РЕШЕНИЕ
№1167
гр. Пловдив,
06 юли, 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание
на девети юни, две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА,
при
секретаря Стефка Костадинова и с участието на
прокурора от ОП - Пловдив Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева КАНД № 427 по описа на съда
за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по предложение на наблюдаващ досъдебно производство № 126/2018 г. по описа
на Сектор „Разледване на престъпления по транспорта“
прокурор от ОП - Пловдив Попов, за възобновяване на административно - наказателното производство, по което е издадено Наказателно постановление №18-1030-008804/31.10.2018
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив и връщане преписката на административно-наказващия орган за
повторно произнасяне по случая.
В съдебно заседание,
вносителят на предложението – Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура -
Пловдив, който се явява и наблюдаващ прокурор по посоченото досъдебно
производство, не се е явил, като представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив прокурор Паскалев е заявил, че поддържа предложението за
възобновяване на посочените в него основания, като във връзка с липсата на
данни конкретно лице да е привлечено в процесуалното качество на обвиняем се е
позовавал на разпоредбите на чл.219, ал.1 от НПК и чл.24, ал.1, т.6 от НПК,
като е заявил в съдебно заседание, че наличието на основание за прекратяване на
наказателното производство, чието премахване се цели с възобновяване на административнонаказателното такова, съставлява пречка за
привличане на лице като обвиняем.
Ответникът в
производството ОД МВР Сектор „Пътна полиция“ не е изпратил представител и не е
взел становище по искането за възобновяване.
Другият ответник – А.Л.
Т. – К., лично и чрез пълномощника си адв. Д., моли за оставяне на
предложението за възобновяване без уважение. Изложено е становище за липса на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП, за което е водено административнонаказателното производство и смъртта на
пострадалия.
Предложението е
направено с правно основание по чл.70, ал.1, б.“д“ от ЗАНН, като е депозирано
съгласно предвиденото в чл.72, ал.1 от ЗАНН, а именно от съответния наблюдаващ прокурор,
определен съгласно приложен към досъдебното производство протокол за избор на
наблюдаващ прокурор. В ЗАНН не е предвиден изричен преклузивен
срок, в който може да се направи предложение за възобновяване по б.“д“ на
чл.70, ал.1, така, както това е предвидено в нормата на чл.71 от ЗАНН по
отношение на останалите основания за възобновяване. Поради това и съобразно с
чл.84 от ЗАНН следва да се счете, че принципно са приложими сроковете за
възобновяване, предвидени в НПК, а с оглед на конкретния случай, видно и от
датата на издаване на постановлението за спиране на досъдебното производство,
прокурорът е спазил и предвидения в НПК едномесечен срок да поиска
възобновяване, считано от датата на спирането, съгласно чл.24, ал.4 от НПК.
Предвид изложеното и предложението за възобновяване, направено с правно
основание по чл.70, ал.1, б. „д“ от ЗАНН принципно се явява допустимо за
разглеждане, като в тази връзка и по-долу ще се изложат конкретни съображения.
Разгледано по
същество, така направеното искане за възобновяване на
административно-наказателно производство съдът намери и за основателно, макар и
на различно от посоченото от прокурора основание.
От събраните по
делото доказателства, включващи и материалите по досъдебно и административнонаказателно производство, се установява от
фактическа страна следното: На 01.10.2018 г. в гр. Пловдив, около 18,05 часа,
на улица ***ответницата в настоящото производство К. управлявала МПС „Мазда“ с рег. № ***, като станала участник в
пътно-транспортно произшествие, при което пострадал пешеходецът А.Я.К.. Случаят
бил отработен по административен ред, предвид получената информация от
медицинското заведение, където бил транспортиран пострадалият, че не са му били
причинени средна или тежка телесни повреди. Съставен бил протокол за ПТП с
пострадали лица № 706/01.10.18 г., в който били описани участниците в пътния
инцидент- ответницата К., в качеството ѝ на водач на МПС, а пострадалият К.
- в качеството му на пешеходец. На К. по случая бил съставен АУАН с № 0631199
от 01.10.2018 г., в който било посочено, че на датата на издаването му, около
18,05 часа в гр. Пловдив, на ***, тя управлява личният си лек автомобил „Мазда 2“ с рег. № ***, като не е внимателен и предпазлив
водач към другите участници в движението, а именно пешеходец, намиращ се на
пътното платно, в резултат на което го блъска с предна дясна част /странично/ и
допуска ПТП с пострадало лице, квалифицирано като административно нарушение по
чл.5, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено
наказателно постановление № 18-1030-008804 от 31.10.2018 г. на Началник група в
Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, с което при описани същите факти, като в АУАН,
била посочена правна квалификация по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и К. била
санкционирана с глоба от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП. Наказателното
постановление било връчено на наказаното лице на 06.11.2018 г. и поради това,
че не било обжалвано, влязло в законна сила на 15.11.2018 г. Междувременно,
пострадалият К. бил постъпил в болнично заведение, където на 08.12.2018 г.
починал. По повод на постъпило в Сектор “Пътна полиция“ съобщение за починал в
резултат от претърпяно на 01.10.2018 г. пътно-транспортно произшествие, на
09.12.2019 г., с първо действие по разследването разпит на свидетел, започнало
досъдебно производство № 126/2018 г. по описа на Сектор „Разследване на
престъпления по транспорта“ при ОД на МВР – Пловдив, водено за това, че на
01.10.2018 г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство, са
били нарушени правилата за движение и по непредпазливост е била причинена
смъртта на лицето А.Я.К., починал на 08.12.2018 г. – престъпление по чл.343,
ал.1, б. “в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. По
досъдебното производство били проведени множество действия по разследването,
включително и разпит на ответницата К. като свидетел, както и разпит на
наследник на починалото лице, а така също и назначени и изготвени експертизи,
включително съдебно-медицинска такава. Изготвено било и примерно постановление
за привличане на обвиняемо лице по отношение на ответницата К. за престъпление
по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3
от НК, по което били дадени указания от наблюдаващия прокурор за прецизиране на
правната квалификация на деянието. С постановление от 23.01.2020 г., в което
изрично било констатирано, че все още по досъдебното производство няма
привлечено обвиняемо лице, както и че в хода на разследването била изготвена
съдебно-медицинска експертиза, сочеща на причинна връзка между настъпилото ПТП
и смъртта на пострадалия К., било констатирано, че за деянието, съставляващо
престъпление е приключило административнонаказателно
производство, поради което и на основание чл.244, ал.1, т.1, вр. с чл.25, ал.1, т.5 от НПК разследването по досъдебно
производство № 126/2018 г. било спряно. С внесено в Административен съд -
Пловдив от Окръжния прокурор, който е и наблюдаващият прокурор по досъдебното
производство, предложение за възобновяване на административнонаказателно
производство на 13.02.2020 г., след излагане на фактите, установени по
досъдебното производство, било заключено, че за деянието, за което се води
досъдебното производство и съставлява престъпление, е приключило административнонаказателно производство, което е основание
за възобновяване на последното и прекратяването му на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН. Поради това е поискано възобновяване на административнонаказателното
производство, по което е издадено Наказателно постановление № 18-1030-008804 от 31.10.2018 г., с което
била наказана ответницата К..
Съдът, като взе
предвид изложените в предложението конкретни обстоятелства, както и събраните
доказателства, намери, че в случая действително е налице основание за
възобновяване на административнонаказателното
производство, но същото може да се подведе не под хипотезата на чл.70, б.“д“ от ЗАНН, на която разпоредба е основано и предложението на прокурора, а под тази на чл.70, б.“в“ от ЗАНН. С оглед на това, че на практика подателят
на предложението е окръжният прокурор и искането за възобновяване е направено
далеч преди изтичане на две години от влизане в сила на наказателното
постановление, съдът счита, че не е налице процесуална пречка да се произнесе
по него по същество, независимо от факта, че то е направено на основание чл.70,
б.“д“ от ЗАНН.
Съгласно чл.70, б.“в“ от ЗАНН, административнонаказателните
производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, подлежат на възобновяване, когато се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение
за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на
постановлението, решението или определението на съда. В случая, действително,
както е посочил и прокурорът в своето предложение, се касае до проведено административнонаказателно производство за деяние, което по
същество съставлява престъпление, но същевременно, последният факт, както става
ясно от доказателствата по делото, не е бил известен към момента на завършване
на административнонаказателното производство,
доколкото към този момент не е бил настъпил по-тежкият резултат от пътно-транспортното
произшествие – смъртта на пострадалия.
Въведените основания по чл.70 от ЗАНН са такава,
които държат сметка за спазване на принципа ne bis in idem, съобразно с чл.4, пар.1 от
Протокол № 7 към КПЧОС. Изходна база за преценка идентичността на деянието, за
което не следва да се допуска двойна наказуемост, е фактическият акт, или
фактическите обстоятелства по осъществяването му, а в случая се установява категорично, че проведеното административнонаказателно производство е имало за предмет
именно въпросния пътно-транспортен инцидент от дата 01.10.2018 г., настъпил в
гр. Пловдив с участието на К. и К., който именно е разследван в рамките на
образуваното второ по ред досъдебно производство. В тази връзка е налице пълно
съвпадение на фактите относно дата, час, място на настъпване на ПТП и участници
в същото. Възражението на пълномощника на ответницата К. относно това, че
липсвала причинно –следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на
пострадалия от него, не е основание за отказ от възобновяване на
производството, защото наличието или липса на такава причинна връзка е предмет
на установяване от самото наказателно производство, не и на настоящото. Следва
да се има предвид тук, че принципно причиняването на ПТП, при което е настъпила
смърт на лице, съставлява престъпление по НК. Ето защо и предвид постъпилите
след приключване на административнонаказателното
производство данни, че пострадалият от ПТП К. е починал, правилно е било
образувано наказателно производство, чийто основен предмет на доказване включва
имплицитно и установяване наличието или липсата на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на водача /в случая К./ и настъпилата смърт на
пострадалия.
От събраните
доказателства става ясно, че административнонаказателното
производство, проведено спрямо ответницата К., е приключило с влязлото в сила
на 15.11.2018 г. наказателно постановление, като в рамките на същото
производство не са били налице данни за настъпилата смърт на участвалия в ПТП
пешеходец К., който е починал след датата на влизане в сила на наказателното
постановление. При това положение и към
момента на провеждане на административнотказателното
производство наказващият орган не е разполагал с данни или доказателства,
сочещи на това, че деянието, за което е наказана К. всъщност е съставлявало престъпление.
Тези данни обаче са такива, които имат съществено значение за разкриване на
обективната истина, като съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 3/2015 г.
на ВКС, ОСНК новооткритите обстоятелства и доказателства не се
изчерпват само с онези факти, които
променят основно или частично фактическата
обстановка на деянието и затова отмяна по реда на възобновяването
се налага всякога, щом новооткритите
факти поставят под съмнение правилността
на съдебния акт или на
наказателното постановление. Последното включва винаги
и компетентността на органа, който следва да реализира отговорността на дееца,
доколкото пак съгласно посоченото ТР, Обективната истина
може да бъде
разкрита, само ако процесуалната дейност по решаване
на делото се осъществява от компетентен орган. Наличието на наказателно производство за същото деяние, съгласно чл.33 от ЗАНН, съставлява
абсолютна пречка за образуване и развитие
на административнонаказателното
производство и обуславя липса на материална
компетентност на административнонаказващия орган, който не може да иззема правомощията на
прокурора. Щом поради това и новооткритите
факти сочат на некомпетентност на органа, разгледал
и решил производството, те не могат да
бъдат игнорирани като основание за възобновяване на делото. От
това следва, че нарушението на чл.33 от ЗАНН при
образуването и развитието на административнонаказателно производство, с характер на
наказателно производство по смисъла на
Конвенцията, може да бъде коригирано само по реда на възобновяването. В случая, типично
новооткрито обстоятелство е настъпилият след приключването на административнонаказателното производство
по-тежък резултат от деянието, който
дава основания за квалифицирането му като престъпление, което обстоятелство, както
се каза, е било
неизвестно на административнонаказващия орган във фазата на провеждането
на административнонаказателно производство, а има
значение за разкриване на обективната истина по случая, като с оглед на това,
че престъпленията подлежат на разследване и доказване от други органи, то
поради това и така проведеното административнонаказателно
производство е било осъществено в нарушение на чл.33 от ЗАНН и това налага
неговото възобновяване, както и следващата се от него отмяна на постановеното
по административнонаказателното производство
наказателно постановление и прекратяване на производството.
Иначе, както е посочено в ТР № 3/2015 г. на
ВКС, ОСНК, установената от чл.33 от ЗАНН забрана
за образуване и провеждане на административнонаказателно
производство, ако за
деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху „деянието“, като водещо основание при преценката за приложението ѝ, без
да поставя изискване за привличане
на извършителя в качеството на обвиняемо
лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл.211 от НПК, съгласно
която за образуването на досъдебно производство не се изискват
данни, обуславящи изводи за извършителя. Поради това и независимо
от факта, че в случая К. не е била привлечена в качеството на обвиняемо по
делото лице, фактът, че на практика е образувано наказателно производство, по
което се изследват факти и обстоятелства, свързани с нейното поведение, е
основание да се приеме, че се касае до образувано последващо
административноказателното производство наказателно
такова, както по отношение на същите факти, така и по отношение на същото лице.
По изложените
мотиви Съдът и на основание чл.73 от ЗАНН
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство
по влязло в сила Наказателно постановление №18-1030-008804/31.10.2018 г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№18-1030-008804/31.10.2018
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на
А.Л. Т. – К. с ЕГН ********** е била наложена глоба от 20 лева на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство, образувано срещу А.Л. Т. – К. с ЕГН ********** с Акт за установяване на административно нарушение № 0631199 от 01.10.2018 г.
Да се върне на ОП Пловдив изпратеното по делото ДП № 126/2018г. по
описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР - Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.