О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
1204
гр. Пловдив,
05.11.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от
съдия Анастасова ВЧНД № 1900 по
описа на съда за 2019г., намира следното:
Производството е по чл.243 ал.7
от НПК.
Образувано е по постъпил протест
от Никола Тъпчев – прокурор при РП Пловдив против Определение №
1375/05.09.2019г., постановено по ЧНД № 4283/2019г. по описа на РС Пловдив, ХI н.с., с което
е отменено Постановление на прокурор от РП Пловдив за прекратяване на
наказателното производство от 24.06.2019г. по досъдебно производство №
364/2018г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, пр.
пр. № 4491/2018г. по описа на същата прокуратура, на основание чл.243 ал.1 т.1
вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НК.
В протеста се твърди, че
обжалваното определение е неправилно като съществен порок на същото е
неправилният извод на съда за непълнота на проведеното разследване, както и за
незаконосъобразност на постановлението на РП Пловдив. Иска се отмяна на
определението и потвърждаване на постановлението като правилно и
законосъобразно.
Пловдивски окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение,
във връзка и с изложените в протеста съображения, намира за установено следното:
Протестът е процесуално допустим
– подаден е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество същият е
неоснователен.
Досъдебно производство №
364/2018г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив е
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209 ал.1
от НК за това, че на неустановена дата през м. август 2015г. в гр. Пловдив с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и до м. октомври
2015г. е поддържал у ** заблуждение, че след като получи през м. септември
2015г. порции храна за изхранването на работници и служители на „*“ ООД гр.
Пловдив ще заплати общата сума то 7 000 лв. и с това му е причинил имотна вреда
в размер на 7 000 лв.
С Постановление от 24.06.2019г.
на РП Пловдив наказателното производство е прекратено, като е прието, че от
установената по делото фактическа обстановка не може да се направи категоричен
извод, че изначално към момента на уговаряне на доставките или към моментите на
получаването им, К. обективно не са имали намерение или пък възможност да
изпълнят договора, именно наличието на което преди и по време на сключване на
договора е и критерият, който отграничава гражданско-правната измама от
престъплението по чл.209 от НК. Наред с горното е прието, че „*“ ЕООД не е
претърпяло безвъзмезден или невъзстановим разход, както се изисква от
обективната страна за съставомерност на престъпното деяние, доколкото пред
ощетеното юридическо лице била налична възможността за завеждане на исково
производство по установяване неизпълнението на договорните задължения. В подкрепа
на тези свои изводи прокурорът е посочил и това, че въпреки неплащането от
страна на *, от св. *е бил даден заем в размер на 6 000 лв. на **. Предвид
горното и на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК прокурорът
е прекратил наказателното производство.
С обжалваното определение съдът е
отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е
приел, че преценката на прокурора е формирана в резултат на непълно тълкуване
на доказателствения масив и неговата недостатъчност, доколкото изложените от
прокурора правни аргументи не се обуславят от приетата фактическа обстановка,
не се установяват по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото
и не кореспондират с тях, което води до необоснованост на прокурорския акт.
Първоинстанционният съд е приел, че изводът на прокурора е прибързан, доколкото
не са положени достатъчно усилия от страна на разследващите органи по
установяване на всички обстоятелства, имащи отношение към обективната страна на
престъплението. Дадени са указания за събиране на допълнителни доказателства и
за изследване на обстоятелства, които са от значение за преценката за липсата
на престъпление.
Както е посочено в
постановлението на прокурора, а след това и в определението на съда, за да е
налице престъпление измама следва деецът изначално да няма намерение да се
задължи по постигнатите договорки, както и да няма възможност реално да ги
изпълни, като те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение,
за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което да намали своя
патримониум. Неизпълнението на поетото задължение не означава непременно, че е
реализиран съставът на престъплението, доколкото измама ще е налице тогава,
когато деецът не е имал обективна възможност да изпълни задължението си още към
момента на неговото възникване. От изложеното следва, че във всички случаи
трябва да се изследва какво е било намерението на дееца и на какво се дължи
неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите
задължения.
Споделя се изводът на прокурора,
възприет и от първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото,
преценени в тяхната съвкупност, се установява съществуването на договорки между
**, от една страна, като представляващ „*“ ЕООД, и от друга – * и **, в
качеството им на съдружници в „*“ ООД, относно изхранването на работещите в
дружеството, както и изпълнението на уговореното от страна на *. В този смисъл
са както показанията на свидетелите * и *, така и тези на ***. И ако първите от
тях са по някакъв начин заинтересовани от изхода на делото, доколкото св. * е
представляващ „*“ ЕООД, а св. * освен, че помага при осъществяваната от
дружеството дейност и живее на семейни начала с *, то това не може да се каже
за останалите свидетели.
Както св. *, така и св. *, са
присъствали на срещите, първата от които била с баща и син *, а втората с *, на
която именно били уточнени параметрите по сделката относно изхранването, което
следвало да започне в началото на м. септември 2015г., на 150 служители на „*“ ООД, като храната
бъде взимана от св. ** всеки ден преди обяд от базата на „*“ ЕООД, намираща се
в с. *. От показанията на посочените свидетели се установява и това, че в
продължение на един месец св. ** със собствен транспорт взимал приготвената
храна, като в края на месеца била издадена данъчна фактура от св. * за 7 000
лв. без ДДС или общо 8 400 лв. с ДДС, в която било отразено, че сумата следва
да бъде платена до 05.10.2015г. Както на посочената дата, така и впоследствие
стойността на фактурата не била платена, което станало повод за завеждане на
гр. д. № 9434/2017г. по описа на РС Пловдив, ХV гр.с., като с Решение №
4025/20.11.2017г., влязло в сила на 1.01.2018г., исковата претенция на „*“ ЕООД
против „*“ ООД била отхвърлена.
В подкрепа на това, че от страна
на „*“ ЕООД е била доставяна храна на „*“ ООД, са и показанията на св. *, която
работела като готвачка в дружеството на св. *, както и тези на св. *, в имота
на който се намирала кухнята, където се приготвяла храната.
По делото, в качеството на
свидетел е разпитан и ** – бивш съдружник в „*“ ООД, който твърди, че през последния
месец преди завода да бъде продаден на новия собственик, храната е била
доставяна от св.*.
Като доказателство за наличието
на доставка на храна през м. септември е приета и издадената от „*“ ЕООД
фактура с получател „*“ ООД, подписана от св. **, който в показанията си
потвърждава това обстоятелство. Действително свидетелят изтъква други причини,
поради които се е стигнало до подписване на въпросната фактура, като отрича
наличието на уговорка с представляваното от св. * дружество за доставка на
храна. Така св. ** първо посочва, че подписал фактурата, за да направи услуга
на св. *, който щял да кандидатства за обществена поръчка, а след това заявява,
че е направил това, за да бъде гарантирано в още по-голяма степен връщането от
негова страна на заема в размер на 6 000 лв., който бил взел от св. *. Тези
показания на св. ** не могат да бъдат кредитирани, защото той посочва две
съвсем различни причини за подписване на издадената от „*“ ЕООД фактура, като
никоя от тях не се подкрепя с каквито и да било доказателства. Освен това
твърденията му не могат да бъдат приети и защото няма никаква логика, поради
която и да било от изложените от него причини, да бъде издавана и
осчетоводявана фактура, а след това плащан и ДДС. Още повече, че за дадения му
от заем е бил подписан запис на заповед и то известно време след издаването на
фактурата. Освен това, както вече беше посочено, заемът е бил даден на св. **
от св. *, а фактурата – издадена от „*“ ЕООД на „*“ ООД.
Следва да се отбележи и това, че макар
и свидетелите * да отричат наличието на уговорка за доставка на храна, не
отричат, че между тях, от една страна, и от друга – * и *, е имало среща в тази
връзка.
Свидетелите * твърдят, че по това
време са имали сключен договор за доставка на храна с друга фирма, с която
искали да продължат да работят, поради което и отхвърлили направеното
предложение от * и *. Следва обаче да се отбележи, че от показанията на св. **
- управител на „*“ ООД се установява, че неговото дружество е имало сключен
договор с „*“ ООД, по силата на който са стопанисвали барчето в завода, но от
една страна не е имало каквито и да било уговорки за доставка на определени
бройки храна за работещите, а от друга свидетелят твърди, че считано от м. юни
2015г. са прекратили отношенията си с дружеството на *, тъй като започнали
преговори за продажба на завода и новият собственик не желаел подобен тип
услуга.
Наред с горното следва да се
отбележи и това, че съгласно показанията на св. * до кухнята в с. *, откъдето е
следвало да бъде взета храната, св. ** е ходел с л. а. „Пежо“, комби, сребрист
металик. Както св. **, така и св. ** потвърждават, че „*“ ООД е притежавало л.
а. Пежо“, модел „307“, комби с рег. № РВ****АМ, металик или сив на цвят.
По делото са приложени стокови разписки
във връзка с доставяната храна, издадени от „*“ ЕООД. Същите обаче са подписани
само от представляващия дружеството-изпълнител, а именно св. *, като липсва
подпис на лицето, посочена като такова, което е приело стоката – **. Във връзка
с това както св. *, така и св. * твърдят, че такава била практиката при
осъществяване дейността на дружеството, включително и при предходните им
отношения с „*“ ООД, а именно стоковата разписка да бъде изготвена и предадена
заедно с приготвената храна, като в повечето случаи не била подписвана от този,
който приемал храната. И тъй като нямало каквито и да било проблеми, продължили
да работят по този начин, като в края на месеца била издадена фактура,
стойността на която се равнявала на сбора от сумите, отразени в издадените
преди това стокови разписки. Действително, за да може стоковата разписка да
послужи като доказателство за отразените в нея обстоятелства, следва същата да
бъде подписана и от лицето, посочено като такова, което е приело стоката. Все
пак обаче следва да се има предвид посоченото от св. *, че такава е била
практиката и при предходните им отношения с „*“ ООД. Още повече, че ** в
показанията си посочва, че когато връщал, според неговите твърдения, парите,
дадени му в заем от св. *, което ставало на части, не били съставяни и
подписвани каквито и да било разписки, като именно това станало причина
впоследствие да бъде издаден изпълнителен лист и да се пристъпи към
принудително събиране на сумата, въпреки че според него тя била платена. От
горното може да бъде направен извод, че отношенията са били изградени и на доверие
между страните, което е логично след като в продължение на няколко години са
имали търговски отношения без каквито и да било проблеми.
На следващо място, установява се
от доказателствата по делото, че през м. септември 2015г., когато, както беше
посочено по-горе, е следвало „*“ ЕООД да доставя храната на „*“ ООД, не е имало
необходимост от изхранване на работници. И това е така, тъй като с нот. акт № *
том II рег. № 7255
дело № * от *.09.2015г. „*“ ООД е продало на „*“ ЕООД поземленият имот, ведно
със складовата база, намиращи се в гр. Пловдив, бул. „*“ № *, за работещите в
която е следвало да бъде доставяна храната. Установява се от доказателствата по
делото, че още в началото на м. септември 2015г. „*“ ООД е преустановило да
осъществява дейност в базата, която е била продадена на италианското дружество.
Съгласно приложената към делото справка за актуално състояние на всички
действащи трудови договори за периода от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. в „*“ ООД
са били регистрирани общо 19 работници, но от доказателствата по делото,
включително и от разпитите на лицата, се установява, че всички те са ползвали
различен вид отпуск, т.е. не е имало работещ персонал, поради което и предвид
това, че „*“ ООД вече не е осъществявало дейност в имота, продаден на
италианското дружество, следва че не е имало каквато и да било нужда от
изхранване на работници, още по-малко пък от доставка на 150 порции храна.
Действително, както е посочил и
прокурорът, горното не означава, че * не са имали необходимост от изхранване на
толкова на брой работници за доставката на храна на колкото е била постигнатата
със св. * уговорка. По-нататък в постановлението е посочено, че не е необходимо
тези работници, които е следвало да бъдат изхранвани непременно да се водят на
трудов договор към „*“ ООД, доколкото обстоятелството към кое търговско
дружество са били регистрирани на практика се явява правно ирелевантно, тъй
като и самият * в показанията си заявява, че за него не е имало значение и би
се съгласил да доставя храна на * дори и лицата да не работят във фабриката на
„*“ ООД, поради което и не това е било обстоятелството, което да го мотивира да
се разпореди със свое имущество. Още повече, че св. * към момента на водене на
разговорите за подновяване на доставките на храна, е бил уведомен за
предстоящата продажба на „*“ ООД. Във връзка с горното обаче следва да се
установи налице ли е била необходимост от изхранване на толкова на брой
работници за колкото е била поръчваната от * храна като се съберат
доказателства относно това дали „*“ ООД е осъществявало друга дейност, освен
тази в продадената на италианското дружество база, имало ли е вписани на тяхно
име други търговски дружества и какъв е бил предметът им на дейност, имало ли е
необходимост от изхранване на посочения брой работници, респ. осигурявали ли са
изхранване на работници на чуждо дружество. Прокурорът приема, че може да е
била налице необходимост от изхранване на работници на друго място или на чуждо
дружество, което обстоятелство обаче, макар и да не било установено, не
означавало, че * не са извършвали или не са имали намерение да извършват такава
дейност. Действително неустановяването на това обстоятелство не означава, че *
не са имали намерение да изхранват работници, но и не означава, че са имали
такова. При това положение и след като прокурорът приема наличието на намерение
за изхранване на работници, пък било то и на друго място или на чуждо
дружество, следва да направи необходимото, за да го докаже. Това е от значение
при преценка на въпроса налице ли е обстоятелство, чрез което да е възбудено
или поддържано заблуждение, респ. липсата на изначално намерение лицето да се
задължи по сключения договор. Ето защо правилно е посоченото от районния съд,
че изводите на прокурора са преждевременно направени без да са положени
достатъчно усилия за установяване на всички релевантни обстоятелства.
Обстоятелството, че е налице
възможност за завеждане на исково производство за установяване неизпълнението
на договорните задължения, не означава, че не е налице измама. Престъпният
характер на деянието, ако такъв бъде установен, не може да отпадне и поради
това, че впоследствие от страна на св. * е бил предоставен заем на св. **.
След връщане на делото следва да
се положат усилия да се установи финансовото състояние на дружеството към
момента на договарянето доставката на храна и била ли е налице обективна възможност
за изпълнение на поетото от „*“ ООД задължение към момента на неговото възникване.
По делото са налице данни, че именно наличието на финансови проблеми е била
причината за продажба на „*“ ООД на италианското дружество. Що се отнася до посоченото
от прокурора, че умисълът за неплащане на стоката е възникнал по-късно, след
продажбата на завода, поради липса на паричен ресурс, следва да се отбележи, че
ако такова липса е била налице тогава, то на още по-голямо основание същата би
съществувала преди продажбата. Напълно произволен е изводът на прокурора и
относно другата причина за възникване на умисъла за неплащане на стоката, а
именно получената юридическа консултация.
Действително, както е посочено в протеста си,
по делото са събрани доказателства относно числения състав на „*“ ООД, като е
изискана справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори за
периода от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. в „*“ ООД, съгласно която, както беше
посочено по-горе, са били регистрирани общо 19 работници, поради което и не се
налага събирането на доказателства в тази връзка.
Предвид изложеното делото следва
да бъде върнато на РП Пловдив за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.14
от НПК, едва след което да бъде направен извод относно наличието или липсата на
престъпление.
По изложените съображения
протестът се явява неоснователен, а атакуваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърденото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1375/05.09.2019г., постановено по ЧНД № 4283/2019г. по описа
на РС Пловдив, ХI н.с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: