РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Перник, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500165 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Б., действаща като пълномощник на
Н. И. К., против решение №139/31.10.2019 г., постановено по гр. дело № 380/2015 г. на РС -
Брезник, в ЧАСТТА МУ, в която на основание чл. 353 ГПК на жалбоподателя е разпределен
в дял - дял 1 включващ: помещение № 1, помещение № 4 и помещение № 5/баня с
предверие/ по предоставена схема на вещото лице А., намираща се на стр. 22 по делото,
намиращи се на подземния етаж от масивната триетажна жилищна сграда с идентификатор
06286.501.1188.1, изградена в парцел *** в кв. ** по регулационния план на ***, а на К. И.
К. е разпределен в дял – дял 2 включващ: помещение № 2, помещение № 3 и лоджия,
намиращи се в същия приземен етаж, както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлена предявената
от жалбоподателя против Н. И. К. претенция по чл. 346 ГПК.
В жалбата се посочва от една страна, че жалбоподателят е съгласен с извършеното
разпределение на съсобствените имоти чрез способа, предвиден в чл. 353 ГПК, но
същевременно изразява недоволство, че първоинстанционният съд е извършил делбата без
да съобрази обстоятелството, че за приземния етаж /сутерена/ „има един вход откъм
жилищната сграда и този вход минава през помещенията на сутерена под формата на
коридор, който не е включен в делбата“ и че при това положение „дяловете не са напълно
обособени като самостоятелни дялове“, доколкото входа е един и същ и това не било
посочено в решението. Според жалбоподателя, извършвайки делбата на сутеренния етаж по
1
реда на чл. 353 ГПК, районният съд не се е съобразил с обстоятелството, че в сутеренния
етаж е налице стълбищна клетка и коридор, чрез който се осъществява достъп до
разпределените помещения и не ги е определил за общо ползване на двата дяла. Счита се, че
извършвайки делбата условно, всъщност районния съд е извършил разпределение на
ползването като при разпределението на помещенията в отделни дялове, не са обособени
самостоятелни входове и части от коридора към тях, каквато възможност има. Алтернативно
се прави искане за допълване на първоинстанционното решение, като се включи и общо
ползване коридора на сградата и стълбищната клетка за двата дяла разпределени по реда на
чл. 353 ГПК. По отношение решението на районния съд в частта по иска по чл. 346 ГПК е
формулирано искане за неговата отмяна и постановяване на ново за неговото уважаване.
Въззиваемият К. И. К. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. С отговора е направено искане за присъждане на
сторените във въззивното производство разноски, за което е представен списък по чл. 80
ГПК и надлежни доказателства.
Окръжен съд - Перник, след като обсъди доводите на страните, намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
С решение №30 от 26.05.2017 г. по гр. д. №380/2015 г. на Брезнишкия районен съд се
допуска извършването па съдебна делба между Н. И. К. и К. И. К. на намиращите се в
приземния етаж 4 бр. пометения - зимници, групирани за ползване две по две от масивна
триетажна сграда с идентификатор 06286.501.1 188.1, изградена в парцел *** в кв. *** по
регулационния план па ***, при делбени дялове за Н. И. К. - 1/2 идеални части и за К. И. К. -
1/2 идеални части. С решение № 139/31.10.2019 г. са разпределени в два дяла помещения с
№№ 1, 2, 3, 4, 5 и лоджия, изходящи се в приземния етаж па жилищна сграда с
идентификатор 06286.501.1 188.1 но кадастралната карта и кадастралните регистри па ***,
одобрени със заповед №*** г. С цитираното решение от 31.10.2019 г. районният съд е
отхвърлил като погасена по давност претенцията по чл. 346 ГПК за осъждане на К. И. К. да
заплати сумата от 1 413.70 лв., представляваща половината от стойността на извършените
подобрения в имоти, предмет на делбата.
Между страните не се спори, а от приложените по делото доказателства, включително
от приетата в хода на въззивното производство съдебно техническа експертиза с вх. №5527
от 30.11.2021 г., се установява, че процесните помещения с №№ 1, 2, 3, 4, 5 и лоджия,
изходящи се в приземния етаж па жилищна сграда с идентификатор 06286.501.1 188.1, са с
обслужващо предназначение, проектирани са като складови помещения на двуетажна
жилищна страда. Ето защо същите нямат жилищен характер, поради което са напълно
2
незаконосъобразни претенциите на въззивника Н. И. К. за обединяването им в два отделни
обекти и за оформянето на отделни входове за тях. Напълно несъстоятелни са оплакванията,
че районният съд не се е произнесъл за ползването на коридора, който осигурява общ достъп
до тях. Напълно правилно съдът не е допуснал до делба коридора и не го е предоставял за
ползване. Общите входове за достъп до отделните етажи от жилищната сграда, стълбищните
площадки и коридорите са общите части по смисъла на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗС, които не
подлежат на делба съгласно чл. 39, ал. 2, изр. последно от ЗС. В тази насока са напълно
безпочвени и претенциите на въззивника за разпределяне на ползването от съда на коридора
на приземния етаж и стълбищната клетка. Съдът няма правомощия в производството по
съдебна делба въобще да разглежда и пререшава въпросите, свързани с ползването на
общите части, каквито са безспорно коридора на приземния етаж и стълбищната клетка.
Напълно неоснователни са и исканията на съделителя Н. И. К. да се обособят два
самостоятелни дяла от сутерена па сградата, всеки от които да е със самостоятелен вход,
като се изгради преградна стена в коридора на сградата и се отвори нов вход от двора. На
първо място, както вече беше посочено по-горе, коридорът на сутеренния етаж представлява
обща част, поради което в нея са напълно недопустими изменения без съгласието на
останалите съсобственици. На второ място, при евентуално изпълнение на преградна степа
в коридора на приземния стаж на сградата, разделяйки го на две части (северна п южна),
достъпът до помещенията ще е неравностоен, за помещение № 2, № 3 и лоджията ще се
осъществява от двора, а за помещение № 1, № 4 и № 5 достъпът ще се осъществява от
стълбищната клетка. Освен това обособяването на два отделни входа е свързано с
преустройства, за които се изисква съгласието на съсобствениците, каквото липсва. Съдът
няма правомощия и не следва да задължава страните да осъществяват такива преустройства.
Изложените съображения са напълно достатъчни и показателни за несъстоятелността на
оплаквания срещу извършената делбата на сутеренния етаж по реда на чл. 353 ГПК от
районния съд.
Обосновано районният съд е заключил, че претенциите на въззивника Н. И. К. за
подобрения са догасени по давност. Безспорно се установява, че в действителност в част от
помещенията на сутеренния етаж са осъществени от него подобрения през 2013 г. От този
момент същият обаче е бездействал, като едва на 16.01.2019 г. с нарочна писмена молба
предявява своите претенции по реда на чл. 346 ГПК. От 2013 г. до 16.01.2019 г. Н. И. К. е
разполагал с надлежната възможност да предяви отделна и самостоятелна искова претенция
за изплащане на съответната част срещу другия съсобственик. Предявяването по реда на чл.
346 ГПК на претенции за подобрения в делбените имоти е само една процесуална
възможност. Разпоредбата на чл. 346 ГПК по никакъв начин не предполага изчакването на
започването и развитието на съдебна делба, за да бъдат предявени претенции по сметки
между съсобствениците, които са напълно самостоятелни и независими от иска за делба.
Напълно безпочвени са твърденията във въззивната жалба, че с предявяване на иска за делба
се прекъсва погасителната давност за претенциите за подобрения, извършени в делбените
имоти от някой от съделителите. В чл. чл. 116 ЗЗД ясно са предвидени хипотезите, които са
основание за прекъсване на погасителната давност. Хипотезата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД
3
предполага предявяването на иска да касае точно съответната претенция, в разглеждания
случай за подобрения, а не друга такава, каквато е тази за делба.
За по-голяма яснота следва да се отбележи, че процените подобрения са извършени в
обекти от сутеренния етаж, които са възложени именно в собственост на въззивника Н. И.
К.. Ето защо в разглеждания случай, освен че претенцията за заплащане на подобрения е
погасена давност, тя е и неоснователна. В основата на претенцията за извършени
подобрения в съсобствен имот стои забраната за неоснователно обогатяване на едни
съсобственици за сметка на други. В разглеждания случай помещенията, в които са
извършени подобренията са възложени в собственост на съделителя, който е извършил
подобрения, поради което другият съделител няма как да се е обогатил и да дължи
съответната сума съобразно идеалната част, която притежава от съсобствеността.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния
съд в обжалваните части следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК,
въззивникът следва да заплати разноските за предоставената адвокатска защита на
въззиваемия – адвокатско възнаграждение в минимален размер от 200 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №139/31.10.2019 г., постановено по гр. дело № 380/2015
г. по описа на РС – Брезник, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Н. И. К. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на К. И. К. с ЕГН:**********
сумата от 200 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при
обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4