Решение по дело №15385/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ..........

гр.Варна, 12.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря Станислава С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15385 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.

Ищецът поддържа, че на 15.02.2017г. сключил с ответното дружество застраховка „Каско“ за личния му лек автомобил „БМВ 530“, peг. № В 1551 ВВ, със срок на действие 19.02.2017г. до 18.02.2018г., оформена в застрахователна полица № 0020090201700224. Застрахователната сума сочи да възлиза в размер на 12 000 лева, а уговорената застрахователна премия в размер на 734.40 лева, заплатена от Я. на четири вноски. Излага, че на 29.10.2017г., отивайки до автомобила си, установил, че същият е увреден от неизвестно моторно превозно средство. За настъпилото събитие сочи да е уведомил застрахователя, който е образувал пред себе щета № 00200901952. Бил извършен оглед на автомобила, като са установени увреждания по следните негови части: броня задна, капак багажник, стоп ляв и капачка теглич. Застрахователят му изплатил обезщетение от 103.80 лева, което твърди, че не покрива необходимите средства за ремонт на горните увредени детайли, възлизащи в размер на 459.85 лева. Поради това и излага, че е инициирал исково производство, като с решение по гр.д. № 53/2019г., по описа на ВРС, 10-ти състав, ответното дружество е осъдено да му заплати сумата от 10 лева, заявена като частичен иск от 356.05 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение. Отправеното до съда искане е да се осъди ответното дружество да му заплати сумата от 150.48 лева, представляваща частичен иск от общо 346.05 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. изменение на иска), изразяващи се в действителния размер на имуществените вреди за увредения ляв стоп на застрахованото имущество, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 27.09.2019г. до окончателното плащане на задължението. Моли за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане” АД, чрез адв. Т.С., депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, в срока на валидност на която е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие, в резултат на което са увредените посочените от Я. детайли на автомобила му. Сочи, че размерът на обезщетението, необходим за възстановяване на щетите възлиза на 264.28 лева, след приспадане от което на изплатеното такова от 103.80 лева и присъдената сума от 10 лева, на ищеца се следва сума в размер на 150.48 лева. С оглед застъпеното становище за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, моли и съдебно-деловодните разноски да бъдат възложени в негова тежест.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител признава иска до увеличения размер от 150.48 лева.

 

            Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, направено в съдебно заседание на 27.01.2020г.

В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени.

Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ответното дружество е възразило срещу дължимостта на разноски с оглед предприетото от страната процесуално поведение.

В чл. 78, ал. 2 ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане на ответника на разноските в процеса – с извънпроцесуалното си поведение той да е станал повод за образуването на делото. Аналогично е разрешението и на чл. 78, ал. 6 ГПК. Ето защо във всички случаи, когато делото е решено в полза на ищеца, ответникът следва да понесе разноските в процеса, ако преди предявяване на иска той с поведението си е дал повод за иницииране на прозводстото. В случая макар и ответникът да е признал иска, липсват данни за погасяване на задължението към ищеца, поради което и съдът намира, че дружеството е станало причина за иницииране на настоящото производство, поради което и следва да репарира разходите, направени от Я.. С оглед това и в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, депозит за вещо лице в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, или общо сумата от 560 лева.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Г.Я., ЕГН **********,***, сумата от 150.48 лева /сто и петдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ - частичен иск от общо 346.05 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на настъпило на 29.10.2017г. застрахователно събитие с лек автомобил „БМВ 530“, peг. № В 1551 ВВ, дължимо по договор за застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0020090201700224, със срок на валидност от 19.02.2017г. до 18.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Г.Я., ЕГН **********,***, сумата от 560.00 лева /петстотин и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: