№ 5
гр. Айтос, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20242110200523 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Д. Н. Р., ЕГН **********, с адрес:
***, действащ чрез пълномощник адв.Т. Р. - БАК против Електронен фиш (ЕФ) Серия К №
9187233 на ОД на МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 300,00 (триста) лева. С жалбата се
моли за отмяна на обжалвания ЕФ, поради допуснати в хода на адм.производство
съществени нарушения на процесуалния закон, включително и издаването му извън
предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН едногодишен давностен срок от извършване на
нарушението.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Д.Р., редовно призован не се
явява. Не се явява и адв.Р., от чието име е постъпила писмена молба с която се поддържат
оплакванията, изложени в жалбата и в обобщение се моли за отмяна на процесния ЕФ кат
онезаконосъобразен. Претендира се заплащане на направените съдебно-деловони разноски.
Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно
уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява писмени становище за
неоснователност на жалбата, молейки за отхвърлянето й. Не ангажира доказателства, извън
събраните по административно наказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С атакувания ЕФ жалбоподателят Р. е санкционирана за това, че на 25.12.2023
г. в 17:27 ч. в общ.Айтос на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, при
ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч, въведено с пътен
знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача, управлява л. а. ПЕЖО 307 ЦЦ,
с рег.№ А 7327 МТ с наказуема скорост 81 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 с №
1
1047F8A4010800E9, насочено в посока на измерване северозапад и снимащо в двете посоки,
като по случая бил изготвен снимков материал.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал.
2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити, но разгледана по същество съдът намира за
неоснователна, поради следните съображения:
В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на „автоматизирани
технически средства и системи“, представляващи уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес. Процесното АТСС представлява
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, неизискващо съставяне на
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
ЕФ съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, издаден по утвърдения
образец от министъра на вътрешните работи. В случая разпоредбите на ЗАНН, касаещи
изискванията за съдържание на АУАН и НП не намират приложение, тъй като в ЗДвП е
предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС чрез издаване на ЕФ при нарушение установено и заснето с техн. средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Макар и ЗДвП да предвижда, че влезлият
в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, приравняването е само относно последиците, с
които се ползват вл. в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне
на правилата на ЗАНН за съставяне на НП и неговите реквизити относно ЕФ (в т. см.
Решение № 1290/29.06.2018 г. по к. а. н. д. № 1079/2018 г., Р. № 1387/19.07.2017 г. по н. д. №
1242/2017 г., Р. № 179/12.02.2016 г. по н. д. № 2478/2015 г., всички на Адм.С-Бургас).
Липсата на дата на издаване на ЕФ не представлява изискуем реквизит по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, респ. не може да се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност
на ЕФ. В случая процесът на установяване на нарушението е лишен от човешка намеса.
Липсата на посочен издател на ЕФ не представлява нарушение, т. к. при издаден ЕФ по см.
на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП се касае за електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи, т.е. ЕФ се генерира
автоматично от системата, въз основа на постъпилите в същата данни и няма конкретно
лице, издало фиша (така Решение № 454/06.04.2022 г. по к. а. н. д. № 36/2022 г. на АдмС-
Бургас). Не е необходимо при проверка законосъобразността на ЕФ да се изследва въпроса
кой и кога го е издал, доколкото ЕФ не е НП, а е своеобразен властнически акт, създаден от
административно-информационна система (ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. д. №
1/2013 г.). В този смисъл, не е и необходимо ЕФ да бъде подпечатан или подписан (Р. №
1232/02.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1482/2020 г. на АдмС-Бургас).
За правилното решаване на делото следва да се посочи, че легална дефиниция
на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка,
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
2
електронния фиш. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Следва да се посочи, че в
производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила,
регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН намира приложение единствено за неуредените случаи –
съгласно чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
При издаването на електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два
отделни акта: АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ характер на
предявено административно обвинение, както и на наказателно постановление, имащо
характер на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното
нарушение административно наказание. В този смисъл не може да се приложи и
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш установяване
на нарушението става с автоматизирано техническо средство - т. е. в производството по
издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на АУАН и не се връчва такъв,
поради което и не се изисква да се съобразяват сроковете, посочени в ЗАНН. В този смисъл
е константната практика на АдмС-Бургас, постановена след приемането на горепосоченото
Тълкувателно решение, например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н.
а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. №
150/2015 г., поради което изложените оплаквания от жалбоподателя за неспазване на
сроковета по чл.34 от ЗАНН са неоснователни.
Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на
извършване (път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и
регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС), отразено е
обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50
км/ч скорост (въведена с надлежен пътен знак В26), както и точно установената от АТС
скорост, вкл. разликата между установената и разрешената скорост – в случая 31 км/ч.
Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена скорост, с
която се е движил л. а. на жалбоподателя от 84 км/ч, същата правилно е редуцирана на 81
км/ч (чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). Фактическата обстановка,
отразена в ЕФ, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на АТС (л. 10 от делото),
представляваща веществено док. средство по см. на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, на която ясно се
виждат датата, точния час на нарушението и рег. номер на МПС, както и мястото на
извършване на нарушението (вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с по -
висока от 50 км/ч, скорост, въведена с надлежен пътен знак В26). От доказателствата се
установява по несъмнен начин, че пътен знак В-26 в процесният пътен участък действително
е бил монтиран, както и че ограничението на скоростта от 50 км/ч, действало в същия
участък, се установява и от протокола за проверка на БИМ, в който е посочено и мястото на
монтажа на АТС (път III-208, км 92+577, до бенз. "Орел 2001", гр. Айтос).
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, т. к. не е спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, бил е
запознат към датата на деянието със задълженията при управление на МПС, в т. ч. и
задълженията му по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, сигнализирани с нарочен
пътен знак, които задължения в случая съзнателно не е спазил. В случая отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. За
нарушение на материалноправната норма на чл. 21, ал. 2 ЗДвП в санкционната норма на чл.
182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ от 300 лв. за всеки който превишава
разрешената максимална скорост извън населено място с 31 до 40 km/h, приложима за
настоящия случай, т. к. процесното превишение на скоростта, осъществено от
жалбоподателя, е с 31 км/ч, поради което атакуваният ЕФ следва да се потвърди.
Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-честите
причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост (както
в случая), поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност,
3
обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било
констатирано с автоматизирано техническо средство, поради което съвсем в унисон с
нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1
от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В конкретния случай именно по повод на
постъпило заявление от собственика на МПС – М. Н. Р. и на база приложените към него:
декларация с данни за лицето, извършило нарушението – Д. Н. Р., и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство, на лицето, посочено в декларацията (в
случая жалбоподателя Р.) е бил издаден и изпратен електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш на собственика на л.а. - М.Р. е
бил анулиран.
На основание чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП жалбоподателят Р., като ползвател на
процесното МПС на дата 25.12.2023г. за времето от 10:00ч. до 21:00часа, е бил санкциониран
с налагане на наказание глоба в размер на 300 лева. Наказващият орган правилно е
приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на
скоростта за населено място с 31 км/ч, т. е. в рамките, определените в чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП.
За извършеното на нарушение на посочената санкционна разпоредба от ЗДвП се предвижда
наказание за превишаване от 31 до 40 км/ч извън населено място - глоба 300 лв. На
жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер, поради което съдът счита, че с
обжалвания ЕФ АНО правилно се е произнесъл и досежно санкционната му част.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 от ЗАНН, Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия К № 9187233 на ОД на МВР Бургас,
с който на Д. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено наказание “глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4