ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4413
Бургас, 15.05.2025 г.
Административният съд - Бургас - XX-ти състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВАЛЕРИ СЪБЕВ |
като разгледа докладваното от съдията Валери Събев административно дело № 425/2025 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по подадена жалба от А. М. Е. срещу Решение № 1040-02-24 от 21.02.2025г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 028-00-334-5 от 03.01.2025г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ Бургас.
В открито съдебно заседание от 08.05.2025г. от процесуалния представител на жалбоподателя е отправено искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК – до приключване с влязъл в сила съдебен акт на дело С-116/2025г. по описа на Съда на Европейския съюз.
В дадения срок за становище на другата страна е постъпило писмено становище с вх. № 5625 от 14.05.2025г., подадено от процесуалния представител на директора на ТП на НОИ [населено място]. Със становището се отправя възражение срещу искането за спиране. Развиват се доводи в насока, че производството не следва да бъде спирано. Цитира се съдебна практика.
При извършена собствена преценка настоящият съдебен състав намира следното:
Пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-116/25г. по преюдициално запитване, отправено с Определение № 500 от 03.02.2025г. по адм.дело № 1559/2024г. по описа на Административен съд Благоевград. Преюдициалните въпроси, които са поставени, са следните: 1. Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?; 2. Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?
Видно от обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-02-24 от 21.02.2025г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 028-00-334-5 от 03.01.2025г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ Бургас, решаващият извод за определяне размера на обезщетението за безработица на жалбоподателя се основава на тълкуване на чл. 54б, ал. 8 от КСО и чл. 62, пар. 1, пар. 2 и пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. Конкретните възражения в жалбата се свеждат до неправилно тълкуване от страна на административния орган на разпоредбите на чл. 62 от същия регламент. Изводът е, че спорът в настоящото производство е правен и се свежда до тълкуване на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО и разпоредбите на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. Именно въпроси за начина на тълкуване на тези разпоредби са поставени с Определение № 500 от 03.02.2025г. по адм.дело № 1559/2024г. по описа на Административен съд Благоевград. Следователно е налице дело (С-116/25г. по описа на Съда на Европейския съюз), решението на което ще има значение за правилното решаване на настоящия спор и ще бъде задължително за съобразяване от настоящия съдебен състав – арг. от чл. 633 ГПК вр. чл. 144 АПК.
С оглед горното са налице всички предпоставки на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на дело С-116/25г. по описа на Съда на Европейския съюз. В този смисъл е трайната практика, формирана от Върховния административен съд по сходни казуси – Определение № 3313/28.03.2025г. по адм.дело № 2768/2025г. по описа на VI отделение, Определение № 3472/02.04.2025г. по адм.дело № 2826/2025г. по описа на VI отделение, Определение № 3878/10.04.2025г. по адм.дело № 3083/2025г. по описа на VI отделение, Определение № 4380/28.04.2025г. по адм.дело № 2769/2025г. по описа на VI отделение, Определение № 4379/28.04.2025г. по адм.дело № 3880/2025г. по описа на VI отделение, Определение № 4385/28.04.2025г. по адм.дело № 3034/2025г. по описа на VI отделение, Определение № 4568/02.05.2025г. по адм.дело № 3757/2025г. по описа на VI отделение, Определение № 4880/13.05.2025г. по адм.дело № 3882/2025г. по описа на VI отделение, Определение № 4871/13.05.2025г. по адм.дело № 3884/2025г. по описа на VI отделение.
Не могат да са основание за произнасяне по друг начин доводите в писменото становище на ответника, черпещи аргументи от постановеното Определение № 3648 от 08.04.2025г. по адм.дело № 3139/2025г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд. Видно е, че тези доводи се основават на тезата, че е направено ясно разграничение между разпоредбите на чл. 62, пар. 1 и чл. 62, пар. 2 от една страна и чл. 62, пар. 3 – от друга страна. Такова произнасяне обаче не може да бъде направено от настоящия съдебен състав на този етап от производството, тъй като е по съществото на спора и би означавало съдебният състав, който разглежда спора по същество, да формира мнението си преди приключване на устните състезания. Следователно аргументите, на които се позовава ответникът, не могат да бъдат взети предвид от съдебния състав на настоящия етап на производството и същото следва да бъде спряно – в унисон и с цитираната по-горе формирана съдебна практика на Върховния административен съд.
С оглед спирането на делото и на основание чл. 253 ГПК вр. чл. 144 АПК, следва да се отмени протоколно определение от 08.05.2025г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание за 05.06.2025г. от 14:00 часа, като последващо насрочване на делото следва да бъде осъществено при бъдещото му възобновяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК вр. чл. 144 АПК протоколно определение от 08.05.2025г., с което делото е отложено и насрочено в открито съдебно заседание за 05.06.2025г. от 14:00 часа.
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК производството по адм.дело № 425/2025г. по описа на Административен съд Бургас до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по дело С-116/2025г. по описа на Съда на Европейския съюз.
ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ редовни служебни справки за движението на дело С-116/2025г. по описа на Съда на Европейския съюз, като след приключването му с влязъл в сила съдебен акт делото да се докладва за възобновяване.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните, вкл. на известни телефонни номера и електронни адреси, че насроченото за 05.06.2025г. от 14:00 часа открито съдебно заседание е отменено и няма да се проведе на посочените дата и час.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от връчване на препис.
| Съдия: | |