Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 15.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
участието на секретар К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гражданско дело № 4310 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. **8 и сл. ГПК.
С Решение
№ 32912/05.02.2020г. по гр.д. № 53851 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 156-ти състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. №
2024187/20.09.2019г. положителни
установителни искове на „М.Б.”ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** срещу Р.И.А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******№ ** с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и с чл.
430 от ТЗ, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Р.И.А.,
ЕГН ********** дължи на „М.Б.”ЕАД,
ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 13914,68лв., представляваща главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща
линия” № BL 6868/**.06.2007г. сключен с „Ю.Б.”АД, вземания за които са цедирани
на М.Б.”ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017г.; сумата от 41**,13лв., представляващи договорна
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2008г. до **.01.2010г.; сумата от 306,90лв., представляващи мораторна
неустойка за периода от 22.07.2008г. до **.01.2010г., сумата от 1921,38лв., представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.03.2016г. до
03.08.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 20662 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, като „М.Б.”ЕАД, ЕИК *******
е осъдено да заплати на Р.И.А., ЕГН ********** съдебни разноски по заповедно и
по исково дело в размер на 2400лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5028363/18.02.2020г. по
входящия регистър на СРС от ищеца „М.Б.”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в
която исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че неправилно било прието от СРС,
че кредит бил предсрочно изискуем на 21.05.2008г. Доказателства че банката е
упражнила правото си да го обяви за предсрочно изискуем не били ангажирани по
делото. Това водело до неправилност и на
изводите на СРС, че погасителната давност е започнала да тече на 21.05.2008г. и
същата била изтекла към подаване на заявлението. В случая договорът бил с
уговорен падеж на задълженията **.06.2017г. и от този момент започвала да тече
погасителната давност, тя не била изтекла към подаването на заявлението. В заповедното дело съдът приел, че има валидно
сключен договор за цесия на процесното вземане падеж на което е **.06.2017г., а
в исковото производство същият съдебен състав приел, че няма валидно
прехвърляне, че падеж е 21.05.2008г., което било неправилно. Главницата се
дължала на основание на чл. 430 от ТЗ, тя била изцяло усвоена, дата на
просрочие била 21.05.2008г., дължими били и лихвите. Кредитът бил овърдрафт,
минималната месечна вноска от 6% зависела от усвоената главница и като
конкретна сума била различна всеки месец. Приетото извлечение от Приложение № 1
към договора за цесия установявало прехвърляне на вземането, сочело белезите на
вземането, районният съд следвало да даде указания за отстраняване нередовност
на исковата молба ако приемал обратното, а това не било направено. С определението за насрочване на делото това
обстоятелство било обявено за безспорно. Претендирал е разноски. Оспорил е
поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете Р.И.А., ЕГН ********** в предоставения
срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е
правилно. Посочил е, че действително сключил договора с „Ю.Б.”АД и усвоил главницата от 15 000лв. на **.06.2007г.
