Решение по дело №2872/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 26
Дата: 8 януари 2020 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20197040702872
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    26                              08.01.2020 г.                                     Гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, ХVІ-ти състав, на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                                 2.ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретаря: Й. Б.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов касационно наказателно административен характер дело № 2872 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Бургас против решение № 79 от 03.10.2019г., постановено по н.а.х.д. № 48 по описа за 2019г. на Районен съд – гр.Поморие. Касаторът счита решението за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Противопоставя се на изводите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и счита, че правилно е ангажирана отговорността на юридическото лице, на соченото основание.  С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решението и да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – Община Поморие, с адрес гр.Поморие, ул.„Солна“ № 5, представлявана от Кмета на общината И.А., чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение.

Окръжна прокуратура- гр.Бургас, чрез участващия в съдебното заседание прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Районен съд –гр.Поморие е отменил наказателно постановление № 117 от 16.01.2019г., издадено от Директора на РИОСВ –гр.Бургас, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите (ЗВ) на ответника по касация е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. За да постанови решението си съдът е приел, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена датата, на която са взети проби, респ. от която са протоколите за изпитване на същите, като не става ясно как е избрана посочената дата на нарушението- 15.11.2018г., като същата не отговаря на установените данни по делото. Изложил е и аргументи, че неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като сградата на РИОСВ е мястото на съставяне на акта, а естеството на нарушението сочи, че би могло да се извърши единствено в местата за заустване на канализационната система на гр.Ахелой, посочени в разрешителното. Освен тези нарушения, според решаващият състав било налице и друго съществено процесуално нарушение обосновано от факта, че в случаят бил съставен констативен протокол от 15.11.2018г., съобразно текста на чл.69а, ал.1, т.3 от ЗООС, за допуснато нарушение по чл.69 от ЗООС. Според РС-гр.Поморие, това производство следвало да приключи с налагане на съответна санкция въз основа на наказателно постановление по реда на чл.69, ал.2 от ЗООС, а именно издадено от министъра на околната среда и водите. Вместо това, неправилно въз основа на констативния акт бил изготвен акт за установяване на нарушение и било образувано ново административнонаказателно производство за нарушение, квалифицирано по Закона за водите /ЗВ/ при същият фактически състав, въз основа на който вече е образувано производство за нарушение по чл.69 от ЗООС.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Община Поморие е санкционирана за това, че на 15.11.2018г., е установено от контролните длъжностни лица, че не изпълнява условията, определени в разрешително № 23140036/09.01.2015г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с решение № 144/22.12.20117г. за обект: канализационна система в гр.Ахелой, а именно: констатирани са превишения на определените индивидуални емисионни ограничения, със срок на достигане: до шест месеца от въвеждане в редовна експлоатация на пречиствателната станция за отпадъчни води, но не по-късно от 31.12.2015г., по показатели: 1. Пункт № 1 за мониторинг – на изход Главен канализационен колектор I, преди заустване: неразтворени вещества, биохимична потребност от кислород за пет денонощия (БПК5), химична потребност от кислород (ХПК), нефтопродукти, повърхностноактивни вещества (ПАВ); 2. Пункт № 2 за мониторинг - на изход Главен канализационен колектор II, преди заустване- неразтворени вещества, биохимична потребност от кислород за пет денонощия (БПК5), химична потребност от кислород (ХПК), нефтопродукти, повърхностноактивни вещества (ПАВ). Резултатите от изпитванията на отбраните на 27.09.-28.09.2018г. водни проби, отразени в Протокол за изпитване № 771-ОВ от 03.10.2018г. показват превишения на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, определени в раздел  „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване” на Разрешително № 23140036/09.01.2015г. Прието е, че община Поморие не изпълнява условията в издаденото разрешително, в нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в наказателното постановление е посочена датата 15.11.2018г. като дата на извършване на нарушението, а сградата на РИОСВ -гр.Бургас, като място на извършване на нарушението.

Видно от мотивите на наказателното постановление, в него е посочен следният текст „На 15.11.2018г. в сградата на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас е установено:“. Този текст недвусмислено сочи, че датата 15.11.2018г. е дата на установяване на нарушението, въз основа на резултатите от протоколите за изпитване, а не дата на неговото извършване. Съответно сградата на РИОСВ –гр.Бургас е мястото на установяване на нарушението, а не мястото на неговото осъществяване.

В нормата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН е предвидено, че в наказателното постановление следва да се посочи дата и място на извършване на нарушението. С това изискване се цели нарушението да бъде индивидуализирано и да се гарантира правото на защита на санкционираното лице, за да организира защитата по отношение вмененото на субекта административно нарушение.

В случаят, в издаденото наказателно постановление е посочен момента на пробовземането, а именно 27-28.09.2018г., двата пункта за мониторинг на които това е извършено, както и че това са проби за провеждане на собствен мониторинг на отпадъчни води за третото тримесечие на 2018г.. Съответно, посочено е, че резултатите от изпитване на пробите показват конкретно посочени превишения на индивидуалните емисионни ограничения определени в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, с което е приета за нарушена нормата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Така извършеното описание ясно индивидуализира административното нарушение – превишение на разрешените индивидуалните емисионни ограничения, като конкретната дата на неговото извършване не би могла да бъде посочена, доколкото отчетния период на тези емисии е тримесечен. В случаят, надлежно е посочено, че нарушението се отнася за третото тримесечие на 2018г. Мястото на извършване на нарушението също е установено по несъмнен начин, доколкото издаденото разрешение касае ползване на река Ахелой, като е посочен пункта, от който са взети пробите, а тези пунктове са предвидени и в самото разрешително.

Посредством така извършеното описание, нарушението за което е санкционирана Община Поморие е надлежно индивидуализирано и при издаване на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за неговата отмяна, както неправилно приел първоинстанционния съд.

Необосновани са констатациите на предходният съдебен състав и по отношение на другото коментирано в съдебния акт съществено процесуално нарушение. Не може да се сподели извода на РС-гр.Поморие, че са налице две отделни административнонаказателни производства, едното от които започнало със съставяне на констативния акт, а второто- с процесния АУАН. Както сочи материалния закон, административнонаказателното производство започва със съставяне на акт за административно нарушение, а не с констативен акт. Нормата на чл.36 от ЗАНН предвижда изключенията, в които хипотези не се съставя такъв акт, съгласно чл.36, ал.2 от закона, а в хода на настоящото производство такова съществено процесуално нарушение не е налице. Съставянето на констативен акт не е пречка за изготвяне на акт за установяване на административно нарушение. Напротив, законосъобразното протичане на това производство изисква съставяне на такъв АУАН. Отделен е въпроса за съпоставяне на процедурите по чл.69, ал.2 от ЗООС с налагането на наказание за нарушение по Закона за водите, каквото е процесното. В случаят обаче въобще не са налице данни за прилагане на процедурата по чл.69, ал.2 от ЗООС, поради което е безпредметно съпоставянето на фактическия състав на процесното нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, с деянието по чл.69 от ЗООС. Такова сравнение би било уместно, с оглед съблюдаване на принципа да не се налага наказание два пъти за едно и също деяние, но понастоящем дори не се твърди, че е наложено и друго наказание по упоменатия ред, поради което такъв коментар е неотносим към предмета на настоящото дело.

По изложените съображения, оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, защото при постановяване на своя съдебен акт първоинстанционния съд не се е произнесъл по съществото на спора. Тази констатация е пречка за произнасяне по съществото на спора и от страна на настоящия касационен състав.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 79 от 03.10.2019г., постановено по н.а.х.д. № 48 по описа за 2019г.. на Районен съд –гр.Поморие.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-гр. Поморие.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                          Председател:

 

 

 

          Членове: 1.                                                              2.