Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3195 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Земира 17“ ЕООД, предявена чрез управителя и едноличен
собственик на капитала на дружеството З.Р.П., срещу заповед № 429-ФК/04.11.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок
от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: пекарна в гр. Варна на бул.
„Цар Освободител“ № 28, и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия
срок достъпът до него. По съображения, че не са налице данни за установено по
реда на закона административно нарушение, поради което отсъства основание за налагането
на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС; за отнемане на правото на адекватна защита на
дружеството поради обстоятелството, че на нито един етап от производството не
са му били предоставени описаните в протокола от проверката писмени документи; за
немотивираност на заповедта в частта на определената 14-дневна продължителност
за прилагане на мярката поради отсъствието на извършено от административния
орган позоваване на конкретни факти, имащи отношение към този въпрос, а
доколкото такива са посочени в заповедта - за превратното им тълкуване или
неточно възпроизвеждане; за несъответствието на ПАМ със заложените в чл. 22 ЗАНН цели; за нарушаването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и за
отнемане на правото на дружеството да се възползва от регламентираната с чл.
187 ал. 4 ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ, тъй като до момента на
подаване на жалбата до съда все още не е било издадено и връчено на
представляващия дружеството наказателно постановление за нарушението, се иска заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС да бъде отменена от съда поради нейната
незаконосъобразност.
В съдебно заседание на 18.12.2019
г. се явява управителят и едноличен собственик на капитала на „Земира 17“ ЕООД З.Р.П.,
която изрично заявява, че не оспорва извършването на нарушението, обективирано
в неиздаването на фискален касов бон за индивидуализираната в заповедта по чл.
186 ал. 3 ЗДДС продажба, но намира мярката за несъразмерна от гледна точка на
продължителния срок на запечатване на обекта и същевременно ниската себестойност
на неотчетената продажба и следващото се за нея данъчно облагане, както и
инцидентния характер на нарушението.
Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на
основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, се представлява по делото
от юрисконсулт Р.Г., която в писмени бележки с. д. № 18383/11.12.2019 г. и в
с.з. на 18.12.2019 г. изразява становище за неоснователност на жалбата като
намира оспорената с нея заповед за мотивирана, а нарушението, във връзка с
което е издадена – за доказано посредством всички събрани по административната
преписка доказателства. В писмените бележки се позовава и на спазването с наложената
ПАМ на регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели на административната принуда като счита,
че определеният срок за запечатване на обекта е обоснован, близък е до установения
в закона минимум и съответства на
степента на обществена опасност на деянието. Претендира при отхвърляне на
жалбата в полза на ТД на НАП – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по неговата основателност.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
429-ФК/04.11.2019 г. /л. 29 – 31/ началникът на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП, е наложил на „Земира - 17“ ЕООД при
позоваването на протокол серия АА № 0353381/03.11.2019 г. от проверка на
контролните органи на НАП в процесния търговски обект: пекарна в гр. Варна на бул.
„Цар Освободител“ № 28, принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 т.
1 б. „а“ ЗДДС, състояща се в запечатване на търговския обект за срок от 14 дни,
като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
С цитираната в заповедта по чл.
186 ал. 3 ЗДДС заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. изпълнителният директор на
НАП е делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на директорите
на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
правомощията да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки по чл. 186 ЗДДС „запечатване на обект“, включително и да отнемат в полза
на държавата на основание чл. 186 ал. 2 ЗДДС ползваното фискално устройство и
правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за
управление на търговската дейност /л. 44/.
В мотивите на заповедта
административният орган е обосновал прилагането на принудителната
административна мярка с наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ ЗДДС, свързана с установеното от контролните органи на НАП при проверката
им в търговския обект на 03.11.2019 г. заплащане в брой на закупени от тях 1
бр. безалкохолна напитка /“Coca cola“/ и 1 бр. тестено изделие /пърленка/ на обща стойност 2,
70 лв. без за продажбата да е издаден
фискален касова бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство модел DAISY Compact M02, инд. № DY465955.
Посочено е, че плащането на сумата от 2,70 лв. е извършено в 11:52 часа от
проверяващия инспектор Николай Сашев Симеонов като е прието от
продавач-консултанта в обекта Д.Г. Д., която при приемане на сумата и предаване
на стоката не е издала фискален касова бон от фискалното устройство в обекта.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 ЗДДС.
В мотивите на заповедта е
посочено още, че от изведения от фискалното устройство в 11:56 часа дневен
финансов отчет № 015739/03.11.2019 г. е установено, че регистрираният във ФУ
оборот е в размер на 89, 80 лв. като същевременно от изведения от ФУ КЛЕН от №
015733/03.11.2019 г. /11:10 ч/ до № 015739/03.11.2019 г. /11:56 ч/ е видно, че
във фискалната памет в 11:52 ч. няма регистриран оборот от 2, 70 лв.
Резултатите от проверката са
обективирани от контролните органи в приложения на л. 34 – 38 от делото протокол
сер. АА № 0353381/03.11.2019 г., в който нарушението е индивидуализирано идентично.
В протокола е посочено също, че при проверката е разчетена касова наличност от
ФУ в размер на 89, 80 лв. и фактическа наличност в размер на 88, 65 лв. /без
регистрирано служебно въвеждане и служебно извеждане на пари от каса/, при
което е установена отрицателна разлика във фактическата наличност от 1, 15 лв. Според
отразеното в протокола той е съставен в присъствието на продавач консултанта в
обекта Д.Г.Д., приела плащането на сумата от 2, 70 лв.
Обстоятелствата по протокола се
потвърждават и от останалите приложени по преписката писмени доказателства: 1/ съставен на 03.11.2019 г. опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, според
който фактически наличните парични средства в касата на ФУ са в общ размер на
88, 65 лв. /л. 39/; 2/ изведен в
11:56 ч. дневен отчет от ФУ № 015739/03.11.2019 г., според който регистрираният
във ФУ оборот е в размер на 89, 80 лв. /л. 41/; 3/ изведен от ФУ КЛЕН от № 015733/03.11.2019 г. /11:10 ч./ до №
015739/03.11.2019 г. /11:56 ч./, според който във фискалната памет няма
регистриран оборот от 2, 70 лв. в 11:52 ч. /л. 42/; 4/ справка за лицата, работещи по ТПО към 03.11.2019 г. в обект
„Пекарна“ в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 28, между които е и лицето Даниела
Г. Дошева, заемащо длъжността продавач-консултант /л. 40/; 5/ сключен на 01.01.2019 г. в гр. Варна между Н.С.Р. /наемодател/ и
„Земира – 17“ ЕООД /наемател/ тригодишен договор за наем на недвижим имот – помещение
с площ 66, 80 кв. м. в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 28, което ще се
ползва за срока на договора като работилница за производство на закуски и
продажби /л. 43/.
Според приобщените по делото
писмени доказателства за нарушението, за което е приложена процесната ПАМ, е
съставен и АУАН № F522880/07.11.2019
г., въз основа на който е издадено НП № 478211- F522880/20.11.2019 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Земира 17“ ЕООД по чл. 185 ал. 1 ЗДДС /л. 27 и 33/.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която е
наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на компетентен
административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г, с
която изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т.
1 ЗНАП е делегирал на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.
186 ал. 3 ЗДДС, правомощията да налагат ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е изложил в заповедта конкретни
мотиви за необходимостта от прилагане на мярката като посочените от него факти,
свързани с извършеното от „Земира 17“ ЕООД нарушение на изискването на чл. 25
ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, се потвърждават
изцяло от описаните в протокола от проверката на контролните органи на НАП и
приложени по делото писмени доказателства. Не без значение е и факта, че управителят
и едноличен собственик на капитала на „Земира 17“ ЕООД З.Р.П. изрично е заявила
в съдебно заседание на 18.12.2019 г., че не оспорва нарушението, което е
свързано с неиздаването на фискален касов бон за индивидуализираната в
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС продажба. По този начин с изразеното чрез
бездействие деяние е пренебрегнато изискването на чл. 25 ал. 1 т. 1 от
издадената от министъра на финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, която разпоредба вменява в задължение за лицата по
чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ да
издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата
случаи, какъвто настоящият не е. След като в случая процесният обект – пекарна
в гр. Варна на бул. „Цар Освободител“ № 28, безсъмнено отговаря на легалното
дефиниране за търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при
извършването на продажби на стоки в него за търговеца на общо основание е
относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1
от цитираната наредба. Преценено съвкупно, всичко това сочи, че в случая
действително е било налице материално-правно основание по смисъла на чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС за запечатването на търговския обект, в който е
извършвана търговската дейност. Следва да се има предвид, че при наличието на
предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС компетентният административен
орган поначало действа в условията на обвързана компетентност като е длъжен да
наложи предвидената в разпоредбата принудителна административна мярка.
Не така стои обаче въпросът със
срока, за който следва да се приложи мярката. В чл. 186 ал. 1 ЗДДС той е
регламентиран единствено с горна граница /до 30 дни/, поради което във всеки
отделен случай в условията на оперативна самостоятелност административният
орган трябва да определи какъв точно ще бъде той в рамките на максималната
нормативно зададена продължителност от 30 дни. Съгласно чл. 169 АПК съдебният
контрол върху заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея времетраене
на принудителната административна мярка, се изчерпва с проверка дали
действително административният орган е разполагал с такава /което е безсъмнено/
и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. За да е
законосъобразен актът относно срока за запечатване на търговския обект, трябва във
всеки отделен случай конкретно да се обоснове избраната продължителност на запечатването
като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава прокламираният
с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Какви са целите,
които следва да се постигнат с налагането на принудителните административни
мерки, сочи изрично чл. 22 ЗАНН – те могат да се налагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. В случая, предвид невисокия размер
на неотчетената чрез фискалното устройство продажба /два лева и седемдесет
стотинки/, вредните последици за фиска също са в незначителен размер, поради
което е нелогично изложеното в мотивите на заповедта становище на
административния орган, че при определяне на 14-дневната продължителност на
мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение. Некоректно е и обосноваването
на срока за запечатване на обекта, който е равен на почти половината от
нормативно установения максимален 30-дневен срок, с обстоятелството, че при
проверката е установена разлика между фактическата касова наличност и
регистрираната чрез фискалното устройство в размер на 1, 15 лв. Според
доказателствата по делото такава разлика действително е била налице към момента
на проверката, но тя се е дължала на по-високия размер на регистрирания във
фискалното устройство оборот за деня /89, 80 лв./ в сравнение с установената
фактическа наличност на парични средства в касата /88, 65 лв./, от което по
никакъв начин не може да се заключи, че в търговския обект съществува практика
да не се регистрират чрез фискалното устройство всички извършени продажби. При
положение, че административният орган не се е позовал в мотивите на заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС на никакви конкретни факти, които да са относими към други
подобни случаи на нарушения в обекта по чл.
25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, то изцяло несъответстващ
на данните по преписката е изводът му, че „срокът на наложената ПАМ е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца“. Позоваването на местоположението на обекта
и на установените публични задължения на търговеца в особено големи размери,
във връзка с което по делото е представена и актуална справка към 04.11.2019 г.
/л. 23- 26/, поначало е ирелевантно при определянето на срока за запечатване на
обекта, предвид материално-правното основание за налагане на процесната ПАМ по
чл. 186 ал. 1 ЗЗДС и целите по чл. 22 ЗАНН, които се преследват с нея. От тях
може да се заключи, че от значение при определянето на срока на действие на ПАМ
могат да бъдат единствено онези факти и обстоятелства, които са свързани със
самото нарушение, довело до прилагането на административната принуда, както и с
евентуалните вредни последици от него. Останалите изложени в заповедта мотиви във
връзка със срока за запечатване на обекта представляват обща фразеология,
поради което по никакъв начин не са в състояние да обосноват каква трябва да
бъде продължителността на запечатването. Всичко това налага извод, че избирайки
необосновано висока продължителност на срока на действие на принудителната
административна мярка, административният орган е нарушил изискването на чл. 6
ал. 5 АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел. А вредите за търговеца безсъмнено ще
бъдат свързани както с пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния
период на запечатване на пекарната, така и с имуществени загуби от договорените
доставки на нереализирани в този срок бързо развалящи се суровини за
производството на изделията, а също и с необходимостта от принудителното
излизане в отпуск на работещите в обекта служители.
Предвид изложеното, съдът намира
за незаконосъобразно определен в нарушение на чл. 6 от АПК срокът на наложената
с обжалваната по делото заповед принудителна административна мярка по чл. 186
ал. 1 ЗДДС. Тъй като заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е индивидуален
административен акт, а не правораздавателен такъв на административна
юрисдикция, какъвто е наказателното постановление, съдът за разлика от
производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, в което съгласно чл. 63 ал. 1 изр.
първо, предл. второ ЗАНН може да измени наказателното постановление и при
съобразяване на критериите по чл. 27 ЗАНН да намали размера на наложеното с
него административно наказание, в производството по обжалване на заповедта, с
която е наложена ПАМ, при констатирано при съдебния контрол по чл. 169 АПК прекомерно
завишаване на срока на нейното действие може единствено да отмени заповедта, но
не и да намали продължителността на срока за прилагането на ПАМ. Това е така,
защото съдът не разполага с правомощието наместо органа, който по закон притежава
оперативна самостоятелност, да определи срока на действие на мярката. В този
смисъл е и съдебната практика, застъпена в решение № 11465/27.09.2018 г. по
адм. дело № 3490/2018 г. на ВАС, І отделение; решение № 910/23.01.2018 г. по
адм. дело № 9379/2017 г. на ВАС, VІІ отделение и решение № 10336/02.08.2018 г.
по адм. дело № 3096/2018 г. на ВАС/.
Изложеното в целостта си обуславя
извод за основателност на жалбата, поради което оспорената с нея заповед по чл.
186 ал. 3 ЗДДС следва да се отмени от съда съгласно правомощието му по чл. 172
ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Тъй като по делото от страна на
жалбоподателя не е направено искане за разпределяне на отговорността за
разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на „Земира 17“
ЕООД заповед № 429-ФК/04.11.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“
– Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал.
1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на „Земира 17“ ЕООД е наложена принудителна административна
мярка запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от дружеството търговски
обект: пекарна в гр. Варна на бул. „Цар Освободител“ № 28, и на основание чл.
187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: