Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията
гр.д. № 336 по описа на съда за 2020 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на „С.“ ООД срещу Н.Д.К., К.М.С.,
Д.М.С., А.П.М. и Д.П.В. за признаване за установено, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор 68134.706.1522, находящ
се в гр. София, район „С.“, ул. „Проф. *****, с площ 1 453 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план 1522,
кв. 4, поради включването му в капитала на дружество „Б.“ ЕАД, праводател на ищеца, евентуално на основание придобивна давност, текла от 1993 г. до предявяване на
иска.
Ищецът
твърди, че процесният имот бил включен в капитала на
дружеството още през 1993 г. През 2001 г. държавата прехвърлила на Столична
община собствеността върху неурегулиран поземлен имот с площ от 376 286
кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*****, заедно с
построените върху терена сгради и намиращото се в имота имущество. Имало
съставен акт за частна общинска собственост и имотът бил включен в капитала на
„С.-Б.“ ЕАД, чийто правоприемник се явявал ищецът.
Поземлен
имот с идентификатор 68134.706.1522 представлявал част от поземления имот с
площ от 376 286 кв.м.
С
решение на ОСЗГ от 22.01.2004 г. било признато и възстановено правото на
собственост на наследниците на Д.В. П.в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на ливада с площ от 1.480 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на С., м. „Чешмата“,
представляваща имот № 5197 от кадастралния план, изработен през 1939 г. Въз
основа на решението на ОСЗГ имотът бил нанесен под № 1522, кв. 4 по
регулационния план на м. СПЗ „С. – юг“ с площ от 1480 кв.м., след което
ответниците и техните праводатели се снабдили с
нотариален акт за собственост на недвижим имот. В кадастралната карта имотът е
нанесен като поземлен имот с идентификатор 68134.706.1522, а като собственици са
посочени ответниците, съответно техни праводатели,
както и самият ищец. Между ищеца и ответниците съществувал спор за собственост,
тъй като имали взаимно противопоставими права.
Ищецът
се легитимирал като собственик на основание чл. 17а от ЗППДОП - внасяне на
имота в капитала на ЕАД с държавно имущество, чийто правоприемник е „С.“ ООД, а
реституцията била извършена през 2004 г., като административните и съдебни
актове по възстановяване на собствеността били непротивопоставими
на ищеца. Отделно от това, върху теренът били реализирани мероприятия –
изграждане на зеленчукова база ДСО „Б.“ и на промишлени и административни
сгради, което също представлявало пречка за възстановяване на собствеността в
стари реални граници. Заявява интерес от установяване правото му на собственост
по отношение на ответниците. Моли с решението съдът да упражни косвен съдебен
контрол върху решението на органа по възстановяването.
Евентуално
предявява иск за признаването му за собственик на основание давностно
владение, което датирало от 1993 г.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответниците Н.Д.К., К.М.С. и Д.М.С. са подали отговори, в които не оспорват, че
с решение на ОСЗГ „Панчарево“ от 22.01.2004 г. на наследниците на Д.В. П.е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху
ливада с площ от 1 480 кв.м. в С., м. „Чешмата“, имот № 5197 от
кадастралния план от 1939 г.; че имотът е нанесен под № 1522 през 2001 г.; че
ответниците са се снабдили с нотариален акт през 2014 г. и че имотът е с
идентификатор 68134.706.1522.
Оспорва
посочения от ищеца придобивен способ – включване в
капитала на търговско дружество по силата на решения на МС и СО и въз основа на
приватизация. Възразява, че имот с идентификатор 68134.706.1522 е част от отрежданията и мероприятията, изброени в исковата молба.
Той не попадал в зеленчукова база, в обхвата на отчуждаването и за него не бил
съставен акт за частна общинска собственост. Оспорват, че имотът е бил държавна
собственост и че собствеността върху него е преминала върху търговски
дружества, праводатели на ищеца. Той не бил част от
по-голям имот, а в съставения нотариален акт през 2009 г. фигурирал имот с площ
от 217 543 кв.м., не включвал процесния имот №
1522, а дори и да е бил част от него, той се е върнал в патримониума
на държавата при намаляване на капитала на „Б.“ ЕАД през 1997 г. и след това
държавата се е разпоредила безвъзмездно с него в полза на Столична община. Към
2004 г. имотът е бил общинска собственост и са били налице всички предпоставки
да бъде възстановен на наследниците на Д.В. П.. Със съдебно решение по спор със
Столична община, което обвързвало ищеца като неин правоприемник, мероприятието
не е било реализирано по отношение на процесния имот
и частта от 1 480 кв.м. не била застроена.
Оспорва
и предявения при условията на евентуалност иск, че „С.“ ООД е придобило правото
на собственост на основание давностно владение.
Имотът бил държавна и общинска собственост, поради което съществувала забрана
по § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС за придобиването му по давност.
Идентични
твърдения се излагат и в отговора, подаден от С.Т.В. (починала в хода на
производството и заличена с определение от 11.12.2023 г.), А.П.М. и Д.П.В..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявения главен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца беше да докаже основанието, от което произтича
правото му на собственост: че е бил осъществен фактическият състав на
придобиване на процесния имот, като част от друг
по-голям, от държавно акционерно дружество по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм.)
По активната материално правна легитимация на ищеца и
придобиването на имота на соченото от него основание съдът намира следното:
С решение № 281/19.09.1970 г. Комитетът за стопанска
координация на МС на НРБ е взел решение за строителството на зеленчукова база в
гр. София, за която да бъдат отредени 395 дка поливна земя в кв. С., София.
Одобрено е отреждане на ДСО „Б.“ – зеленчукова база на
терена в м. „С.“ извън регулация, заключен между ж.п. линия София-гара Искър от
север, шосе София - летище София от изток, м. „Подстанция изток“ от юг и терена
на Средното практическо транспортно училище от запад (заповед № 368/24.08.1971 г.,
на основание чл. 60, т. 1 от ППЗПИНМ вр. с § 58, т. 1,
б. „б“ и § 61, ал. ІІІ от ППЗПИНМ).
През 1976 г., с разпореждане на МС № 98 от 04.06.1976 г.
е утвърден общият генерален план и технико-икономически доклад за I подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци и
предприятие за готови храни“ - София, местност С..
На основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.), със заповед № РД-34-649/03.03.1981 г. е оотчужден в полза на
държавата недвижим имот извън регулация, без планоснимачен
номер, м. С., гр. София, собственост на АПК „Средец“. Имотът е отчужден за
предвидено по застроителния и регулационния план
мероприятие ДСО „Б.“ за изграждане на жп индустроиален
коловоз.
В акт за държавна собственост № 13765/27.08.1987 г. на
СНС с анкетен фиш-акт 16 е актуван имот, находящ се
на ул. „*****, с обща площ от 376 286 кв.м., складова площ от 67 663 кв.м.
и административна сграда с площ от 486 кв.м., състояща се от 121 стаи, 14 зали
и салони, който е предоставен за оперативно управление на предприятие „Б.“ за
търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.
Със заповед № 42/18.07.1988 г. на министъра на
икономиката и планирането от 01.08.1988 г. е образувано предприятие „Б.“ в
състава на СО „Б.“ – София.
С разпореждане на МС № 135/21.12.1993 г. предприятие „Б.“
София-град е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно
имущество „Б.“ ЕАД, утвърден е уставът на дружеството, определен е капиталът му
и е определена едностепенна система на управление. Избрани са за срок от три
години членовете на Съвета на директорите.
С решение № 1 от 03.06.1994 г. по ф.д. № 1396/1994 г.
на СГС е регистрирано еднолично акционерно дружество с държавно имущество с
фирма „Б.-ЕАД“, правоприемник на имуществото, активите и пасивите на
предприятие „Б.“ София-град. Посочено е в решението, че дружеството се
управлява от СД с посочени членове на Съвета и че се представлява от А.М.Й..
Съгласно чл. 17а от ЗППДОП (ДВ, бр. 51/1994г.), отм. ДВ,
бр. 28/19.03.2002 г., при преобразуваните държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество, предоставено за стопанисване и
управление на тези предприятия с акта за преобразуването, се предоставя в
собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
След като държавата е била собственик
на актуваното с АДС № 13765/27.08.1987 г. имущество и то е било предоставено за
стопанисване и управление на държавно предприятие „Б.“, преобразувано в „Б.“
ЕАД с държавно имущество, и при липса на данни това имущество да е изрично
изключено като част от капитала на преобразяваното търговско дружество, вещно-транслативният ефект настъпва по силата на акта за
преобразуването и от момента на възникване на това търговско дружество.
Следователно, считано от 03.06.1994 г.
имотът с площ от 376 286 кв.м. е станал част от имуществото на „Б.“ ЕАД с
държавно имущество, а АДС № 13765/27.08.1987 г. е изгубил легитимационното
си значение на документ, удостоверяващ правото на собственост на държавата
върху актувания имот.
Несъобразяването на обстоятелството, че не държавата,
а едно юридическо лице - нововъзникналият правен
субект: еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД е собственик
на имота, е довело до постановяване на разпореждане № 84/13.08.1997 г. МС, с
което държавният орган е разпоредил: 1) на министъра на търговията и туризма да
намали капитала на „Б.“ ЕАД – София, чрез обезсилване на акции на стойност,
равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот –
основна база от „Б.“ ЕАД – София, намиращ се в гр. София, ул. „*****,
представляващ терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663 кв.м.
и административна сграда с площ от 486 кв.м.; 2) прехвърлил е безвъзмездно
правото на собственост върху имота по т. 1 на Столична община след приемане на
решение от общинския съвет по чл. 21 ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗМСМА и 3) задължил
е областния управител да сключи договор за безвъзмездно прехвърляне на имота по
т. 1 с упълномощеното за това от Столична община лице по реда на чл. 54 от ЗДС.
В случая едноличният собственик на капитала е действал
като да се разпорежда с имот държавна собственост, вместо да вземе решение,
чието изпълнение да се извърши от представляващия търговското дружество. В нарушение
на закона е проведена процедура по чл. 54 от ЗДС, който е общ и неприложим
закон, когато имуществото е променило титуляра на правото
и то е преминало в патримониума на частно правен
субект.
С включването на свой имот в капитала на търговско дружество по реда на ЗОЕТДДИ от 1991 г. (отм.), имотът става собственост на търговското дружество, а държавата - на съответните дялове/акции от капитала на дружеството. Съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗДС (ред. ДВ бр. 44/1996 г.), не са държавна собственост по смисъла на ЗДС имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество, а правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за тези дружества ред. Това изключва правомощието на държавата да се разпорежда с това имущество, поради което извършените разпоредителни действия не са породили желаните правни последици и не водят до промяна на собствеността на процесния имот от 376 286 кв.м., нито съставения на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОС акт за частна общинска собственост № 0729/15.09.1999 г. има правопораждащо и транслативно действие по отношение на правото на собственост на този имот. В този смисъл е решение № 72/16.09.2013 г. по т.д. № 925/2011 г. на ВКС, II т.о.
Както т. 1 от решение № 6 по протокол № 36/24.11.1997 г.
на СОС, така и т. 1 от решение № 36 по протокол № 25/20.04.2001 г. на СОС са
без правна стойност, тъй като волеизявлението за предоставяне на безвъзмездното
право на собственост върху имотите по разпореждане № 84/13.08.1997 г. на МС изхожда
от лице без представителна власт и не е извършено по установения ред. Нормата
на чл. 54, ал. 1 от ЗДС (ред. ДВ, бр. 55/1997 г.) е посветена на безвъзмездното
разпореждане с право на собственост върху недвижими имоти – частна държавна
собственост, какъвто теренът от 376 286 кв.м. не е. Затова и АОС (частна)
№ 0729/15.09.1999 г. не легитимира Столична община като собственик. Опорочено е
основанието, на което имотът по т. 3 от акта е придобит: волеизявлението, с
което се прехвърля правото не изхожда от легитимирано лице.
По тази причина,
и след като държавата не е собственик, областният управител не е могъл валидно да
прехвърли безвъзмездно на Столична община правото на собственост върху неурегулиран
поземлен имот с площ от 376 286 кв.м., находящ се в
гр. София, ул. „*****, заедно с намиращите се в него сгради и имущество,
какъвто договор е сключен на 16.05.2001 г. и е вписан в службата по вписванията.
