Определение по дело №598/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба от Б. Х. Б. от Г. против отказа на ЧСИ Р. С. с рег. № * на КЧСИ, действащ в района на ОС – К., обективиран в разпореждане от 18.07.2011г. по изп.дело №*. Жалбоподателят счита, че констатациите в мотивите към разпореждането от 18.07.2011г. не намират опора в данните по делото. Сочи, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 465 от ГПК, визирайки, че процесната инсталация се намира на адреса на длъжника съгласно търговския регистър. Иска в хода на настоящото производство да бъдат събрани доказателства, включително гласни такива, като във връзка с последното желае делото да се разгледа в открито съдебно заседание. Моли за отмяна на атакувания отказ.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК във връзкÓ с жалбата са постъпили писмени възражения от името на длъжника "С-с" - О., гр.К.

Постъпили са и мотиви по обжалваното действие, по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК от ЧСИ Р. С. Сочи се, че описаните по делото две климатични системи са монтирани в промишлена сграда, която се ползва и от други търговци освен длъжника. Оспорва се твърдението, че процесното имущество е намерено във владение на "С-с" - О., гр.К. ЧСИ намира, че твърденията на взискателя Б. относно придобиването от страна на дружеството-длъжник на системите са противоречиви. Сочи още, че жалбата се отнася до една климатична инсталация, а в сградата са описани две. Касателно аргументите на взискателя, свързани с адреса на дружеството с ограничена отговорност, посочва и това, че длъжникът преди е имал седалище другаде – в гр. П. Излага като допълнителен аргумент и това, че са описани и вещи, за които впоследствие се е оказало, че са заложени срещу кредит, както и че въпросните вещи са били намерени в едно от помещенията на базата (където е адресът на дружеството-длъжник), но не са се събрали доказателства, че те са във владение на „С.-с” О..

Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, при спазване на изискванията за форма и съдържание, като е представен документ за внесена държавна такса в дължимия размер. Във връзка с едно от съображенията, изложени в мотивите на ЧСИ С., следва да бъде отбелязано, че макар в процесната жалба да е използвано единствено число – „климатична инсталация”, то няма съмнение относно действителната воля на жалбоподателя, а именно - че става дума за описаните в протокола за опис на л. 24-26 от изпълнителното дело „две климатични системи”.

По същество, настоящият състав намира, че актът на ЧСИ не е съобразен със закона по следните съображения:

На първо място, необходимо е да се уточни, че в случая, касателно установяването на това кому принадлежи правото на собственост, приложение намира разпоредбата на чл. 483 вр. чл. 474, ал. 5 от ГПК, а не тази на чл. 465 ГПК, доколкото видно от приложеното по изпълнителното дело експертно заключение (л. 68-70), стойността на всяка една от двете описани в хода на изпълнението климатични системи е 15 960 лв., т. е. – при всички случаи оценката на тези вещи е над 5000 лева. В този смисъл е и цитираното във възраженията от името на длъжника Решение № 285/17.05.2010г. по гр. д. № 1306/2009г. на III г.о., ВКС, мотивите към което в това отношение изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав. Това означава, че съдебният изпълнител следва служебно да събере съответните доказателства относно собствеността на имуществото, върху което евентуално ще се насочи принудителното изпълнение, и едва ако въпреки това не се съберат сигурни данни за собствеността, следва да се вземе предвид фактът на владението - чл. 483 от ГПК. Разпоредбата е установена в обществен интерес, т. е. – в интерес на правната сигурност с оглед на това да не се допусне изпълнение върху недвижими вещи или движими такива на значителна стойност, които не принадлежат на длъжника с всички произтичащи от това неблагоприятни последици. ЧСИ не е изпълнил в пълнота това си задължение по установяване правото на собственост на климатичната система, относно която е постановил атакувания отказ. В такъв случай се създава правно положение, аналогично на това при постановяване на недопустим съдебен акт, относно което проверяващата съдебна инстанция следва да следи служебно.

Действително, съдебният изпълнител нееднократно е изисквал от длъжника представянето на доказателства във връзка с придобиването на системите, респективно – разпореждането с тях, както и документи от трети лица все в тази връзка. Постъпилите по този повод книжа от името на „С.-с.” О. обаче на този етап не следва да се вземат предвид при решаване на въпроса относно собствеността, доколкото съгласно направената служебно от съда справка в търговския регистър и наличното по изпълнителното дело удостоверение за актуално състояние на дружеството длъжник (л.54), действията по представляване на дружеството-длъжник касателно активи на стойност над 5 000 лв., какъвто е и процесният случай, следва да бъдат извършвани след решение на общото събрание. Без значение е това дали съгласно действителното правно положение тези активи са в патримониума на търговеца или не, доколкото действията по представителството в случая са относими именно към изясняване на този въпрос.

Не са представени доказателства и за това, че процесуалните изявления от името на длъжника, към които са приложени представени като писмени доказателства книжа, са направени след вземане на оправомощаващо за това решение на общото събрание на съдружниците в „С.-с.” О.. Поради тези обстоятелства процесуалните действия от името на длъжника до този момент, както по изпълнителното производство, така и във връзка с възраженията по частната жалба, се явяват процесуално недопустими, респективно - представените с тях доказателства към момента не следва да се вземат предвид.

И доколкото правният интерес на длъжника по изпълнението може да бъде защитен, само ако от негова страна бъде формирана валидна воля,следвало е по реда на чл. 101 от ГПК ЧСИ да укаже на „С.-с” О., гр. К., че е допусната съответната нередовност, в какво се състои тя и какъв е редът за отстраняването й, давайки за това подходящ срок.

Във връзка с изложеното по-горе следва да се отчете, че със свое разпореждане от 27.05.2011г. (на гърба на л. 65 от изпълнителното дело) ЧСИ е задължил дружеството-длъжник да представи документи, но не е определил срок за това. Също така се установява, че адресатът на това разпореждане не е уведомен надлежно за него, доколкото уведомлението е получено от М. С., за която е отбелязано в своеобразната разписка за получаването, че е „упълномощена да се подписва”. По изпълнителното дело обаче е налице пълномощно за последната единствено от Ч. С., и то в качеството му на изпълнителен директор на друго търговско Д. – „З. – Е.” , т. е. – не са налице доказателства М. С. да притежава пасивна представителна власт що се отнася до длъжника, като по отношение на нея не може и по аналогия да намери приложение разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК, доколкото липсват доказателства същата да е работник или служител на дружеството-длъжник.

За пълнота следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 50, ал. 3 от ГПК „С.-с.” О., гр. К., е надлежно уведомено за задължението си да представи доказателства съгласно посоченото в протокола за опис от 18.05.2011г. (л. 24-26 от изпълнителното дело), тъй като този протокол е подписан за длъжника от Н. М. Д., а видно от служебно приложената от съда справка от търговския регистър, до 07.09.2011г. Н. М. Д. е бил един от управителите на търговското Д.-длъжник, съответно – има качеството на служител на последното.

Ето защо съдът намира, че ЧСИ не е извършил надлежно изискуемата от закона служебна проверка досежно собствеността на вещите, за които е постановил отказ. Все в тази връзка съдът намира, че в хода на установяване на собствеността на процесните вещи съдебният изпълнител, в изпълнение на служебното си задължение по чл. 483 от ГПК, е необходимо да изиска от „Т.” Е. с ЕИК * (дружеството, за което се твърди по делото, че е прехвърлило на длъжника собствеността върху климатичните системи) заверени преписи от посочените в жалбата фактури, издадени от това Д., с номера съответно */16.10.2008г. и */08.12.2008г. За да отстрани в пълна степен допуснатите нарушения, ЧСИ следва даукаже по реда на чл.101 от ГПК на длъжника „С.-с.” О., гр. К., да представи в определен срок допуснатите доказателства за вземане на съответното решение от общото събрание на дружеството за извършване на процесуалните действия по изпълнителното дело от името на това Д., респективно – за заверяване на преписите, представени като писмени доказателства по делото; да уведоми надлежно длъжника за задължението му съгласно разпореждането от 27.05.2011г. по изп. д. №* и му даде срок да представи всички изискани документи.

Едва след отстраняване на описаните по-горе нарушения органът по изпълнението следва отново да се произнесе по молбата на взискателя за извършване на продан на процесните вещи.

С оглед на изложените по-горе съображения обжалваното действие следва да бъде отменено.

Предвид констатациите на съда за допуснатите в изпълнителното производство нарушения, събирането на исканите от жалбоподателя доказателства в производството по реда на чл. 435 и сл. от ГПК се явява безпредметно, тъй като по този начин нарушенията не могат да бъдат санирани. Респективно, делото не следва да бъде насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание, а настоящият съдебен състав не следва да разглежда по същество повдигнатите с жалбата въпроси касателно собствеността на климатичните системи.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Р. С. с рег. № * на КЧСИ, действащ в района на ОС – К., да извърши публична продан на климатична инсталация по изп.д. №*, с длъжник „С.-с.” О., Г., съгласно молба от взискателя Б. Б. с вх. № */14.07.2011г., обективиран в разпореждане от 18.07.2011г. по същото изпълнително дело.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: