№ 279
гр. Шумен, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201396 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 21–0869-003966/23.02.2022г. на Началник
сектор ПП при ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и 1. чл.183, ал.2,
т.3, пр.1 от ЗДв.П; 2. чл.175, ал.1 т.4 от ЗДв.П; 3. чл.177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДв.П; 4. Чл.185 от
ЗДв.П; 5. Чл.185 от ЗДв.П и 6. чл.185 от ЗДв.П на А. А. А., с ЕГН ********** от ********,
обл.Шумен са наложени административни наказания – 1.„глоба“ в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДв.; 2.„глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.103 от
ЗДв.П; 3. „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДв.П; 4. „глоба“ в размер
на 20 лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДв.П; 5. „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДв.П и 6. „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на
чл.139, ал.2, т.4 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, поради
обстоятелството, че не е извършил вменените му нарушения, както и поради съществени
нарушения на материалните и процесуални разпоредби. В жалбата се твърди, че пред АНО е
представена невярна и неотговаряща на действителността, фактическа обстановка. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя се явява лично и с процесуален
представител – адв. В.К. от АК - Благоевград. В хода по същество процесуалният
представител на жалбоподателя с писмена молба, поддържа направените в жалбата
възражения по твърдяните нарушения и моли на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде
присъдено адвокатското възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Процесуалния представител на административно наказващият орган оспорва жалбата
1
като неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като
правилно и законосъобразно като излага подробни доводи за това. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: Свидетелите И. Н.
В. и С. С. С. – служители на РУ гр. Шумен от 20.00 часа на 23.11.2021г. до 08.00 часа на
24.11.2021г. работили в екип. Около 02.00 часа на 24.11.2021г. патрулирали със служебен
автомобил, управляван от свид. И. В., в района на ул. Шуменска комуна в гр.Шумен. В
02:12 часа забелязали лек автомобил “Фолксваген Голф” с транзитен рег. № 392М368, който
се движел пред патрулния автомобил по ул. Шуменска комуна в посока кръстовището с бул.
Велики Преслав. Преминавайки през кръстовището с бул. Велики Преслав автомобилът не
спрял на знак Б2, след което продължил движението си по ул. Искра, въпреки наличието на
пътен знак В1. Свидетелите В. и С. последвали автомобила по ул. Искра с цел да го спрат за
проверка, подавайки светлинен и звуков сигнал, но водачът не се подчинил, а увеличил
скоростта си на движение в посока ул. Владайско въстание. Следвайки автомобила
продължили по ул. Владайско въстание, като на кръстовището с бул. Велики Преслав
отново въпреки наличието на пътен знак Б-2 /СТОП/ лек автомобил „Фолксваген Голф“
преминал с висока скорост без да спре. От ул. Владайско въстание поел по бул. Ришки
проход в посока изхода на гр. Шумен като през цялото време патрулният автомобил бил в
непосредствена близост с включен светлинен и звуков сигнал. На бул. Ришки проход,
предвид широчината на пътното платно, на няколко пъти свид. В. предприемал изпреварване
на автомобила от ляво с цел да се изравнят и на водача да бъде подаден сигнал за спиране и
със стоп палка. При тези изравнявания на двата автомобила, свид. С. подавал на водача
сигнал с фенерче, с палка, с ръка, но водачът на л.а. “Фолксваген Голф” не се подчинил, а
предприемал движение на ляво с цел да ги избута като в един от случаите и двата
автомобила навлезли в платното за насрещно движение. При тези изравнявания на двата
автомобила на бул. Ришки проход, полицейските служители възприели, че водачът на лекия
автомобил “Фолксваген Голф” било лице от мъжки пол, който бил без поставен предпазен
колан, а до него имало пътник. С оглед тяхната безопасност и тази на другите участници в
движението, полицейските служители решили да не правят опити за изпреварване на
автомобила, а да продължат да го следват и да предприемат действия за спиране в подходящ
момент на безопасно място. С включена сигнализация патрулният автомобил следвал
автомобила “Фолксваген Голф” в непосредствена близост до с. Ветрище. На изхода на
селото свид. В. успял да изпревари автомобила “Фолксваген Голф”, при което последния
рязко намалил скоростта си и предприел изпреварване на патрулния автомобил от ляво, при
което ударил патрулния автомобил и след около 20 метра последвал втори удар между двата
автомобила, в резултат на което двете МПС излезли в дясно извън пътя. Свид. В. успял пръв
да излезе от патрулния автомобил и отишъл до л.а. “Фолксваген Голф” като издал
разпореждане лицата да излязат от автомобила. В този момент към него се присъединил и
свид. С.. Забелязали пушек в автомобила, поради което предприели действия за изваждане
на лицата от автомобил. Тъй като вратата на водача била деформирана и заключена, а тази в
2
дясно била блокирана от дървета и храсти, свид. В. влязъл в автомобила през багажното
отделение. На мястото на водачът бил жалбоподателя, а до него на предна дясна седалка
имало момиче като и двамата не били в съзнание. Свид. В. успял да извади момичето –
свидетелката С.Е.С. от автомобила през багажника, след което се опитал да извади по
същият начин и жалбоподател А., но седалката на водача била изкривена, поради което
свид. В. нямал възможност как да го извади през багажника. Отключил лявата врата, след
което двамата със свид. С. успели да я отворят и извадили водача - жалбоподателя А. А.,
който все още бил в безсъзнание. Свидетелите В. и С. напръскали с вода лицето на
жалбоподателя А., който се съвзел след няколко минути. Двамата свидетели установили, че
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ – жалбоподателя А. А. бил неправоспособен –
никога не бил имал издадено свидетелство за управление на МПС. За извършените различни
нарушения на ЗДв.П на жалбоподателя в РУ – Шумен били съставени два АУАН.
Процесният АУАН серия GA № 545648 бил съставен на 24.11.2021г. от свидетеля П. С. П.
за нарушения на: 1. чл.6, т.1 от ЗДв.П; 2. чл.103 от ЗДв.П; 3.чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДв.П; 4.
чл150 от ЗДв.П; 5. чл.139, ал.2, т.2 от ЗДв.П; 6. чл.139, ал.2, т.3 от ЗДв.П и 7. чл.139, ал.2, т.4
от ЗДв.П за това, че на 24.11.2021г. в 02,30 часа, на кръстовището на ул. Владайско въстание
и бул. Велики Преслав 1. Не спира на пътен знак „Б-2“ /СТОП/; 2. При движението си по ул.
Тракия до № 11 в с. Ветрище, при подаден сигнал с ръка от патрулен автомобил за спиране,
същият не спира, а продължава движението си в посока изхода от с. Ветрище; 3. На ул.
Тракия в с. Ветрище до селскостопанския двор извършва изпреварване на патрулен
автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № СВ59 05НР като не е осигурил достатъчно странично
разстояние и блъска в дясна част патрулния автомобил, с което става причина за ПТП с
материални щети; 4. След спиране и проверка се установи, че водача не притежава СУМПС;
5. Управлява без необходимото оборудване – аптечка, пожарогасител и светлоотразителна
жилетка. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя, отбелязано е, че няма
възражения, но същият отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на един
свидетел - Г. А. В.. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. С мотивирана резолюция № 21-0869-
М000014 от 23.02.2022г. административно наказателното производство за нарушението на
чл.42, ал.2, т.1 от ЗДв.П /по т.3 от АУАН/ било прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание 1.чл.183, ал.2, т.3,
пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДв.П; 2. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл.103 от ЗДв.П; 3. чл.177, ал.1,т.2, предл.1 от ЗДв.П е наложена глоба в размер на 300 лева
за нарушение на чл.150 от ЗДв.П; 4.чл.185 от ЗДв.П е наложена глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДв.П; 5. Чл.185 от ЗДв.П е наложена глоба в размер на 20
лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДв.П и 6. Чл.185 от ЗДв.П е наложена глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДв.П и чл.179 ал.1 т.6 от ЗДвП на А.
А. А., ЕГН ********** от ********, обл.Шумен.
3
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и от приобщените веществени доказателства - диск
със записи от АИС ВПК, монтирана в служебния автомобил. При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно
– наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от
ЗАНН реквизити, Същият е предявен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи:
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
лично и дали това лице го е извършило виновно. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на посочените в АУАН и в НП
дата и час лек автомобил “Фолксваген Голф” с транзитен рег. № 392М368, е бил управляван
от жалбоподателя по ул. Владайско въстание като на кръстовището с бул. Велики Преслав
не спрял на знак Б2, като продължил по ул. Владайско въстание, после поел по бул. Ришки
проход в посока изхода на гр. Шумен. През цялото това време патрулният автомобил се
движел зад него в непосредствена близост с включен светлинен и звуков сигнал като го
следвал до с. Ветрище, където на изхода на селото между двата автомобила възникнало
ПТП, в резултат на което двете МПС излезли в дясно извън пътя. Показанията на
свидетелите И. Н. В. и С. С. С. подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа
обстановка и не са противоречиви по отношения основните факти обуславящи
съставомерността на нарушенията от обективна страна, както и относно обстоятелството, че
автомобилът е бил управляван от мъж като в МПС е имало и друго лице, но от женски пол –
свидетелката С.С.. Същите са очевидци на действията на водача. През цялото време са
следвали автомобила в непосредствена близост като на няколко пъти се изравнявали с него,
в един момент са успели и да го изпреварят, поради което са имали възможност да
възприемат водача. Предвид създалата се ситуация вниманието на полицейските служители
през цялото време е било насочено към преследвания от тях автомобил като автомобилите са
се движили и в осветени пътни участъци, какъвто е бул. Ришки проход. Съдът кредитира
напълно показанията на И. Н. В. и С. С. С., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от тях действия на водача. Освен това няма данни по делото, които да създават
4
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
Показанията им изцяло кореспондират и с приобщените запис от камерата на патрулния
автомобил, на който ясно се вижда момента, в който първоначално са забелязали л. а.
“Фолксваген Голф”, който се движел по ул. Владайско въстание /02:12, движили са се с
патрулния автомобил непосредствено след него и ясно са възприели, че автомобилът е
преминал без да спре на знак Б2 на кръстовището на ул. Владайско въстание с бул. Велики
Преслав, въпреки наличието на пътен знак В1. Предвид липсата на съмнения относно
обективността и безпристрастността на свидетелите В. и С., чиито показанията изцяло
кореспондират със записите от системата за видеоконтрол, съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката С.Е.С., че първоначално тя е управлявала
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № 392М368В. Показанията на свид. С. противоречат на
всички събрани по делото доказателства, както и на житейската логика. Свидетелката С.
даде показания, че двамата с жалбоподателя си били сменили местата по време на движение,
което с оглед изгледаните записи от патрулния автомобил и показанията на двамата
свидетели, които са ги следвали, е абсолютно невъзможно да бъде осъществено при
скоростта, с която са се движили. С оглед показанията, които даде в съдебно заседание, че
„спряла автомобила с ръчка“ и „откъде да знам от ляво или дясно е шофьорското място“,
съдът намира, че свид. С. не е управлявала никога МПС, най-малко през процесната нощ.
Безспорно се установява, че в момента след настъпилото ПТП жалбоподателят е бил на
мястото на водача, а спътничката му на предна дясна седалка. Жалбоподателят е изваден от
автомобила от свидетелите В. и С. от вратата на водача /02:24:48 часа - видеофайл № 13
Shumen RU Shumen_Camera 01_20211124022226_20211124022725_3993426.mp4/. В процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези
на административно наказващия орган по отношение авторството. По отношение
констатираните нарушения съдът намира следното: Административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.103 от
ЗДв.П, чл.150 от ЗДв.П и чл.139, ал.2, т.2, т.3 и т.4 от ЗДв.П.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДв.П, задължава участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, с
пътните знаци и пътната маркировката. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на кръстовището на ул. Владайско въстание с бул. Велики Преслав е имало
поставен знак Б2 за движещите се по ул. Владайско въстание, който е бил наличен към
момента на извършване на нарушението. Последното обстоятелство се установява, както от
показанията на свидетелите В. и С., така и от Видеофайл 10 Shumen RU Shumen_Camera
01_20211124021055_20211124021556_2016820. Пътните знаци от група Б касаят
предимството като пътен знак „Б2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите
се по пътя с предимство. Съдът намира, че от доказателствата по делото – показанията на
свидетелите В. и С. и приобщения запис се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят
5
е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДв.П, тъй като не е съобразил поведението с пътен
знак Б2, поставен на ул. Владайско въстание на кръстовището с бул. Велики Преслав да спре
и да пропусне движещите се с предимство МПС по бул. Велики Преслав. Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П, поради което в тази част
/по т.1/ НП следва да бъде потвърдено. Размерът на наказанието е строго фиксиран от
закона.
По отношение нарушението на чл.103 от ЗДв.П съдът намира следното: Разпоредбата
на чл.103 от ЗДв.П вменява задължение на водача на ППС при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спре плавно в най - дясната част на платното за движение или на
посоченото от контролния орган място и да изпълнява съответните указания. Видно от
писмо рег. 383 от 11.01.2023г. от Районна прокуратура гр. Шумен /л.71/ на жалбоподателя
А. А. е повдигнато обвинение и същият е привлечен в качеството на обвиняем по сл.д. №
60/2021г. по описа на ОСл.С при ШОП за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, за това, че на
24.11.2021г. по ул. Шуменска комуна, по ул. Искра, по ул. Владайско въстание, по бул.
Ришки проход и след излизане от града в посока с. Радко Димитриево, до изхода на с.
Ветрище в посока с. Вехтово, при управление на МПС – л.а. “Фолксваген Голф” с рег. №
392М368 противозаконно пречил на орган властта …, като не се подчинил на полицейско
разпореждане, не спрял при подаден му звукови и светлинни сигнали от служебния
автомобил и предприел бягство с автомобила, след отправено полицейско разпореждане за
спиране….. Повдигнатото на жалбоподателя обвинение за престъпление по чл.270, ал.1 от
НК покрива състава на вмененото му в точка 2 от процесното НП, административно
нарушение, поради което съдът намира, че в тази му част НП следва да бъде отменено, тъй
като представлява престъпление по чл.270, ал.1 от НК, за което се води досъдебно
производство.
По отношение нарушението на чл.150 от ЗДв.П, съдът намира следното: Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗДв.П всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат
за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за
придобИ.е на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Според чл.150а,
ал.1 от ЗДв.П, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Доколкото при проверката водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
392М368 – жалбоподателя А. А. А. не е предоставил СУМПС и видно от Справка за
6
нарушител/водач /л.30/ никога не е притежавал такова, то безспорно е налице нарушение по
чл.150 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.177, ал.2, т.3, пр.1 от
ЗДв.П. Предвид установената по-горе фактическа обстановка и мотивите изложени по-горе
на съда, за доказано, че именно жалбоподателя А. А. е управлявал автомобила, правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на
чл.150 от ЗДв.П. Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
административното наказание глоба по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П, АНО се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН относно индивидуализацията му. Очевидно, като е наложил
максималния размер на предвидената за процесното нарушение глоба, АНО е приел, че
същото е с изключително завишена степен на обществена опасност, който извод
кореспондира с доказателствата по делото. Това нарушение не е инцидентно за
жалбоподателя, тъй като до момента е бил санкциониран, както за нарушение на чл.150 от
ЗДв.П, така и за нарушения по ЗДв.П, съгласно справката му за нарушител/водач /л.30/.
Следва да се държи сметка и за това, че управлението на МПС е извършено в голямо
населено място, където движението е интензивно, управлението на МПС е било за дълго
разстояние, през което е бил преследван от полицейски автомобил и наложените му преди
това минимални размери на глобата не са го възпрели да управлява отново МПС без да
притежава СУ МПС. Не са налице никакви смекчаващи отговорността му обстоятелства. С
оглед на всичко това, съдът намира, че правилно и законосъобразно наложеното наказание
глоба е в максимален размер от 300 лева. Посоченото води до извод, че АНО е
индивидуализирал глобата по критериите, обективирани в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
поради което в част 3. НП следва да бъде потвърдено.
По отношение на двете нарушения по т.4 и т.5 от процесното НП, тези на чл.139,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗДв.П, съдът констатира следното: Видно от разпоредбата на чл.139, ал.2
от ЗДв.П законодателят е въвел задължение МПС да бъде оборудвано с аптечка – т. 2, с
пожарогасител - т.3 и със светлоотразителна жилетка - т.4. Изрично са уредени хипотезите
на всяко от едно от вменените с АУАН и НП, три отделни нарушения. Установява се
безспорно, че процесното МПС не е разполагало с две от посочените по-горе необходими
принадлежности – пожарогасител и аптечка. От показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел И. Н. В., които съдът кредитира изцяло е видно, че с оглед състоянието
на водача и спътничката в момента след настъпилото ПТП и дима, който са възприели
служителите на РУ Шумен, същия е търсил в багажника на автомобила пожарогасител и
аптечка. „Огледахме за пожарогасител, но след като ги извадихме разбрахме, че димът е от
гръмналите еърбеци. Нямаше оборудване, което е задължително по ЗДв.П да има в
автомобила. Заради пушека се огледахме за пожарогасител, за аптечка, но нямаше нищо,
дори вода нямаше, с наша вода ги заляхме“ – това са част от показанията на свид. И. В.,
който лично е възприел две от изпълнителните деяние – това по т.2 и т.3 на чл.139, ал.2 от
ЗДв.П. С всяко едно от тези две изпълнителни деяния наказаното лице е осъществило състав
на нарушение, съответно по чл.139, ал.2, т. 2 и т.3 от ЗДв.П. Законодателят изрично ги е
квалифицирал като нарушения при различните хипотези на цитираната разпоредба.
7
Правилно на основание чл.185 от ЗДв.П, наказващият орган е наложил две отделни глоби от
по 20 лева. Размерът на наказанията не подлежи на ревизиране и индивидуализация от
страна на съда, доколкото е фиксиран от законодателя. Наложено е предвиденото в общата
санкционна разпоредба адм. наказание глоба от 20 лева в твърд размер. Предвид изложеното
съдът намира, че по т.4 и т.5 атакуваното НП също следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
По отношение на визираното в т.6 от Наказателното постановление
административно нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДв.П съдът констатира, че същото е
абсолютно недоказано. Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл.139, ал.2 от ЗДв.П
законодателят е въвел задължение МПС да бъде оборудвано със светлоотразителна жилетка
- т.4. Нито от показанията на свидетелите, чиито показания съдът кредитира, нито от
събраните други доказателства се установи безспорно, че управлявания от жалбоподателя
лек автомобил не е бил оборудван със светлоотразителна жилетка, а напротив. При
въпроизвеждане на CD, съдържащо снимки, направени при оглед на местопроизшествие от
24.11.20221г. край с. Ветрище, на две от тях се вижда на предна дясна седалка нещо с цвят
на светлоотразителна жилетка. Предвид изложеното съдът намира, че по т.6 процесното НП
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя
на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за оказана
безплатна помощ в настоящото производство е неоснователно.
Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито съдебно заседание е
осъществено процесуално представителство от В. Д. – юрисконсулт, се явява основателно и
на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва на ОДМВР - Шумен да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева в
производствата по ЗАНН. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е
осъществил процесуално представителство в пет открити съдебни заседания, поради което
намира за справедливо да бъде определено и присъдено възнаграждение над минимално
предвидения размер, а именно 120 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА пункт 1, 3, 4 и 5 от Наказателно постановление № 21 – 0869 -
003966/23.02.2022г. на Началник сектор ПП при ОД МВР гр. Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П; чл.150 от ЗДв.П; чл.139, ал.2, т.2 от ЗДв.П
8
и чл.139, ал.2, т.3 от ЗДв.П на А. А. А., ЕГН ********** от ********, обл.Шумен са
наложени административни наказания: 1. „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП; 3. „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.150 от ЗДв.П, 4. „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДв.П и 5. „глоба“ в размер на 20 лева
за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДв.П.
ОТМЕНЯ пункт 2 и 6 от Наказателно постановление № 21 – 0869 -
003966/23.02.2023г. на Началник сектор ПП при ОД МВР гр. Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и 2. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П и 6. чл.185 от ЗДв.П на А. А. А., ЕГН
********** от ********, обл. Шумен са наложени административни наказания: 2. „глоба“ в
размер на 100 лева за нарушение на чл.103 от ЗДв.П и 6. „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР гр. Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9