Определение по дело №315/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№………/……….03.2020г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на …………………. март две хиляди и двадесета година, в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                           ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз.търг.дело № 315 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №95329 от 19.12.2019г. на  АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр.София чрез пълномощник юрк Л.Ч. срещу Решение № 5407/04.12.2019г., постановено по гр.д.№ 9877/2019г. на ВРС, 39-ти състав, с което въззивникът Е ОСЪДЕН да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ №89Б сумата от 747.52 лв. представляваща сбор от 732.52 лева, определено и изплатено застрахователно обезщетение за увреждания по лек автомобил „***“ с ДКН ***, дължимо по полица „Каско +“ № 440117241004652/31.07.2017г. и 15.00 лева, ликвидационни разходи по щета № 44010311709381, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 83.62 лв., мораторна лихва  за периода от 18.05.2018г. /датата, на която ответника е отказал изплащането на претендираните суми/ до датата на депозиране на исковата молба в съда.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, несъобразено със събраните по делото доказателства и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.  Конкретно развитите доводи са за неправилност на извода, че въззивникът не е доказал по безспорен начин изпълнението на задължението за изграждане и поддържане на телена предпазна оградна мрежа по протежението на път А2 (Автомагистрала „Хемус"). На следващо място се оспорва извода на съда за доказаност на сложния фактически състав на чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД. Счита се, че е налице случайно деяние, доколкото автомобилът се е ударил във вече неподвижно лежащо животно на пътя. Настоява се, че ако вредите са причинени от животно, то съгласно чл.50 от Закона за задълженията и договорите собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Глиганът е диво животно по смисъла на чл.5, ал.2 , във връзка с ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и като такова отговорност за него носи Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл.4, ал. 1 от същия закон, както и Североизточно държавно предприятие, чрез Държавно ловно стопанство „Шерба" (по аргумент от чл.9, ал.9 от ЗЛОД). Сочи се, че съдът не се е произнесъл по основателността на това възражение. Поддържа се, че животното, което се е намирало на пътното платно на магистралата, би могло да влезе на пътя от мястото на прекъсване на мрежата, а именно при отвора на  наличното мостово съоръжение. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на ответника – „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД ЕИК *********.  

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба с вх. №95329 от 19.12.2019г. на  АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр.София чрез пълномощник юрк Л.Ч. срещу Решение № 5407/04.12.2019г., постановено по гр.д.№ 9877/2019г. на ВРС, 39-ти състав, с което въззивникът Е ОСЪДЕН да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ №89Б сумата от 747.52 лв. представляваща сбор от 732.52 лева, определено и изплатено застрахователно обезщетение за увреждания по лек автомобил „***“ с ДКН ***, дължимо по полица „Каско +“ № 440117241004652/31.07.2017г. и 15.00 лева, ликвидационни разходи по щета № 44010311709381, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 83.62 лв., мораторна лихва  за периода от 18.05.2018г. /датата, на която ответника е отказал изплащането на претендираните суми/ до датата на депозиране на исковата молба в съда.

 

 

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 315/2020 год. на ВОС за 08.04.2020 год. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните и третото лице помагач на ответника, ведно с препис от настоящото определение.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                         2.