№ 18464
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110127286 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. В. П., чрез адв. К. Б., с която срещу ******
е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сума в общ размер на 152,16 лева, представляваща част от вземане
по фактура № ****** за ВиК услуги и индивидуален дял от общо потребление на
82,55 куб.м. вода, начислена по кл. № ****** за обект, находящ се на адрес: ******.
Ищецът твърди, че се „води“ титуляр на партидата при ответника за
горепосочения имот. Оспорва да дължи сумата по процесната фактура на ответника,
тъй като оспорва да има качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца на
адреса на имота. Поддържа, че не дължи сумата и поради липса на доставка за
начислената стойност на отговаряща на нормативните изисквания услуга, както и
поради липса на извършен в съответствие с нормативната рамка отчет, че в имота
липсват преминали метрологични проверки и сертифицирани средства за търговско
измерване, евентуално поради погасяване по давност на вземанията. Претендира
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че страните са обвързани от
валидна облигационна връзка за доставка на ВиК услуги до процесния имот,
регулирана от публично известни общи и условия. Допълва, че партидата е била
открита на името на ******, а процесната сума се явява припадащия се на ищеца
индивидуален дял от общото потребление, отчетено от общ водомер, монтиран на
водопроводното отклонение, в което сградата, в която се намира жилището на ищеца,
е присъединена към уличната водопроводна мрежа. Оспорват се останалите доводи на
ищеца за недължимост на процесната сума. Заявява евентуално възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски за производството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи по предявения иск:
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да
докаже, че сумите са дължими във връзка с доставени ВиК услуги за битови нужди до
имот, находящ се на посочения по-горе адрес за периода 30.04.2021 г. – 23.07.2021 г., в
т.ч., че страните са се намирали в облигационни правоотношения за доставка на ВиК
услуги до посочения имот (че ищецът е собственик или ползвател на имота на валидно
правно основание през исковия период), доставени са ВиК услуги за начислената
стойност с изискуемото по стандарт качество, паричното задължение е възникнало,
настъпила е неговата изискуемост, вземанията съществуват и са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността за погасяване на вземанията. В тежест
на ищеца е да установи възраженията си срещу вземането на ответника.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на
ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение
№ 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е
указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия,
на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи
и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
В тази връзка следва да се посочи, че от приетите като писмени доказателства
по делото документи не се установява ищецът да е страна по договорно
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги на адреса на процесния
водоснабдени имот.
Представен е списък на лицата, желаещи да получат абонатен номер от ******.
В същия фигурират имената и ЕГН на ищеца, но обсъжданият списък не притежава
характеристиките на документ – не е ясно от кое лице и кога е съставен, още по-малко
се установява същият да съдържа изхождащо от ищеца изявление, респ. предложение
за сключвае на договор с ответника с предмет доставка на ВиК услуги на адреса на
процесния имот. Не се установява също така намиращото се на л. 30 от делото
Приложение № 1 част от кой документ е, за какви цели същият е съставен и кой е
негов автор. За установяване съществуването на договорно правоотношение между
ищеца и ответника не биха могли да послужат и контролният лист на л. 31 от делото и
талонът за пломбиране на водомери № ****** на л. 32 от делото – не е ясно за кой
2
имот същите са съставени, доколкото липсва посочен пълен административен адрес. С
молба, вх. № 243518/26.07.2024 г. ответникът, препращайки към разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2, предл. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на ВиК системи, твърди, че ищецът е
собственик на имота, за който е начислил процесното вземане и предвид
притежаваното право на собственост върху имота е възникнало неформално договорно
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги в процесния имот. От писмените
доказателства по делото този факт не е установен. Не е налице основание съдът да
приеме, че ищецът дори извънсъдебно е признал същия, още повече с исковата молба
е отречено качеството потребител и страна по договора с ВиК оператора, предвид
което и ответникът следва да докаже твърденията си, че именно ищецът е собственик
на имота, за който е начислена процесната сума.
Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е установил
при условията на пълно и главно доказване между страните да е съществувало валидно
договорно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги на адреса на процесния
водоснабден имот.
Доколкото от страна на ответника не е установена главната предпоставка, която
би обусловила правото му да начисли стойност на ВиК услуги за имота, за които
легитимиран да отговаря да се явява ответникът, то и безпредметно е да бъдат
обсъждани останалите елементи от фактическия състав, осъществяването на който би
породило правото на ответника да претендира от ищеца заплащане на сумата по
процесната фактура.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ищеца. Сторените разноски са в размер на 50 лева – заплатена държавна такса.
Процесуалният предтавител на ищеца претендира присъжане на възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. В производството ищецът е представляван
безплатно, предвид което и в полза на адв. Б. съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 400 лева, като съобразява цената на предявения
иск, невисоката фактическа и правна сложност на спора, срочното приключване на
делото в едно открито съдебно заседание и иконимическите условия в РБ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. В. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ****** срещу ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ******, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че С. В. П. не дължи на
****** сумата 152,16 лева, представляваща вземане по фактура № ******, начислено
за ВиК услуги и представляващо индивидуален дял от общо потребление на 82,55
куб.м. вода за период 25.07.2022 г. – 26.07.2023 г. за кл. № ****** за обект, находящ се
на адрес: ******.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ******, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ******, да заплати на С. В. П., ЕГН **********, със съдебен
3
адрес: ****** сумата 50 лева - разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. ******, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: ******, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН
**********, РАК, със служебен адрес: ****** сумата 400 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на С. В. П. в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4