гр. Стара Загора, ………..2020 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на девети март, две хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 6106 по
описа за 2019 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422 от ГПК с правна квалификация по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и
по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД твърди, че
вземането му срещу ответника П.В.П. произтича от следните обстоятелства:
На 13.07.2015г. бил сключен Договор за потребителски
кредит №********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и П.В.П.
като длъжник.
Договорът бил сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 1700 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 105.10 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.91 %;
Годишен лихвен процент: 41.17%;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 2522.20 лв.
Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 1274.88 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги: 53.12 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги:
Общо задължение: 3797.28 лв.;
Общ размер на вноска: 158.22 лв.;
Дата на погасяване: 10 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които
са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се
запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се
задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК
и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставял
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
В T.V „Допълнителни възможности за клиента" от
ДПК № ********** П.В.П. е пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат погасени
текущи негови задължения към „Изи Асет Мениджмънт" АД в размер на 496.80
лв., както и задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в размер на
491.88 лв.
С оглед искането на клиента, „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД превело сумата от 496.80 лв. по сметката на „Изи Асет
Мениджмънт" АД (документ за кредитен превод с референция: 067029970012975
от дата: 14.07.2015г.).
Съгласно желанието на клиента, е извършено вътрешно
рефинансиране на текущи задължения към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за
сумата от 491.88 лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнило точно и
в срок задълженията си по договора, като на 14.07.2015г. превело парична сума в
размер на 711.32 лв. по посочена от длъжника П.В.П. банкова сметка (***:
067029970012976 от дата: 14.07.2015г.). Общият размер на отпуснатата сума по
кредита била 1700.00 лв.
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор
за потребителски кредит № **********, като договорът е сключен за срок от 24
месеца, с размер на вноската по кредита (включваща главница и възнаградителна
лихва) от 105.10 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК №
********** длъжникът П.В.П. дължал на дружеството и договорно възнаграждение за
изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било предварително
определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумели договорното
възнаграждение, което възникнало за клиента като задължение към деня на отпускане
на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план.
Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
длъжника по делото било в размер на 56.94 лв. /петдесет и шест лева и
деветдесет и четири стотинки/, което било дължимо по вноски от 19 до 24 с
падежни дати 10.03.2017г., 10.04.2017г., 10.05.2017г., 10.06.2017г.,
10.07.2017г. и 10.08.2017г.
Страните по ДПК №********** са сключили Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. С влязло в сила съдебно
решение от 12.04.2019г., постановено от Окръжен съд Стара Загора по в.т.д.
№1055/2019г. съдът е приел, че същото е недействително и на длъжника е върната
сумата от 1274.88 лв., представляваща цялото възнаграждение по сключеното
споразумение.
По този начин се формирала и претендиранта със
заявлението и настоящата искова молба сума, а именно: От ответника са били
заплатени общо 3265 лв., впоследствие, съгласно влязлото в сила съдебно
решение, са му възстановени 1274.88 лв. и така останалото като платено по
договора от страна на ответника е в размер на 1990.12 лв., с което било
погасени частично задълженията по пера главница и договорно възнараждение.
Основание на вземането:
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план към ДПК № ********** е изтекъл на дата 10.08.2017г., с
изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е направил само 18 пълни погасителни вноски и една непълна. Към
настоящия момент размерът на погасеното от П.В.П. задължение по ДПК №
********** е в общ размер на 1990.20 лв. /хиляда деветстотин и деветдесет лева
и двадесет стотинки/. Видно от приложените към настоящата искова молба доказателства,
отпуснатата като главница сума и дължимото за нея договорно възнаграждение са в
общ размер на 2522.40 лв. Като от тази сума се извадят направените плащания в
размер на 1990.20 лв. се получава неизплатеният остатък по договора,
претендиран със заявлението и исковата молба, а именно: 532.28 /петстотин
тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна
дата П.В.П. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в общ размер на
532.28 лв. /петстотин тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, от които
главница в размер на 475.34 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и тридесет
и четири стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на 56.94 лв. /петдесет и
шест лева и деветдесет и четири стотинки/, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
В съответствие с изложеното, считам, че предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор и с
погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение,
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд -
гр. Стара Загора. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 4926/2019г. На
дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 21.10.2019г.
Искането е да се установи съществуването на вземане
в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника П.В.П., ЕГН: **********
в общ размер на 532.28 лв. /петстотин тридесет и два лева и двадесет и осем
стотинки/, от които главница в размер на 475.34 лв. /четиристотин седемдесет и
пет лева и тридесет и четири стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на
56.94 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението
Претендирани са разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва иска като несъстоятелен.
Твърди, че е направил парични вноски в размер на 3265 лева за периода от
23.09.2015 г. до 23.01.2018 г. Представя съдебни решения, съгласно които ищецът
е осъден да му върне сумата от 1274, 88 лева възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска
за 475, 34 лева главница – чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
В тежест
на ищеца е да докаже, че е предал тази сума на ответника съгласно договор за
потребителски кредит. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По иска
за 56, 94 лева възнаградителна лихва – чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест
на ищеца е да докаже, че е уговорена лихва и нейния размер. В тежест на
ответника е да докаже плащане.
Страните
не спорят, че ответникът е заплатил общо сумата от 3265 лева по кредита и
споразумението за допълнителни услуги.
Съгласно
представения Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ дължимата
за връщане сума е 2522, 40 лева и включва главница и възнаградителна лихва.
Възнаграждението по Споразумението за закупения пакет допълнителни услуги е в
размер на 1274, 88 лева.
С Решение
от 19.12.2018г. по гр.д. № 2661/2018г. на РС Стара Загора, в сила от
12.04.2019г. „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на П.В.П. сумата
от 1274, 88 лева като заплатена без основание – нищожно Споразумение за
допълнителни услуги.
Така от
общата платена сума в размер на 3265 лева ищецът дължи връщане на 1274, 88 лева
или оставащата сума, платена по Договора за потребителски кредит, с която
следва да се погасяват задълженията по главница и лихва е в размер на 1990, 12
лева.
Съгласно
приетата по делото и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, от страна на
ответника е усвоен целия размер на потребителския заем в размер на 1 700
лева. Осчетоводено е заплащането на общо 3265 лева, а са върнати съгласно
съдебното решение 1274, 88 лева. Погашенията са отнасяни от ищеца съгласно Погасителния
план, включващ анюитетни вноски по главница и лихва. Вещото лице е изчислило,
че подлежащата на връщане сума е в размер на 532, 28 лева.
Съдът
намира, че общото договорно съдържание на Договора за кредит при ОУ обективира
ясни и разбираеми указания за размера на отпуснатия кредит(съгл. чл. 11, ал. 1,
т. 7 ЗПК), за срока на договора (чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК), за процента на
възнаградителна лихва (чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК), за ГПР-то (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ), за
размер на цялата вноската по кредита- със и без размера на вноската за закупен
пакет от допълнителни услуги. Договорното съдържание включва данни за компонентите
на месечната вноска, които са и таблично представени в утвърдения от страните
погасителен план. Размерът на мораторната лихва и условията при които се дължи
са фиксирани в т.12 от ОУ. Самият размер на лихвата –ОЛП плюс 10% годишно, не
се отклонява от императива на чл.33, ал. 2 от ЗПК във връзка с Постановление №
100 от 29.05.2012 на Министерски съвет.
Договорът за кредит е валиден и отговаря на специфичните
условия на потребителското право (с изключение на Споразумението за
допълнителни услуги) – в т.7 на ОУ се съдържат ясни и разбираеми условия
относно правото на заемателя за отказ от договора, на ответника е предоставена
информация в този смисъл и със стандартния европейски формуляр.
По изложените съображения съдът приема, че
договореностите между страните не се отклоняват от изискванията на чл. 11 от ЗПК, поради което не би могла по тези съображения да се приложи последицата на
чл. 22 от същия закон.
Размерът на лихвения процент - 41,17
% не е прекомерен по съображения, че
надхвърля значително размера на законната лихва. Съдът намира следното:
съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по потребителски
кредити не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В случая годишният процент на разходите по процесното
кредитно правоотношение е 49.91 % и не надвишава размера по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Възнаградителната лихва е част от ГПР, на осн. чл. 19, ал.1 от ЗПК и
следователно също не надхвърля посочения законов лимит.
В заключение съдът преценява за основателни исковете
за главница и за договорна лихва.
По разноските.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в
размер на 25 лева за държавна такса и е определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
В исковото производство съдът определя възнаграждение
на юрисконсулта в размер на 100 лева съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК. Сторени са
още разноски в размер на 200 лева за вещо лице и 25 лева за държавна такса.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят
разноски в размер на 75 лева в полза на ищеца по заповедното производство и 325
лева за исковото производство.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.В.П., ЕГН: **********
*** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сума в общ
размер на 532.28 лв. /петстотин
тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, от които главница в размер на
475.34 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/ и
договорно възнаграждение в размер на 56.94 лв. /петдесет и шест лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор
за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 27.09.2019г. до окончателното плащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4926/2019г. по
описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН: ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД разноски в размер на 75 лева по ч.гр.д. № 4926/2019г. и 325
лева по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: