Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 206
Гр. Перник, 11.11.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния
секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 403 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 46, ал. 5 във връзка с ал. 2 от Закона за общинската
собственост (ЗОС).
Образувано
е по жалба на В.Л.Ц., с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Р.З. ***, против заповед № 1715 от 30.09.2022
година на кмета на Община Перник, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, във вр. с Глава V, чл. 7,
т. 7.9 от договор за наем № 17Ж51221 от 29.09.2017 година, считано от
01.10.2022 година, е прекратено действието на договор за наем № 17Ж51221 от
29.09.2017 година, сключен между Община Перник и В.Л.Ц. за ползване под наем на
общинско жилище, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща
площ 60.22 кв. м, находящо се в гр. Перник, ул. „***“, бл. ***.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Навеждат се доводи, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – административният орган не е уведомил
адресата за образуваното производство и не е изпълнил задълженията си да събере
всички доказателства, необходими за правилното и законосъобразно решаване на
казуса, в нарушение на материалния закон – на ЗОС и Наредба за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник
(НРУУРОЖТОП), в несъответствие с целта на закона и в нарушение на чл. 8 от
Европейската конвенция за правата на човека. От съда се иска да отмени заповедта.
В
проведеното съдебно заседание на 24.10.2022 година, жалбоподателят В.Л.Ц.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р.З. ***, който
поддържа жалбата, като допълва същата с доводи за липса на отмяна на заповедта
за настаняване, която именно сочи срока за настаняване – до промяна на
обстоятелствата. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 24.10.2022 година ответникът по жалбата – кметът
на Община Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт
К.Л.. Оспорва жалбата като неоснователна, пледира законосъобразност на
оспорената заповед – договорът за наем е сключен за срок от 5 години и е в сила
до 30.09.2022 година, жалбоподателят не е депозирал искане сключване на анекс
към договора или за сключване на нов договор за наем, не настанителната заповед
е крайният акт, а договорът за наем. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
страна, разполагаща с правен интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което се дължи разглеждането ѝ по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед
№ 1555 от 07.09.2017 година на кмета на Община Перник (л. 17 от делото), издадена
на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА), чл. 43, т. 1 от ЗОС и чл. 21, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, В.Л.Ц.,
Г.С.В.(съпруга) и В.В.Ц. (син?) са настанени в общинско жилище за отдаване под
наем, състоящо се от две стаи и кухня, сервизни помещения и мазе, находящо се
гр. Перник, ул. „***“,
бл. 36, ап. 22, вх. А. В заповедта е посочен срок за настаняване – до промяна
на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖТОП, но не по-дълъг от 10 години.
Разпоредено е с тази заповед с В.Л.Ц. да се сключи договор за наем на основание
чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖТОП.
На
29.09.2017 година между Община Перник от една страна, като наемодател и В.Л.Ц.
от друга, като наемател, е сключен договор за наем № 17Ж51221. Предмет на
договора е отдаване под наем на общинско жилище, находящо се гр. Перник, ул. „***“,
бл. 36, ап. 22, вх. А, състоящо се от две стаи и кухня, сервизни помещения и
мазе. Договорът е сключен за срок от 5 години, и съдържа уговорка, че влиза в
сила на 01.10.2017 година. В Раздел V
Договора, чл. 7, са уговорени условия за прекратяване на договора, едно от
които, относимо към правното основание за издаване на оспорваната заповед, т.
7.9 – изтичане на срока за настаняване.
С писмо
изх. № 266 от 23.05.2022 година, В.Ц. е уведомен, че договор за наем №
17Ж51221/29.09.2017 година, изтича на 30.09.2022 година. В писмото се съдържа
указание, че при желание за подновяване на договора, В.Ц. следва да се яви в
срок от 7 дни получаване на това писмо, като представи набор от необходимите
документи. По делото не се представиха доказателства за връчване на това писмо
на жалбоподателя, респективно за датата, на която действието е извършено.
На
30.09.2022 година, със заповед № 1715, предмет на настоящия съдебен контрол,
кметът на Община Перник прекратява, считано от 01.10.2022 година, действието на договор за наем
№ 17Ж51221/29.09.2017 година. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с
изтичане към датата на постановяването ѝ – 30.09.2022 година, на срока на
наемния договор. Заповедта, видно от посочените в същата правни основания, е
издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС във
вр. с чл. 7, т. 7.9 от Глава V от договор
за наем № 17Ж51221/29.09.2017 година. С процесната заповед В.Ц. е задължен да
освободи жилището и да заплати дължимите суми за консумативи към „***“ ООД –
Перник, „***“ АД, „***“ АД и/или „***“ АД. Разпоредено е в заповедта, при
неосвобождаване на имота в определения в същата срок, да бъде предприета
процедура по изземване на имота по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, като бъдат
уведомени „***“ ЕООД и ОДМВР – Перник.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентност на органа, издал оспорения административен акт:
Оспорената
заповед е издадена от кмета на Община Перник, който именно съгласно разпоредбата
на чл. 46, ал. 2 от ЗОС във вр. с чл. 21, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, приета на
основание чл. 45а от ЗОС, е материално и териториално компетентният (издалият
заповедта за настаняване) орган, да издаде и заповед за прекратяване
на наемни правоотношения, възникнали по повод настаняване под наем в общински
жилища на община Перник на граждани с установени жилищни нужди. Предвид това не
е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно
формата на акта:
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма и има необходимото съдържание съгласно чл.
59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, включително е мотивирана с фактическите и
правни основания за издаването ѝ, както и съдържа и разпоредителна част,
в която ясно са определени задълженията, както и начинът и срокът за
изпълнението ѝ. Заповедта отговаря и на специалните изисквания към нейното
съдържание, установени в разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОС – посочени
са основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за
освобождаване на жилището. С оглед на това не е налице отменителното основание
по чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно
спазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения
административен акт:
В хода
на проведеното административно производство е допуснатo
съществено нарушениe на
административнопроизводствените правила. В нарушение на изискването на чл. 26,
ал. 1 от АПК, административният орган не е уведомил жалбоподателя за започване
на административното производство, с което последният е лишен от правото му на
участие в същото. Представеното по делото писмо от 23.05.2022 година, с което
жалбоподателят се уведомява, че срокът на наемният договор изтича и се дават
указания за процедиране за подновяване на договора, освен че е отправено до
жалбоподателя повече от четири месеца преди изтичане на срока по наемния
договор, и освен че по делото не се доказа да е съобщено на адресата, не може
да се възприеме като уведомяване по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като в
същото не се съдържа и предупреждение, че в случай на неиницииране на
производство по подновяване на договора, същият ще бъде прекратен поради
изтичане срока на настаняването. В конкретния случай нарушаването на чл. 26,
ал. 1 от АПК е съществено, тъй като ако не беше допуснато и жалбоподателят беше
надлежно уведомен, че се стартира производство по прекратяване на наемното правоотношение
конкретно поради изтичане на срока на настаняване, респективно при иницииране
от негова страна на производство по подновяване на договора за наем в разумен
срок преди изтичане уговореното действие на същия, би могло да се стигне до
друга фактическа обстановка, съответно до неиздаване на оспорвания
административен акт на конкретно посоченото основание. Изложеното обосновава
отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно
съответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби и целта на
закона:
Заповедта
е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел –
основания за отмяната ѝ по чл.
146, т. 4 и 5 от АПК.
Съгласно
чл. 42, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗОС по своето
предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с
установени жилищни нужди, като в жилища за отдаване под наем се настаняват лица
с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1.
Съгласно
чл. 46, ал. 1, т. 6 във вр. с ал. 2 от ЗОС при изтичане срока на настаняване наемните
правоотношения се прекратяват със заповед на органа, издал настанителната
заповед.
Съгласно
чл. 46, ал. 4 от ЗОС при изтичане срока на настаняване наемното правоотношение
може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване
под наем в общинско жилище.
Съгласно
чл. 45а от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за
настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и чл. 45 се определят с наредба на
общинския съвет.
В чл. 5,
ал. 2 от НРУУРОЖТОП са разписани условията, на които трябва да отговарят
кандидатите – семейства или домакинства, за настаняване под наем в жилища по
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата – общински жилища за настаняване под наем на
граждани с установени жилищни нужди.
Според
чл. 21, ал. 1 от НРУУРОЖТОП настаняването се извършва със заповед на кмета на
общината. Съгласно чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, въз основа на настанителната
заповед кметът на общината сключва писмен договор за наем, в който се определят
правата и задълженията на наемателя и наемодателя, заплащането на консумативи и
такса смет, отговорността за неизпълнение, поддържането и други условия на
наемното правоотношение.
Жалбоподателят
е настанен в общинското жилище с настанителна заповед № 1555 от 07.09.2017
година на кмета на Община Перник. Видно е от съдържанието на същата, срокът за
настаняване е до промяна на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖТОП, но не по-дълъг от десет години. В
заповедта изрично е разпоредено с В.Ц. да се сключи договор за наем на
основание чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖТОП.
В
сключения на 29.09.2017 година въз основа на тази настанителна заповед договор
за наем е уговорен срок на действието му 5 години, считано от датата на влизане
в сила на договора – 01.10.2017 година.
С
оспорваната заповед кметът на Община Перник е прекратил договор за наем №
17Ж51221 от 29.09.2017 година. Това изявление на административния орган не
съответства на приложимия закон. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС
сочи като основание за прекратяване на наемното правоотношение изтичането на
срока на настаняване. Правопораждащ факт за настаняване в общинско жилище е
заповедта за настаняване по чл. 21, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, т.е. наемното
правоотношение възниква с издаването на тази заповед, в която следва да се
посочат както срок на настаняване, така и прекратителни условия за отмяна на
настаняването (както в случая) (в същия смисъл са Решение № 12612 от 27.10.2009
г. на ВАС по адм. д. № 1336/2009 г.; Решение № 9276 от 27.06.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 1582/2012 г.;
Решение
№ 12113 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2015 г.; Решение № 7916 от
29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2014 г.; Решение № 6788
от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2015 г.) Именно въз основа на издадената
заповед за настаняване се сключва и предвиденият в НРУУРОЖТОП (чл. 24, ал. 1) договор
за наем, в който се определят и условията, при които ще се упражняват
произтичащите от същото права и задължения, или конкретно съгласно НРУУРОЖТОП,
чл. 24, ал. 1: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната
цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение;
поддържането и други условия по наемното правоотношение. И тъй като договорът за наем не учредява наемното правоотношение,
изтичането на срока на действие на същия е без значение за валидността на
правоотношението, т.е. прекратяването на договора за наем не води до
прекратяване на наемното правоотношение, какъвто правен резултат цел преследва издадената
заповед. Вместо да постанови прекратяване на наемното правоотношение кметът на
община Перник е прекратил договора за наем, въпреки че той се прекратява с
изтичане на неговия срок.
На
следващо място, дори да не се вземе предвид горното, и да се приеме, че именно договорът
за наем е коректно да се прекрати на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС във
вр. с чл. 7, т. 7.9 от НРУУРОЖТОП – поради изтичане на уговорения в същия срок,
което на свой ред е да е валидно прекратяване
и на наемното правоотношение, то неправилно в заповедта е констатирано, както
че „към настоящия момент (30.09.2022 година) срокът на договора е изтекъл“,
така и че договорът съответно се прекратява, считано от 01.10.2022 година. Към 01.10.2022
година, която дата се сочи в заповедта за дата на прекратяване на наемния
договор, уговореният в договора срок на неговото действие – 5 години, считано
от 01.10.2017 година, не изтекъл. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на
последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът
изтича в последния му ден, т.е. срокът, уговорен в наемния договор е до
01.10.2022 година, включително. При това положение нито към датата на издаване
на заповедта – 30.09.2022 година, нито на 01.10.2022 година, е налице основание
за прекратяване на наемното правоотношение поради изтичане на уговорения в
наемния договор срок, съответно изтичане на срока на настаняване. Само на това
основание оспорваната заповед е материалнонезаконосъобразна и подлежи на
отмяна.
Не на
последно място, съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОС при изтичане срока на настаняване
наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на
условията за настаняване в общинско жилище. Част от съдебната практика тълкува
разпоредбата в посока не на предоставено в оперативната самостоятелност на
административния орган да продължи или не наемното правоотношение, дори да са
налице условията за това, а в посока на установено в закона задължение за
същия, не правна възможност, преди да пристъпи към издаване на заповед за
прекратяване на наемното правоотношение поради изтичане на срока на настаняване,
да изследва наличието или не на условия за продължаването му, т.е. ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище,
наемното правоотношение ще продължи (Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по
адм. д. №
10553/2016 г.; Решение № 11640 от 04.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г.; Решение №
14995 от 05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2017 г.; Решение №
6996 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2015 г.; Решение №
6914 от 02.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2016 г.) По
разбиране и на настоящия съдебен състав, да се приеме, че в хипотезата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС административният орган
упражнява дискреционна власт, съответно че същият разполага с оперативна
самостоятелност да прецени дали да прекрати наемното правоотношение само на
основание изтичане на уговорения по същото срок, би означавало възможни
хипотези, в които единствено срокът на наемното правоотношение се явява
определящ за продължаването му. Каквато не е преследваната от закона цел.
Възможността за предоставяне на общински жилища е предвидена от законодателя с
цел задоволяване жилищни нужди на граждани, последица от доказани по надлежния
ред пред общинските власти липса на достатъчни финансови възможности за
придобиване на собствено жилище, нетен годишен доход на тези лица и членовете на семействата им
(домакинствата), който доход не може да покрие разхода за средна наемна цена на
жилище, съответстващо на нуждите на семейството (чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖТОП). Такива
обстоятелства е възможно все още да са налице по отношение на лице (неговото
семейство/домакинство), на което е предоставено общинско жилище, независимо от
изтичане на срока на настаняване по наемното правоотношение. Да се приеме, че е
възможно настаняването да се прекрати безусловно само поради изтичане на неговия
срок, съответно изолирано да се приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, без да е установено да е налице и хипотезата на т. 7 във връзка с
извършена проверка съгласно на чл. 46, ал. 4 от ЗОС – дали към този момент лицето
все още отговаря на предвидените (в случая в кумулация) условия за
кандидатстване за общинско жилище, респективно за настаняване в такова, т.е. без
да е установено, че доказаната към момента на възникване на правоотношението,
съответно настаняването, жилищна нужда е отпаднала, би означавало да се приеме,
че жилищните нужди, във връзка с които именно възниква наемното правоотношение,
отпадат с изтичането единствено на определен срок, което е недопустимо.
В
случая, в нарушение на чл. 46, ал. 4 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОС, при липса на данни за извършени от страна на наемателя нарушения на
нормативни разпоредби или договорни клаузи, органът по настаняването не е
изследвал дали по отношение на В.Ц. и семейството му са продължавали да бъдат
налице условията за настаняване в общинско жилище предвид приетата за доказана
при възникване на процесното наемно правоотношение жилищна нужда на
жалбоподателя и неговото семейство.
В тази
връзка основателни са и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че издаването на оспорваната заповед е в противоречие и с разпоредбата на чл. 8
от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
(ЕКЗПЧОС). Разпоредбата на чл. 8 от ЕКЗПЧОС е приложима и по отношение
ползването на общинско жилище, за което ползване са налице предвидените нормативни
изисквания за това, без закрилата по § 1 на цитираната разпоредба да е
абсолютна, като правата могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките,
визирани в § 2 на чл. 8. В процесния случай става въпрос за общинско жилище, а
по делото не се спори, че същото се обитава правомерно от жалбоподателя и
неговото семейство, като същевременно в производството по издаване на
оспорваната заповед, респективно по делото, не са събрани доказателства, от които
да се направи обоснован извод, че нуждата на В.Ц. и семейството му от
предоставяне на общинско жилище е отпаднала, или че жалбоподателят не спазва
установените нормативни разпоредби, или че не е изряден спрямо наемодателя като
не спазва клаузите в наемния договор.
Предвид
изложеното оспорената заповед на кмета на Община Перник, независимо издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма, като постановена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и несъответна на неговата цел, подлежи на отмяна като
незаконосъобразна, поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5
от АПК.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото, своевременно направеното и доказано от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя искане – за присъждане на направените съдебни
разноски, следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната
страна бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в общ размер на 510.00
(петстотин и десет) лева, от които 500.00 (петстотин) лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 34482 от 14.10.2022
година и 10.00 (десет) лева платена държавна такса съгласно разписка № 0200016880983840
от 14.10.2022 година.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 1715 от 30.09.2022 година на кмета на Община Перник, с която на основание чл.
46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост, във вр. с Глава V, чл. 7, т. 7.9 от договор за наем №
17Ж51221 от 29.09.2017 година, считано от 01.10.2022 година, е прекратено
действието на договор за наем № 17Ж51221 от 29.09.2017 година, сключен между
Община Перник и В.Л.Ц. за ползване под наем на общинско жилище, състоящо се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща площ 60.22 кв. м, находящо се в
гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА община Перник, с код по БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление гр. Перник, площад „Свети Иван Рилски“ № 1А, да
заплати на В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебни разноски в размер
510.00 (петстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО, съгласно
чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост, е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
Съдия:/п/