№ 2939
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100504079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20001037 от 06.01.2022г., постановено по гр.дело №53497/2019г. по
описа на СРС, ГО, 126 с-в, е отхвърлен предявения от ищеца Е. В. С. срещу „Е.****“ЕООД
и НОИ, ТП София- град иск с правно основание чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР за установяване
на осигурителен стаж за периода от 24.02.2016г. до 21.05.2018г. при работодател
„Е.****“ЕООД. С влязло в сила на 06.08.2021г. определение от 13.07.2021г. на СРС
исковата молба в частта по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1, т.2 и т.3 от
ЗУТОССР за установяване на трудов и осигурителен стаж за периода от 22.05.2018г. до
13.08.2018г., е върната на ищеца и производството по делото в тази част е прекратено.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Е. В. С.. Жалбоподателят поддържа, че представените по
делото писмени доказателства установяват наличието на трудово правоотношение между
ищеца и първия ответник за процесния период. Твърди, че между страните е сключен
представения по делото писмен трудов договор, който е регистриран в НАП и е бил
осигуряван за процесния период. Наличието на валидно трудово правоотношение не било
оспорено от първия ответник. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска
изцяло.
Въззиваемите ответници не са подали в срок отговор на въззивната жалба. В
проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът НОИ чрез процесуалния си
1
представител оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на същото и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави
и следното:
От представените писмени доказателства в първата инстанция се установява
изискуемата съгласно чл.6, ал.1 и 2 от ЗУТОССР вероятност на твърдения от ищеца трудов
и осигурителен стаж. Не са представени пред първата инстанция доказателства за наличие
на предпоставките по чл.6, ал.4 от ЗУТОССР за допустимост на посочения от ищеца
свидетел А.З.З. (посочен в молба от 30.07.2021г. на л.107 от първоинстанционното
производство като „А. З. З.“), а именно- писмени доказателства относно това, че е работил
или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е
положен претендираният стаж- от 24.02.2016г. до 21.05.2018г. Въпреки това свидетелят е
разпитан във въззивната инстанция и от показанията му не се установява нито да е работил с
ищеца в предприятието на дружеството- ответник през процесния период, нито въобще
самият той да е работил там през този период. Свидетелят заявява, че е постъпил на работа
през 2005г., след ищеца и са работили заедно 10 години, т.е. до 2015г.- преди началото на
исковия период. Следователно ищецът не е провел пълно и главно доказване с позволените
от закона доказателствени средства, по отношение на наведените от него в исковата молба
твърдения и първоинстанционният съд правилно е отхвърлили исковете като неоснователни
и недоказани.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение №20001037 от 06.01.2022г., постановено по гр.дело
№53497/2019г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3