№ 154960
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110162245 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [******] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против П. И. И..
По отношение на следните заявени вземания: сумата 77,88 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси", сумата 203,65лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за такси в размер на 30 лева за
извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит, както и за претендирани лихви
за забава върху възнагражденията за закупени пакети в размер на сумите 16,90 лева, 44, 19
лева, 6,63 лева и 17,33 лева, уточнени от заявителя с постъпилата по делото на 01.12.2023 г.
молба, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1,
вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не
1
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит [******], в същия е
предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 400 лв.
при главница по кредита – 400 лв. От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от
представените Общи условия на [******] към договор за потребителски кредит /ОУ/ се
установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 –
клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в рамките на един част от постъпване на заявлението. Според
чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя
погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл.
15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги,
свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и
услуги, свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се
отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3 необходимост от сключване анекс към договора
за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да
се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че
допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват
по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда
на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а
не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. С оглед изложеното
заявлението следва да се отхвърли по отношение на тези претенции и претендираните лихви
за забава върху същите.
Аналогични съображения следва да се изложат и по отношение на претенцията на
заявителя за издаване на заповед за сумата от 30 лева, представляваща такси съгласно
Тарифата на дружеството за извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. От една
2
страна същите са свързани с неговото управление, а от друга страна съгласно императивната
забрана на разпоредбите на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК за кредитора не е налице право да
начислява друго освен лихва за забава в размер на законната при неизпълнение на
задълженията на длъжника да заплаща в срок вноските по кредита съгласно погасителния
план. В тази част заявлението също следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се
уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в
размер на сумата от 13,29 лева, като се отхвърли до пълния размер от 25 лева, а за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 26,59 лева, като се отхвърли за
сумата до 50 лева, който размер е определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 6555/29.09.2023 г., подадено в Районен съд - [******] от
[******] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против П. И. И., за следните
заявени вземания: сумата 77,88 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси", сумата 203,65лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, за такси в размер на 30 лева за извънсъдебно събиране на
вземанията по договора за кредит съгласно Тарифата на [******], както и за претендирани
лихви за забава върху възнагражденията за закупени услуги "Фаст" и "Флекси" в размер на
сумите 16,90 лева, 44,19 лева, 6,63 лева и 17,33 лева, уточнени от заявителя с постъпилата
по делото на 01.12.2023 г. молба, а в частта за разноските за сумата над 13,29 лева до пълния
размер от 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 26,59 лева до размера
от 50 лева,определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя, подадена в
едноседмичен срок от връчване на препис до Софийски градски съд чрез Софийски районен
съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които
съдът е отхвърлил заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3