Р
Е ШЕ Н И Е
гр.София, ……/16.08.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА
РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 9455 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435, ал. 2
от ГПК.
Образувано е по жалба на С.О.– длъжник
по изпълнително дело № 20198530400295 по описа на ЧСИ А.Д., per. № 853, против разпореждане
от 04.06.2019 г. на съдебния изпълнител, връчено на длъжника на 14.09.2018 г.,
с което се отказва да бъде изменено постановлението за разноски по делото от
27.05.2019 г., като техният размер бъде редуциран във връзка с възражение, вх.
№ 01521/31.05.2019 година. Навеждат се твърдения, че претендираното адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, не се дължи,
доколкото взискателят не е извършвал реално действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане, тъй като единственото, което е извършил по делото, е да подаде
молба за образуването му. Позовава се на възприетото в ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като
сочи, че не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Наред
с това излага, че размерът на претендираното възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата е прекомерен, с оглед правната и фактическа сложност на делото, и
обстоятелството, че общината е „сигурен платец“, съгласно константната практика
на ВКС.
В
жалбата се поддържа, че претендираното възнаграждение за представителство в
рамките на производството по издаване на изпълнителен лист е недължимо, тъй
като не попада в обхвата на чл. 10 от Наредбата и не би могло да бъде
определено от съдебния изпълнител.
Взискателят
по изпълнителното дело, Р.Д., чрез адв. П., оспорва жалбата като неоснователна
и сочи, че е съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК длъжникът не носи
отговорност за разноските, начислени в рамките на изпълнителното производство,
единствено в случай, че не е дал повод за образуване на делото. Счита, че
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата му се дължи, тъй като в молбата
за образуване на изпълнително производство е посочил изпълнителен способ,
насочен към събиране на изпълняемото вземане, което е довело до заплащане на
сумите по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Счита, че
степента на правна и фактическа сложност на делото би могла да се прецени едва
след неговото приключване, с оглед множеството изпълнителни действия и правни
преценки, които е възможно да се наложи да се извършат, поради което
неоснователно се твърди, че степента е ниска, поради което възнаграждението
следва да се определи като прекомерно. Сочи, че производството по чл. 405, ал.
1 от ГПК е самостоятелно производство, доколкото е законово уреден редът за
неговото провеждане и възможността за обжалване на крайния акт, съгласно чл.
407, ал. 1 от ГПК. Цитира практика на ВКС, и поддържа, че в рамките на това
производство е сторил разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение,
които следва да се съберат от съдебния изпълнител като разноски по
изпълнителното производство. Размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение в производството по чл. 405, ал. 1 от ГПК обосновава с голямата
отговорност, която носи, в качеството си на упълномощен адвокат, да получи
изпълнителния лист, издаден в полза на неговия доверител. Позовава се на
разпоредбата на пар. 1 от Наредба № 1 за размерите на адвокатските
възнаграждения и твърди, че доколкото няма предвидено възнаграждение за
производството по реда на чл. 405 - 407 от ГПК, то възнаграждението следва да
бъде определено съгласно чл. 7, ал. 7, предл. второ от Наредбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнителното дело № 295/2019 г. по описа на ЧСИ А.Д.,
peг. № 853 е образувано на 23.05.2019 г. по молба на Р.Д., чрез адв. П. за събиране на
сумата от 1010 лева – вземане по изпълнителен лист от 15.05.2019 г. по адм.
дело 10398/2018 г.по описа на АССГ. Приложен е оригинал на изпълнителен лист и
е поискано, в случай, че С.О.не изпълни в срока за доброволно изпълнение,
съдебният изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника. Наред с
това, взискателят възлага на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да
предприема по свое усмотрение необходимите за удовлетворяване на вземането
действия. Направено е и искане за присъждане на разноски по делото – за такси в
изпълнителното производство и адвокатско възнаграждение, в размер на 350 лева,
както и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в
производството по чл. 405, ал. 1 от ГПК
- за издаване на изпълнителен лист. В представения към молбата договор
за правна защита и съдействие е посочено, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350,35 лева от взискателя Р.Д. на адв. П..
На 27.05.2019 г. на длъжника С.О.е
изпратена покана за доброволно изпълнение за сумите: 1010 лева - главница по
издадения в полза на взискателя Р.Д. изпълнителен лист, 48 лева - авансови
такси по изпълнителното дело, 350,35 лева - адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, адвокатско възнаграждение в производството по чл.
405, ал. 1 от ГПК в размер на 300 лева, и такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер
на 183,39 лева, общо дължима сума – 1891,74 лева. Към поканата е приложено
постановление за приемане размера на дълга и определяне на разноските от
27.05.2019 година.
На 31.05.2019 г. длъжникът С.О.депозира
възражение срещу постановлението за определяне на разноските с искане за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 10, т.1 от НМРАВ до минималния размер от 200 лева, като се изключат
от размера на дълга претендираните възнаграждения съгласно чл. 10, т. 2 от
НМРАВ и възнаграждението за защита и съдействие в производството по чл. 405,
ал. 1 от ГПК, като недължими. Отправена е молба за пропорционално намаляване на
таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 04.06.2019 г. ЧСИ А.Д.
постановява обжалваното разпореждане, с което оставя без уважение възражението на
длъжника. Разпореждането е връчено на С.О.на 06.06.2019 г., като на 13.06.2019
г. в кантората на ЧСИ Д. постъпва настоящата жалба от страна на длъжника.
На 12.06.2019 г. и на 13.06.2019 г.
длъжникът е заплатил съответно 1010 лева – главница по изпълнителното деlо и 881,74 лева – разноски
При установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на
постановлението за разноски по изпълнителното дело.
В случая характер на такова
постановление има разпореждането от 04.06.2019 г. на ЧСИ (аргумент от т.2 от тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС), поради
което и жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Относно отказа да се намали адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 350,35 лева.
Следва да се приеме, че се обжалва отказа
на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение за образуване изпълнителното дело
и за процесуално представителство.
По делото се установява, че процесуалният
представител на взискателя адв. П. е извършил едно действие – подал е молба за образуване
на изпълнително производство на 23.05.2019 година. в тази молба е упълномощил ЧСИ
по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. По делото не са извършвани други процесуални
действия от взискателя, съответно от процесуалния му представител, преди да се
получи пълно плащане от страна на длъжника на 12-13.06.2019 година.
Също така, следва да се има предвид, че длъжникът
СО разполага с публично известни банкови сметки и наличност, много по-голяма от
дълга, поради което и не може да се обоснове трудност по водене на
изпълнителното дело срещу него.
Посочените обстоятелства обосновават минимален
размер на адвокатското възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело
по чл. 10, т.1 от Наредба Nо
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който към момента на
образуване на изпълнителното дело възлиза на 200 лева. Адвокатът на взискателя
не е извършил никакви други действия по процесуално представителство, поради
което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага
на длъжника. Това налага да бъде отменено разпореждане от 04.06.2019 г. на ЧСИ А.Д., peг. № 853 по изпълнително дело № 20198530400295 по
чл.
78, ал. 5 ГПК и постановлението
за разноски по делото от 27.05.2019 г., като адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело бъде намалено от 350,35 лева на 200 лева.
Относно отказа да се изключи
адвокатското възнаграждение в размер на сумата
от 300 лева – разноски, направени в производството по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал.1 във връзка с чл. 404, т.1, предл. 1 от ГПК пред
АССГ.
Действително, производството по издаване
на изпълнителния лист, вкл. въз основа на влязло в сила съдебно решение, теоретично
се разглежда като поставящо началото на изпълнителното производство, тъй като в
това производство се издава титула, който овластява изпълнителния орган, който
да започне принудителното изпълнение, ако бъде сезиран. Същевременно обаче,
молбата за издаване на изпълнителен лист не се свързва с прекъсване на
давността относно вземането (аргумент чл. 116, б „в“ от ЗЗД и разясненията,
дадени в т. 10 на ТР № 2/2013 г. ОСГТК), т.е това действие не може да се
разглежда като същинско действие по започване на принудителното изпълнение.
Поради това и макар част от изпълнителния процес, компетентен орган да се
произнесе по искането е съдът. И тъй като се касае за производство, което се
развива пред съда, настоящата съдебна инстанция намира, че разноските в това
производство не следва да се съотнасят като разноски по изпълнението по смисъла
на чл. 79 от ГПК, които се определят в същинския изпълнителен процес от
съдебния изпълнител. Противното разбиране би довело до резултата, че по въпроса
за дължимостта на разноски в производство пред съд, следва да се произнася
съдебният изпълнител. Следва да се отбележи и, че съгласно чл. 7, ал.7 от Наредба
Nо
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е предвидено заплащане
на отделно адвокатско възнаграждение в хипотезата на издаване на изпълнителен
лист, само въз основа на посочените в чл.404, т.2 и т.3 и чл.405, ал.3 от ГПК
изпълнителни основания, сред които не са влезлите в сила съдебни решения.
Поради това и настоящата съдебна инстанция намира, че компетентен да се
произнася по искането за разноски в производството по чл. 405 от ГПК е съдът, а
не съдебния изпълнител.
Извън предмета на настоящото
производство е дължимостта изобщо на такива разноски (в този смисъл определение
17/30.01.2019 г. по т.дело 2900/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО) и дали евентуално тяхното
отделно претендиране, при условие, че е налице упълномощаване и съответно
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в рамките на исковия
процес не представлява злоупотреба с право.
Поради това и неоснователно в конкретния
случай съдебния изпълнител е включил като разноски по изпълнението по смисъла
на чл. 79 от ГПК сумата от 300 лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по чл. 405 от ГПК.
Съобразно
становището на съда, следва да бъде намалена и пропорционалната такса по чл. 26
от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
За пълнота следва да се посочи, че
според настоящата съдебна инстанция, при определяне на „паричното вземане“ и „събрата сума“, въз
основа на която се изчислява размера на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за
адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното
производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“
следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ
правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на
взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден
изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на основание
постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези
разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е
вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението
на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и
Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране
на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси
разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е
снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е
издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за
изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за
адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на
ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се
наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ,
независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист.
(в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с
която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени направените
от него разноски за адвокат.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че
дължимата такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи на основа материален
интерес от 1210 лева (след намаляване на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство в изпълнителното производство и приспадане на
адвокатскотото възнаграждение в производството по чл. 405 от ГПК). Поради това
пропорционалната такса, изчислена по реда на т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ следва да
бъде определена на 116,80 лева.
Относно
искането за разноски в настоящото производство.
С оглед възприетото становище за
основателност на жалбата, и доколкото са налице доказателства за реалното
извършване на разноските, на жалбоподателя се дължат разноски за заплатена
държавна такса - 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лева.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 04.06.2019 г. на ЧСИ
А.Д., peг. № 853
по изпълнително дело № 20198530400295 по
чл.
78, ал. 5 ГПК, с което е ОТКАЗАНО да бъдат намалени разноските по
изпълнителното дело, дължими от длъжника С.О.за адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното производство и процесуално представителство в
изпълнителното дело за сумата над 200 лева до 350,35 лева и за адвокатско
възнаграждение в производството по чл. 405 от ГПК за сумата от 300 лева, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановлението за разноски от
27.05.2019 г. по изп.
дело № 20198530400295 по описа на ЧСИ А.Д., peг. № 853,
като адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело бъде намалено от 350,35
лева на 200 лева, за разноски по чл. 405 от ГПК от 300 лева - намалено на 0 лева и намалява дължимата
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 183,39 лева – на 116,80 лева.
ОСЪЖДА Р.П.Д., ЕГН ********** , съдебен
адрес:г***, кантора 236, адв. Т. П. да заплати на С.О., ЕИК *******, гр. София,
ул. *******сумата от 75 лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис – на страните по производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.