Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 42 10.01.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XV –ти административен състав, в публично
заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
Секретар: С. Х.
Прокурор: Андрей Червеняков,
като разгледа докладваното от съдия Русева адм. дело № 2492
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по протест на прокурор в
Окръжна прокуратура – Бургас против чл.8, ал.1, т.1 и т.2 и чл.34, ал.4 от
Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, приета
с решение по т.5, Протокол № 22/31.03.2005 г. на Общински съвет – Бургас,
последно изменена с Протокол № 53/29.01.2019 г. на Общински съвет – Бургас.
В протестът се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност
на протестираните разпоредби от Наредбата, като противоречащи на разпоредби от
по-висок ранг и липса на компетентност на органа по приемането им. Иска се
отмяна на разпоредбите.
В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор при
Окръжна прокуратура – Бургас, който иска същият да бъде уважен. Претендира
разноски.
Ответникът – Общински съвет – Бургас, редовно и
своевременно призован, не изпраша процесуален представител. Депозира писмено
становище за неоснователност на протеста.
Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите
на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Наредбата е подзаконов нормативен акт, чието оспорване
пред съда е регламентирано в дял трети, раздел ІІІ, чл. 185-194 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него, или за които той поражда задължения, а съгласно ал.2 прокурорът може
да подаде протест срещу акта. Според чл.187, ал.1 от АПК, упражняване на
процесуалното право на протест в този случай не е обвързано с преклузивен срок.
С оглед на това, съдът намира, че в настоящата хипотеза протестът на прокурора
от Окръжна прокуратура - Бургас е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е
основателен, по следните съображения:
Наредбата за опазване на обществения ред на територията
на Община Бургас е приета с Решение по т.5 от Протокол № 22/31.03.2005 г. на
Общински съвет – Бургас, като производството е инициирано с внасяне на докладна
записка от кмета на Община Бургас рег.№ 08-00-00352/17.06.2004 г. (л.10), с
която е внесено предложение за приемане на Наредба за опазване на обществения
ред на територията на Община Бургас, ведно с проект на подзаконовия нормативен
акт. Наредбата е приета на заседание на Общинския съвет, проведено на
31.03.2005 г., видно от Протокол № 22/31.03.2005 г. (л.38-55). По делото са
налични препис-извлечения от протоколите на постоянните комисии, преди
разглеждането на проекта от общинския съвет (л.20-30) и самият проект на
наредбата (л.31-35).
При проверката за законосъобразност на издадения
подзаконов нормативен акт в обжалваната му част, съдът следва да провери
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби.
Общинските съвети, като органи на местното самоуправление
на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно
значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл.
76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и с чл.
21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са
овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови
нормативни актове - наредби.
При приемането на Наредбата е спазена изискуемата от закона
специална форма. Спазени са изискванията на чл.75, ал. 3 и 4 от АПК - посочен е
видът на акта, органът, който го е приел, и е определен главният му предмет.
Като структура, форма и обозначение на съдържанието, Наредбата отговаря на
изискванията на ЗНА и на Указа за неговото прилагане.
От представената административна преписка се установява,
че в периода от приемане на Наредба за опазване на обществения ред на
територията на Община Бургас до образуване на настоящото административно дело,
същата е многократно изменяна в отделни нейни разпоредби. Служебната проверка
на съда относно спазването на процесуалните правила за приемане на процесните
норми от подзаконовия нормативен не установи допуснати съществени нарушения,
както на специалната законова регламентация, предвидена с нормите на чл. 75 -
79 от АПК, така и на общите правила, съдържащи се в Глава Трета на ЗНА, към
които препраща чл. 80 от АПК.
Протестираните разпоредби са изменени с решение по
Протокол № 53/23.06.2015 г. на Общински съвет – Бургас, поради което спазването
на процедурните изисквания следва да се преценява към този момент. Приемането
(изменението) им е инициирано с докладна записка на председателя на Общински
съвет - Бургас, внесена в Общинския съвет с рег. № 08-00-3419/08.06.2015 г.,
придружена с мотиви. Проектът за изменението, заедно с мотивите към него, са
били публикувани на интернет-страницата на Общински съвет - Бургас на 03.06.2015
г., видно от приложена по делото разпечатка, като е бил оповестен срок за
предложения и мнения по проекта до 17.06.2015 г., както и електронни адреси, на
които да се изпратят (л.97). Измененията на Наредбата са обсъдени на заседание
на Общинския съвет, проведено на 23.06.2015 г., като след проведените дебати,
измененията са били надлежно приети. При наличието на горните фактически данни,
не се констатират процесуални нарушения при приемане на процесните разпоредби,
като са спазени особените изисквания на чл.26 и чл.28 от Закона за нормативните
актове. Такива нарушения не се и твърдят в протеста.
Протестираните разпоредби имат следното съдържание:
чл. 8, ал.1 Забранява
се:
т.1. (изм. Протокол №9/22.05.2008 г., изм.
Протокол № 53/23.06.2015 г.) движението на пътни превозни средства /ППС/ по
тротоари, алеи на паркове и градини, засадени и озеленени площи, пешеходни зони
и дворове на учебни и детски заведения, детски площадки и площадки за отдих;
т.2.
паркирането по улици и тротоари и зелени площи на отчислени, изоставени,
разкомплектовани ППС на територията на Община Бургас. Собствениците на такива
ППС, след отчисляването на последните, поради негодност за употреба, са длъжни
да ги предават на вторични суровини или оставят на определените за целта места;
чл.34, ал.4 (Нова-Протокол
№ 53/23.06.2015 г.) На физически
лица, извършили или допуснали извършване на нарушение на чл. 8, ал.1, т. 1 се
налага глоба в размер от 200 до 300 лева.
В
настоящата хипотеза, с протестираните разпоредби от Наредбата се регулират
обществени отношения по повод правилата за движение, престой и паркиране на
превозни средства, които обществени отношения са уредени от нормативен акт от
по-висока степен, а именно - от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В чл.1,
ал. 1 от въпросната наредба се посочва, че с нея се уреждат обществените
отношения, свързани с обществения ред, с оглед осигуряване спокойствието и
условията за труд и отдих на гражданите на територията на Община Бургас. Разпоредбата
на чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата е поместена в глава трета от нея,
озаглавена „Транспорт и организация на движението“, като самата норма въвежда
забрани, пряко свързани с движението, престоя и паркирането на превозните
средства, което несъмнено е материя, уредена в ЗДвП.
В ЗДвП има няколко текста,
които въвеждат правила, респ. санкции, свързани с движението, престоя и
паркирането на пътните превозни средства, а именно - чл.15, ал.7, чл.98,
чл.178е и чл.183, ал.2, т.1. Първата от
тези законови разпоредби, а именно - чл.15, ал.7 от ЗДвП, съдържа забрана за
преминаване и паркиране на пътни превозни средства в паркове, градини и детски
площадки в населените места извън обозначените за това места, а втората – чл.98
от ЗДвП - посочва местата, на които паркирането и престоят са забранени /1. на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен
знак или сигнал; 2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези,
на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и
в участъци с ограничена видимост; 4. върху трамвайни и железопътни линии или
в такава близост до тях, която може да затрудни движението
на релсовите превозни средства; 5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях; 6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях; 7. на платното за движение,
където разстоянието между пътното превозно
средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко
от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването; 8. върху пътна лента, предназначена за движение
на бавнодвижещи се пътни превозни
средства, обозначена с пътен знак. Освен
в тези случаи,
съгласно ал.2 на чл.98 от ЗДвП, паркирането е забранено: пред входовете на паркове, театри, кина,
предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат
пътни превозни средства; на платното за движение
и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато
това затруднява достъпа до тях; на спирките на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници; на места, определени за хора с трайни увреждания; на пътя - за
регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или
върнато в Министерството на вътрешните работи; пред входовете и на прилежащите
тротоари на детските заведения и училищата.
За паркиране на пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места, чл.178е предвижда глоба от 50 до 200
лева, а за водач, който престоява или е паркирал неправилно, чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП предвижда глоба в размер на 20 лева.
Относимите в
случая разпоредби на чл.15, ал.7 и чл.98 от ЗДвП не са с бланкетен характер, за
да се нуждаят от конкретизация и детайлизиране с подзаконов нормативен акт.
Същите са конкретни, точни и изчерпателни в своя обхват и съдържание. Липсва и
възможност за делегиране на контролни и санкционни правомощия - чл.178е и
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Освен това, в специалния закон липсва компетентност на Общинския съвет да
издава наредба, регулираща обществените отношения, уредени със ЗДвП. Това е
така, тъй като видно от разпоредбата на §11, ал.2 от ПЗР на ЗДвП, регулирането
на движението по пътищата и изпълнението в тази насока на ЗДвП, е възложено в
компетентност на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, на министъра на вътрешните работи, на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, на министъра на образованието и науката, на
министъра на здравеопазването, министъра на земеделието, храните и горите,
министъра на икономиката, министъра на правосъдието, министъра на финансите,
министъра на околната среда и водите, които единствено разполагат с
компетентност да доразвиват подлежащи на правна регламентация обществени
отношения в съответния сектор посредством издаване на подзаконови нормативни
актове, в случай че се налага тяхното детайлизиране. Липсата на формулирана
подобна пряка законова делегация и по отношение на общинските съвети налага
извод, че Общински съвет Бургас не разполага с компетентност посредством
подзаконов нормативен акт да въвежда забрани и ограничения при движение,
престояване и паркиране на МПС на територията на Община Бургас, и съответно
санкции за неизпълнението им, каквито вече са регламентирани в ЗДвП /в този смисъл е и Решение № 505/14.01.2019 г.
по адм.дело № 6282/2017 г. на ВАС, ІІІ отделение/.
Установената липса на
компетентност на Общински съвет Бургас обосновава нищожност на оспорените
разпоредби на чл.8, ал.1, т.1 и т.2 и чл.34, ал.4 от Наредба за
опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, като приети в противоречие с
чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА.
Изходът
от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху
ответника – Общински съвет Бургас, съобразно своевременно направеното искане от
прокурора за присъждане на разноски по делото и представен списък на
разноските. Ето защо, Общински съвет Бургас следва да бъде осъден да заплати на
Окръжна прокуратура - Бургас разноски в размер на 20 (двадесет) лева за
извършеното обнародване на оспорването в ДВ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд -
Бургас, XV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ по протест на прокурор в
Окръжна прокуратура – Бургас разпоредбите на чл.8, ал.1, т.1 и т.2 и чл.34, ал.4 от Наредба за опазване на
обществения ред на територията на Община Бургас, приета с решение по т.5,
Протокол № 22/31.03.2005 г. на Общински съвет – Бургас, последно изменена с
Протокол № 53/29.01.2019 г. на Общински съвет – Бургас.
ОСЪЖДА Общински съвет Бургас да заплати
на Окръжна прокуратура - Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
РЕШЕНИЕТО
да се разгласи по реда на чл.194 от АПК, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.