РЕШЕНИЕ
№ 628
гр. В., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. ШаК.
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100500715 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електропазпределение Север“ АД, гр. В. срещу
Решение № 260069/04.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 2454/2021 г. по описа на Районен
съд - В., ХL състав, с което е отхвърлен предявения от „Електроразпределение Север” АД –
В. против Г. Г. Й. иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК за приемане
за установено, че ответника дължи сумата от 3400.15 лева, начислена корекция на сметка за
електроенергия за периода от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г. по фактура № ********** от
06.02.2020 г. по партида с клиентски № ********** и абонатен № ***, с адрес на
потребление в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 09.07.2020 г. до окончателното й заплащане и сумата от 97.28
лева – мораторна лихва върху сумата по фактурата за периода от датата на падежа й –
18.02.2020 г. до 26.06.2020 г. по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 3497/13.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7700/2020 г. по описа на ВРС, ХL състав;
както и е осъдено ЕАД да заплати на Й. сумата от 500 лева, представляваща извършени
разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
1
на ново, с което да се уважи изцяло предявения иска. Претендират се разноски.
Въззиваемият Г. Г. Й. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Електроразпределение Север” АД
– В. с правно основание чл. 422 от ГПК против Г. Г. Й. за приемане за установено, че
ответникът дължи сумата от 3400.15 лева, начислена корекция на сметка за електроенергия
за периода от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г. по фактура № ********** от 06.02.2020 г. по
партида с клиентски № ********** и абонатен № ***, с адрес на потребление в ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
09.07.2020 г. до окончателното й заплащане и сумата от 97.28 лева – мораторна лихва върху
сумата по фактурата за периода от датата на падежа й – 18.02.2020 г. до 26.06.2020 г. по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3497/13.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7700/2020 г. по описа на ВРС, ХL състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва.
Счита, че ищецът не е носител на материалното право да извършва корекции на сметки и да
издава фактури за събирането им. Твърди, че не е получавал реално такова количество ел.
енергия. Твърди, че ако е имало неточно отчитане от СТИ това не е било по негова вина.
Оспорва законосъобразността на извършената корекционна процедура от формална страна.
Твърди, че действащите ПИКЕЕ излизат извън обхвата на зоконовата делегация досежно
предвидената в тях обективна отговорност на абоната. Оспорва се извършването на
периодични технически проверки на СТИ. Претендират се разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на
установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение
от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 7700/2020 г. по описа на ВРС, ХL
състав.
2
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7700/2020 г. по описа на ВРС, ХL състав, съда е
уважил заявлението на въззивника по чл. 410 от ГПК и е издал в негова полза против Г. Г.
Й. Заповед № 3497/13.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение, за сумите от
заявлението- процесните.
След подадено от длъжника възражение в срок, „Електроразпределение Север“ АД е
депозирал искова молба по чл. 415 и сл. от ГПК.
На 03.02.2020 г. служители на „Електропазпределение Север“ АД, гр. В. са
извършили проверка на електромер № 1125071612358454, на адрес: ***. За целта е бил
съставен КП № 1203167/03.02.2020 г. като последният е подписан от служителите на
дружеството О.С.К., В.Д.Г. и Т.Д.С. - извършили проверката, както и от свидетелката
Р.И.К.. Видно от констатациите там е, че е налице неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежата чрез меден проводник със сечение 50 кв. мм, ползващ се
за фаза. По този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от
СТИ и не се заплаща.
Видно от Справка за корекция от 04.02.2020 г. е било начислено на основание чл. 50,
ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ количество от 17028 квтч. ел. енергия за периода от 06.11.2019 г. до
03.02.2020 г.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице
се установява следното: към датата на проверката електромерът в обекта е бил в
метрологична годност. В случая е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на СТИ с ЕРМ, и с оглед неправомерното свързване към ЕРМ без участието на
електромер, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода
на корекцията. Налице е неотчитане от измервателната система на цялата преминала по
захранващия неправомерно свързан от ел. мрежата кабел към електроконсуматорите на
абоната електроенергия вследствие на установеното присъединяване към електропреносната
мрежа. Математическите изчисления по корекцията, съобразно методиката на чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ са аритметично точни. Количеството ел. енергия, изчислено по корекционната
справка може реално да бъде доставено до абоната с оглед пропускателната способност на
неправомерно присъединения проводник и тази на присъединителното съоръжение.
Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля
О.С.К. /съставила и подписала КП/и Р.И.К. /свидетел на проверката и подписала КП/.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззивник в
настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично
оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в
процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна
на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.
3
В тежест на ответника – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.
Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства,
се установява качеството на потребител на въззиваемия за посочения адрес. Следва да се
има предвид, че същия не оспорва собствеността си на обекта на потребление – гр. В., ул.
„Д.“ № ***. Всички представени от ищеца – въззивник доказателства – КП, фактури,
справки са за идентични абонатен и клиентски номер. В този смисъл е и ТР № 2/2017 г. по
т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на това съда приема, че въззиваемият има
задължението да заплаща използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани от договорни
правоотношения за доставка на ел.енергия, за посочения обект с абонатен № *** и
клиентски номер № **********.
Въззивното дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната
характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ /ДВ бр.74 /2006г. в сила от 01.07.2007г./, крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. чл. 50, ал. 1 т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско
измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово
ползване на електрическа енергия от клиента“. В тези случаи именно операторът на
електроразпределителната мрежа /в случая „Електроразпределение Север“ АД/ следва да
изготви справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за
4
сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.
Въведеното от ищеца основание за възникване на вземането му в исковия размер е
извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Съгласно чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за наличие на неправомерно механично въздействие, довело до промяна на
схемата на свързване на СТИ, съответно за несъответствие при отчитането на потреблението
на ел. енергия в обекта на въззивника е обективирана в констативен протокол. Изрично
оспорени в отговора на исковата молба са формалната редовност на съставения констативен
протокол, както и материалните предпоставки за преизчисление в хипотеза на чл. 50, ал. 2
от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен
такъв.
В конкретния случай констативният протокол от проверката, извършена на
03.02.2020 г. е подписан от свидетели в хипотеза на отсъствие на клиента. В протокола е
отразено, че констатациите са направени в отсъствие на клиента от проверката. Изрично
оспорена в отговора на исковата молба е законосъобразността на процедурата по
констатиране на неправомерното въздействие, обосновано с оспорване, че контролната
проверка е осъществена от лица, нямащи правомощие да извършват проверки; че
обективираното в КП не отговаря на обективната истина; че исковата сума е начислена въз
основа на презумирана неизправност, че количеството ел. енергия, предмет на корекцията не
е реално доставено и потребено от ищеца за посочения в справката период. Така заявените
доводи са неоснователни с оглед доказателствата по делото. Установено е в тази връзка,
както от съдържанието на КП, така и от свидетелските показания на свидетелката К., че
5
проверката на електромера е извършена от служители на дружеството оператор на мрежата,
които имат уредено правомощие за извършване на технически проверки на място, както
съгласно чл. 46 от ПИКЕЕ, така и по силата на обвързващите страните ОУ към ДПЕЕЕМ.
От друга страна обективираните в КП факти и обстоятелства, са установени и с
кредитираните като преки и кореспондиращи със съдържанието на констатациите в КП
показания на свидетелката К.. Ето защо съдът приема оспорването на така установените
факти за недоказано. Ангажираните от ответника гласни доказателства – показанията на
свидетелката К. не следва да бъдат ценени от съда, тъй като същите са пристрастни и
противоречиви на елементарната житейска логика. От същите се установява, че майката на
свидетелката, живуща в процесната жилищна кооперация също има спор с ищцовото
дружество по повод на справка за корекция на електроенергия на стойност 2200 лева. К.
твърди, че подписва КП от 03.02.2020 г., защото счита, че така се премахва голямата сметка
на майка й за заплащане на ел. енергия, въпреки че по нейни сведения служителите на
„Електроразпределение Север“ АД не й се представят, не й обясняват кои са, какво правят,
какъв е документът, който се очаква тя да подпише, не й отговорят на въпроса дали по този
начин ще се премахне сметката на майка й. Горните твърдения обаче са вътрешно
противоречиви, тъй като в самият констативен протокол ясно е отразено, от кой е съставен,
за кой обект и титуляр се отнася, във връзка с какво е изготвен и какви констатации са
обективирани в него. По делото не са наведени твърдения, а и не са ангажирани
доказателства свидетелката да е неграмотна или да не разбира свойството и значението на
своите действия и по конкретно полагането на подпис като свидетел в КП. Т.е. по делото не
са ангажирани годни доказателства, които да оборят констатираното от служителите на
въззивното дружество в деня на проверката в обекта на въззиваемия. Исковата сума от
3400.15 лева е изчислена математически точно съобразно неоспореното заключение на СТЕ,
прието по делото и съставлява цена на коригирано количество ел. енергия в хипотезата на
чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ/2019г.
Без значение в тази връзка е началният момент на неотчитане в обекта, както и
точното количество реално доставено и потребено количество ел. енергия от потребителя,
доколкото сумата по коригиращата сметка не се претендира като цена на реално доставена и
потребена ел. енергия. Ето защо съдът приема, че доводите в отговора на исковата молба и в
отговора на жалбата са неоснователни.
Въз основа на съвкупността на доказателствата по спорния факт, съдът приема, че КП
отразява действителното фактическо положение, така както то е осъществено, отговаря на
изискванията за редовност от формална и съдържателна гледна точка, поради което
съставлява законосъобразно проведен етап от производството по корекция на сметка
съобразно изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ и съставлява годно основание за
последващо коригиране на сметката на ползвателя. Установено е също от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, че констатираното въздействие в случая се свежда до промяна на схемата на
свързване на СТИ с ЕРМ, вследствие на което е налице неотчитане от измервателната
система на цялата преминала по захранващия неправомерно свързан от ел. мрежата кабел
6
към електроконсуматорите на абоната ел. енергия. Извършеното неправомерно
вмешателство в схемата на свързване на СТИ с обекта е причина цялата потребена ел.
енергия да не се измерва и отчита, както и да не се заплаща цената й. Следователно, по
делото е установена промяна в схемата на свързване на СТИ, водеща до неизмерване на
целия обем доставена и потребена ел. енергия, като елемент от фактическия състав на
правомощието по чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ. Установеното чрез експертно заключение в този
смисъл не е опровергано с други доказателства по делото, поради което съдът приема, че
предпоставките на основанието за преизчисление по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ са били
осъществени и извършената на това основание корекция на сметка е законосъобразно
извършена. В заключение, съдебният състав приема, че извършената от ответника корекция
на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е законосъобразно
проведена, поради което начислената чрез преизчисление сума се дължи от ползвателя.
Основателността на главния иск предполага основателност и на акцесорния за
обезщетение за забава, както и за законна лихва от дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Падежът на задължението
на въззиваемия да заплати сумата по фактура № **********/06.02.2020 г. е 17.02.2020 г.,
като считано от следващия ден същият изпада в забава, съобразно разпоредбите на чл. 86 от
ЗЗД и чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, а именно: от 18.02.2020 г. Размерът на законната лихва е
нормативно определен с ПМС. Доколкото правно релевантен за размера на лихвата е
основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани
периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера на лихвата за периода от
18.02.2020 г. до 26.06.2020 г. не са необходими специални знания, налагащи назначаване на
вещо лице. След извършване на изчисление, при използване на софтуерния продукт „АПИС-
ФИНАНСИ”, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период,
съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 3400.15
лева за процесния период на 122.78 лева, но тъй като претендираната такова е в размер по –
малък от горната сума – 97.28 лева, искът се явява изцяло основателен.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а
обжалваното решение отменено и вместо него постановено друго, с което иска да бъде
уважен, като основателен и доказан.
Поради не съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените съдебно деловодни разноски. С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.78
ал.1 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят както следва: разноски за първа
инстанция съобразно с представените доказателства за извършването им и списъка на
разноските, а именно сумата 1027 лева, от които – 180 лв. депозит вещо лице, 30 лева
депозит за свидетел, 5 лева такса за съдебно удостоверение и 576 лева с ДДС заплатено
възнаграждение на един адвокат, държавни такси в порвоинстанционното и заповедното
производство 185.95 лева, юристконсулско възнаграждение от 50 лева в заповедното
производство, както и разноски за настоящата инстанция съобразно с представените
доказателства за извършването им и списъка на разноските, а именно сумата 669 лева, от
7
които – 576 лева с ДДС заплатено възнаграждение на един адвокат, държавна такса 93 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260069/04.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 2454/2021
г. по описа на ВРС, ХL състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Й., ЕГН **********, с адрес в гр.В., ул. „Д." №
*** дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „Владислав Варненчик” № 258, В. Тауърс-Е, както следва: сумата от
3400.15 /три хиляди и четиристотин лева и петнадесет стотинки/ лева по начислена
корекция на сметка за електроенергия за периода от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г. по фактура
№ ********** от 06.02.2020 г. по партида с клиентски № ********** и абонатен № ***, с
адрес на потребление в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до окончателното й заплащане и сумата от
97.28 /деветдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.02.2020 г. до 26.06.2020 г. по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3497/13.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7700/2020 г. по описа на ВРС, ХL състав, на основание чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Й., ЕГН **********, с адрес в гр.В., ул. „Д." № *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. „Владислав Варненчик” № 258, В. Тауърс-Е, както следва: сумата от 1027 /хиляда
двадесет и седем/ лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 669
/шестстотин шестдесет и девет/ лева разноски за настоящото производство на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8