Р Е Ш Е Н И Е
№………./13.12.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина
Стефанова
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1358 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от
"ХЕЛЛЕНИКА" ООД срещу "ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА" ЕООД
за осъждане ответника да премахне технически пречки, създадени от него за
снабдяване с електрическа енергия, питейна вода и отвеждане на отпадните води,
отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които пречи на упражняване
правото на собственост на ищеца върху ПИ ид.
38354.307.9 и изградената в него едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад
със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1
по КККР на с. Константиново, местност "Герена",
по чл. 109 ЗС и за заплащане сумата 187 852.60 лв., представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди - разходи за придобиване на дизелов генератор на
стойност 16 200 лева, бензинов монофазен генератор на
стойност 1 990 лева и резервоар за дизелово гориво и помпа за подаването му към
генератора и различна арматура за изграждане на горивопровод от резервоара до
генераторите на стойност 2 687.60 лв., както и разходите за гориво - бензин и
дизел, общо в размер на 166 975 лева през периода 31.01.2019 г. до 28.02.2020
г. по списък, причинени от спиране на електрическото захранване на едноетажна
сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1, изградена в ПИ ид.
38354.307.9 по КККР на с. Константиново, община Варна, м. "Герена", одобрени със заповед № РД-18-1897 от
27.11.2018 г. на ИД АГКК, по чл. 49 ЗЗД, 2000 лева, представляваща част от
дължимата законна лихва върху посоченото обезщетение за периода от плащането на
всеки разход по списък до 22.06.2020 г. от общо 18 000 лв., по чл. 86 ЗЗД,
евентуално за заплащане сумата 161452.60 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди през периода 31.01.2019 г. до 28.02.2020 г., представляващи
разликата между цената на електрическата енергия за средно напрежение,
доставяна от лицензиран доставчик и стойността на електрическата енергия, произвеждана
чрез генераторите, причинени от гореописаното спиране на електрическото
захранване, по чл. 49 ЗЗД и 2 000 лв.,
представляваща част от дължимата законна лихва върху посоченото обезщетение за
периода от плащането на всеки разход по списък до 22.06.2020 г., по чл. 86 ЗЗД
и за връщане на сумата 67 466.92 лв., получена от него като разноски за
обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от 30.12.2015 г. и
24.07.2017 г. т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до 03.01.2019 г.
по списък, по чл. 55 ЗЗД, ведно с 4 729.52 лв., представляващи част от
дължимата лихва за забава от датата на плащането, евентуално от изтичане на
срока за изпълнение - 29.03.2019 г. до предявяването на иска: 22.06.2020 г., по
чл. 86 ЗЗД.
Ответникът признава, че на
30.01.2019 г. е прекратил подаването на ток и вода към имота на ищеца, но
заявява, че няма задължение да ги подава. Намира, че дори уговорката за плащане
разноски за обезпечаване да се отнася за плащанията за ток и вода, тя не е
нищожна. Оспорва исковете (л. 530).
Сочи, че електрозахранването от нов
трафопост, установено от вещото лице, е самостоятелно основание за отхвърляне
на иска (л. 667, гръб).
По същество страните поддържат
становищата. Представят бележки.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, прие за установено следното:
По предмета и допустимостта:
Начинът на определяне на размера на
вредата не е съществен за квалификацията. Поради това съдът приема, че следва
да бъдат разгледани един иск за заплащане на обезщетение за разходите за
съоръжения и гориво и един увеличен иск за сумата 23 585.85 лв.
обезщетение за забава (л. 691).
Исковете са допустими и надлежно
предявени.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 26) е видно, че е сключен договор от 15.08.2005 г. с нотариален акт
вх. peг. 20368/15.08.2005 г., акт № 55, том LXV, дело
№ 15437 от 2005 г. на СВ Варна, чрез който ответникът е следвало да прехвърли
на "Блусий Марийн Сървисис" ЕООД ПИ 307002 с площ 6.420 дка, при
граници: ПИ 307 001 на ответника, пасище, мера и път, ведно с изградената
в груб строеж едноетажна производствена сграда с площ 720 кв. м срещу платена
цена. Договорът е действителен и не е оспорен.
От представения от "Блусий Марийн Сървисис"
ЕООД заверен препис (л. 747) е видно, че е сключен договор от 01.11.2005 г.,
чрез който ответникът е заявил, че предоставя на "Блусий
Марийн Сървисис" ЕООД
правото да се присъедини към водопроводната и канализационната мрежа,
собственост на ответника, а след присъединяването – да ползва питейна вода за
битови нужди, както и пречиствателната станция на ответника. "Блусий Марийн Сървисис"
ЕООД е поел задължения да монтира контролен уред за отчитане на ползваната вода
и да я заплаща на ответника, а за присъединяването – да плаща ежемесечно 10 %
от стойността на ползваната вода. Договорът е сключен без срок и може да бъде
прекратен в случай на забава при плащането, по взаимно съгласие или едностранно
с писмено тримесечно предизвестие. В последния случай при прекратяване от
ответника, същият дължи на "Блусий Марийн Сървисис" ЕООД
обезщетение.
От представения от "Блусий Марийн Сървисис"
ЕООД заверен препис (л. 749) и в преписката по разрешението за строеж (папка
комплексен доклад за оценка на съответствието) е видно, че е сключен договор от
01.11.2005 г., чрез който ответникът е заявил, че предоставя на дружеството
правото да се присъедини и към електроразпределителната мрежа и да ползва 2000
KW от разполагаемата мощност на дружеството при същите условия.
От заверения препис в преписката по
разрешението за строеж е видно, че е дадено становище изх. № 225/01.09.2006 г.
от "В и К" ООД, ЕТР "Девня", че захранването с вода за
строежа е от вътрешната водоснабдителна система на ответника, тъй като "В
и К" ООД няма изградени водопроводи в района.
лист втори от решение от 13.12.2021 г. по гр. д. №
1358/20 г. ВОС, ХІІ-ти състав
От представените заверени преписи:
от ищеца (л. 36) и в преписката по разрешението за строеж е видно, че е
изпратено писмо изх. № 459/20.09.2006 г. от ответника до
"Електроразпределение - Варна" АД, че сградата се захранва с
напрежение от мощностите на ответника, съгласно договора от 01.11.2005 г. и не
променя разпределението на договореното годишно количество (ел. енергия) по
периоди и тарифни зони.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 35) е видно, че е дадено становище изх. № 38 782/14.11.2006 г. от
"Електроразпределение - Варна" АД, че за осигуряване присъединяването
на обекта следва да се използват мощностите на ответника, за което ответникът е
дал съгласие.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 33) е видно, че е издадено разрешение за строеж № 1/12.02.2007 г. от
Главния архитект на Община Варна, район "Аспарухово", кметство К.ово за промяна на предназначение на производствената сграда
в сграда за ремонтна дейност и склад.
По включването на съгласието за
присъединяване в договор:
Вписването на съгласието за
присъединяване в договор не го прави част от договаряне, тъй като
волеизявлението на ответника не съвпада с насрещно волеизявление на другата
страна за постигане на правен резултат. Задължението да заплаща вода на
ответника е поето от "Блусий Марийн
Сървисис" ЕООД не срещу съгласието за
присъединяване, а срещу ползването.
Договаряне е само съгласието на
"Блусий Марийн Сървисис" ЕООД за присъединяването да плаща ежемесечно
10 % от стойността на водата или ел. енергията, което съвпада със съгласието на
ответника, че сумата е достатъчна да покрие разноските му за поддръжката на
ползваната част от мрежата (така обяснява предмета и представителят на
ответното дружество – л. 668, гръб).
Съгласието на ответника да се ползва
мрежата му не е съгласие той да предоставя вода или ел. енергия, поради което е
допустимо да бъде дадено, независимо, че ответникът не е лицензиран доставчик.
В съдебната практика се приема, че
когато смущаването на правото на собственост е в резултат на дадено от самия
ищец съгласие, въз основа на което са издадени строителните книжа и е извършено
строителството, искът за премахване на създаденото ново фактическо положение е
неоснователен (решение № 220 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2922/2013 г. ВКС, І
г. о., решение № 243 от 23.10.2012 г. по гр. д. № 197/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.,
решение № 34 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 5239/14 г. на ВКС, І г. о., всички
цитирани в определение № 151 от 30.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 556/2016 г., I
г. о., ГК).
Съдът приема, че по същите
съображения, лицето, дало съгласие, въз основа на което е издадено разрешение
за строеж, няма право да извърши фактически действия, които са несъвместими със
съгласието.
Условие и срок:
Съгласието е дадено, тъй като е
липсвала друга техническа възможност. То ограничава ответника. Поради това
следва да се приеме, че ако се създаде нова техническа възможност за
захранване, действието на съгласието отпада. Страните са уговорили след
възникването на техническата възможност ищецът да изгради необходимото
съоръжение в тримесечен срок.
Оттегляне на съгласието:
В литературата, макар и при
действието на ЗТСУ (отм.), се е приемало, че съгласието може да се оттегли
най-късно до издаването на разрешението за строеж, за да не се поставя
действието на стабилен административен акт в зависимост от волята на
заинтересувано лице, а последиците във вътрешните отношения са предмет на
гражданското право (Сокеров, Л. и др. Териториално-устройствено планиране и селищно изграждане.
С.: ДИ Техника, 1985, с. 360).
В съдебната практика се е приемало,
макар и покрай въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, че
съгласието запазва действие, дори когато впоследствие е оттеглено (решение №
267 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3225/2014 г., I г. о., ГК).
Поради това съдът приема, че
оттеглянето на съгласията няма значение.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 29-30) се установява, че е сключен договор от 14.09.2007 г. с
нотариален акт вх. peг. 27250/18.09.2007 г., Акт №
30, том LXXXVI, дело № 21066 на СВ Варна, чрез който ответникът е следвало да
прехвърли на "Блусий Марийн
Сървисис" ЕООД имот с площ 1471 кв. м, с
проектен номер 307 008 срещу имот с площ 139 кв. м, с проектен номер
307 007, като обектите са отразени по скица-проект № Ф00694/21.08.2007 г.
(л. 31) и по скица-проект № Ф00687/21.08.2007 г. (л. 32), а ответникът е
получил и доплащане. Договорът е действителен.
От представените от ищеца заверени
преписи е видно, че на 20.10.2008 г. е съставен констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа (л. 75-79) и е издадено удостоверение
№72/19.12.2008 г. за въвеждане на строежа в експлоатация (л. 80).
От представения от ищеца заверен
препис (л. 22) се установява, че е сключен договор с нотариален акт вх. peг. 5746/15.03.2017 г., Акт № 176, том XII, дело № 2512 на
СВ Варна, чрез който "Блусий Марийн
Сървисис" ЕООД е следвало да превърли
на ищеца ПИ 307009 с площ 7.751 дка, ведно с едноетажна сграда за ремонтна
дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м срещу платена цена.
Договорът е действителен.
Съдът приема, че ищецът е придобил
собствеността върху процесния имот (скица №
15-201615/08.03.2019 г. – л. 25 от делото).
Тъй като съгласието за
присъединяване не е елемент от договаряне, а е едностранно волеизявление,
обстоятелството, че ищецът не се е присъединил към договорите от 01.11.2005 г.
няма значение.
От разпита на свидетелите Х.Х., П. Р. и Х.М. се установява, че ответникът е прекъснал
електрозахранването и водоснабдяването на сградата в края на януари-началото на
февруари 2019 г. и не ги е възстановявал след това. Дори да е имало авария или
опасения от авария, това би било основание за прекъсването на захранването за
времето за отстраняването й. Отказът на ответника да възстанови захранването
след изтичане на технологичния срок за отстраняване на авария е неоснователен.
От разпита на свидетеля Х.Х. се установява, че е изграден нов трафопост, който е
включен в мрежата през февруари 2020 г. Действието на съгласието на ответника
за електроснабдяване е отпаднало.
Предвид изложеното искът за
премахване на техническите пречки, създадени от ответника за снабдяване с
електрическа енергия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а искът за
премахване на тези пречки за снабдяване с питейна вода и за отвеждане на
отпадните води, е основателен и следва да бъде уважен.
По иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди - разходи за придобиване на генератори и резервоар, за
изграждане на горивопровод и за гориво - бензин и дизел в периода 31.01.2019 г.
до 28.02.2020 г.:
лист трети от решение от 13.12.2021 г. по гр. д. №
1358/20 г. ВОС, ХІІ-ти състав
Предвид изложеното по иска по чл.
109 ЗС съдът приема, че действието е извършено от работници на ответното
дружество.
По причинната връзка между противоправното състояние и разходите:
В писмо от ищеца от 25.01.2019 г. до
"Терем - Холдинг" ЕАД - София и до ответника (л. 81) т.е. преди
прекъсването на снабдяването представителят на ищеца моли, в случай, че
ответникът иска да прекрати подаването на ел. енергия към цеховете, да бъде
уведомен в подходящ срок т.е. от 4 до 6 месеца.
Липсата на снабдяване е противоправно състояние, причинено именно от действията по
прекъсването. Ищецът е бил принуден да осигури снабдяване с ел. енергия по друг
начин. Вярно е, че дизеловият генератор е купен още преди прекъсването на
снабдяването (фактура № 63/29.01.2019 г. – л. 92), но предвиждането на ищеца,
породено от преговорите между дружествата, че снабдяването ще бъде прекъснато,
се е оказало вярно. Разноските за бензинов генератор, резервоар за дизелово
гориво и помпа за подаването му към генератора и различна арматура за
изграждане на горивопровод от резервоара до генераторите също са сторени от
ищеца, както се твърди (фактура № 3816/04.02.2019 г. – л. 93 и фактура №
**********/05.02.2019 г. – л. 94).
Купуването на съоръжения на
значителна стойност показва не само, че ищецът не е искал да спре работата, но
също, че не е очаквал да се постигне съгласие снабдяването да бъде
възстановено.
Съдът приема, че още в началото на
февруари 2019 г. ищецът е можел да започне да извършва действия за изграждането
на трафопост. Действията, според представителя, биха могли да приключат
най-много 6 месеца по-късно т.е. в началото на м. август 2019 г. (писмо на л.
81).
При даването на съгласието от
ответника, праводателят е заявил, че при възникване
на техническа възможност, ще изгради трафопоста за три месеца – периодът на
предизвестието. Ответникът е дал съгласие да търпи ограничение и това е срокът,
който има значение.
Съдът приема, че противоправното
състояние е причинило разходите за закупуване на гориво, сторени до края на м.
април 2019 г., но не и разходите за закупуване на гориво от началото на м. май
2019 г. до края на процесния период: 28.02.2020 г.
Вредата:
Вредата е разликата между
имуществото на кредитора след увреждането и това, което би имал, ако действието
не бе извършено.
Срещу разходите за придобиване на
генератори и резервоар и за изграждане на горивопровод са придобити вещи, които
ищецът притежава. Не е настъпила вреда.
Редовното водене на счетоводството
на ищеца не е оспорено.
Отделното осчетоводяване на горивото
за транспорт и за генераторите, е достатъчно основание да се приеме, че
разходите за гориво са сторени именно в претендирания
от ищеца размер. В този случай вредата е разликата между стойността на
електрическата енергия, произвеждана чрез генераторите от една страна и цената
на използваната ел. енергия за средно напрежение, доставяна от лицензиран
доставчик и сумата за обслужването от друга страна.
Ищецът е произвел чрез генераторите
ел. енергия, както следва: месец февруари – 19 993.10 kWh
със себестойност 0.4850 лв./kWh т.е е сторил разход 9 696.65 лв., м. март – 21876.30 kWh със себестойност 0.4780 лв./kWh,
разход 10 456.87 лв. и м. април – 23 488.90 kWh,
себестойност 0.4880 лв./kWh, разход 11 462.58
лв. (л. 852).
Ищецът би платил за ел. енергия: за
месец февруари – за 19 993.10 kWh, при цена:
0.197 лв./kWh 3 938.64 лв. и услуги за
обслужването 779.73 лв. или общо 4 718.37 лв. т.е. е претърпял вреда в
размер 4 978.28 лв.; за м. март – за 21876.30 kWh,
при цена: 0.197 лв./kWh 4 309.63 лв. и услуги за
обслужването 853.17 лв. или общо 5 162.80 лв. т.е. е претърпял вреда в
размер 5 294.07 лв.; за м. април – за 23 488.90 kWh,
при цена: 0.197 лв./kWh 4 627.31 лв. и услуги за
обслужването 916.06 лв. или общо 5 543.37 лв. т.е. вреда в размер
5 919.21 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати тези суми. Искът за други суми е неоснователен.
По иска за обезщетение за забава:
Ответникът дължи обезщетения за
забава при обезщетяването на ищеца за суми и периоди, както следва: за
4 978.28 лв. обезщетение за разходите през м. февруари 2019 г. за забава в
периода 01.03.2019 г. – 21.06.2020 г.: 662.44 лв.; за 5 294.07 лв.
обезщетение за разходите през м. март 2019 г. за забава в периода 01.04.2019 г.
– 21.06.2020 г.: 658.87 лв.; за 5 919.21 лв. обезщетение за разходите през
м. април 2019 г. за забава в периода 01.05.2019 г. – 21.06.2020 г.: 687.34 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати тези суми. Искът за други суми е неоснователен.
По иска за връщане на сумата 67
466.92 лв., получена от ответника като разноски за обезпечаване по нищожни
уговорки в договори за наем от 30.12.2015 г. и 24.07.2017 г. т. е. без
основание, в периода от 09.07.2015 г. до 03.01.2019 г. по списък, по чл. 55 ЗЗД:
От представените от ищеца заверени
преписи е видно, че е сключен договор за наем на недвижим имот №
ТДМ-10-1730/30.12.2015 г. между "Терем - КРЗ Флотски Арсенал - Варна"
ЕООД и "Хеленика" ООД за склад за корабно
оборудване с площ 458 кв. м (л. 384), който е предаден (приемо-предавателен
протокол от 30.12.2015 г. – л. 385, гръб).
В договора е вписано, че
наемодателят има право да получи наема и направените разноски за обезпечаване
на договора (чл. 8).
От представените от ищеца заверени
преписи е видно, че е сключен договор за наем на недвижим имот №
ТДМ-12-835/24.07.2017 г. между страните на закрита производствена площ със
санитарно-битов възел с площ от 182 кв. м, част от сграда Гатерно
на територията на Терем (л. 386), който е предаден (приемо-предавателен
протокол от 24.07.2017 г. – л. 387, гръб).
И в този договор е вписано, че
наемодателят има право да получи наема и направените разноски за обезпечаване
на договора (чл. 8).
Съдът приема, че задължението за плащане
разноски за обезпечаване на договора представлява задължението на наемателя да
плаща ползваната в наетите имоти ел. енергия и вода и възнаграждение за
ползване мрежата на ответника по същия начин, както това е било уговорено в
договорите от 2005 г. Това е било необходимо, тъй като ответникът е абонат на
електроснабдително дружество, а ищецът – не. Доставчикът би отказал да сключи
договор с ищеца. Задължението за плащане е поето от ищеца срещу съгласието на
ответника да му предостави ползването на мрежата, изградена в завода. Това не
прави наемодателя доставчик на ел. енергия. Наемателят дължи консумативите дори
когато това не е уговорено.
Уговорката не е нищожна.
лист четвърти от решение от 13.12.2021 г. по гр. д. №
1358/20 г. ВОС, ХІІ-ти с-в
Искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Уважени са един неоценяем иск и осъдителни искове общо за 18200.21 лв.
Отхвърлени са един неоценяем иск и осъдителни искове
общо за 265434.68 лв.
Ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 2185.15 лв. от общо сторените разноски 34053.65 лв., съразмерно
уважената част от исковете. Ищецът следва да заплати на ответника сумата 9379
лв. от общо сторените разноски 10022.10 лв., съразмерно отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА" ЕООД ЕИК *********, гр. Варна,
район Аспарухово, м-ст "Лъджата"
да премахне технически пречки, създадени от него за снабдяване с питейна вода и
за отвеждане на отпадните води, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото,
с които пречи на упражняване правото на собственост на ищеца
"ХЕЛЛЕНИКА" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. "Петър
Райчев" № 14, чрез адв. Г.А. ***, тел. 052/688
077 върху ПИ ид. 38354.307.9 и изградената в него
едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв.
м, ид. 38354.307.9.1 по КККР на с. Константиново,
местност "Герена", на основание чл. 109 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "ХЕЛЛЕНИКА" ООД срещу "ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ
АРСЕНАЛ-ВАРНА" ЕООД, с. ЕИК, с. а., за осъждането на ответника да премахне
технически пречки, създадени от него за снабдяване с електрическа енергия,
отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които пречи на упражняване
правото на собственост на ищеца върху ПИ ид.
38354.307.9 и изградената в него едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад
със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1
по КККР на с. Константиново, местност "Герена",
на основание чл. 109 ЗС.
Скицата на л. 517
от делото, приподписана от съда, представлява
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА "ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ
АРСЕНАЛ-ВАРНА" ЕООД да заплати на "ХЕЛЛЕНИКА" ООД, с. ЕИК, с. а.
обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за гориво за месец
февруари 2019 г. в размер 4 978.28 лв.; за м. март 2019 г. в размер 5 294.07
лв. и за м. април 2019 г. в размер 5 919.21 лв., всички причинени от
спирането на електрическото захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност
и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид.
38354.307.9.1, на основание чл. 49 ЗЗД, както и обезщетения за забава при заплащането
на горните обезщетения, както следва: 662.44 лв. за забава при изплащането на
сумата 4 978.28 лв. обезщетение за разходите през м. февруари 2019 г. в
периода 01.03.2019 г. – 21.06.2020 г.; 658.87 лв. за забава при изплащането на
сумата 5 294.07 лв. обезщетение за разходите през м. март 2019 г. в
периода 01.04.2019 г. – 21.06.2020 г. и 687.34 лв. за забава при изплащането на
сумата 5 919.21 лв. обезщетение за разходите през м. април 2019 г. в
периода 01.05.2019 г. – 21.06.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 2185.15 лв., разноски съразмерно уважената
част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от "ХЕЛЛЕНИКА" ООД срещу "ТЕРЕМ-КРЗ
ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА" ЕООД, с. ЕИК, с. а., за заплащане горницата над
присъдените суми до претендираната сума 187852.60 лв.
(сто и осемдесет и седем хиляди и осемстотин и петдесет и два лева и 60 ст.),
обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за придобиване на дизелов
генератор на стойност 16 200 лева, бензинов монофазен
генератор на стойност 1 990 лева и резервоар за дизелово гориво и помпа за
подаването му към генератора и различна арматура за изграждане на горивопровод
от резервоара до генераторите на стойност 2 687.60 лв., както и разходите за
гориво - бензин и дизел, общо в размер на 166 975 лева през периода 31.01.2019
г. до 28.02.2020 г. по списък, причинени от спиране на електрическото
захранване на гореописаната едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад, на
основание чл. 49 ЗЗД и за присъждане горницата над присъдените суми до претендираната 23 585.85 лв. (двадесет и три хиляди и
петстотин и осемдесет и пет лева 85 ст.) – обезщетение за забава при изплащане
горните обезщетения за периода от плащането на всеки разход по списък до
22.06.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от
"ХЕЛЛЕНИКА" ООД срещу "ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА"
ЕООД, с. ЕИК, с. а., за връщане сумата 67 466.92 лв. (шестдесет и седем хиляди и
четиристотин и шестдесет и шест лева и 92 ст.), получена от ответника като
разноски за обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от 30.12.2015
г. и 24.07.2017 г. т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до
03.01.2019 г. по списък, на основание чл. 55 ЗЗД, ведно с 4 729.52 лв. (четири
хиляди и седемстотин и двадесет и девет лева и 52 ст.), представляващи част от
дължимата лихва за забава от датата на плащането, евентуално от изтичане на
срока за изпълнение - 29.03.2019 г. до предявяването на иска: 22.06.2020 г., на
основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ХЕЛЛЕНИКА"
ООД да заплати на "ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА" ЕООД, с. ЕИК, с.
а. сумата 9379 лв., разноски, съразмерно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи
от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: