Р Е Ш Е Н И Е № 190
гр. Сливен, 13.10.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 228 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.Д.И. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000268 издадена на
24.04.2022 г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Сливен, с която по отношение на Н.Д.И. е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, считано от 23:32:21 часа на 24.04.2022 г., а именно за 365
дни.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, поради липсващи мотиви и недостатъчно
индивидуализирана разпоредителната част. Посочената принудителна
административна мярка се налагала за срок до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В случая, била наложена за срок от
365 дни, какъвто срок посочената разпоредба не предвиждала. В този смисъл
липсвали достатъчно мотиви, относно определената ПАМ. Счита, че за едно и също
деяние не могат да бъдат налагани две отделни наказания. Липсвало изложение на
конкретни факти, относно изискващите се материалноправни предпоставки за
прилагане на мярката, което ограничавало правото на защита на дееца. Моли съда
да отмените оспорената заповед. Претендира за направените по делото разноски.
В с.з. оспорващият
- Н.Д.И., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по
жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен,
редовно призован, не се явява. С постъпило по делото
писмено становище заявява, че счита жалбата за
неоснователна. Заявява, че обжалваната ЗППАМ е законосъобразна. Моли съда да
постанови решение, с което да я потвърди. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2022 г. около 23.30 часа в гр. Сливен, на
бул. „Панайот Хитов“, оспорващият Н.Д.И. *** управлявал в посока бул.“Стефан Стамболов“ собствения си лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******. При проверката с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM 0800,
уредът отчел наличие на 1,29 п. а. в кръвта, установено чрез издишвания в уреда
въздух. Издаден бил и талон за медицинско изследване №0055748, в който
оспорващият вписал, че приема показанията на техническото средство за
измерване. За констатираното нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е съставен АУАН Серия GА, бл. № 459219/ 24.04.2022г. Актът е връчен на И.
срещу подпис на 24.04.2022 г., като в него изрично е вписано, че нарушителят
няма възражения по АУАН.
Въз основа на съставения АУАН е издадена заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000268 от 24.04.2022
г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която
по отношение на Н.Д.И. е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, считано от 23:32:21 часа на 24.04.2022 г., а именно за 365 дни“.
Заповедта за
прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 11.05.2022 г.,
видно от отбелязването на гърба на същата (л.19).
Ответникът по
жалбата представя Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на
Директора на ОДМВР – Сливен (л.35), с която в изпълнение на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Сливен, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
По делото е
приобщена справка за нарушения на ЗДвП на водача Н.И. (л.12), както и протокол
от проведено на 05.05.2022 г. заседание на СлРС по НОХД № 492/2022 г. (л.8).
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на
ОДМВР – Сливен, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен в
качеството им на длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП. Сред
посочените длъжностни лица са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни
основания за нейното издаване. Не се установява да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
оспорения акт.
Съгласно чл.171,
т.1, б. "б" от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
извършено от водача на моторното превозно средство на нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение
(АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, пренесено към настоящия казус, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС с к. на а. в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на н. в. или техни аналози.
По делото се
установи, че на оспорващия е била направена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM 0800, при която уредът отчел наличие на 1,29 п.
а. в кръвта, установено чрез издишвания в уреда въздух. Издаден бил и талон за
медицинско изследване №0055748, в който оспорващият вписал, че приема
показанията на техническото средство за измерване. Нарушението е констатирано със
съставен акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП
има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност актът за
установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от
надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно
фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение.
Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди
в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение представлява фактически оборима
презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на
адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед
на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта
начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII
о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.). Констатациите
по акта не са оборени в хода на съдебното производство.
Неоснователни са
оплакванията в жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на мярката (срока, за който
същата е приложена), т.к. същата не била определена в минимален размер. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП дефинира крайния
момент, до който може да бъде постановено временно отнемане на СУМПС. В оспорената заповед е определен срок за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача - до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Напълно
съответстващ на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Действително в диспозитива на заповедта се съдържа и
текста „ , а именно за 365 дни“, но този текст се намира след изричението указващо, че подадената жалба не спира
изпълнението и поставената точка на това изречение. Явно се касае за допусната
техническа грешка, тъй като посочения текст няма връзка с останалата част от диспозитива на заповедта. В този смисъл не е определена
продължителност на процесната ПАМ, различна от предвидената в чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП.
Предназначението
на принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети
възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка
безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
В този смисъл
оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на
материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически
обосновано и доказано от гледна точка на наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административно производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Въпреки изхода на делото, в полза на ответника
разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.И.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000268 издадена на 24.04.2022 г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: