Решение по дело №3712/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 27.06.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Силвия Тачева

  при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3712 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20268469 от 04.12.2020г., постановено по гр.дело №49368/2019г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в ответникът „Н.П.“ ЕООД с ЕИК******* е осъден да заплати на ищеца „М.“ЕООД с ЕИК*******сумата от 2063 лв.- обезщетение за вреди от обезпечение на иск по гр.д.4920/2018г. по описа на Софийски градски съд, като искът е отхвърлен за разликата над 2063лв. до пълния предявен размер от 2563лв. Ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 467,33лв., а ищецът- разноски в размер на 97,54лв., съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от иска.  

Срещу така постановеното решение в частта с която искът е уважен, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „НИКАР ПРО“. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и такси по обжалване на допуснатото от съда обезпечение, както и по образуваното изпълнително производство представляват вреди по смисъла на чл.403 от ГПК. Излага подробни съображения в тази връзка и се позовава на практиката на ВКС по аналогични дела. Твърди, че направените от страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед на крайния му изход. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ищецът  „М.“ЕООД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че неправилно жалбоподателят смесва института на отговорността за разноски по ГПК с отговорността по чл.403 от ГПК. Твърди също така, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.403 от ГПК. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По правилността на решението съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.403 от ГПК.

Ищецът твърди, че по гр.д.№4920/2018г. по описа на СГС, по искане на ответника е допуснато обезпечение на бъдещ иск и впоследствие наложен запор на банковите му сметки. Ответникът не предявил иска в определения от съда едномесечен срок, поради което обезпечението било отменено с определение от 06.06.2018г. на СГС по горепосоченото дело. Ищецът поискал да му бъдат присъдени направените в обезпечителното производство разноски, но с определение от 05.07.2018г. на CAC молбата му била оставена без разглеждане предвид постановеното в т.5 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС- приложимост на разпоредбата на чл.403 от ГПК. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати общо 3525 лева претърпени вследствие на обезпечението вреди по смисъла на чл.403, ал.1 ГПК, от които 515 лева разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по гр.д.№4920/2018г. на СГС, 500 лева разноски за адвокатски хонорар по гр.д.№3339/2018г. на САС, 1500 лева адвокатски хонорар по изп.д.№20188510401228 на ЧСИ М.П.и 48 лева държавна такса по същото изп.дело.

Ответникът оспорва иска като твърди, че претендираните от ищеца разноски подлежат на възмездяване само в производство с предмет обезпечените искове, както и че същите не представляват вреди по смисъла на чл.403 от ГПК.

Изложените от ищеца факти и обстоятелства относно заплащането на разноските по гореспоменатите производства не се оспорват от ответника, а и се установяват от представените по делото писмени доказателства и приложените дела на СГС и САС. Ответникът не е предявил обезпечения иск в указания му от съда срок, вследствие на което с определение от 06.06.2018г. на СГС обезпечението е отменено. Спорен е въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл.403 от ГПК, доколкото се касае до разноски в обезпечителното и изпълнителното производство и дали същите представляват вреди по смисъла на чл.403 от ГПК.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение на СРС, в частта с която предявеният иск е уважен, е неправилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Следователно вреди от обезпечението ответникът може да претендира в някоя от трите изчерпателно изброени хипотези- отхвърлен или непредявен в срок иск, или прекратяване на  производството по обезпечения иск. Извън тези три хипотези обезщетение за вреди може да се претендира само при злоупотреба с права от страна на ищеца (молителя) в обезпечителното производство. В случая се установява и не се оспорва от ответника наличието на втората хипотеза- обезпеченият иск не е предявен в указания от съда срок. Следва да се отбележи също така, че не е налице злоупотреба с права при искане за обезпечаване на бъдещ иск, когато ищецът добросъвестно упражнява предоставените му от закона процесуални права. Както правилно е отбелязал първостепенният съд, отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е специфична (безвиновна) деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, като на обезвреда подлежат всички вреди- пряка и непосредствена последица от обезпечението. Направените от страната разноски в обезпечителното и изпълнителното производство обаче не съставляват вреди от обезпечението по смисъла на чл.403, ал.1 ГПК, а следва да бъдат реализирани в рамките на висящия процес, в който са направени по реда и при условията на чл.78 от ГПК. Действително направените разходи по воденето на гражданско дело представляват намаляване имуществото на ищеца в настоящото производство, но е недопустимо отделно и извън конкретното гражданско производство да се търси тяхното възстановяване, освен при злоупотреба с процесуални права, каквато в случая нито се твърди, нито се установява. Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон, а фактическият състав, от който тази отговорност се поражда включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото (чл. 78, ал. 1 ГПК) и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор. (в този смисъл решение №54 от 17.02.2016г. по гр.д.№5091/2015г., ІV ГО на ВКС; решение №59 от 04.05.2017г. по гр.д.№2817/2016г., ІІІ ГО на ВКС). В същия смисъл е и посочената от ищеца т.5 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното решението следва да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск- отхвърлен изцяло като неоснователен.  

По разноските:

При този изход на спора на въззивника ответник следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Държавната такса за въззивната инстанция е в размер на 41,26 лева и се дължи изцяло. Адвокатските възнаграждения за първата и въззивната инстанция са в размер на по 500 лева, като ищецът- въззиваем е направил своевременно възражения за прекомерност. Съгласно НМРАВ минималното възнаграждение предвид цената на иска е 409,41 лева (300 лева + 7% за горницата над 1000 лева) за всяка инстанция. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са по едно открито заседание както в първата, така и във въззивната инстанция. Ето защо съдът намира възражението за основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 409,41 лева за всяка от двете  инстанции. Предвид изложеното на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 721,28 лева, освен вече присъдените с първоинстанционното решение 97,54 лева, или общо с държавната такса за въззивното производство- 762,54 лева.  

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По така изложените съображения, съдът

                                                              

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ОТМЕНЯ решение №20268469 от 04.12.2020г., постановено по гр.дело №49368/2019г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО ответникът „Н.П.“ ЕООД с ЕИК******* е осъден да заплати на ищеца „М.“ЕООД с ЕИК*******сумата от 2063 лв.- обезщетение за вреди от обезпечение на иск по гр.д.4920/2018г. по описа на Софийски градски съд, КАКТО И В ЧАСТТА с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 467,33лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ЕООД с ЕИК*******срещу „Н.П.“ ЕООД с ЕИК******* иск с правно основание чл.403 от ГПК за сумата от 2063 лв.- обезщетение за вреди от обезпечение на иск по гр.д.4920/2018г. по описа на Софийски градски съд.

В частта с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 2063лв. до пълния предявен размер от 2563лв. първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА „М.“ЕООД с ЕИК*******да заплати на „Н.П.“ ЕООД с ЕИК*******сумата от още 762,54 лева (седемстотин шестдесет и два лева и 54 стотинки), освен вече присъдените с първоинстанционното решение 97,54 лева- сторени по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/