РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Силистра, 17.07.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 296 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката М.Р.М., ЕГН **********, адрес: ***, моли съда да отмени ревизионен акт № Р-03001919000937-091-001 / 12.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поради нарушения на материалния закон и да ѝ присъди направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП – изразява становището, че жалбата е неоснователна и претендира направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, възлизащи, съобразно списъка на разноските (л. 955 от делото), общо на 1896,66 лв.
Съдът прие за установено следното:
Със заповед от 14.02.2019 г., съставляваща л. 724 – 727 от делото, било възложено извършването на ревизия по отношение на жалбоподателката за установяване на задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и по здравното осигуряване за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. Горепосочената заповед е издадена от компетентен орган, видно от заповедта на директора на ТД на НАП – Варна от 20.12.2018 г., съставляваща л. 728 – 729 от делото.
Възложителят на ревизията е издал впоследствие заповед от 15.05.2019 г., с която е определил 27.05.2019 г. като дата за приключване на ревизията и е внесъл промяна в състава на ревизиращите субекти (л. 716 – 717 от делото).
Длъжностните лица, на които било възложено извършването на ревизията със заповедта от 15.05.2019 г., са съставили на 10.06.2019 г. ревизионен доклад (л. 68 и сл. от делото), връчен на 19.06.2019 г. на жалбоподателката (л. 113 от делото), която подала срещу него възражение, заведено в ТД на НАП – Варна с входящ номер от 02.07.2019 г. (л. 61 и сл. от делото).
С ревизионен акт № Р-03001919000937-091-001 / 12.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна (възложителят и ръководителят на ревизията), били установени – към 12.07.2019 г. – задължения на жалбоподателката в общ размер 19095,25 лв., формирани от следните суми: 1) данък по ЗДДФЛ, ведно с лихви за забава, както следва: а/ за 2013 г.: главница – 581,00 лв., лихва – 306,72 лв.; б/ за 2014 г.: главница – 3285,00 лв., лихва – 1400,43 лв.; в/ за 2015 г.: главница – 4253,00 лв., лихва – 1380,05 лв.; г/ за 2016 г.: главница – 960,00 лв., лихва – 214,15 лв.; д/ за 2017 г.: главница – 1450,00 лв., лихва – 176,43 лв.; 2) здравноосигурителни вноски, ведно с лихви за забава, както следва: а/ за 2014 г.: главница – 1023,78 лв., лихва – 451,27 лв.; б/ за 2015 г.: главница – 1180,74 лв., лихва – 397,99 лв.; в/ за 2016 г.: главница – 914,11 лв., лихва – 218,71 лв.; г/ за 2017 г.: главница – 789,60 лв., лихва – 112,27 лв. (л. 37 и сл. от делото).
На 18.07.2019 г. гореописаният ревизионен акт бил връчен на жалбоподателката (л. 50 от делото), която подала на 26.07.2019 г. – чрез Български пощи, – по административен ред, жалба срещу ревизионния акт (л. 32 и сл. от делото). Ответникът отхвърлил жалбата с решение № 217 / 03.10.2019 г. (л. 10 и сл. от делото), съобщено на жалбоподателката на 17.10.2019 г. (л. 9 от делото).
Последвала е жалбата, инициирала настоящото дело, която е била входирана в учреждението на ответника на 31.10.2019 г. (л. 3 от делото), т.е. в рамките за законоустановения срок.
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на жалбоподателката на 17.01.2020 г. (л. 765 от делото). Връчването бе разпоредено с определение от съдебно заседание на 09.01.2020 г. (л. 758 от делото). Със същото определение беше предоставена възможност на жалбоподателката да изрази становище по приемането на електронните документи в срок до следващото съдебно заседание. Възражение от жалбоподателката срещу електронните документи не беше изразено, поради което в съдебното заседание на 30.01.2020 г. електронните документи бяха допуснати като доказателства по делото (л. 776 от делото).
От гореизложеното следва, че са изпълнени изискванията на чл. 112 – чл. 120 ДОПК, поради което се налага извод за спазване на правилата за процедура и компетентност при издаването на оспорения ревизионен акт.
Видно от представените по делото документи, както и от назначената съдебна експертиза, жалбоподателката е получила през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. чрез международните платежни системи „Western Union“ и „Money Gram“ деветдесет и три парични преводи с левова равностойност в общ размер 109215,24 лв. (2013 г. – 5810,48 лв., 2014 г. – 33874,98 лв., 2015 г. – 43712,82 лв., 2016 г. – 10520,41 лв., 2017 г. – 15296,55 лв.), наредени от лица в Турция, Испания, Франция, Норвегия и България без посочване основанието на преводите; по повод на тези преводи не са заплащани данъци и здравноосигурителни вноски. Жалбоподателката не доказа основанието за получаване на гореописаните суми. С оглед на това, правилно органите по приходите са ги квалифицирали по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, направили са извод за задължения по чл. 40, ал. 5 ЗЗО, определили са данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ, изчислили са данъка по чл. 48 ЗДДФЛ и са начислили лихва за забава по чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 1 ЗЛДТДПДВ. Правилно също така, според изчисленията на вещото лице, е пресметнат размера на всички суми по ревизионния акт, както става ясно от следното таблично обобщение, съдържащо се в заключението:
Следователно процесните задължения да жалбоподателката към
12.07.2019 г., представени в сумарна форма, са следните: здравноосигурителни
вноски – 3908,23 лв., данък – 10529,00 лв., лихва – 4658,02 лв., общо –
19095,25 лв.
По делото е представена присъда № 9 / 08.06.2020 г. на Окръжен съд – Силистра по НОХД № 38 / 2020 г., с която жалбоподателката е призната за виновна „в това, че през периода 28.03.2008 г. до 28.09.2017 г. в гр. Главиница, обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 8374,95, като не е подала в Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Главиница изискуемите по чл. 49, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси данъчни декларации в нито един случай на получени в периода 199 броя дарения от различни лица на обща стойност 201071,26 лв. [...] чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК [...]“ (л. 962 от делото). Видно от придружителното писмо, присъдата не е влязла в сила поради подаден срещу нея протест, вследствие на което тя все още не е произвела сила на пресъдено нещо. Не следва обаче настоящото производство да бъде спряно в очакване да се формира въпросната сила на пресъдено нещо, тъй като, според практиката на ВАС, установяването на задълженията за данъци по чл. 1 и чл. 108 ДОПК се извършва с ревизионен акт, чиято законосъобразност не зависи от изхода на наказателното производство по обвинение по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 НК срещу адресата на ревизионния акт (вж. определение № 16965 / 11.12.2019 г. на ВАС по адм.дело № 13759 / 2019 г.).
С оглед на изложените дотук съображения, жалбата на активно легитимиранта страна се явява неоснователна. При това положение следва да бъде уважена претенцията на ответника за разноски, които, според представения списък на л. 955 от делото, възлизат общо на 1896,66 лв.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пр. посл. ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.М., ЕГН **********, адрес: ***, срещу ревизионен акт № Р-03001919000937-091-001 / 12.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, с който са установени задължения в общ размер на 19095,25 лв. (деветнадесет хиляди и деветдесет и пет лв. и двадесет и пет ст.).
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на 1896,66 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и шест лв. и шестдесет и шест ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: .....................