.

Съдът  намира, че при неустойката по посочените договори, такова съответствие  липсва.

Очакваните вреди от неизпълнението на задължението на длъжника да плати уговорените възнаграждения (парични суми) са свързани основно с невъзможността кредиторът да получи тези суми. По общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно обезщетението при забава на парично задължение, приложимо като част от естественото съдържание на всеки договор по българското законодателство, щом страните не са предвидили друго, такива вреди надлежно се обезщетяват с присъждането на лихва в размера по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Така очакваната вреда на кредитора от забавата на длъжника е била имуществена и в размер съответен поне на размера на законната лихва за забава, която законодателно е определена за достатъчна да обезщети вредите от забава при паричен дълг.

Уговорената неустойка в случая е била в размер  многократно над размера на законната лихва за забава за периода. При  1% на ден, неустойката е достигала стойността на главния дълг за 100 дни (а не приблизително за 10 години, както е при законната лихва), при срок на изпълнение, съгласно договорите   от един месец и висок размер на обезпечаваните главните задължения.  За кратък период след неизпълнението неустоечното задължение е достигало размера на главното и обезпечителните и обезщетителните функции на неустойката са били накърнени в разрез с изискванията за добросъвестност и добри нрави. Или  е налице огромен номинален размер на неустойката, достигнат за сравнително кратък период след неизпълнението на вече възникнало задължение,  надвишаване на вредите от порядъка на десетки пъти, липса на краен предел на неустойката и  превръщане на неустоечното задължение  в главнично, което прави неустойката нищожна.  

В този смисъл са решения от арбитражната и съдебната практика, съгласно които дори неустойка от 0.5%-0.6% на ден е нищожна (ВАД № 35/2001г., ВАД № 62/2000г., Определение № 895 от 01.07.2011г. по гр.д. № 1759/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Определение № 326 от 03.04.2009г. по гр.д. № 4588/2008г. по гр.д. № 4588/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение от 15.05.2012г. по т.д. № 220/2012г. на Апелативен съд гр. Варна, недопусната до касация  с решение по т.д. № 991/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 522 от 11.06.2013г. по т.д. № 983/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 287 от 03.05.2017г. по т.д. № 201/2017г.  на ВКС, ТК,ІІ т.о.  Решение № 75 от 07.07.2020г. по т.д. № 732/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., включително посочените от ответника съдебни решения),  както  и правната теория (К.Т., „Към въпроса за намаляването на неустойката” в Юбилейния сборник в чест на професор Живко Сталев от 2005г.).  

 

Основателно е искането на ищеца за присъждане на неустойка по чл. 16 от договора от 20.02.2019г. между страните  – в размер на законната лихва.

Периодите на забава за сумите по издадените фактури по този договор са съответно на възприетите падежи на плащанията, съгласно изложеното от фактическа страна, съответно на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, от която страните в договора не са се отклонили - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. от деня, следващ деня на падежа. 

За сумата от 930 лева по фактурите по договора от 20.02.2019г. претенцията на ищеца е за забава за времето  от 28.02.2019г. до 26.05.2020г., включително. В този период задължението е падежирало (30.01.2019г.)  и е дължима неустойка в размер на законната лихва от 117. 28 лева, съответно на възприетото от фактическа страна. Това е и за сумата от 655 лева по главницата – неустойката в размер на законната лихва е дължима поне за периода  от 30.03.2019г. до 26.05.2020г. - 76. 96 лева, както и за сумата от 1 195 лева при период на забава поне от 30.04.2019г. до 26.05.2020г., включително - 130. 45 лева неустойка, съответно на промените в основания лихвен процент за периода. Сумите са в рамките на претендираното от ищеца по размер. Върху сумата от 730 лева е дължима неустойка за забава за  времето на забава от 31.05.2019г. до 26.05.2020г. - 73. 40 лева, при падеж на задължението 30.05.2019г.; върху сумата от 200 лева - за времето от 02.07.2019г. до 26.05.2020г., включително, при падеж 01.07.2019г. - 18. 33 лева; за сумата от 550 лева -  лева е изтекла лихва за забава в размер на 45. 97 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода за времето от 31.07.2019г. до 26.05.2020г., включително; за времето от 31.08.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 1 000 лева е изтекла лихва за забава в размер на 75 лева, а за времето от 01.10.2019г. до 26.05.2020г., включително, върху сумата от 290 лева е изтекла лихва за забава в размер на 19. 25 лева. Тези суми също в рамките на претендираното от ищеца. Дължима е и неустойка за главниците от 520 лева и 600 лева в рамките на претендираното от самия ищец – 29. 84 лева и 20. 34 лева, при установените като изтекли лихви за забава в по-голям размер - съответно от 34. 38 и 29. 33 лева. За сумата от  780 лева главница е изтекла лихва за забава в размер на 25. 56 лева, съответно за период на забавата 30.01.2020г. – 26.05.2020г., включително, при падеж поне от 30.12.2019г.

Или общо дължимата на ищеца неустойка по договора от 20.02.2019г.  е 632. 38 лева, съответно на изтеклата лихва за забава до 26.05.2020г., включително, датата преди предявяване на исковата молба. В останалата част до пълния предявен размер от 633. 48 лева претенцията за неустойка следва  да бъде отхвърлена. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане, което също е съответно на уговореното между страните по договора.    

 

Като акцесорни, основателни са и претенциите на ищеца за лихва за забава в законния размер по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г., върху сумата от останалите признати като дължими и непогасени по давност вземания по главницата от датата на исковата молба (27.05.2020г.) до окончателното плащане. Поради нищожността на клаузата за неустойка, кредиторът има право на обезщетение за забава по общите правила на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (чл. 26, ал. 4 от ЗЗД). 

Неоснователно е възражението на ответника, че е трябвало да има покана за плащане. Между страните е било уговорено плащане на задълженията на ответника - възложител на определен ден  (чл. 84 от ЗЗД).

 

Относно погасените по давност главни вземания претенцията за лихва за забава се отхвърля, на основание чл. 119 от ЗЗД. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

 

Тъй като претенции по делото за изтекла лихва върху главниците по договорите от 02.01.2015г., 04.01.2016г., 03.01.2017г. и 16.02.2018г. няма,  съдът не дължи такова произнасяне.

 

По разноските

           

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса от 38 025. 45  лева,  1 500 лева разноски за вещо лице и 28 080 лева адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими разноски от 3 017. 41 лева. 

            От направените от ответника разноски от 33 600 лева адвокатско възнаграждение с ДДС  са му дължими 32 100. 34 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

 

            Воден от горното съдът

 

                                                              Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „М.Б.ЗА А.Л.– Х.Б.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***6,   да заплати н. „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***, на основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, сумата от 41 797 лева (четиридесет и един хиляди седемстотин деветдесет и седем лева) останали неплатени възнаграждения по Договор за предоставяне на медицински услуги № 1318/03.01.2017г., Договор за предоставяне на медицински услуги № 25/16.02.2018г. и Договор за предоставяне на медицински услуги № 29/20.02.2019г., със законната лихва за забава върху сумата от 41 797 лева от 27.05.2020г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както и 632. 38 лева (шестстотин тридесет и два лева и тридесет и осем стотинки) неустойка за забава в размер на законната лихва до 26.05.2020г., включително, върху неплатените суми по Договор за предоставяне на медицински услуги № 29/20.02.2019г., въз основа на клаузата на чл. 16 от договора,  на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.  79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, в останалата част до пълния предявен размер от 66 483 лева, със законната лихва, съответно исковете за неустойки по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 884 153. 20 лева.   

 

ОСЪЖДА „М.Б.ЗА А.Л.– Х.Б.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***6,   да заплати н. „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 3 017. 41 лева (три хиляди и седемнадесет лева и четиридесет и една стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***,   да заплати на „М.Б.ЗА А.Л.– Х.Б.“ АД,  с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***6,   сумата от 32 100. 34 лева (тридесет и два хиляди и сто лева и тридесет и четири стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: