Решение по дело №233/2019 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, 27 февруари 2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V - ти въззивен състав, в открито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                              

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРА ЧОЧКОВА                          

                         ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                            АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

               

при секретаря Пенка Цанкова и прокурора Нина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВАНД №233  по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК за проверка на невлязло в сила първоинстанционно решение.

Образувано е по въззивна жалба на Г.П.Т. против присъда на СРС, постановена по АНХД  № 6688/2014 година, с която е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а НК й е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

С подадената жалба, подсъдимата Т. моли съдебният акт да бъде отменен и респективно да бъде призната за невинна по повдигнатото й обвинение.

С определение от 22.01.2019г. настоящият съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат  разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание, пред въззивния съд, проведено на 06.02.2019г., подсъдимата Г.Т., редовно призована, не се явява.

Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, а съставомерността на престъплението и съпричастността на подсъдимата към него за безспорно доказани.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл. 102, т. 1 - т. 3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на обвиняемия в него, субективната страна на деянието, личността на обвиняемия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Фактическите констатации на контролирания съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствау поради което намира,че  фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на постановлението и възприета от първостепенния съд е доказана по несъмнен начин и която накратко се изразява в следното:

ЕТ „М.****Г.П." с ЕИК *******, е регистриран от подсъдимата Т., дайстваща като негов управител, през 2003г. по ф.д.№ 8555/2003г на СГС. През 2012г. този едноличен търговец е пререгистриран на 23.01.2012г като ЕТ „Д.Бг Г.Т." с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, кв."Княжево", ул."*******, отново с управител подсъдимата Т.. Налице е правоприемство.

За времето от 01.10.2009г. до 22.02.2012г. в патримониума на едноличния търговец са постъпили различни по вид стоки от различни търговци, вследствие валидно сключени търговски сделки, по които едноличният търговец е поел съответните парични задължения. Това се удостоверява чрез следните издадени фактури, приложени към доказателствения материал:

Фактура № 139/01.10.2019г. за 1034,52 лева, издадена от „А.Т." ЕООД;

Фактура № 52910/23.11.2010г.за 2161,57 лева и 52911/23.11.2010 за 2 252,94 лева - и двете издадени от „Д.Ф." ООД;

Фактура № 1353/25.11.2010г. за 1309, 93 лева с издател „НВН билки за красота и здраве" ООД;

Фактура № 2434/25.01.2011г. за 3 726, 68 лева и № 2441/02.02.2011г. за 3 514,92 лева- и двете издадени от „Ю." ООД;

Фактура № 111/17.05.2011г с издател „Миладинов импекс" за 439,97 лева ООД;

Фактура № 6872/25.11.2011г за 1 500,77 лева и № 6874/28.11.2011г. за 2 089,51 лева, и двете издадени от „А.БГ" ООД;

Фактура № 67970/30.11.2011г. за 3 176,30 лева, № 68209/05.12.2011г. за 4 741,19 лева, № 68294/06.12.2011г. за 1 769,63 лева, № 68370/07.12.2011г. за 127,76 лева, № 68390/12.12.2011г. за 155,92 лева - и петте издадени от „Е.И.Е." ООД;

Фактура № *********/17.02.2012г. на 1610,74 лева и № *********/22.02.2012г за 482,51 лева - и двете с издател „А.В" ЕООД.

Всички фактури са на обща стойност 30 094,86 лева. По фактури 139/2009г на А.Т р.ЕООД, № 52910/Юг на „Д.-фарма ***" ООД, № 2434/11г на „Ю." ООД, № 6872/11г на „А.БГ" ООД и *********/12г на „А.- В" ЕООД, подсъдимата Т. е извършила частично плащане (в общ размер 1 996,86 лева) преди 15.08.2012г. Остатъкът от задълженията по тези фактури възлиза на 28 098 лева.

Подсъдимата Т. не изплатила веднага предоставените й стоки. Тя се договорила с доставчиците да разсрочи плащанията. На 15.08.2012г. тя извършила последното плащане по задължение по фактура N9 00008888/17.02.2012г. на „А.В" ООД, а на следващия ден изпаднала в неплатежоспособност и спряла плащанията, т.к. не била в състояние да покрива текущите задължения на едноличния търговец. От този момент до 14.09.2012 г. тя е била в състояние добросъвестно да изпълни задължението си по чл.626 от  ТЗ и да заяви неплатежоспособността си пред СГС в 30-дневен срок от настъпването й.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза, от която е видно общия размер на дължимите суми по издадените фактури, извършените плащания за покриване на задълженията, момента на спиране на плащанията и момента на изпадане в неплатежоспособност.

В съдебно заседание, съдът е счел че  така изготвено, заключението е непълно, поради което същото не е прието, а  е назначена повторна съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на повторната ССЕ е видно, че  ЕТ „Д.Бг Г.Т." с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, кв."Княжево", ул."*******не притежава достатъчно активи, за да покрие задълженията си.

Правилно районният съд е приел, че  датата на последното плащане, и то частично плащане,  произтичащо от фактура № 00008888/17.02.2012 год. на „А.В“ ООД за сумата от 100 лв. е 15.08.2012 год. След тази дата търговското дружество е изпаднало в неплатежоспособност, спряло е плащанията, не е било в състояние да покрива текущите задължения, произтичащи от търговските сделки с доставчиците, като непогасените, ликвидни и изискуеми парични задължения са в размер на 28 098 лв.

Горната фактическа обстановка се за установява  от приложените към делото писмени доказателства: обяснения на Г.Т. в ДП, показанията  на свидетелите С.А.Б., В.С.Б., Ю.Б.Б., А.Й.М., К.П.Б., И.С.М., П.А.А., С.Д.Д., В.Г.Т.,  справка от СГС – ТО, справка от АВ, справка за съдимост, посочените по – горе фактури, както и приложените от свидетелите материали, неделима част от протоколите им за разпит, повторно изготвената съдебно- счетоводна експертиза. Констатацията на първоинстанционния съд за липса на противоречия в събраната по делото доказателствена съвкупност, почива на правилна интерпретация на съдържащите се в доказателствени източници информация. Събраните по досъдебно производство доказателства, както и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, установяват по несъмнен и категоричен начин интересуващите делото обстоятелства, включително наличието на престъпление, авторството на деянието, механизмът на неговото извършване и личността на дееца. Тази съвкупност от доказателства несъмнено установява авторството на обв. Т. в извършване на инкриминираното деяние. Контролираният съд подробно е коментирал събраните по делото доказателства, като след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата инстанция по фактите.

         На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно и законосъобразно е заключил, че са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на обв. Т. по повдигнатото й обвинение по основание  чл. 227б ал. 1 от НК . 

С част ІV от Търговския закон "Несъстоятелност" е предвидено задължение за длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност – чл. 626 от Т3. Неизпълнението на горното задължение е криминализирано в престъпление по чл. 227 б ал.1от НК. По настоящото дело се установява, че въпреки императивната разпоредба на чл. 626 от ТЗ, подсъдимата Т.  не е изпълнила задълженията си и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискала от съда обявяването на представляваното от нея търговско  дружеството в несъстоятелност. В съответствие с нормата на чл. 183, ал.2 вр. ал. 1 от НПК, първостепенният съд е изчислил изтичането на 30- дневния срок, като това е именно 14.09.2012 год.

             Правилно първостепенният съд е приел, че от обективна страна подсъдимата е извършила престъплението чрез бездействие, като в 30 – дневен срок от спиране на плащанията, считано от 16.08.2012 г. не е поискала от Софийски градски съд да открие производство по несъстоятелност, въпреки че е знаела, че е спряла  плащанията и не разполага със средства. Доказано е и качеството на лицето, привлечено към отговорност, видно от справка от Търговския регистър, подсъдимата Т.  е  представляваща  ЕТ „М.****Г.П." с ЕИК *******, регистрирано по ф.д.№ 8555/2003г на СГС, пререгистриран на 23.01.2012 г като ЕТ „Д.Бг Г.Т." с ЕИК *******. Доказателства в тази насока са приложените към досъдебното производство писмени такива, показанията на разпитаните свидетели, както и заключението от повторната съдебно-счетоводната експертиза. Налице са и двата елемента, които се явяват релевантни по отношение на   изпълнителното деяние, а именно спиране на плащанията и незаявяването на това обстоятелство пред съда.

             От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата виновно, при пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата Т. е била наясно, че не разполага със средства, че е изпаднала в неплатежоспособност, като е спряла  да извършва плащания на фирми, с които била в гражданско – правни отношения. До  нея са изпращани нотариални покани и съдебни книжа, въз основа на издадени изпълнителни листа, т.е. налице са доказателства, че подсъдимата е знаела за финансовото състояние на търговското дружество и въпреки това не е заявила това обстоятелство пред съда.

         При определяне на наказанието първоинстанционния съд правилно е преценил наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е наложил наказания при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. е в предвидения от закона минимум.

             При така изложените съображения, въззивният съд намира доводите, направени от подсъдимата във въззивната жалба за несъстоятелни. При служебната проверка на решението извън оплакванията във въззивната жалба не се откриха други основания за неговата отмяна.

             При този изход на делото, правилно са възложени в тежест на подсъдимата и направените по делото разноски.

             Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд

 

Р  Е   Ш  И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА  решение от 15.04.2016 година на 122 – ри състав, НО, постановено по НАХД № 6688 по описа за 2014  година на Софийски районен съд.

             Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.