С т. 3 по решение
№ 36 на протокол № 25/20.04.2001 г. СОС е приел изменение в чл. 8 от устава на „С.-Б.“
ЕАД, като е вписал поименно недвижимите имоти в капитала на дружеството,
съгласно приложение 1. При справка в търговския регистър се установява, че
измененият устав, включващ имота с площ от 376 286 кв.м. на ул. „***** е вписан
с решение № 9/12.11.2001 г. по ф. д. № 2318/1989 г. на „С. Б.“ ЕАД
(преобразувано от ОФ „Яйца и птици“ с решение № 3/25.09.1998 г. по ф.д. №
2318/1989 г.).
Апортът е деривативно придобивно основание. За да се придобие правото на
собственост от търговското дружество, в което съответният съдружник или
акционер извършва съответна непарична вноска, е необходимо той да е бил
собственик на прехвърлената недвижима вещ, както и да е спазена формата за
действителност на този придобивен способ. Столична
община не е станала собственик на терена и сградите, за да прехвърли терена и
сградите на „С.-Б.“ ЕАД, чрез апортирането им в
капитала на това дружество.
Ищецът „С.“ ООД е правоприемник на „С.-Б.“ ЕАД, видно
от справки, представени и приети по делото и потвърдени от служебно извършени
справки в търговския регистър.
Ищецът не е станал собственик на процесния
недвижим имот по силата на приватизационна продажба, извършена с договор от
15.12.2007 г., поради което предявеният главен установителен
иск на ищеца е неоснователен.
Следва да се разгледа евентуално предявеният иск за придобиване
на имота по давност.
Фактическият състав на придобивната
давност включва два елемента: владение (непрекъснато и неопорочено упражняване
на фактическа власт върху вещ, която власт може да се упражнява лично или чрез
другиго) и намерение вещта да се свои, което намира външна изява в извършване
на действия, по съдържание съответстващи на правомощията владение, ползване и
разпореждане като част от сложното право на собственост.
Относно обективния елемент – владението следва да се
докаже и срока на неговото упражняване. В случая е необходимо същото да е
продължило десет години непрекъснато или при прекъсване, но за не повече от
шест месеца (чл. 81 от ЗС). Добросъвестно е владението, когато лицето владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена (чл. 70, ал. 1 от ЗС).
В случая се касае за владение върху чужд имот. При
липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт
върху имота няма по отношение на кого да демонстрира намерението си за своене. В този смисъл, при липса на действия, насочени към
отблъскване на владението, а и на заявени претенции, фактът, че владелецът се
намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, представляват
действия по упражняване на фактическа власт по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС.
Настоящият съдебен състав намира, че начало на
фактическа власт поставя вписването на имота с площ от 376 286 кв.м. в
капитала на праводателя на ищеца в чл. 8, ал. 2 от
устава на едноличното дружество с общинско имущество през ноември 2001 г.
Предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, правно
значение има упражняването на фактическа власт от влизане на разпоредбата в
сила – след 23.11.1997 г. Безпротиворечива е
съдебната практика (решение № 50068/26.10.2023 г. по гр.д. № 3238/2022 г. на
ВКС, II г. о., решение № 50094/21.10.2022 г. по гр.д. № 4321/2021 г. на ВКС, ІІ
г. о. и др.), че владението, с оглед действието на придобивната
давност, има значение от момента на възстановяване на собствеността. За
наследниците на Д.В. П.(ответници в настоящото
производство) това е станало с решение № 356/22.01.2004 г., в сила от
24.03.2004 г.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
ответниците, че през 2014 г., със съставяне на констативния нотариален акт, е
завършен фактическият състав по възстановяване на процесния
имот, тъй като този именно документ легитимирал ответниците като собственици.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 3 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ,
бр. 68/1999 г.), влязлото в сила решение за възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи (възстановими) на терена стари реални
граници, с описани размер и категория на имота, местоположение и ограничения на
собствеността, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт. Следователно, от данните по делото се
установява, че на наследниците на Д.В. П.е издадена скица на 27.05.2005 г. и
следователно, това е началният момент, от който е могла да тече правнозначимата придобивна
давност относно процесния имот.
Ищецът е упражнявал фактическа власт най-рано от
ноември 2001 г. Владението му е било добросъвестно по смисъла на чл. 70 от ЗС,
тъй като е владеел вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик. От
показанията на свидетеля Р.се установява, че целият терен (но не и самият имот)
е бил ограден с желязна ограда още при неговото застрояване през 1982 г., като
последователно в годините е бил амбалажен склад и паркинг. С факта на стопанисване
на терена и използването му за свои нужди ищецът е демонстрирал намерението си да
го свои. Влизането е било подложено на
пропускателен режим с бариера за коли и камиони, а контролът се осъществявал с 24-часово
видео-наблюдение.
От друга страна,
ответниците са водили преговори с представители на ищеца от 2009 г., преди да
се снабдят с констативния нотариален акт през 2014 г. До този момент – 2009 г.
и считано от 2005 г. петгодишният срок за придобивна
давност не е изтекъл в полза на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетеля
С. И.– М.като обективни, подробни и съответни на останалите доказателствен
материал, и в частност – на представения проект на предварителен договор от
2010 г., с който „С.“ ООД прехвърля на Н.Д.К., В.Д.В.-С.и П.Д.В. правото на
собственост върху реално обособена част от 1 480 кв.м. от собствения си
поземлен имот 347 от кв. 4 по регулационния план на гр. София, м. СПЗ „С.-юг“,
район С. в замяна на поземлен имот пл. № 1522 от кв. 4 с площ от 1 480
кв.м. Свидетелят С. И.разказва за водени през 2009 г. преговори между
представители на ищцовото дружество и ответниците
относно възстановеният с решение на ОСЗГ „Панчарево“ имот с пл. № 1522,
разположен в рамките на терена, върху който ищецът е установил фактическа
власт. Предаденото от свидетеля съдържание на разговорите, преценявано в
съвкупност с проекта на предварителния договор води до извода, че ищецът е
признал собственически права на ответниците върху възстановения с решението от
22.01.2004 г. имот. Затова и през 2009 г. придобивната
давност е прекъсната, на основание чл. 84 от ЗС вр.
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Най-късно на 01.01.2011 г. е
започнала да тече нова давност (чл. 117 от ЗЗД) и след този момент не се
установява настъпване на факт, довел до ново прекъсване на давността. Трайна и
последователна е съдебната практика (решение № 376/12.03.2013 г. по гр. д. №
260/2012 г. на ВКС, I г. о., решение № 262/13.07.2012
г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, I г. о. и
др., постановени по реда на чл. 290 ГПК), че придобивната
давност се прекъсва само на посочените в чл. 116 от ЗЗД или на изрично
посочените в ЗС и други закони основания. Затова и това предявяването на
извънсъдебни претенции, каквато е получената от ищеца на 11.02.2015 г. нотариална покана не смущава и не прекъсва
давността.
Владението
на ищцовото дружество е било необезпокоявано, поради
което с изтичането на визирания в чл. 79, ал.2 от ЗС петгодишен давностен срок на 01.01.2016 г. същият
е придобил собствеността на оригинерно основание.
Дори и да
се приложи обикновената, десетгодишна придобивна давност,
тя не е прекъсната и към момента, а считано от 01.01.2011
г. тя е изтекла в хода на процеса. Това е така, защото искът за собственост е
предявен от ищеца, който не може да прекъсне собствената си давност (решение №
99/10.05.2013 г. по гр.д. № 681/2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 109/25.05.2015 г. по гр.д. №
7240/2014 г. на ВКС, I г.о.,
определение № 246/14.05.2019 г. по гр.д. № 48/2019 г. на ВКС, II г.о.) Няма спор, че разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, относима и към придобивната
давност по силата на чл. 84 от ЗС, се прилага само в случаите на предявен иск
за собственост срещу лице, което се позовава на придобивна
давност, но не и в обратния случай, когато искът е предявен от владелеца,
който се позовава на придобивната давност. Тази задължителна
практика на ВКС следва да се приложи и по настоящото дело. Прекъсването на
давността в хипотезата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД се свързва винаги с действия
на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло
да се позове на погасителна или придобивна давност, а
не обратното. Придобивната
давност, на която се позовава ищецът в настоящото производство, може да
бъде прекъсната с насрещен иск, какъвто в случая ответниците не предявяват. По
силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, необезпокояваното и непрекъсвано от 2011 г.
владение на ищеца е факт, настъпил в хода на производството (в хипотезата на
приложима 10-годишна придобивна давност), който съдът
е длъжен да зачете.
За
пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отговори на направените от
ответниците възражения срещу основателността на предявените от ищеца искове.
На първо
място се сочи, че поземлен имот с идентификатор 68134.706.1522, бивш имот пл. №
5197 по кадастралния план от 1939 г. и имот пл. № 1522 по плана, одобрен с решение
№ 20 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС не попада в обхвата на: 1) терена,
отреден за зеленчукова база по решение № 281/19.09.1970 г. на Комитета за
стопанска координация на МС на НРБ; 2) терена, отреден за изграждане на
зеленчукова база ДСО „Б.“ в м. „С.“ извън регулация, одобрен със заповед №
368/24.08.1971 г. на СГНС; 3) общия генерален план и технико-икономическия
доклад на първи подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци и предприятие
за готови храни“ – София, м. „С.“,утвърден с разпореждане № 98/04.06.1976 г. на
МС; 4) отчуждаването със заповед № РД-34-649/03.03.1981
г. на ИК на СГНС за изграждане на ДСО „Б.“; 5) на клоновете на ДСО „Б.“ по
протокол № 82/14.12.1970 г. на Комитета за стопанска координация на МС; 6) в
терена, за който е съставен акт за държавна собственост № 13765/27.08.1987 г.
на СНС. Всички тези оспорвания за неоснователни и се опровергават от
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е
проследило статута на имота и е установило, че в изработеното през 1964 г.
копие от к.л. 482 по кадастралния план от 1950 г. имот пл. № 5197 е без
нанесена самостоятелна граница, а попада в блок на ТКЗС. Все от същото
заключението се установява, че: през 1971 г. теренът е отреден за ДСО „Б.“ -
зеленчукова база за нуждите на София. На приложение № 3 към заключението на
съдебно-техническата експертиза ясно се вижда, че бившият имот пл. № 5197 попада
в югоизточната част на терена – земя на ТКЗС. Измененията през 1978 г. не са
засегнали имота, който е останал в рамките на терена – зеленчукова база с площ
около 337 134 кв.м., а също и в рамките на имот пл. № 347, ограден за
зеленчукова база с площ около 270 772 кв.м. (приложение № 4). Бившият имот
пл. № 5197 попада в оградения терен, съответстващ на имот пл. № 347 , нанесен в
кадастралния план на планоснимачен район „Южна градска
територия I част“ през 1984 г. (отговор на
въпрос № 4 на съдебно-техническата експертиза). Именно имот пл. № 347 е актуван
като държавна собственост през 1987 г. (АДС № 13765/27.08.1987 г.), предоставен
е за ползване на предприятие „Б.“ за търговия на едро с пресни и преработени
плодове и зеленчуци, а след преобразуването му през 1993 г., в собственост на
неговия правоприемник „Б.“ ЕАД с държавно имущество преминава актуваният терен
от 376 286 кв.м. От вписването на „Б.“ ЕАД с решение № 1/03.06.1994 г. по
ф.д. № 1396/1994 г. имот пл. № 347, част от който е бившият имот пл. № 5197,
става собственост на друг правен субект, макар и със 100% държавно участие.
Изложеното
дава отговор и на оспорванията относно
собственическите права на държавата и преминаването им в собственост на дружеството
с държавно участие „Б.“ ЕАД. Основателно се оказа възражението на ответниците,
че имотът не е преминал в собственост на ОФ „Яйца и птици“, нито в собственост
на „С.-Б.“ ЕАД, но не и че той е станал собственост на Столична община с
договора за безвъзмездно прехвърляне на собственост от 16.05.2001 г. Правото на
собственост върху имота не е валидно прехвърлено от собственика – търговското
дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД.
На
следващо място, без значение е дали ищецът се е снабдил (и за каква площ) с
констативен нотариален акт, както и дали праводателят
му „С.-Б.“ ЕАД е бил собственик при приватизационната процедура през 2007 г. За
начална дата на непрекъсвана придобивната давност
съдът прие 2011 г.
Спорът
относно противопоставимостта на решение №
356/22.01.2004 г. на ОСЗГ „Панчарево“ на ищеца и правомощията на съда да
упражни косвен съдебен контрол е неотносим в
настоящото производство. Това е така, защото реституираните собственици не
предявяват иск за установяване на своето право на собственост или отрицателен установителен иск срещу „С.“ ООД, за да се изследва тяхната
материално правна легитимация, съответно правния им интерес, съгласно
указанията в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се
отнася до възражението на ответниците за невъзможността имотът да бъде придобит
по давност, съдът прие за начален момент, от който давността по отношение на
реституираните собственици е започнала да тече, индивидуализиране на имота с
решението, придружено от скица – 27.05.2005 г., а не от момента, в който
възстановените собственици са решили да се сдобият с констативен нотариален
акт. Установи се прекъсване на давността през 2009 г. на горепосоченото
основание по чл. 116, б. а“ от ЗЗД вр. чл. 84 от ЗС и
началото на нова придобивна давност от 2011 г., която
е изтекла в хода на процеса. Без значение е отписването на имота от актовите
книги, тъй като този факт няма значение относно възникването, съответно
изгубването на собственическото право (както и актуването не поражда права, а
ги констатира съобразно основанието за актуване). Дори и имотът да не е включен
в терена с намалената площ от 217 543 кв.м., ищецът го е придобил по
давност, тъй като владението е продължило необезпокоявано в периода след 2011
г.
Отделно
от това, решението на ОСЗГ „Панчарево“ от 22.01.2004 г. е постановено след като
имотът е бил включен в капитала на „Б.“ ЕАД още през 1994 г. При конкуренция
между правата на бившите собственици на земеделски земи, които са придобити от
търговско дружество при преобразуването и приватизацията на бивше държавно предприятие
(каквото е било „Б.“ ЕАД), законът отдава предпочитание на правата на
търговските дружества, придобили бившия земеделски имот преди възстановяването
му по реда на ЗСПЗЗ. Предвид тази пречка за възстановяване на собствеността,
безпредметно е обсъждането дали мероприятието, за което е отреден имотът, или наличието
на застрояване, е реализирано. Това обстоятелство би било от значение при спор
за собственост, иницииран от възстановените собственици, в случай, че процесният имот се окажеше част от патримониума
на държавата/общината, а не включен в капитала на търговско дружество преди
възстановяване на собствеността от ОСЗГ „Панчарево“.
По така
изложените съображения, съдът приема установителният
иск, предявен от ищеца на посоченото евентуално правно основание – придобивна давност, за основателен.
Разноските
по делото следва да се понесат от ответниците, въпреки неоснователността на
иска на първото от соченото от ищеца основание за собственост. Този извод се
налага с оглед трайната практика на ВКС в определение № 284/06.04.2012 г. по
ч.гр.д. № 238/2012 г. на ВКС, IV г.о.,
определение № 70/05.02.2018 г. по ч.т.д. № 257/2018 г. на ВКС, I т.о. и др. Правните последици от отхвърлянето на
главния иск, когато има предявен евентуален са идентични - съдът се счита
сезиран с евентуално съединения иск и отговорността за разноски по делото се
определя от изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са
предявени евентуално съединени искове, какъвто е конкретният случай, дължимата
такса е една. Едно е и адвокатското възнаграждение. По така изложените
съображения, ответниците дължат на ищеца сторените от него разноски за
производството на обща стойност 4 660.13 лева, или по 932.03 лева всеки от
тях.
Разпоредбата на чл. 537, ал.
2, изр. посл. от ГПК урежда задължение на съда да
отмени порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за
материално право. Касае се не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2
от ГПК, а до уредена от закона правна последица от уважаването на иска за
материалното право, засегнато от охранителния акт. Отмяната съдът извършва
служебно при наличие на предпоставките за това.
Съставеният
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ и наследство № 45, том V, рег. № 13145, дело № 760 от 09.07.2014 г. на
нотариус рег. № 039 на НК подлежи на отмяна.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от
„С.“ ООД, ЕИК *****срещу Н.Д.К., ЕГН **********, К.М.С., ЕГН **********, Д.М.С.,
ЕГН **********, Д.П.В., ЕГН ********** и А.П.М., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът е собственик на основание давностно
владение на поземлен имот с идентификатор
68134.706.1522, находящ се в гр. София, район „С.“,
ул. „Проф. *****, с площ 1 453 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с номер по предходен план 1522, кв. 4, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 68134.706.1084, 68134.706.1008 и 68134.706.347.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание възстановено право на
собственост по ЗСПЗЗ и наследство № 45, том V, рег. № 13145, дело № 760 от 09.07.2014 г. на
нотариус рег. № 039 на НК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, Д.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, Д.П.В., ЕГН **********, с
адрес *** и А.П.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „С.“ ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** по 932.03 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: