Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2023
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна
Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 15184 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ф.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя А. М. К. Ц.,
гражданин на Г., родена на *** г., чрез пълномощника адв. М.Г. ***, срещу Ж.Й.И., ЕГН ********** и А.Д.И.,
ЕГН **********, с която е предявен петиторен иск с правно основание чл. 108 от
ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцовото
дружество е собственик на 1360/1500 кв. м. идеални части от Дворно място,
находящо се в с. *, общ. *, обл. *,
цялото с площ от 1 500 кв. м., съставляващ УПИ * в кв. *по
плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ *, УПИ *и УПИ *и на построените в дворното място две жилища с РЗП 90 кв. м.,
второстепенна постройка с РЗП 20 кв. м. и стопанска постройка с РЗП *кв.м.,
както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца
владението върху процесния имот.
С
определение от 17.05.2021 г. е приет за разглеждане в настоящото производство
насрещен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД предявен от Ж.Й.И. срещу „Ф.“
ЕООД за осъждане на дружеството да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от
132.33 лева, представляваща 68/75 /или 1360/1500/ от общо платената сума 145.81
лева, съставляваща платени от Ж.И. такса „битови отпадъци“ и начислени лихви
върху тях за периода от 2008 г. до 2021 г. за процесния недвижим имот, със
спестяването на която сума дружеството неоснователно се е обогатило.
В първоначалната искова молба и уточняващите молби се твърди, че с
нотариален акт № *, том * дело
№ * от * г. на
Агенция по вписванията дружеството закупило от ответника Ж.Й.И. 1360/1500 кв. м.
идеални части от Дворно място, находящо се в с. *, общ. *, обл. *,
цялото с площ от 1500 кв. м., съставляващ УПИ * в кв.*по плана на селото, при
граници: улица, улица, УПИ *, УПИ *и УПИ *и на построените в дворното място две
жилища с РЗП 90 кв.м., второстепенна постройка с РЗП
20 кв.м. и стопанска постройка с РЗП *кв.м.
Имотите били
използвани от дружеството до 2018 г., когато било взето решение за продажбата им
и представляващата дружеството се преместила в с. *, общ. *, обл. Варна.
Ищецът твърди, че при
посещение през 2020 г. било установено, че в имота му се е настанил ответника Ж.Й.И.
с А.Д.И.. Ответниците отказали да напуснат имота на ищцовото дружество, което
породило за него правен интерес от предявения иск за установяване правото му на
собственост и осъждане ответниците да му предадат владението върху имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на първоначалната искова
молба от ответниците, с който оспорват иска като неоснователен и молят да бъде
отхвърлен.
Ответниците не
оспорват, че ищцовото дружество е собственик на 1360 кв. м. ид. ч. от дворно
място в с. *, цялото с площ от 1500 кв. м., заедно с построените в имота две
жилища с РЗП 90 кв. м., второстепенна постройка с РЗП 20 кв. м. и стопанска
постройка с РЗП *кв. м. с посочения в исковата молба нотариален акт от
18.01.2008 г., както и че владението върху продадения имот било предадено при
сключване на сделката.
Поддържат, че собственик
на останалите 140/1500 кв. м. ид. ч. от дворното място е Д. С. Х., който
придобил собствеността чрез покупко-продажба обективирана в нотариален акт № *, том *, вх.
рег.№ * от * г. на служба по вписванията Варна.
След извършване на
двете продажби, съгласно уговорка между Ж.Й.И. и Д. Х., само Ж.И. се грижил за
дворното място, което останало в съсобственост между Д. Х. и ищцовото
дружество. Почиствал дворното място от храсти, поддържал оградата, без да ползва
жилищата и стопанските постройки до 2016 г. Ищцовото дружество изобщо не
изпращало свой представител дори да види имота до 2016 г. В периода от 2006 г.
до 2016 г. и от 2018 г. до подаване на отговора на исковата молба Ж.И.
осъществявал държане на 140 кв. м. от дворното място за Д. Х.. Оспорва се
твърдението на ищеца, че е ползвал имота до 2018 г.
Излага се, че през
2016 г. ищцовото дружество сключило предварителен договор за продажба на
собствените си 1360 кв. м. ид. ч. и постройките в имота с Г. К., роден на *** г.
в Люксембург. Последният починал на 04.08.2016 г. и оставил като наследник своя
син – Д. К., роден на *** г. С приемо-предавателен протокол от 16.09.2016 г. А.
Ц., като управител на „Ф.“ ЕООД изрично предала на Д. К. владението върху
описания имот, като страните по протокола се съгласили, че бил сключен
предварителен договор за продажба между Г. К. и ищцовото дружество и купувачът
е изплатил изцяло покупната цена за имота и е живял там до смъртта си с г-жа М.
Х.. След смъртта му и към датата на подписване на протокола последната
продължавала да живее в къщата.
Твърди се, че впоследствие
г-жа Х.напуснала имота и Ж.И. заедно със съпругата си А.И. започнали отново да
поддържат имота, като в края на 2019 г. след сключване на договор за ползване
срещу поддръжка на имота с Д. К., след проведена на електронен адрес
кореспонденция и със знанието на кмета на селището, те започнали да ползват
целия имот, като в частта на 1360 кв. м. ид. ч. и постройките са държали за Д.
К. въз основа на договорното правоотношение с него като владелец на имота, а
140 кв. м. ид. ч. са държали за Д. Х..
Ответниците поддържат,
че държат целия имот въз основа на договорни отношения, по силата на които им е
предадена фактическата власт върху недвижимия имот.
Правят искане за
отхвърляне на исковата претенция в осъдителната й част.
В насрещната искова молба се твърди, че в периода от 2008 г. до
2021 г. ответникът Ж.Й.И. е заплащал дължимите данъци и такси за имота, тъй
като имал такава уговорка с Д. Х.. С това ответното дружество се обогатило
неоснователно за негова сметка, тъй като били платени такса „битови отпадъци“ и
лихви за частта от имота притежавана от ответника по насрещния иск „Ф.“ ЕООД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор по насрещния иск, с
който същият се оспорва като неоснователен и се прави искане за отхвърлянето
му. Всички дължими местни данъци и такси за имота били заплащани от „Ф.“ ЕООД в
процесния период, а в евентуалност се въвежда възражение за изтекла давност за
вземанията.
В хода на откритото
съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. М.Г. поддържа подадената
искова молба и отговора на насрещната искова молба. Претендира присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно представения списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответниците, редовно
призовани за същото съдебно заседание, чрез адв. К.С. поддържат отговора си и
молят насрещният иск да бъде уважен до предявения размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност
и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба, насрещната искова молба и отговорите, на основание чл. *и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установени следните фактически и правни положения:
Един от начините на защита на
правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността
на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за
защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са:
ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС,
конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения
спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това
право по време на спора.
Относно предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС:
За
да бъде уважен предявеният петиторен иск по чл. 108 от ЗС, в тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесните ид. ч. от дворното място, ведно с
постройките в него на твърдяните в исковата молба придобивни основания – договор за покупко-продажба, както и че ответниците упражняват фактическа
власт върху претендираната реална част, в резултат на което се нарушава
правомощието владение на ищеца – част от съдържанието на асболютното вещно
право на собственост.
В тежест
на ответниците по исковете по чл. 108 ЗС е да установят, че упражняват фактическа власт върху имота на годно правно основание, както и направените дилаторни и перемпторни възражения.
От
представения по делото нотариален акт № *, том № *, рег. № *, дело № *г. по описа
на нотариус Ж. К., вписана в НК под рег. № *, с район на
действие РС-Варна, по несъмнен начин се констатира, че на 18.01.2008 г. ответникът Ж.Й.И.
е прехвърлил в полза на ищцовото дружество правото на собственост върху
1 360 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 1 500 кв. м.,
съставляващо УПИ № *, в квартал *по плана на селото, ведно с Жилища –
второстепенна и стопанска постройка, при граници за имота по скица: улица,
улица, УПИ *, УПИ *и УПИ *срещу продажна цена от
4 040.00 лева.
Видно е от ангажирания нотариален
акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. по описа на нотариус П. С.,
вписана в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна, че правото на
собственост върху разликата от 140 кв. м. ид. ч. от гореописаното дворно място
– предмет на иска, е прехвърлено от ответника Ж.Й.И. в патримониума на Д. С. Х.срещу
продажна цена от 1 870.00 лева.
От
изложеното следва, че ищецът е съсобственик на
процесното дворно място, ведно с построените в него сгради. За този правнорелевантне факт между страните
не се спори. Следва да се отбележи за пълнота
на изложението, че предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците
или само от някои от тях е
действие на обикновено уплавление на съсобствения имот и всеки от тях има право да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице, иск
за връщане на владението на цялата вещ /решение № 774/10.02.2011 г. по гр. д. № 643/2009 г. на ВКС; решение № 774/10.02.2011 г. по гр. д. № 643/2009 г. на ВКС; решение № 378/28.07.2010 г. по гр. д. № 148/2009 г. на ВКС/.
Не
се спори по делото, а и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3
от ГПК с доклада е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване,
че в периода от 2020 г. до предявяване на иска
целият недвижим имот и постройките в него се ползват от ответниците
Ж.Й.И. и А.Д.И..
Основният спорен въпрос, който е
поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав по предявения петиторен
иск е за това дали ответниците упражняват фактическа власт върху имота в
качеството им на държатели на годно правно основание, а именно въз основа на
договори за заем за послужване, сключени с Г. К. и съсобственика Д. Х., с
несъществената уговорка от съдържанието на правната сделка
заемателите-ответници да поддържат заетата вещ за своя сметка в добро
състояние, което придава хетерогенен характер на договора.
На първо място следва да се посочи,
че Г. К.също е трето за съсобствеността лице. Твърденията на ответниците, че
между ищеца и Г. К. е подписан предварителен договор за покупко-продажба през
2016 г. остават голословни и недоказани. Предварителният договор с предмет
поето от двете страни – обещател и бъдещ купувач – задължение да сключат
окончателен договор за покупко-продажба на недвижима вещ, е формална сделка –
арг. от чл. 19, ал. 1 вр. чл. 18 от ЗЗД, доколкото съвпадащите по обем и
съдържание насрещни волеизявления следва да бъдат облечени в писмена форма. В
конкретния случай по делото нито е представен писменият документ,
материализиращ предварителния договор, нито е представен окончателният такъв за
покупко-продажба. Гласните доказателства, депозирани по делото чрез разпита на
свид. Т. Г. - А-и свид. Н.С. /л. 155-л.157/ не могат да се ценят от съда в
частта, в която същите сочат, че между Г. К. и ищеца е подписан предварителен
договор, доколкото показанията им са недопустими, на основание чл. 164, ал. 1,
т. 1 от ГПК, тъй като посредством същите ответниците се домогват да установят
съществуването на формална правна сделка, за която законодателят изисква писмен
акт.
На второ място по делото не се
доказа и твърдението на ответниците, че ищецът е предал владението върху
процесните имоти на бъдещия купувач Г. К. на основание предварителния договор
от 2016 г., доколкото представения препис от приемо-предавателния протокол от
16.09.2016 г. /л. 68/ е изключен от доказателствената съвкупност, на основание
чл. 183, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК.
На трето място по делото не се
доказа и твърдението на ответниците, че държат дворното място на основание
уговорки с другия съсобственик – Д. Х.. В тази насока не са ангажирани нито
писмени доказателства нито гласни. Показанията на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели – свид. С. и свид. А.– са изцяло в насока, че
имотите се ползват от ответниците на основание изрични уговорки, постигнати
между последните и Г. К., за който вече се посочи, че е трето за
съсобствеността лице и като такъв не може да извършва валидни действия на
управление с чужда вещ, още повече такива може да извършва неговият наследник Д.
К., което обуславя неотносимостта на свидетелските показания в тези част, както
и на приобщената кореспонденция, водена посредством ел. поща /л. 117 и следв./.
Крайният извод на съда е за
основателност на иска по чл. 108 от ЗС и в двете му части – установителна и
осъдителна по арг. от т. 2а от ТР № 4/2014 г. ОСГК на ВКС.
Относно предявения в условията
на последващо обективно кумулаитвно съединяване насрещен осъдителен иск по чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер от 132.33 лева:
За да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответното
дружество по насрещния иск, ищецът следва да установи осъществяването на
елементите от фактическия състав на гестията, а именно наличието
на неоправдано разместване на блага, довело до обедняването му с
направените разноски за такса „битови отпадъци“ и лихви, вкл. и
в собствен интерес, и обогатяване на ответника за негова сметка,
със сумата,
която е спестил, а е следвало да заплати в полза на Община * за такса за
„битови отпадъци“ и лихви за периода от 2008 г. до 2021 г.
Ответникът от своя страна следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
доказване горното от
ищците, носи тежестта да докаже наличието на основание, оправдаващо настъпилото
имуществено разместване.
В
подкрепа на своите твърдения ищецът е представил приходна квитанция от 2014 г.
и приходна квитанция от 2021 г., от които обаче се установява единствено, че Ж.Й.И.
*** такса за битови отпадъци, данък върху недвижим имот и лихви. Не се
установява по несъмнен начин обаче, че платените суми се отнасят именно за
процесното дворно място, което обуславя недоказаността на иска по основание.
Крайният извод на съда е за
неоснователност на иска по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, в
полза на първоначалния ищец и ответник по насрещния иск следва да се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на
2 100.13 лева, от които 100.13 лева – държавна такса и 2 000.00 лева
– хонорар за един адвокат, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1
от ТР № 6/20*г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за прекомерност е несъстоятелно,
с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
оказаното професионално съдействие от адв. М.Г..
Водим от
изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 108 от ЗС вр. т. 2а от ТР № 4/2014 г. ОСГК на ВКС, в отношенията между „Ф.“
ЕООД, ЕИК *, от една страна, и Ж.Й.И., ЕГН ********** и А.Д.И., ЕГН **********, от друга страна, че ищцовото
дружество е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху 1 360
кв. м. идеални части от Дворно място, находящо се в с. *, общ. *, обл. *, цялото с площ от 1 500 кв. м., съставляващ УПИ * в кв. *по
плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ *, УПИ *и УПИ *и върху построените в дворното място две жилища с РЗП 90 кв. м.,
второстепенна постройка с РЗП 20 кв. м. и стопанска постройка с РЗП *кв.м., КАТО
ОСЪЖДА Ж.Й.И., ЕГН ********** и А.Д.И.,
ЕГН ********** да предадат на „Ф.“
ЕООД, ЕИК * владението върху цялото Дворно място, находящо се в с. *, общ. *,
обл. *, с
площ от 1 500 кв. м., съставляващ УПИ * в кв. *по
плана на селото, при граници: улица, улица, УПИ *, УПИ *и УПИ *и върху построените в дворното място две жилища с РЗП 90 кв. м.,
второстепенна постройка с РЗП 20 кв. м. и стопанска постройка с РЗП *кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ж.Й.И., ЕГН ********** против „Ф.“
ЕООД, ЕИК * насрещен
осъдителен иск с правна квалификация по чл. 61, ал. 2
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер от 132.33 лева,
представляваща 68/75 /или 1360/1500/ част от общо платената сума в размер на 145.81
лева, съставляваща платени от Ж.Й.И. такса „битови отпадъци“ и начислени лихви
върху тях за периода от 2008 г. до 2021 г. за процесния недвижим имот, със
спестяването на която сума дружеството неоснователно се е обогатило.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, Ж.Й.И.,
ЕГН ********** и А.Д.И., ЕГН ********** да заплатят в полза на „Ф.“ ЕООД, ЕИК * сумата в общ размер от 2 100.13
лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да
се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: