РЕШЕНИЕ
№ 1129
гр. Русе, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520100886 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „Енерго-Про
Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която са предявени
установителни искове срещу Д. Р. П., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „М...“
№ 5, вх. 2, ап. 21, в качеството му на клиент на ищцовото дружество, с кл. №
**********, във връзка с продажба на електрическа енергия за обект за
потребление, с абонатен № **********, в гр. Русе, местност Левента 29.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК за установяване на
вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ за сумата от 988,48 лв.-
главница, представляваща цена за ползвана електрическа енергия за периода
от 22.08.2019 г. до 21.04.2020 г. по фактури издадени в периода от 14.10.2019
г. до 14.05.2020 г., както и за установяване на вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за мораторна лихва в размер на 27,38 лв. за периода от падежа на всяка
фактура до 25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 29.07.2020 г. по ч.гр.д. № 3128/2020 по описа на Районен съд
Русе. Претендират се и разноските по делото.
1
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника.
С оглед твърденията на страните съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между тях обстоятелствата твърдени с исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, като признава
предявените искове изцяло.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, депозирал е молба чрез
процесуалния си представител адв. ЯВ. Н., с която моли съда да уважи
исковете, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо
се на признанието от страна на ответника. Претендира направените по делото
съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са установителни искове, с правно основание чл.422 ГПК, за
съществуването на следните вземания: 988,48 лв. – главница, представляваща
вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, за цена за ползвана
електрическа енергия за периода от 22.08.2019 г. до 21.04.2020 г. по фактури,
издадени в периода от 14.10.2019 г. до 14.05.2020 г., както и вземане по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 27,38 лв. за периода от падежа на всяка фактура до
25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2020 г.
до окончателното й изплащане.
Ответникът направи признание на иска в съдебно заседание.
Ищецът, чрез депозирана молба от процесуалния си представител,
прави искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при
признание на иска, като му се присъдят направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
2
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед
представените, като доказателство по делото заверени копия от: извлечение
от сметка към 25.06.2020 г. по партида на ответника, за размера на
задължението, към датата на подаване на заявлението за заповед за
изпълнение, както и за размера на лихвата към същата дата; справка за
консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника към 26.01.2021
г.; Фактура № **********/14.10.2019 г.; Фактура № **********/13.11.2019 г.;
Фактура № **********/13.12.2019 г.; Фактура № **********/14.01.2020 г.;
Фактура № **********/12.02.2020 г.; Фактура № **********/13.03.2020 г.;
Фактура № **********/13.04.2020 г.; Фактура № **********/14.05.2020 г.;
извлечение за фактури и плащания за период към 25.01.2021 г.; Общи
условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД;
Решения № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР и публикация на Общите условия
за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД във в-к
Черноморие от 30.11.2007 г.; публикация във в-к Черно море от 15.02.2017 г.,
и справка по лице Д. Р. П. към 12.03.2020 г. от Служба по вписванията – гр.
Русе; електронни карнети на потребление № ********** за периода от м.
08.2019 г. – м. 04.2020 г. – 4 л.; Протокол за монтаж № 7001270 от 23.07.2015
г. на СТИ 1115031500744987, искът се явява основателен, което не се оспорва
от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове по чл.422 ГПК за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по настоящото дело разноски в размер на 75 лв. държавна такса
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д. №
3128/2020 г. на РРС, в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв.
3
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано от Пламен Стоянов Стефнов, Яна
Маринова Димитрова и Георги Коршия, че Д. Р. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Русе, ул. „Л...“ № 62 Д ДЪЛЖИ на ищцовото дружество следните
вземания: 988,48 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, за цена за ползвана електрическа енергия за
периода от 22.08.2019 г. до 21.04.2020 г. по фактури, издадени в периода от
14.10.2019 г. до 14.05.2020 г., вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 27,38
лв. за периода от падежа на всяка фактура до 25.06.2020 г. и за законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3128/2020 г. на РРС –
29.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „Л...“ № 62 Д
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от
Пламен Стоянов Стефнов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия,
направените по настоящото дело разноски в размер на 75 лв. държавна такса
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д. №
3128/2020 г. на РРС, в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4