РЕШЕНИЕ
№ 8272
гр. **, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110139988 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “** – **” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**,
ул.** № 23Б, представлявано от ** и **, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответницика М. С. К., ЕГН: **********, с адрес гр. **, **,, че същия дължи
на ищеца следните суми:: сумата от 117,71 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за
имот, находящ се на адрес: гр. **, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
–06.04.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 15,05 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 01.12.2021 г. до 28.03.2023 г., сумата от
9,00лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 1,66 лева за периода от 01.07.2021 г. до 28.03.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните не е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, въпреки отправена до ответника покана за
сключването на такъв. Сочи, че през процесния период ответника е потребил топлинна
енергия, която не е заплатил, като по този начин неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца.
Излагат се съображения, че ответника отговаря на условията за потребител по
смисъла на §1, т.43 ЗЕ на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот,
при писмен договор, при общи условия, съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е
обвързан от общите условия на ищеца и дължи заплащане на доставената топлинна енергия.
Според общите условия на ищеца (чл.40, ал.1), купувачът следва да заплаща топлинната
енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
1
фактура, след което изпадал в забава за него. Сочи се, че ищцовото дружество е доставяло в
имота топлоенергия през процесния период, чиято цена не е заплатена от ответника, без да е
подавано от последния възражение срещу начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Твърди се
още, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество
е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването и Наредба
№16-334/2007 г. за топлоснабдяването.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който излага подробни
съображения за недопустимост и неоснователност.
С определение от 05.03.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „**“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се явява лично. Поддържа писмения отговор и моли
съда да отхвърли исковете. По делото са постъпили писмени бележки.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 18623/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 117,71 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. **, **, инсталация **/аб.№ **, ведно със законна лихва от
06.04.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 15,05 лева, за периода от
01.12.2021 г. до 28.03.2023 г., сумата от 9,00лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,66 лева, за
периода от 01.07.2021 г. до 28.03.2023 г. С възражение от 20.06.2023 г. ответника е оспорил
вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**г. и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**г., ответника е закупил
процесния недвижим имот, находящ се в гр. **, ул. „**“ № 1, представляващ **.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „** **“ АД на потребителите в гр.**, се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
Представен е протокол от проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота,
на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „**” ЕООД.
Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с
посочената ФДР – договор от 22.06.2017г.
Представено е писмо от ищеца до ответника от 10.12,2021г. и покана за плащане на
дължими суми за ТЕ, ведно с известие за доставяне на 04.01.2022г.
По делото са приети 1бр. индивидуална справка за използвана ТЕ, представена от
„**“ ООД за периода от 01.05.21г. до 30.04.22г. и 1 бр. формуляр за извършен отчет на
21.06.2022г.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „**“
ООД. Експертът е установил, че технологичните разходи в абонатната станция са
определяни в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отразено е, че имота има
2
отопляем обем по проект 55 м3 и на базата на този отопляем обем се разпределя енергия
отдадена от сградна инсталация. Вещото лице дава заключение, че за периода от 01.10.21г.-
30.04.22г. сумата за изразходвана ТЕ е 105,12 лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че заявеното в исковата молба
основание на главния иск има субсидиарно приложение и предполага липсата на друг ред за
защита на правата на ищеца. В тази насока следва да се има предвид, че в ЗЕ – чл.149, ал.1,
т.2, е предвидена писмена форма на договорите за доставка на топлинна енергия, когато
страна по тях е небитов клиент. По делото липсват както доказателства, така и твърдения,
въведени от страните, за наличието на такъв договор за исковия период.
Ето защо, по така изложените съображения, искът с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД се явява допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи факта/фактите, от които е
настъпило обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищцовото дружество.
В случая се твърди това да е доставката на топлинна енергия.
От събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №**г. и Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №**г., се установява по безспорен начин, че ответника е собственик на
процесния стопански обект. Като такъв той притежава правомощията владение и ползване
на имота, поради което именно той е този, които се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество със стойността на доставената топлинна енергия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.21г.-
30.04.22г., за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 105,12 лв., която не
е заплатена от ответника.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях. Ето защо и предвид липсата на доказателства за извършено плащане, искът за
главница се явява основателен и доказан до размера от 105,12 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 117,71 лв., иска следва да бъде отхвърлен.
По отношение иска за обезщетение за забава следва да се отбележи, че той има
акцесорен характер и основателността му е поставена в зависимост от изхода на главния
иск. Освен това обаче трябва да са налице и допълнителни предпоставки. Тъй като
предявената сума се основава на неоснователно обогатяване, за да бъде поставен
длъжникът в забава, е необходима отправена покана. По делото е представено писмо от
ищеца до ответника от 10.12,2021г. и покана за плащане на дължими суми за ТЕ, ведно с
известие за доставяне на 04.01.2022г. (стр.40 и 41), с което на отвтеника е предоставен 7-
дневен срок да заплати дължимите суми. Предвид това, искът за заплащане на обезщетение
3
за забава също се явява доказан за периода от 12.01.2022г. /след датата на дадения 7-дневен
срок за плащане- поканата е получена на 04.01.2022г./ до 28.03.2023г., която сума,
съобразно служебните изчисления на съда възлиза на сума в размер на 13,23 лв. За
разликата до пълния предявен размер от 15,05 лева лв. и за периода от 01.12.2021 г. до
11.01.2022г., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „**“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната симатериална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо, тъй като ищецът е претендирал дължима главница за дялово
разпределение и обезщетение за забава в заповедното производство, исковете му се явяват
процесуално допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 18623/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 553,78 лв., от които сумата от 88,60 лв. за внесена държавна такса,
354,42 лв. за депозит за експертизи и 110,76 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. К., ЕГН: **********, с
адрес гр. **, **, че дължи на „** **“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. **, ул. „**“ № 23Б, сумата от 105,12 лева (сто и пет лева и 12 стотинки),
представляваща стойност, с която ответника са е обогатил за сметка на ищеца от доставката
и ползването на топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за имот,
находящ се на адрес: гр. **, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 06.04.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 13,23 лева
(тринадесет лева и 23 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от
12.01.2022 г. до 28.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед №11463/22.04.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 18623/2023 г. на СРС, 159
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 117,71 лв., иска за обезщетение за забава за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 15,05 лв. и за периода от 01.12.2021 г. до 11.01.2022г.,
както и исковете за дялово разпределение, както следва: сумата от 9,00 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021
г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата от 1,66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 28.03.2023 г.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН: **********, с адрес гр. **, **, да заплати на „** **“
ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, ул. „**“ № 23Б, сумата от
553,78 лева, (петстотин петдесет и три лева и 78 стотинки), представляваща направени от
ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 18623/2023 г. по описа на СРС, съобразно
4
изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „**“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 18623/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5