№ 106
гр. Русе, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500039 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Е. П. Н. от гр.Русе, чрез
пълномощник адвокат Е. М., против решението на Районен съд-Русе,
постановено по гр.д.№1855/2024г., с което съдът е уважил исковете с правно
основание чл.422 ГПК, като е признал за установено, че дължи на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с предишно наименование „Теленор България“ЕАД сумата
1003.66лв., формирана от неплатени месечни абонаментни, използвани
услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки
по фактури с номера: ********** от 10.01.2022г.; ********** от 10.02.2022г.;
*********** от 01.03.2022г.; ********** от 10.03.2022г.; № ********** от
01.04.2022г., от които: сумата от 93,58 лева - неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги; сумата от 247,85 лева – неплатени лизингови
вноски, сумата от 456,57 лева – неустойка, както и сумата от 205,66 лева –
неплатени суми за разлика между стандартната (без абонамент) и
преференциалната цена на мобилни устройства, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 127/18.01.2024 г. по гр. д. № 284/2024 г. по
1
описа на РРС и е осъдена да заплати на ищеца разноските за заповедното
производството и за исковото. Излагат се оплаквания за неправилност на
решението и за неговата необоснованост, сочи се, че в заповедта за
изпълнение сумата е претендирана общо по няколко договора без да е
направено разграничение и при липса на яснота как се формира тя, яснота
липсва и в исковото производство и тя не е отстранена. Налице е неяснота и
относно изложеното в исковата молба и представените към нея фактури,
претенцията за неустойка е за предсрочно прекратяване на договори по вина
на потребителя, по делото няма доказателства за това, отделно сочи и че тези
клаузи са нищожни. За недоказани счита всички претенции, по изложени
съображения, иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Насрещната страна–въззиваем „Теленор България“ЕАД гр.София,
чрез пълномощник адвокат В. Н. в подадения отговор на въззивната жалба
излага съображения за нейната неоснователност и иска решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
По заявление на „Йеттел България“ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. П. Н. по ч.гр.д.№284/2024г. по описа на
РРС е издадена заповед №127/18.01.2024г. за сумата 1003.66лв.-главница,
формирана от неплатени месечни абонаментни, използвани услуги, лизингови
вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по фактури с
номера: ********** от 10.01.2022г.; ********** от 10.02.2022г.; ***********
от 01.03.2022г.; ********** от 10.03.2022г.; № ********** от 01.04.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумите 25лв. заплатена
държавна такса и 480лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Посочено е в
заповедта, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение
2
на задължения по сключени между Е. П. Н. и „ЙЕТТЕЛ България” ЕАД,
ЕИК:********* (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и
„Теленор България“ ЕАД) Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към
него за устройство SAMSUNG Galaxy A20s 32GB Dual Black; Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359********* за базови аксесоари; Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359********* за устройство SAMSUNG Galaxy
Fit e Black; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********; Допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг
към него за устройство MOTOROLA One Fusion Plus 128GB White; Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359********* за базови аксесоари; Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. Е. Н. е подала в срок
възражение по чл.414 ГПК, а искът по чл.422 ГПК е предявен от заявителя в
срок. В исковата молба за основание на различните вземания-за неустойка,
лизингови вноски, абонаменти такси и услуги и разлика в цена на мобилни
устройства се сочат от една страна допълнителни споразумения към договори
и издадени фактури, в които са отразени различни по характер вземания,
основани на различни договори и допълнителни споразумения към тях. С
уточнение към исковата молба ищецът е посочил от какви вземания се
формира исковата сума 1003.66лв. С отговора на исковата молба ответницата
е оспорила допустимостта на исковете, поради неотстраняване на
нередовностите в исковата молба, оспорена е и тяхната основателност,
направено е и възражение за погасяването на претенциите по давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е
доказано от представените по делото доказателства съществуването на
облигационни отношения между страните, съответно права и задълженията на
страните по тях, а в претендираните за заплащане фактури са посочени
потребените услуги, периода, за който се отнасят, тяхното количество и
стойност. Приел е, че няма основание да не се зачете доказателствената
стойност на фактурите и приложенията към тях. Прието е, че като изправна
страна, доставчикът е прекратил договорите за мобилни услуги и е начислил
освен дължимите суми за потребените мобилни услуги и договорни
неустойки, размерът и основанието за възникване на които при предсрочно
прекратяване на услугите по инициатива или по вина на потребителя са
3
уредени в изрични клаузи, с удебелен шрифт. Прието е, че начислената
неустойка е компенсаторна договорна неустойка, дължима при прекратяване
на договора по вина на потребителя, което обуславя интересът на кредитора да
бъде възмезден за вредите от неизпълнението, поради което предвидената
неустойка в размер, ненадхвърлящ три месечни такси не се основава на
неравноправна клауза.
Решението на първоинстанционния съд е неправилно. От
заявлението по чл.410 ГПК на „ЙЕТТЕЛ България” ЕАД против
въззивницата Е. Н., от исковата молба и уточнението към нея става ясно, че са
заявени общо 15 вземания, основани на различни договори и допълнителни
споразумения към договори, в общ размер 1003.66 лв., които се твърди в
исковата молба, че са обективирани в пет броя фактури. В приложените пет
фактури липсва яснота какви дължими суми е фактурирал ищецът: за кой
период се отнасят, на какво основание е издаден първичния счетоводен
документ. По делото не се спори, че между страните има сключени няколко
договора за мобилни услуги и договори за лизинг, както и допълнителни
споразумения. Липсват ясни и обосновани фактически твърдения относно
релевантните факти, от които произтичат претендираните вземания, съответно
те се явяват недоказани и по размер. Предвид това, не може да се направи
обоснован извод за дължимостта и на претендираните неустойки, които са за
неизпълнение, а не за прекратяване на договор по вина на потребителя, както
е прието от първоинстанционният съд. Посочените във всяка от фактурите
суми не съвпадат с общата сума на претендираните вземания, така, както са
посочени в уточнението на ищеца към исковата молба. От друга страна, прави
впечатление, че във всяка следваща фактура е фактурирано вземането по
предходната издадена такава, поради което те не се явяват надлежни
документи, удостоверяващи претендираните вземания. Ето защо,
установяването на предявените вземания се явява недоказано, поради което
претенциите следва да бъдат отхвърлени изцяло. Поради несъвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първата инстанция, обжалваното
решение следва да бъде отменено като неправилно и исковете следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на спора, на въззивницата се дължат направените
разноски за тази инстанция в размер на 100лв.-заплатена държавна такса по
въззивната жалба. Пред двете инстанции Е. Н. е представлявана от адвокат Е.
4
М. по реда на чл.38, ал.1 ЗА, поради което на същия се дължи възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ, което съдът определя на 350лв. за първата
инстанция и на 350лв. за въззивната инстанция, общо 700лв. Тъй като предмет
на обжалване са 15 иска, по всеки от които се дължи при обжалването по 25лв.
държавна такса-общо 375лв., а по въззивната жалба е внесена държавна такса
от 100лв., в тежест на въззиваемото дружество е дължимата разлика от 275лв.,
която то следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд-Русе.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1446/01.11.2024г., постановено по гр.д.
№1855/2024г. по описа на Районен съд-Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,
ЕИК130460283, против Е. П. Н. от гр.Русе, ЕГН **********, за установяване
на вземания, обективирани във фактури №********** от 10.01.2022г.;
№********** от 10.02.2022г.; №*********** от 01.03.2022г.; №********** от
10.03.2022г. и №********** от 01.04.2022г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№284/2024г. по описа на Районен съд-
Русе.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК130460283 да заплати
на Е. П. Н. от гр.Русе, ЕГН ********** сумата 100лв. разноски за тази
инстанция.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК130460283 да заплати
на адвокат Е. М., с личен №********** сумата 350лв. за осъществена
безплатна правна помощ на Е. П. Н.а за първата инстанция и сумата 350лв. за
осъществена безплатна правна помощ за тази инстанция, общо 700лв.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК130460283 да заплати
по сметка на Окръжен съд-Русе сумата 275лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6