№ 530
гр. Варна, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20233100500513 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА СУВОРОВО, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна П. А. И., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. К. Г. , редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 27.03.2023г. молба от Община
Суворово, чрез процесуален представител в лицето на адв. Р. А.,
обективираща изявление, че не е в състояние да се яви в с.з. Моли да се даде
ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че поддържа изложеното във
въззивната жалба, няма доказателствени искания, оспорва доказателственото
искане на процесуалния представител на П. И. за връщане на подадения от
община Суворово отговор на исковата молба в първоинстанционното
производство от 28.09.2022г., като процесуално недопустимо. Изразява
становище по същество, като моли решението да бъде отменено в цялост.
Претендира съдебни разноски, за което представя списък.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Община Суворово,
подадена чрез процесуален представител адв. Р. А. срещу Решение №
3403/09.11.2022г. по гр. д. № 2868 2022г. по описа на РС- Варна, с което е
признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на П. А.
И., ЕГН **********, на длъжността „директор" на ОУ „Христо Ботев" - с.
Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1
от КТ, и е отменена Заповед № РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО -
Варна, с която същото е извършено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при несъобразяване със
събрания доказателствен материал, както и непълно изследване на същия, при
несъобразяване с константната съдебна практика на ВКС и необосновано. Не
били обсъдени доводите му за недобросъвестност на служителката П. И., тъй
като тя е била наясно, че към момента на депозиране на заявлението □ за
едностранно прекратяване на ТПО не са били налице изискуемите
предпоставки за допускането му. От показанията на свидетелката Й. Х. се
установявало, че И. е била известена посредством телефонен разговор,
проведен на 08.02.2022г. за обстоятелството, че е налице заповед за
прекратяване на ТПО, предвид влязлата към тази дата присъда, с която е била
лишена от право да заема ръководна държавна длъжност за срок от три
години. Не била обсъдена и цитираната в отговора на исковата молба съдебна
практика на ВКС. Съдът не съобразил още и акцентираните с писмените
бележки на жалбоподателя несъответствия на свидетелските показания на
2
свид. Б.Й. относно заболяването на ищцата и удостоверената с медицински
документи нейна диагноза. Другата свидетелка Н. Й.-М. била наета за
детегледачка от ищцовата страна, което индикирало възможната □
заинтересованост, поради близки отношения между двете. По изложените
съображения моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска
с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. А. И., чрез
процесуален представител адв. К. Г., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Противопоставя се срещу твърдението за злоупотреба с
права от нейна страна, като сочи, че от събраните свидетелски показания се
установявало, че на 08.02.2022 г. при посещението на комисия от РУО-Варна
в училището, П. И. е отсъствала от работното си място, като е известила зам.
директорът, че се намира в лекарски кабинет. Установявало се още, че
болничният и амбулаторният й листове са издадени преди тя да бъде
потърсена по телефона от началника на РУО-Варна. В същото време видно от
показанията на свид. Божидар Иванов било, че при обаждането не □ е било
съобщено, че ще бъде освободена от заеманата длъжност, или че е осъдена за
извършено престъпление. От друга страна свидетелските показания Й. Х.,
които били в противоположния смисъл не следвало да бъдат кредитирани,
тъй като същата е в служебно правоотношение с РУО-Варна, а те не се
подкрепят от показанията на другия свидетел на ответника. Позовавайки се
на съдебна практика въззиваемият обосновава становището си, че
работодателят не разполага с правна възможност да връчи заповедта за
уволнение, чрез обаждане или чрез изпращане на текстово съобщение (SMS)
по мобилен телефон. На следващо място сочи, че не е доказано да е знаела за
постановената присъда от наказателния съд, а освен това не бил изпълнен и
фактическия състав на чл.330 ал.2 т.1 от КТ, тъй като присъдата и решението
на ВОС, с което тя е потвърдена, били отменени с решение на ВАпС, а
наказателното производство възобновено от фазата на разпоредителното
заседание пред първоинстанционния съд. Твърди недопустимост на отговора
на исковата молба от ответника Община Суворово, тъй като не следвало на
новоконституираният ответник да бъде предоставян нов срок по чл. 131 от
ГПК. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор.
Нямам възражения по доклада. Относно доказателственото искане,
предоставям на преценката на съда дали да го приеме за изявление или за
доказателствено искане, тъй като се касае за процесуално нарушение на
първоинстанционния съд, което не може да бъде санирано и обжалвано от нас
в хода на първоинстанционното съдебно дело. Ето защо го правим пред
въззивната жинстанция, тъй като отговор на исковата молба беше подаден от
самото училище, което впоследствие е закрито, а община Суворово встъпи в
процеса като процесуален правоприемник, а не като нов ответник. Поради
това и нямаше право на нов отговор на исковата молба. Ето защо оставям на
3
Ваша преценка дали да постановите връщането.
Претендирам разноски по чл. 38 ЗА в размер на 1000 лева над
минималния, с оглед фактическата и правна сложност на делото и положения
труд от мен в качеството ми на адвокат. Представил съм договор и списък.
С оглед изявлението на процесуалния представител на въззиваемата
страна и по представения списък на разноски, ведно с договора за правна
защита и съдействие, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения към отговора на въззивната
жалба гръб на лист 26 и 27 Договор за правна защита и съдействие и Списък
на разноски, представен от процесуалния представител на въззиваемата
страна.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Моля да потвърдите изцяло така постановеното решение на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Злоупотребата с
права е в тежест на страната, която я твърди. В настоящия случай такава не се
доказа при прекратяването на процесното трудово правоотношение от страна
на моята подзащитна. Следва да се отбележи, че тя е уволнявана вече три
пъти от този работодател. В крайна сметка училището вече е закрито, това,
което през годините искаше да се случи с това училище, заради вероятно
нейното връщане постоянно от съдебните инстанции. Оставям настрани този
4
факт, който е ноторно известен на съда. Искам да обърна внимание на това, че
по делото по никакъв начин с писмени доказателства не се доказа, че тя е
злоупотребила с права от гледна точка на това, че болничните и не са
́
оспорени, няма никакви данни да е научила за влязла в сила присъда, която
впоследствие е била отменена и за това, че всъщност не е изпълнен
фактическия състав на оспореното уволнение.
Относно свидетелските показания, единствените показания на Й. Х.,
единият от двамата свидетели на работодателя, не следва да се ценят, тъй
като тя е в служебни правоотношения с началника на РУО и друг път е
свидетелствала в негова полза именно в дела с тези страни. Тя, бих казал, е
доста „добър“ свидетел на ответника от много време. Поради тази причина и
поради съображенията, изложени подробно в отговора на въззивната жалба,
не се доказа твърдяната злоупотребена с права, редовно е прекратено
правоотношението и не е имал назначаващият орган правомощия да ги
прекрати повторно, поради което и единственият иск по чл. 344, ал.1 т.1 КТ
следва да бъде уважен.
Моля да ни присъдите разноски по чл.38 ЗА, съгласно приложения
списък. Съгласно практиката на ВКС бланкетното и необосновано
възражение за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.
СЪДЪТ, на основание чл. 315, ал.2 ГПК ОБЯВЯВА че ще постанови
решението си на 11.04.2023г., от който момент започва да тече срока за
обжалването му от страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5