РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Балчик, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20213210100326 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „***“
ЕООД, представлявано от С. Д. против ЕТ „***“, гр. Д., ул. ***, ***, *** за
осъждане на ответника да премахне за своя сметка на построената масивна
ограда в северната част на собствения на дружеството ПИ ***, находящ се в
Стопански двор на с. Д..(петитумът е уточнен с молба от 07.07.2021 г.)
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно
чл. 235, ал.3 от ГПК, като взе предвид наведените доводи и възражения, прие
за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***.
В тоя смисъл е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот
№***. – л. 50 от делото, вписан под №*** г. на СВ при Районен съд-Б..
Ответникът изградил масивна ограда с височина 2-2,20 м. в собствения му
имот, без да има право за това. Това обусловило предявяване на негаторния
иск.
Ответникът твърди, че към момента на получаване на строителното
разрешение и изграждане на оградата е бил носител на правото на
собственост върху ПИ с идентификатор *** по КК на с. Д..(сега ПИ с
идентификатор *** и част от ПИ с идентификатор ***) и според
конструктивното становище е изразил желание оградата да бъде изпълнена
изцяло в неговия имот. След получаване на исковата молба, ответникът
заявява, че отново е извършил замервания и установил, че част от оградата
попада в имота на ищеца, за което предприел съответните действия за
отстраняване на незаконната част от оградата.
1
Към настоящия момент, ответникът обитава част от имот с
идентификатор *** и с идентификатор ***, като е изградил в тях семеен хотел
и масивна ограда, съобразно разрешение за строеж №*** г. и допълнение от
01.02.2011 г.
Правната квалификация на иска е в нормата на чл. 109 от ЗС.
Actio negatoria предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да
не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, отдадено от
собственика . Основание за защита чрез иска се поражда само при
състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита.
Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи
правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и
състояния, както и премахване на последиците от тях. (Тълкувателно решение
№ *** г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК)
Фактическият състав на иска не изисква, както и при иск по чл. 108 от
ЗС, ответникът да противопоставя свои самостоятелни вещни права или
друго основание, на което владее или държи имота, или да има такива права.
За уважаването на иска е достатъчно да се установи, че ответникът
неоснователно пречи на ищеца да упражнява своето вещно право на
собственост, като създава или се ползва /поддържа/ от създадено
противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на
пълноценното ползване на вещта според неговото предназначение. ( Решение
№ *** г. на ВКС по гр. д. № 1796/2020 г., I г. о., ГК)
По делото бе извършена съдебно-техническа експертиза, вещите лица
по която представиха заключение, което съдът прие като обективно и
компетентно изготвено.
Вещите лица установиха, че между поземлени имоти с идентификатори
*** и *** има изградена ограда-участъци А и Б от скица-приложение № 26.
Оградата в тези части е масивна, тя е в съответствие с нормативите за
максимално допустимо отклонение в урбанизираните територии. Преди т. А,
оградата е ажурна и е изградена отново в съответствие с изискванията и в
рамките на допустимото отклонение.
Има изградена ограда и между имоти № № *** и *** в участъци В1 и
В2. Оградата е изградена на част, около половината от цялото продължение
на имотната граница. Тя изцяло попада в площта на ПИ ***, но е на
максимално отклонение 20 см. от имотната градина, което е в рамките на
допустимото отклонение. Оградата е с височина 2,20 м.
В съдебно заседание вещото лице инж. А. К. заяви, че оградата между
ПИ с №№*** и *** е изградена и разположена по равно в двата имота.
Оградите в сочените точки отговорят на правилата и нормативите,
действали по време на извършването им и са в съответствие на чл. 48, ал. 3 и
2
ал. 4 от ЗУТ.
Съобразно трайната практика на съдилищата (Определение № 53 от
4.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 497/2018 г., I г. о., ГК; решение № 793 от
26.10.2009 г. по гр. д. № 1627/2008 г. на ВКС, IV-то г. о.; Определение № 232
от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 50/2020 г., I г. о., ГК; решение № 152 от
28.05.2008 г. по гр. възз. д. № 248/2007 г. на Окръжен съд-Д. и др.) искът по
чл. 109 ЗС не се уважава, когато ответникът извърши строителни дейности, с
които навлиза в имота на ищеца, но в рамките на допустимото отклонение по
чл. 18 от Наредба № *** от 15.12.2016 г. /Наредба № 3/2005 г./ за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Това състояние следва да се окачестви като допустимо (в границите на
допустимите норми), а създаденото и поддържано при това застъпване
фактическо състояние не би могло да се определи като неправомерно, по
смисъла на чл. 109 от ЗС.
Въпросът, който буди размисъл в разглеждания казус е, може ли
третото лице, което към момента на изграждане на оградата е нямало вещни
права, след решение № 75/17.07.2015 г. по гр.д. №6599/2014 г. по описа на
ВКС, където правото на собственост върху ПИ *** е признато за Държавата и
отречено за ответника да събори и изгради наново оградата през 2021 г., без
ново разрешение за строеж.
Настоящият състав на съда, намира, че новоизградената ограда е
незаконна, като изградена без разрешение за строеж и от лице без надлежни
права, но същата съответства на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, което налага
извода, че същата не пречи на ищеца да упражнява своето вещно право на
собственост, напротив тя изпълнява своята функция като ограда - съоръжение
около имот, което го предпазва от нерегламентирано проникване.
С оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен и
следва да го отхвърли.
Съдът следва да осъди ищеца да заплати пълния размер държавна такса.
Ответникът не представя списък на разноските.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Д., ул. д-р ***, представлявано от С. Д. против ЕТ „***“, гр. Д., ул. ***,
***, *** за премахване за негова сметка на построената масивна ограда в
северната част на собствения на дружеството ПИ ***, находящ се в
Стопански двор на с. Д..
ОСЪЖДА „***“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Б. сумата в размер на 1лв.(един лев),
представляваща допълнителна държавна такса за предявения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Д. в
3
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
4