Съглашението по договора изисквало плащане на задължението на вноски в месечен
размер от по 6% от усвоената главница и лихви, тоест срокът за погасяване на
задълженията е 17 месеца. Така погасителната давност за последната погасителна вноска е започнала да
тече 21.12.2008г. и към подаване на
заявлението през 2019г. вече била изтекла. Срокът от 120 месеца посочен в
договора е период в който се открива револвиращаата линия, тоест открита е
възможността многократно да се усвоява и погасява сумата. Този срок обаче нямал
значение за изискуемостта и началния момент на погасителната давност.Самият
цедент бил признал , че вземането е изискуемо на 21.05.2008г. със справката за дълга. Банката можела да
обяви задълженията за предсрочно изискуеми. По-късното й обявяване от вече
настъпили падеж на вноските не може да промени падежа на вноските с вече настъпил
падеж. Вземанията за лихви и неустойки били акцесорни и с погасяването на
главницата се погасявали и те, отделно и за тях била изтекла погасителната
давност, срок на която била 3 години. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба № 2024187/20.09.2019г. на „М.Б.”ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** срещу Р.И.А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******№ ** с която
е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и с чл. 430 от ТЗ, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, да признае
за установено, че Р.И.А., ЕГН ********** дължи на „М.Б.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от
13914,68лв., представляваща главница
по договор за банков кредит, продукт
„Бизнес револвираща линия” № BL 6868/**.06.2007г. сключен с „Ю.Б.”АД; сумата от 41**,13лв., представляващи договорна
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2008г. до **.01.2010г.; сумата от 306,90лв., представляващи мораторна
неустойка за периода от 22.07.2008г. до **.01.2010г., сумата от 1921,38лв., представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.03.2016г. до
03.08.2017г., вземания за които са цедирани
на М.Б.”ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017г ., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20662 по описа за
2019г. на Софийски районен съд, като му
се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че с договора за цесия му
били прехвърлени вземанията по договора за кредит заедно с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, за цесията длъжникът бил валидно уведомен. Договорът за кредит бил
валидно сключен и ответникът получил 15 000лв. главница по него. Така за
ответника възникнало задължението да върне главницата и да плати
възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката увеличен с
4,5 пункта, на месечни вноски от 6% от дължима сума за главница и лихва, като
при просрочие следва да плати неустойка в размер на възнаградителната лихва увеличена с 10
пункта. Длъжникът изпаднал в просрочие на 21.05.2008г. и неплатени останали
процесните суми. Това просрочие продължило и към 03.08.2017г. и това довело до
обявяване на всички задължения по договора за предсрочно изискуеми, което било
направено със съобщение, връчено чрез залепване на 27.12.2019г. на уведомление
по чл. 47 от ГПК. ЕТ „М И А-Р.А.”, Булстат*********бил заличен търговец и затова насочвал исковете си срещу
ответника. Предишното наименование на
банката било „Българска пощенска банка“. Не били погасени задълженията по
давност, защото изискуемостта им настъпила на **.06.2017г. , когато била
обявена предсрочната им изискуемост. Претендирало е разноски.
Ответникът Р.И.А., ЕГН **********, в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е,
че не оспорва фактите, посочени в исковата молба за уведомяването за цесията и
за дата на обявяване на задължения за предсрочно изискуеми. Не било доказано цената по договора за цесия
да е платена а същата била условие за проява на действието на договора. Отделно
40% от прехвърлените вземания били погасени по давност, такова било и
процесното поради което и съгласно чл. 2, ал.8, буква А от договора за цесия от
предмета на договора е изключено процесното вземане. Всички задължения били
погасени по давност, защото усвоил целия размер на главницата на **.06.2007г. и
така при уговорени месечни вноски от 6% от усвоена сума и лихва последната
вноска била с падеж 21.12.2008г., към подаване на заявлението давността била
изтекла. Срокът от 120 месеца посочен в договора е период в който се открива
револвиращаата линия, тоест открита е възможността многократно да се усвоява и
погасява сумата. Този срок обаче нямал значение за изискуемостта и началния
момент на погасителната давност. Вземанията за лихви и неустойки били погасени по давност. Претендирал е разноски.
По делото не се спори, че ЕТ „М И А-Р. Алнаудов”, Булстат*********е заличен
търговец, че предишното наименование на Ю.Б.“АД е било „Българска пощенска
банка“.
По делото е приложено заповедно дело № 29662/2019г. на
СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3026499/10.04.2019г. е издадена заповед
по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
Р.И.А., ЕГН ********** дължи на „М.Б.”ЕАД,
ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 13914,68лв., ведно със законната лихва от 10.04.2019г. до
изплащането й, представляваща главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща
линия” № BL 6868/**.06.2007г. сключен с „Ю.Б.”АД; сумата от 41**,13лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за
периода от 21.05.2008г. до **.01.2010г.; сумата от 306,90лв., представляващи мораторна неустойка за периода от
22.07.2008г. до **.01.2010г., сумата от
1921,38лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 26.03.2016г. до 03.08.2017г., вземания за което са цедирани на М.Б.”ЕАД с договор за
прехвърляне на вземания от 21.06.2017г ., съдебни разноски от 455,36лв., за
така издадена заповед длъжникът е
уведомен на19.08.2019г. , на 29.08.2019г. е подал възражение сочейки, че
задълженията са погасени по давност и е претендирал разноски за адвокат от
1000лв. по представен договор за правна помощ и съдействие и разписка, на
11.09.2019г.. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 20.09.2019г.
По
делото е приет неоспорен от страните договор за банков кредит , продукт „Бизнес револвираща линия” №
BL 6868/**.06.2007г., приложение, съгласно които Българска пощенска банка”АД се е задължило да предостави на Р.И.А., ЕГН **********, действащ
като ЕТ „М И А-Р.А.”, Булстат*********кредит под формата на револвираща бизнес
линия в размер на 15000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди срещу
задължение на кредитополучателя да върне главницата и да плати възнаградителна лихва
в размер от определяния от банката базов лихвен процент, увеличен с надбавка от
4,5 пункта, който към сключване на договора е 10%, а при забава да плати
неустойка в размер на възнаградителната
лихва увеличена с 10 пункта. Съгласно чл. 1, ал.2 от договора крайния срок за
ползване и погасяване на кредита е 120 месеца. Съгласно чл. 2, ал.2 от договора
кредитополучателят може да погасява изцяло или частично задълженията си за
главница, както и да ползва отново средствата от кредита до максималния разрешен
размер в срока по чл. 1, ал.2 от договора. Съгласно чл. 3, ал.1 от договора ежемесечно на 21-во число
кредитополучателят е длъжен да плати 6% от усвоената главница и от дължимата
към този момент лихва, но не по-малко от цялата дължима към този момент договорна
лихва, като при просрочие размер на вноска се увеличава с 6% от главницата и от
дължимата за нея лихва. Съгласно чл. ** от договора банката може да направи
предсрочно изискуеми задълженията по кредита
при неизпълнение на всяко задължение по договора на кредитополучателя.
Съгласно чл. 29 от договора банката може да прехвръли вземанията си на ІІІ-то
лице, заемна сметка е открита на **.06.2007г.
С определение от 23.01.2020г. районният съд е обявил за безспорно по делото
че главницата е усвоена с откриване
на заемната сметка.
Приета е неоспорена от страните справка от Ю.Б.”АД съгласно която към 03.08.2017г. задълженията
по договор за банков кредит № BL 6868 са
главница от 13 914,68лв. в просрочие на която е изпаднато на 21.05.2008г.; 4432,03лв. вземания за
лихви в просрочие на които е изпаднато на 21.05.2008г.,;
1921,38лв. лихва за периода до **.03.2016г.
Приети са неоспорени от страните носещи подпис за страните по тях договор
за цесия, съгласно които на 21.06.2017г.
Ю.Б.”АД е прехвърлило на „М.Б.”АД вземания по договори за кредит по Приложение
№ 1-главница, лихви, такси , комисионни и др. с всички обезпечения, акцесорни
претенции, права , права по гаранции. Съгласно чл. 5 от договора той влиза в
сила след плащането на цената по него. Съгласно чл. 7 от договора цесионерът
има право да уведоми длъжниците за цесията
като пълномощник на цедента. Съгласно чл. 2, ал. 8 от договора идключени
от обхвата на договора са дефектните вземания – тези които са погасени по
давност и 40% от всички прехвърлени вземания са такива, тоест с общ размер над
7 милиона евро.
Приет е документ носещ подпис на две страни, в който е посочен ЕТ „М И А-Р.А.,
*********, BL 6868 и сумите: 13 914,68лв..;
5 986лв.
Приет е неоспорен от страните документ, озаглавен потвърждение, с която Ю.Б.”АД
е потвърдила, че е прехвърлила на „М.Б.”ЕАД
по договор за цесия от 21.06.2017г.
вземания.
Прието е уведомление, придружително писмо от 26.11.2018г. от ЧСИ Петров,
рег. № 921 та КЧСИ, уведомление и протокол от 31.01.2018г. от ЧСИ, съгласно
които „М.б.”ЕАД е съставило уведомление до ответника за извършената цесия на
21.06.2017г., същото е връчено на длъжника със залепване на 27.12.2018г. на
уведомление.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. с с чл. 430 от ТЗ, с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
При така предявените искове и депозиран отговор в тежест на ищеца е да
установи, че е придобил с договор за цесия
съществуващи вземания на Ю.Б.”АД срещу ответника по договора за банков
кредит, че заявлението е подадено преди да изтече срока за погасителната им
давност.
Съдът
приема за установено по делото, че на **.06.2007г. е възниквало валидно правоотношение по договор за банков
креди – револвираща линия между Ю.Б.”АД и ответника, по който банката се е задължила и на **.06.2007г.
е предоставила на ответника кредит в
размер на 15 000лв. и така за ответника
е възникнало валидно задължение да върне главницата, да плати възнаградителна лихва от базовия лихвен процент увеличен с надбавка от
4,5 пункта, който към сключване на договора е 10% , като ги плаща на месечни
вноски - ежемесечно на 21-во число от месеца сума в размер на 6% от усвоената главница и от
дължимата към този момент лихва, но не по-малко от цялата дължима към този
момент договорна лихва, а при забава - да плати неустойка в размер на възнаградителната лихва увеличена с 10
пункта, като размер на вноска се увеличава с още 6% от главницата и от
дължимата за нея лихва, банката има право да обяви за предсрочно изискуеми
всички задължения по договора при неплащане на задължения в срок, както и може
да прехвърли вземанията си на ІІІ-то лице. Тези обстоятелства се установяват от
приети по делото неоспорени от страните договор за банков кредит, приложение
към него, обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
По делото не се спори и се установява от приета по делото неоспорена
справка, издадена от Ю.Б. „АД, че непогасени чрез плащане задължения по кредита
са в размер на процесните суми.
Съдът приема за установено по делото, че процесните вземания са част от
съглашенията по приетия по делото договор за цесия от 21.06.2017г., с който „Ю.Б.”АД
е прехвърлило на „М.Б.”АД вземания по договори. Тези вземания са описани в таблицата в документа /лист 12 от делото на
СРС/ по начин достатъчен, за да обоснове извод, че са прехвърлени процесните
вземания. Ответникът не е оспорил изрично това обстоятелство, нито таблицата –
лист 12 , която носи подписи. Напротив, с отговора на исковата молба ответникът
е изложил съображения, че процесното вземане е погасено по давност също като
други вземания по договора за цесия, общо 40% от всички вземания по договора за
цесия. Тези изявления на ответника по отговора на исковата молба при
съобразяване липсва на оспорване на обстоятелството, че процесните вземания е
било включено като част от съглашенията по договора за цесия съдът приема че
обосновават извод, че това обстоятелство не е спорно по делото.
Съдът приема за установено по делото, че за цесията длъжникът е уведомен от
упълномощения от цесионера, който е
упълномощен за същото от цедента. Упълномощванатео се съдържа в договора за
цесия, приетите уведомление, констативен протокол, съобщения на ЧСИ установяват
валидното уведомяване на длъжника за цесията. Последното е признато от
ответника.
Спорен въпрос е дали процесните
вземания са погасени по давност:
Погасителната давност е
сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Съгласно чл. 111, буква „в” от ЗЗД с три годишна давност се
погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119
от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла.
Съдът приема за установено по делото, че независимо от уговорената в
договора за кредит възможност за кредитополучателя в срок от 120 месеца да погасява изцяло или частично задълженията за
главницата и така да ползва отново средства от кредита до максималния размер на
разрешения му кредит, ответникът не се е възползвал от възможността за същото,
а е усвоил еднократно главницата изцяло в размер на 15 000лв. на **.06.2007г., не е усвоявал друга сума
по договора. За тези обстоятелства страните не спорят, част от тях са обявени
за безспорни, а останалата част се установяват от приета по делото справка,
издадена от банката – лист 29 от делото на СРС. При така установеното съдът
приема, че съгласно чл. 3, ал.1, изр.1 от договора за ответника е възникнало валидно
и изискуемо задължение към банката/цесионера да върне главницата и да плати
възнаградителната лихва от 10% върху нея на ежемесечни вноски от по 6% от усвоената главница и от
дължимата към този момент лихва, но не по-малко от цялата дължима към този
момент договорна лихва. При така възприето съдът приема, че падеж на последната
вноска на задълженията за връщане на главница и плащане на договора лихва е била
21.11.2008г. Същото се установява
при прости аритметични действия - за 1
месец се погасява 6% от дълга, така за 16 месеца се погасява целият дълг. При
съобразяване на клаузата на чл. 3, ал.1, изр. 2 от договора, съгласно която при
просрочие размер на месечната вноска се удвоява, като по делото не се спори, че
ответникът е изпаднал в просрочие, то това обосновава извод, че срокът за
погасяване на задълженията по договора е по-кратък от 21.11.2008г. По делото не
е установено горницата над 13 914,68лв. до 15 000лв. главница кога е платена
от ответника, но като съобрази неоспорената от страните справка, издадена от
банката – л. 29 от делото на СРС, то съдът приема, че част от главницата и
лихвата са били погасени, но друга част са останали непогасени и така при
прилагане на правилото на чл. 3, ал.1, изр.2 от договора изискуемостта на всички
вноски по договора за кредит за връщане на усвоената главница от 15 000лв.
и за плащане на договорната лихва е настъпила на 21.05.2008г. и извода за
същото на районния съд е правилен. Справката, издадена от банката е
противопоставима както на банката така и на цесионера за удостоверените с тази
справка неизгодни за тях обстоятелства. Предсрочна изискуемост на тези
задължения не е установено да е била обявена от банката.Отделно, изявление за обявяване на задълженията за
предсрочно изискуеми не може да промени
падежа на задължението, ако същият вече е бил настъпил преди обявяване на
задълженията за предсрочно изискуеми. Следва да се посочи, че изискуемостта на
всяка от вноските при установеното по делото еднократно усвояване на главницата
на **.06.2007г., не се влияе от уговорения срок на договора от 120 месеца. Това
е така, защото този срок е за възможността на кредитополучателя за усвояване на
суми като главница по договора, който срок не променя падежа на месечните
задължения. В случая главницата е усвоена еднократно и е следвало да се върне
за 16 месеца, но поради забава срокът е намален съобразно чл. 3, ал.2, изр. 1
на 9 месеца.
С оглед
гореизложеното и като съобрази дата на подаване на заявлението – 28.03.2019г.,
то правилно районният съд е приел, че
процесните задължения са погасени по давност. За задълженията по договор
за банков кредит срокът на погасителната давност е 5 години, за лихви и
неустойки срокът на погасителната давност е 3 години. Погасяването по давност
на задължението за главница съгласно чл. 119 от ЗЗД води до погасяване на допълнителните задължения за лихва, независимо
дали за нея е изтекъл срока на погасителната давност. Този срок на
погасителната давност при установена по делото начална дата на погасителната
давност 21.05.2008г. е бил изтекъл към подаването на заявлението на 28.03.2019г.
и решението на районния съд следва да се потвърди изцяло. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че същият краен извод се обоснова по делото и
ако се приеме, че последната вноска за погасяване на задължението за връщане на
главницата и плащане на договорната лихва е 21.11.2018г., тоест без да се
приложи чл. 3, ал.1, изр. 2 от договора за удвояване на размер на дължима вноска.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските за въззивното производство следва да
се поставят в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 1400лв. с ДДС. Същото не надвишава
минималния размер на адвокатските възнаграждения и възражението на въззивника
за прекомерност на същото е неоснователно.
Предмет на делото не са разноски присъдени с решението на СРС, защото не
е подадена молба по чл. 248 от ГПК до СРС , съответно частна жалба срещу
определение на СРС по чл. 248 от ГПК. Въззивният съд не може да се произнесе по
направеното от въззивника възражение за прекомерност на претенцията за разноски
на ответника по исковете в производството пред СРС.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 32912/05.02.2020г. по гр-.д. № 53851 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 156-ти
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „М.Б.”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.И.А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******№ ** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 1400лв.
( хиляда и четиристотин лева), представляващи съдебни разноски в
производството пред Софийски градски
съд
Решението е окончателно – алргумент по чл.
280, ал.3,т.1,пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.