РЕШЕНИЕ
№2020/14.11.2023г.
гр. Пловдив,
14 ноември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XХV състав
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2014 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба на М.П.С., ЕГН: ********** ***, чрез адв. П.,***, против Решение № 192/24.07.2023г. на директор на ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. срещу действия
на публичен изпълнител А.-М.Д., обективирани в мълчалив отказ за произнасяне по
молба вх. № 94-00-5262/19.06.2023г., с която е поискано прекратяване на
производството по събиране на публични вземания от С. на „А и К Дизайн
България“ ЕООД
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорваното
решение и се моли за неговата отмяна. Обосновава се незаконосъобразност и на
потвърдените действия на публичния изпълнител. Претендират се разноски.
Ответникът Директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юр. К., е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателката С. е длъжник по изпълнително
дело № *********/2019г. Подлежащите на принудително събиране публични
задължения са като солидарно отговорен длъжник по чл. 19 от ДОПК за данъчни
задължения на „А и К Дизайн България“ ЕООД, като изпълнителното основание е влязъл
в сила РА № Р-16001619000985-091-001/27.08.2019г.
На 19.06.2023г. е депозирана молба от С. до
публичния изпълнител, с която е поискано прекратяване на производството по
принудително събиране на публични задължения спрямо нея, като солидарно
отговорен длъжник за публичните задължения на „А и К Дизайн България“ ЕООД,
като се е позовала на разпореждане за частично прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх. № С230016-035-0244493/09.05.2023г.,
постановено по изпълнително дело № *********/2021г., образувано за събиране на
публичните задължения на дружеството „А и К Дизайн България“ ЕООД.
По така депозираната молба няма произнасяне на
публичния изпълнител и е формиран мълчалив отказ.
Последният е оспорен с жалба вх.№
94-00-5797/10.07.2023г. При разглеждане на жалбата против мълчаливия отказ на
публичния изпълнител, горестоящият административен орган е извършил проверка по
изпълнителното дело на „А и К Дизайн България“ ЕООД № *********/2021г. и е
констатирал, че е образувано за събиране на публични задължения, установени с
РА № Р-16001615004862-091-001/13.04.2016г. Констатирано е, че действително по
това изпълнително дело е постановено разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК изх. №
С230016-032-0244493/09.05.2023г. Изготвен е доклад изх. №
ВО-01-1364/18.07.2023г. от публичния изпълнител, издал разпореждането за
частично прекратяване на изпълнителното дело, в който е посочено, че
разпореждането е издадено въз основа на подадено от „А и К Дизайн България“
ЕООД възражение вх. № С230016-000-022864/04.05.2023г. за изтекла погасителна
давност на публични задължения. Извършен е анализ на данъчно – осигурителната сметка
на дружеството, при който публичният изпълнител не бил отчел плащане, извършено
на 08.07.2021г. от солидарния длъжник М.С. по образуваното срещу нея
изпълнително дело, но отразено и в данъчно – осигурителната сметка на
дружеството. Поради неотчитането на това плащане, според решаващия орган,
публичният изпълнител издал разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК по
изпълнителното дело на дружеството „А и К Дизайн България“ ЕООД, с което
неправомерно погасил по давност
задължения за лихви, начислени до момента на извършеното плащане.
Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив в мотивите
си се е позовал на издадено от него решение № 189/21.07.2023г., с което на
основание чл. 99, т. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е отменено
разпореждането за частично прекратяване на производството по принудително
изпълнение срещу дружеството по изпълнително дело № *********/2021г. Направен е
извод, че след отмяната на разпореждането за прекратяване на публичен
изпълнител, следва да се приеме, че публичните задължения на „А и К Дизайн
България“ ЕООД, установени с РА № Р-160016150048692-091-001/13.04.2016г. не са
погасени по давност, съответно изпълнителното дело не е частично прекратено и
поради това не следва да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ДОПК и да
отпадне задължението на солидарния длъжник М.С. за публичните задължения на
дружеството „А и К Дизайн България“ ЕООД.
При така изложените мотиви, съдът намира
решението за незаконосъобразно.
Актовете по чл.226 от ДОПК, които се издават от публичния изпълнител, включително и тези за
прекратяване на производството по принудително изпълнение, са част от производството по принудително изпълнение и са
изключени, съгласно чл. 21, ал. 5 АПК от кръга на индивидуалните
административни актове по смисъла на АПК, като по отношение на тях е предвидено
специално производство за защита по реда на чл. 266 - чл. 268 ДОПК.
Поради това, въпреки
препращащата норма на § 2 от ДОПК, възобновяването на производства по издаване
на административни актове по реда на глава седма от АПК е неприложим процесуален
способ за производствата по принудително изпълнение по ДОПК. Действията на публичния изпълнител по
образувано изпълнително дело не са нито индивидуални, нито общи административни
актове по смисъла на чл. 21 от АПК, респ. чл. 65 от АПК, а действия, които се
извършват в производство по принудително изпълнение на публични вземания, за
които не е предвидено производство за възобновяване, а само обжалване по реда
на глава 27 "Защита срещу принудително изпълнение" от ДОПК.
Нещо повече, с оглед разпоредбата
на § 2 от ДР на ДОПК, според която за неуредените с този кодекс случаи се
прилагат разпоредбите на АПК и ГПК, би трябвало в случая да се търси сходното
производство. Ако се приеме, че е налице неуреден случай, че е налице празнота
в закона по отношение на възможността за евентуална проверка на правилността на
постановеното прекратяване, то следва да намерят приложение правните норми,
уреждащи сходни обществени отношения, а тези норми предвиждат възможност за осъществяването
на съдебен контрол по оспорване от взискателя в производството по принудително
изпълнение. Сходно производство във връзка с това по оспорване на постановено
от публичния изпълнител прекратяване е това по чл.294 от АПК и по чл.435 от ГПК.
Ето защо, решението, на
което се позовава решаващият орган в мотивите на обжалваното решение, а именно
Решение № 189/21.07.2023г., с което на основание чл.99,т.1 от АПК е отменено разпореждане
на публичен изпълнител за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение, водено срещу дружеството „А и К Дизайн“ ЕООД е
постановено при липса на компетентност от страна на издалия го орган и при
съществено нарушение на закона, което е толкова съществено, че прави решението
нищожно.
Нищожният
административен акт не обвързва съда, включително и в рамките на упражняван
косвен съдебен контрол. / В този смисъл Решение
№ 22 от 24.09.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/98 г. и Решение № 14 от
4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г./
Нищожният
административен акт не произвежда правни последици, той е правно нищо от гледна
точка на юридическия ефект, който е бил замислен да произведе.
За нищожността на акта
съдът следи служебно, макар,че в случая жалбоподателката навежда и изрично
възражение срещу въпросното решение, на което се позовава решаващият орган.
С оглед на това,
доколкото в обжалваното решение мотивите се свеждат именно до въображаемия и
несъстоял се ефект на нищожното решение, и други мотиви да се отхвърли жалбата
срещу мълчаливия отказ за прекратяване на производството по принудително
изпълнение по отношение на жалбоподателката няма, то същото ще следва да се
отмени.
На отмяна подлежи и
обжалвания мълчалив отказ на публичния изпълнител, доколкото към момента на
формиране на същия неправилно е възприето, че производството по отношение на
дружеството, за чиито задължения отговаря жалбоподателката като солидарен
длъжник, не е прекратено и е възобновено по неприложимия ред на чл.99 от АПК.
Поради
незаконосъобразността на оспорваните актове, преписката следва да се върне за
ново произнасяне от публичния изпълнител при съобразяване с мотивите в
настоящото решение.
С оглед изхода на спора
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност е основателно. В хипотезата на настоящото производство приложима е
разпоредбата на чл.10,т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, според която размерът на адвокатското
възнаграждение е 600лв. Толкова и следва да се присъдят, въпреки представените
доказателства за заплатено по договор възнаграждение в размер на 1620лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на М.П.С., ЕГН: ********** ***, Решение № 192/24.07.2023г. на директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е отхвърлена като
неоснователна жалба вх.№
94-00-5797/10.07.2023г. срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител за
произнасяне по молба вх. № 94-00-5262/19.06.2023г., с която е поискано
прекратяване на производството по събиране на публични вземания от М.П.С. на „А
и К Дизайн България“ ЕООД.
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на
публичен изпълнител по изпълнително
дело № *********/2019г. за произнасяне
по молба вх.№ 94-00-5262/19.06.2023г. на М.П.С..
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на публичния изпълнител за ново
произнасяне по молба вх. № 94-00-5262/19.06.2023г. на М.П.С., при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да
заплати на М.П.С., ЕГН: ********** ***, сумата от 610/шестстотин и десет / лева
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: