Решение по дело №1400/2017 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№………./ 19.12.2018 г.

гр.  Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

 

 При участието на секретаря Мая И.а

 като разгледа докладваното от съдията

 търговско дело № 1400 по описа за 2017 г.,

 за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ИВ ТУР” ООД, чрез процесуален представител искове с правно основание чл. 160 ал.3 вр. чл. 163 ал.3 от ЗУТ против „Д. ИНВЕСТ” ЕООД за ангажиране гаранционната отговорност на ответника за сумата от 90 000 лева общо, съставляваща компенсаторно обезщетение, равностойност на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци, от която сума: 1. 60 000 лева за имоти, собствени на ищеца, находящи се в апартаментен комплекс „Ялта”, к.к. „Златни пясъци” гр. Варна; 2. 30 000 лева, съставляваща 23.957% от общо необходимата сума за общи части от сградата /в това число басейна/, съответна на притежаваните от ищеца идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът „ИВТУР” ООД, твърди, че е собственик на самостоятелно обособени недвижими имоти – апартаменти, магазини, ресторант и гаражи, в комплекс от затворен тип – апартаментен хотел „Ялта” в к.к. „Златни пясъци”. Жилищата са подробно изброени в исковата молба. Твърди, че строителството в обекта е изпълнено от „Д. инвест”” ЕООД и сградата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-1425/16.10.2012 г. на Зам.-началника на ДНСК. Съответно на притежаваните обекти ищецът заявява, че притежава и съответни идеални части от общите части в комплекса в размер на 23.957%.

Твърди, че след въвеждане на сградата в експлоатация са се появили множество дефекти по собствените му обекти като в срока по чл. 160 ал.5 от ЗУТ е уведомил строителя за недостатъците, указал е необходимите за отстраняването им СМР, които следва да се извършат, включително чрез нотариална покана, получена от ответника на 02.11.2015 година. Заявява, че на 12.11.2015 г., в срока на поканата представители на двете дружества, в присъствието на техническия ръководител на ответника и вещо лице, изготвило СТЕ по искане на ищеца за установяване на дефектите, са извършили оглед на обектите и отново са установили дефекти, които съвпадат с описаните в нотариалната покана, дължащи се на некачествено изпълнение на СМР и на влагане на материали, които не отговарят на изискванията по стандарти. Некачествените СМР касаят апартамент № 004, № 204, № 205, № 206, № 207, № 209, № 214, № 215, № 603, № 604, № 605, № 606, № 608 и № 609. Отделно уточнява, че следствие на лошо изпълнение на строителството като цяло, включително и по отношение на вертикалните щрангове и техния монтаж, е компрометирана цялата инсталация, което е довело до появата на дефектите, описани в исковата молба. Например при апартамент 206, където вертикалните щрангове не са застопорени със скоби.

Твърди, че от датата на съставяне констативния протокол от 12.11.2015 г. до момента на предявяване на иска от страна на ответното дружество не са предприети каквито и да било действия по отстраняване на недостатъците.

Сочи се по-натам в исковата молба, че ищцовото дружество е възложило и втора експертиза на специалист, който да установи и всички дефекти, появили се по общи части на сградата, в това число по външния басейн, фоайета, площадки /коридори/, стълбищни площадки, стълбищни рамена на западното стълбище на сградата, прозорци по общите части на стълбищните площадки на западното стълбище на сградата. С нотариална покана управителят на „Д. инвест” ЕООД е поканен да се яви за съставяне на констативен протокол и за дефектите по общите части на сградата, но е получен отговор, обективиран в нотариална покана от 25.09.2017 г., че явяването може да се осъществи след изтичане на забраната за строителство в комплекса през туристическия сезон, т.е. след 15.10.2017 г. Твърди, че отговорът съставлява отказ от поемане на гаранционна отговорност, доколкото строителната забрана не препятства оглед и констатиране на дефекти. При горното заявява правен интерес от ангажиране на гаранционната отговорност на строителя за недостатъците по собствени на ищеца обекти и по общите части /съразмерно с притежаваните идеални части от тях/, поради което и заявява настоящата осъдителна претенция.

В допълнителната искова молба поддържа доводите си.

Настоява, че „Ив Тур“ е собственик на идеални части от земята и от басейна. Същият съставлява част от общия строеж, изпълнен с разрешението за строеж и въведен в експлоатация. В удостоверението за въвеждане в експлоатация от 16.10.2012 г. е въведен в експлоатация апартаментен хотел „Ялта“, ведно с паркоместа и открит басейн, респективно твърди, че изпълнител на строежа е ответното дружество, а ищецът е собственик на част от този басейн. Той е за общо ползване и е обща част на целия комплекс. Доколкото е обща част и ищцовото дружество притежава 33,60 % от общите части, то той е и съсобственик с правен интерес от предявяване на иска.  

Становището на ответника е за неоснователност на претенциите. Заявява, че в предходно развило се производство между страните за спорните недостатъци ищецът е удовлетворен чрез реализиране на договорната отговорност на ответника. В хода на строителството изпълнените СМР са приети без забележки от ищеца, който е и възложител по договора за изграждане на обекта. Оспорва недостатъците да са по причина некачествено изпълнени СМР и влагане на материали, които не покриват стандартите. Твърди, че всички недостатъци в гаранционния срок са по причина неправилна експлоатация на обектите, за което строителят не носи отговорност. Отрича да е отказвал предприемане на действия по отстраняване на некачествено изпълнени СМР по обекти на ищеца като настоява, че именно последният е отказвал да осигури всякакъв достъп и противоправно е възпрепятствал ответника, за да може да се отстранят недостатъците по изпълненото. Не оспорва, че след първата нотариална покана, страните са извършили оглед на изпълненото на 12.11.2015 г., но заявява, че на практика ищецът е претендирал да му се поставят нови плочки в санитарните помещения, които са амортизирани след пет годишна експлоатация, под предтекст, че става въпрос за необходимост от отстраняване на недостатъци.

Настоява, че през цялото време ищецът е ползвал обектите си и общите части в комплекса, които са функционирали нормално, а недостатъците са несъществени и не се отразяват на възможността да се ползват по предназначение. Моли за отхвърляне на исковете.

Поддържа твърденията си и в допълнителния отговор.

Правна квалификация на правата: чл. 160 ал.3 вр. чл. 163 от ЗУТ и чл. 86 от ЗЗД /по отношение законната лихва/.

Третото лице – помагач на ответника, „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не оспорва валидността на Застрахователна полица, сключена под номер: 212213031000174 по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ по отношение на ответника „Д. Инвест“ ЕООД, с уточнение, че по силата на този застрахователен договор не е предвидено покритието да се простира по отношение на подизпълнителите и дейностите, които са били извършени от същите (да се разбира подизпълнители на „Д. инвест“ ЕООД).

По повод претенцията, която е депозирана от ищеца по отношение на ответното дружество, заявява, че застрахователят е бил уведомен като е била образувана преписка по щета, заведена под номер: 21220310015 по описа за 2018 г., по която от експерти към застрахователя, след обстоен анализ на всички представени от застрахованото лице книжа, е взето становище, че не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя, респективно за изплащане на обезщетение по цитираната застрахователна полица по риск „Професионална отговорност на участниците в проектирането и стротелството“.

По отношение на иска, който е предявен към ответника, помагачът се придържа към възраженията и становищата, които е представило ответното дружество, които са изложени в първоначалния и допълнителните отговори на исковата молба.

В съдебно заседание и писмена защита ищецът чрез процесуален представител поддържа исковете по основание и размер като счита, че са доказани от събраните писмени, гласни доказателства и приобщените заключения по СТЕ. Претендира разноски.

Становището на ответника по иска е за неоснователност на претенциите. Поддържа и доводите си за частична недопустимост на иска. Заявява по размера, че ако се присъжда обезщетение, на ищеца не се дължи нито печалба, нито ДДС, респективно следва да се съобрази заключението по СТЕ без тези два компонента. Претендира разноски.

Процесуалният представител на третото лице помагач моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните, и извърши съвкупен анализ на доказателствата по делото приема за установено следното:

С предявения главен иск се претендира обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи, като същият е на разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, т.е. искът е на разположение на крайния купувач на обекта включително и може да бъде упражнен в гарантираните от чл. 173 на ЗУТ срокове тогава, когато строежът е снабден с разрешение за ползване при действието на този закон, независимо че строителството е договаряно или осъществено преди приемането му. Нормата има за предназначение да даде възможност на всички собственици на построени имоти да отправят претенциите си за вреди от некачествено строителство, проявили се в рамките на гаранционните срокове, към строителя. Качеството строител по смисъла на тази разпоредба не е изключено за лице, явяващо се едновременно и инвеститор на сградата или части от нея. Пасивната легитимация, свързана с качеството „строител", подлежи на установяване с всички доказателствени средства, в която насока имат значение констатациите по актовете на държавно приемане или санкция във връзка с осъщественото строителство. Професионалният ценз на строителя и притежанието на техническа правоспособност в лицето на ответника не е необходима законова предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 163 ал.3 от ЗУТ, успешното провеждане на иска не е пряко обусловено и от другите формални предпоставки на чл. 163 ал.1 от ЗУТ, като наличие на писмен договор с възложителя в инвестиционния процес.

Въз основа на горните констатации, съдът се е произнесъл с Определение № 1715/18.05.2018 г. по отправеното възражение за недопустимост на претенцията на ищеца, касаещо общите части на сградата, като е приел същото за неоснователно, с оглед обхвата на гаранционната отговорност по чл. 160 ал.3 вр. чл. 163 от ЗУТ, която оправомощава всички собственици на обекти в сградите, въведени в експлоатация да реализират правата си по този ред.

За неоснователно се приема и второто възражение за недопустимост на исковите претенции поради идентичност на същите с предявените по т.д. №1983/2013г. и т.д. №1631/2015г. по описа на ВОС, тъй като заключението по СТЕ, което не е оспорено в тази му част и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено установява, че липсва материален идентитет между тях.

Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото нотариален акт № 10, том 2, рег. № 3382/183/2007 г. на нотариус О. С., че ищецът „Ивтур“ ООД, Даньо А. Клинков и Светлана Добрева Клинкова са учредили в полза на „Д. инвест“ ЕООД право на строеж върху собствен недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, представляващ ПИ № 10135 513.560 по КК, одобрена със заповед 300-5-64 от 01.08.2005 г. на Началника на СК – Варна. Страните са постигнали съгласие помежду си, след завършване на строежа, „Ивтур“ ООД да стане собственик на следните новопостроени недвижими имоти: Апартамент №004 на етаж П -2 на кота ± 0.00; Апартамент №№6,7 на етаж П -1 на кота -3.00; Апартамент №№201, 202, 203, 204, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 213, 214, 215 на етаж 2 на кота +6.00; Апартамент №№603, 604, 605, 606, 607, 608, 609 на етаж 6 на кота +18.00; ресторант на етаж С -П на кота -6.20; Магазин №№1, 2, 3; Паркоместа №№9, 10 от подземен гараж на сутеренен етаж на кота -6.20.

По отношение на открития басейн е уговорено в раздел VIII на нотариалния акт, че след неговото изграждане същият ще бъде обща част и ползването му и заплащане на разходите за издръжката му се определят от Правилника за вътрешния ред на етажната собственост, която е неразделна част от този договор. Не се установява от доказателствата по делото промяна в статута на басейна.

Видно от сключения на 24.10.2006 г. договор за строителство между страните „Ивтур“ ООД и Даньо А. Клинков, в качеството им на възложители, са възложили на инвеститорът „Д. Инвест“ ЕООД, като същият е приел задължението със собствени материали и за своя сметка да построи апартамент хотел и предаде обектите в бъдещата сграда, изградена  в гореописания поземлен имот като е определена и степен на завършеност както следва: АПАРТАМЕНТИ: външна дограма - PVC - 4-камерна, KMG, цвят според архитектурния проект; вътрешна дограма - МДФ; ел. инсталация - оборудвана с монтирани прибори; ВиК - изпълнена с полипропиленови тръби; оборудвани бани с фаянс и теракота/първо качество - българско, средна цена 13лв./кв.м, мивка - алпака в кухнята; под - ламинат; стени и тавани - гладка мазилка,гипсова шпакловка и боя, или гипсокартон; коридор и балкони - теракот; външна мазилка - минерална; скосовите обработени отгоре с минерална вата, отдолу с фибран; изолация на външни стени - фибран. Обезщетението в полза на ищеца е определено в приложение 2 към договора и включва две студия, 24 апартамента, три магазина, две парко места и ресторант, с обща квадратура 2995. 43 кв.м, ведно с идеалните части от сградата.

Издадено е разрешение за строеж №94/28.07.2006г. от главен архитект на община Варна за строеж „АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ „ЯЛТА", находящ се в УПИ V- 199, 200, 260 „за хотел", по плана на к.к. „Златни пясъци", гр. Варна, при съгласуван и одобрен идеен инвестиционен проект на 26.06.2006г. от главен архитект на община Варна.

Извършена е промяна по чл.154, ал.5 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) с вписана забележка на гърба на разрешението за строеж на 08.02.2007г. от главен архитект на община Варна, въз основа на одобрени инвестиционни проекти на 30.01.2007г. във фаза „технически проект" по части: архитектура; конструкции; водоснабдяване и канализация; електроинсталации; вертикална планировка; ПБЗ; ВОБД; отопление, вентилация и климатизация; топлотехническа ефективност; инженеро-геоложки проучвания; технология, асансьорна уредба.

На 17.02.2009 г. са одобрени инвестиционни проекти на фаза „технически проект" за „Външен басейн" от главен архитект на община Варна по части: архитектура, конструкции, Ел, технологична, вертикална планировка.

Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото констативен акт (обр. 15) , че на 09.04.2012 г. „Апартамент хотел „Ялта“  е предаден от инвеститора и строителите и е приет от възложителите, като изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, екзекутивната документация и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.

На основание чл. 222, ал. 1, т. 8 и чл. 177, ал. 2 от ЗУТ е издадено Разрешение за ползване №СТ-05-1425/16.10.2012г., с който е констатирано от Заместник-началник на ДНСК, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрения инвестиционен план Разрешение за строеж от 94/28.07.2006 г. на Главния архитект на Община Варна и протокол обр. 2 от 14.12.2006 г. за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № 2 във вр. с чл. 160, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ сроковете за упражняване на правата по гаранционната отговорност започват да текат именно от датата на издаване на разрешението – 16.10.2012г., поради което следва да се приеме, че същите не са изтекли към датата на подаване на исковата молба.

От събраните чрез разпит на свидетеля В. С. Р., служител в ответното дружество, гласни доказателства, които съдът кредитира в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като обективни и релевантни към предмета на доказване, и базиращи се на непосредствени впечатления от състоянието на сградата и извършваните по отношения на нея ремонти дейности, се установява, че преди предаване на сградата с „Акт 16“, с управителя на ищцовото дружество са подписвани протоколи, с които са установени недостатъци. Част от тях били отстранени от „Д. инвест“ ЕООД. След въвеждане на сградата в експлоатация представители на двете страни са се срещали по повод неотстранената част от недостатъците, но управителя на ищцовото дружество бил против СМР да бъдат извършени от инвеститора.

Свидетелят подробно описва недостатъци по имоти, собственост на ищеца, част от които съвпадат със сочените в исковата молба. Поддържа, че са правили опит за отстраняването им, но изрично им е било забранен достъп от собственика. Твърди и невъзможност поради отказ от достъп да се поправят и недостатъци по общи части на сградата. Отделно заявява, че през летните месеци поради строителна забрана в курортния комплекс, няма как да се извършват СМР.

По делото е разпитан още свидетеля П. А. Ч., служител на ищцовото дружество, чиито показания също са  кредитирани от съда по правилата на чл. 172 от ГПК. От събраните гласни доказателства, се установява, че свидетелят работи като администратор в „Ивтур“ ООД от 15.05.2014 г. дневна смяна на рецепцията на хотел „Ялта“. Познава всички собственици на апартаменти в комплекса, които се записват в специален дневник при влизане и напускане в обекта. За всички външни лица има регистрационен режим и се записват в дневен журнал, тоест за лицата, които са гости на собствениците или лицата, които идват при извършване на ремонтни дейности.

Според този свидетел работници на ответното дружество са извършвали ремонт само в апартаменти, собственост на това дружество и не са молили за достъп до апартаментите на ищеца за отстраняване на недостатъци в строителството. По отношение на общите части около басейна той лично твърди, че не е виждал страните „Д. Инвест“, „Ивтур“ или представители да са правили съвместни огледи на общите части около басейна с цел някакви ремонти. Поддържа, че всяка пролет между плочките около басейна расте трева вече около три години и има повдигнати плочки на различни страни. Посочва още един дефект - металните решетки, които са към преливника на самия басейн като твърди, че са изкривени и деформирани от години. Не е констатирал да извършват ремонтни дейности по стълбището, басейна или други общи части, като сочи, че ако са извършвани такива е щял да знае.

Налице е противоречие между двамата свидетели касателно обстоятелствата дали са извършвани ремонти в общите части на сградата и в собствените на ищеца апартаменти от работници на ответното дружество, както и дали на същите е отказван достъп до апартаменти на ищеца и до общи части за отстраняване на недостатъци.

Доказва се обаче /по-долу и от заключението по СТЕ, което съдът ще коментира/, че недостатъци в изпълненото има. Кредиторът има право на опции – да иска отстраняване на дефектите от изпълнителя, да претендира компенсаторна сума, ако счита, че изпълнителят няма качествено да отстрани недостатъците, т.е. кредиторът не може да бъде задължен да приеме отстраняване на недостатъци непременно от задълженото лице /касателно собствените си апартаменти/. Друг е въпроса, че ответникът е канен да отстрани недостатъците още през 2015 г. /видно от нотариалните покани по делото/.

Отделно в противоречивите части показанията съдът дава вяра на изложеното от свидетеля П. Ч., като по-последователни и изцяло отговарящи на събрания доказателствен материал по делото. Не може да се приеме соченото от свидетеля Р., че „Ивтур“ ООД са отказвали достъп с цел отстраняване на недостатъците на СМР особено в общите части, тъй като с нотариална покана на 19.09.2017 г. управителят на „Д. инвест” ЕООД е поканен да се яви за съставяне на констативен протокол и за дефектите по общите части на сградата, но е получен отговор, обективиран в нотариална покана от 25.09.2017 г., с който се оспорват констатациите на частната експертиза, както и материалната легитимация на ищеца да претендира процесните суми. Горното обосновава извод, че не е налице забава на кредитора да приеме изпълнение от длъжника, напротив последният е извършил неправомерен отказ да престира дължимото, доколкото самото установяване на подлежащите на отстраняване дефекти, както и извънсъдебното уреждане на отношенията на насрещните страни не е обхваното от забраната за извършване на строителни дейности в комплекса. Релевантен за ангажиране на отговорността на строителя е факта дали в сроковете на гаранционната отговорност се проявяват дефекти в построената сграда, като за неговото установяване е проведена СТЕ. Правно ирелевантен е въпроса дали и какви СМР са извършвани преди това.

От заключението на проведената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните се установява, че апартамент хотел „ЯЛТА", находящ се в УПИ V- 199, 200, 260 по плана на к.к. „Златни пясъци", гр. Варна, е изпълнен съгласно одобрените проекти, като са установени единствено отклонения от одобрения инвестиционен проект, отговарящи на дефиницията за несъществени по смисъла на чл. 154, ал.З от ЗУТ.

При извършен оглед от вещото лице са констатирани дефекти и недостатъци в резултат на неточно или некачествено изпълнени СМР по строителството на собствените обектите на „Ивтур" ООД, както следва: пукнати плочи, нарушена плътност на фугите между плочките, настилка с неравна повърхност т.е несъвпадение на плоскостите на две плочи, отлепени первази, по-ниско монтиран сифон от нивото на плочките. На откритите тераси  на ап. 603 и 604 от комплекса са установени следните дефекти: Изпълнената подова настилка е с пукнатини на места, което може да се дължи на слягане на сградата при ново строителство. Видимо са отлепени част от первазите, напукани са фугите между плочите. От заключението по допълнително поставените въпроси към вещото лице е видно, че следствие на посочените недостатъци на откритите тераси са установени течове, които са предизвикали следните отклонения в долустоящите апартаменти № 503 и № 504, собственост на ответното дружество: подпухнала и паднала мазилка и шпакловка по тавани. В апартаменти №207 и № 214 е установено наличие на вертикална фуга - леко изпъкнала спрямо останалата повърхност. Обръщането на прозореца отвътре с гипсокартон не е уплътнено до дограмата и други. Като заключение за причините за проявлението на всички гореизброени дефекти, вещото лице обобщава, че същите се дължат на некачествено изпълнени СМР.

По отношение на недостатъците на общите части на сградата, вещото лице установява следното: външният басейн е изпълнен с настилка от гранитогрес в цялото пространство между бл."А", блок „Б", блок „В" и басейна. Настилката е компрометирана - по-голяма част от фугите са с нарушена плътност, част от плочите са с пукнатини. Част от наклона на настилката при тяло „А" и тяло „Б" е с наклон към тях, вместо към отводнителния канал/улей. Вещото лице сочи, че това се дължи на недобро уплътняване на насипаните обратно земни почви, както и на директното изливане на дъждовни води, чрез водосточни тръби от покрива и терасите на сградата. Преливникът около басейна е покрит с решетки - готово изделие. Решетките по проект стъпват на ръбовете на стените в преливника, т.е разстоянието между ръбовете трябва да бъде точно до мм в изпълнението на стените на преливника, докато в случая решетките на места не стъпват добре в преливника поради изпълнението на стените на преливника с отклонение 2-Змм. Отводнителния канал/улей за поемане на дъждовни води е покрит с решетка стъпваща на настилката, а не върху стените му. Има несъответствие в размерите на отводнителния канал и размерите на решетката. В зоната на басейна е разположен изравнителен басейн и помпена станция, покрити с капаци. Капаците са ръждясали и частично изкривени. Недобрия външен вид се дължи на евтиния материал, както и на недобрата поддръжка. Външната мазилка по стените на площадката при басейна е компрометирана - олющена на места. При изпълнението, мазилката може да не е била здраво захваната за основата, а тя да не е добре почистена, или ако в момента на полагане температурата на въздуха е по-ниска от 10°. Настилката по западното стълбище е с равна повърхност, фугите са с ненарушена плътност като експертът тук счита, че няма предпоставки да не се ползва частта от сградата. Външната дограма е изпълнена от PVC профили. Обръщането на прозореца е изпълнено от гипсокартон. От външна страна на прозорците е монтирана подпрозоречна дъска /ППД/. Обръщането на прозореца е некачествено. Заключението отново е, че  посочените дефекти се дължат на некачествено изпълнени СМР.

Не са установени конструктивни дефекти в апартаментите и общите части на сградата в блок „А“ и блок „Б“,  а дефекти по изпълнение на подова настилка по открити тераси на апартаменти; изпълнение на подова настилка, вкл. изолации по открити тераси (над закрити помещения) на апартаменти; изпълнение на подова настилка по вътрешно стълбище - обща част; изпълнение на изводи за топла и студена вода в помещения баня с тоалетна; изпълнение на гипсокартон по тухлени стени; изпълнение/обръщане на гипсокартон около прозорци, вкл. монтаж прозорци; изпълнение на външна мазилка; изпълнение на вътрешна мазилка. По отношение на външния басейн са констатирани недостатъци в ръбовете на преливника и настилката от плочи около него.

По въпросите поставени от ответното дружество вещото лице заключава, че изпълненото строителство на обект: „Външен басейн" съответства на одобрените проекти, с изключение на изпълнението на проектирана нова дъждовна канализация. Инвестиционният проект е на фаза „технически проект", поради което няма детайли, уточняващи проектните решения за басейна, преливниците и отводняването на терена. В проекта по част ВиК няма указан начин за закрепване на тръбните изводи в санитарните помещения. За вложените материали за изпълнение на СМР по време на строителство, в констативен акт (обр.15) от 09.04.2012г. за установяване годността за приемане на строежа, са описани декларации за съответствие, сертификати, протоколи от изпитване на вложените материали и изделия, който е подписан от всички участници в строителния процес. По отношение на причините за настъпване на констатираните недостатъци вещото лице още веднъж потвърждава, че същите са следствие на некачествено изпълнени СМР или неспазване на техническите правила. Сочи, че съгласно T.VIII на Нотариален акт за учредяване право на строеж между съсобствените, вписан с вх.рег.№9550/14.04.2007г. в Служба по вписванията - Варна, басейнът е обща част и ползването му и заплащане на разходите за издръжката му се определят от Правилника за вътрешния ред на етажната собственост, която е неразделна част от договора.

Вещото лице е посочило какви видове строително-монтажни или строително-ремонтни работи са необходими за отстраняването на недостатъците по строителството на всеки един от обектите, предмет на иска, и тези в общите части, както и по открития басейн в поземления имот и прилежащата му територия, съответно в приложение №1 и приложение №2, представляващи неразделна част от заключението. Необходимата сума за извършване на посочените СМР в апартаментите на „Ивтур“ ООД възлиза на 23333, 58 лева без включени ДДС, непредвидени разходи и печалба. Сумата с включени ДДС, разходи и печалба възлиза на 35 420,38 лева. Разходите, които следва да извърши ищеца за отстраняване на констатираните недостатъци на общите части, съобразно своята ид.ч. от тях, са в размер на 21 510,27 лева без ДДС или 25 812,32 лева с ДДС.

Изложеното предпоставя, че предявеният иск с правна квалификация чл. 163, ал. 3 от ЗУТ е доказан по основание - налице е неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 160, ал. 3 от ЗУТ да извърши СМР в съответствие с изискванията на строителните правила и норми по начин, че да бъде осигурено нормалното функциониране и ползване на завършените обекти в икономически обоснован срок по смисъла на чл. 169 от ЗУТ; налице са вреди за ищеца, изразяващи се в невъзможност за нормално използване на обектите и необходимост за разходване на средства за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР; налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнението на задълженията на ответника и вредите на ищеца. Отговорността на ответника по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ възниква с факта на проявяване на недостатъците в гаранционните срокове по чл. 160 от ЗУТ и е в размер на средната пазарна стойност на разходите за материали и труд, необходими за отстраняването им. Към посочената сума следва да бъде начислена и печалбата на строителя и ДДС, тъй като са неразделна част от дължимата от ищеца сума при извършване на СМР, в който ред на мисли не се споделя възражението на ответника, че обезщетението не следва да се състои от компоненти „печалба” и „ДДС”. Услугите в строителството са облагаеми доставки и ищецът не е длъжен сам да извърши СМР. В случай на възлагане изпълнението на дружества, работещи в сферата на строителството, той би заплатил както начислената от изпълнителя печалба, така и ДДС.

Предвид изложеното и с оглед заключението на вещото лице, необходимите средства за разходване за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР в апартаментите, собственост на ищцовото дружество са 35420, 38 лева с ДДС, а за тези в общите части, съобразно притежаваните от „Ивтур“ ООД идеални части от тях възлизат на сумата от 25 812,32 лева с ДДС или общо необходимите разходи са в размер на 61 232,70 лева, до който размер искът се явява основателен.

За горницата до претендираните 90 000 лева предявеният иск ще бъде отхвърлен като недоказан по размер.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от иска, а именно за сумата от 5 174,71 лева. В полза на ответника, с оглед отхвърлената част от исковата претенция, на присъждане подлежи сумата от 1192,24 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството. По компенсация в поза на ищеца ще се присъди сума от 3982.47 лева, платима от ответника.

На помагача не се следват разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Д. ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплати на „ИВТУР“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 61 232,70 / шестдесет и една хиляди двеста тридесет и два и 0.70/ лева, съставляваща компенсаторно обезщетение, равностойност на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци, от която сума: 1.) 35420,38 лева с ДДС за имоти, собствени на ищеца, находящи се в апартаментен комплекс „Ялта”, к.к. „Златни пясъци” гр. Варна; 2.) 25 812,32 лева, съставляваща 23.957% от общо необходимата сума за общи части от сградата /в това число басейна/, съответна на притежаваните от ищеца идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва от завеждане на иска 13.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3982.47 /три хиляди деветстотин осемдесет и два и 0.47/ лева разноски в производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за горницата до 90 000 лева, като недоказан по размер.

Решението е постановено при участие на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София като помагач на ответника „Д. инвест” ЕООД.

Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: