Решение по дело №68883/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15006
Дата: 1 август 2024 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20231110168883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15006
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110168883 по описа за 2023 година
Ищецът ЗАД„Б.” АД е предявил срещу ответника „Г.” ЕАД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 3152лв., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба –
18.12.2023г. до пълното изплащане на сумата Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 12.05.2023г. ПТП в гр. Пловдив, е
изплатил сумата от 3127лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по л.а
„Тойота Хайлукс“, рег. № **** СР, застрахован по застраховка Каско при ищеца, със
застрахователна полица № *****, валидна към момента на застрахователното събитие, както
и 15 лв. ликвидационни разходи. За описаното ПТП е съставен Двустранен констативен
протокол за ПТП от 28.01.2022г.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил с марка
„Фолксваген Голф”, рег. № У ****, но задължението към ищеца не било погасено, въпреки
отправената регресна покана до ответника. Ищецът твърди, че след извършеното плащане
по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и претендира
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Г.” ЕАД е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че между него и собственика на лек автомобил с марка „Фолксваген Голф”,
рег. № У **** е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че ищецът е заплатил сумата от 3152лв. Оспорва съставения
констативен протокол за ПТП, както и механизма на настъпване на ПТП. Оспорват се и
констатираните щети по вредения автомобил да са настъпили в резултат от процесното ПТП.
При условията на евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване от страна на
водача на л.а „Тойота Хайлукс“, рег. № **** СР. Заявява, че заплатеното обезщетение е в
завишен размер. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, че
лек автомобил с марка „Фолксваген Голф”, рег. № У **** е застрахован по застраховка ГО
при ответника; че л.а „Тойота Хайлукс“, рег. № **** СР е застрахован по застраховка
Автокаско при ищеца, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
претендирания размер.
По делото е разпитани водачите и на двата автомобила – Р. К. Л. и И. Делчева Д..
Свидетелят Р. Л. заявява, че е собственик на л.а Тойота Хайлукс и е бил в автомобила
при настъпване на процесното ПТП. Посочва, че се е движел по главен път в гр. Пловдив,
като е следвало да направи ляв завой за да влезе на паркинг на магазин „Фреш“. В този
момент от паркинга на магазина излязъл л.а Фолксваген Голф и се ударил в него.
Свидетелката И. Д. заявява, че е управлявала л.а Фолксваген Голф и на излизане от
паркинг на магазин Фреш в гр. Пловдив е реализирала ПТП с л.а Тойота Хайлукс. Посочва,
че при излизане от паркинга има ограничена видимост, поради наличие на контейнери за
отпадъци. Твърди, че се е огледала за автомобили преди да предприеме маневрата и при
потегляне се е блъснала в другия автомобил.
По делото е изслушано заключение по САТЕ се установява, че щетите, нанесени на
увредения автомобил се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП
Отразено е в експертизата, че към датата на ПТП – 12.05.2022г. размерът на щетите по
застрахованото МПС лек автомобил лек автомобил марка „л.а „Тойота Хайлукс“, рег. №
**** СР възлиза на 3285,02лв лв., а с включени ликвидационни разходи – 3310,02лв.
Отразен е следният механизъм на настъпване на ПТП – На 12.05.2023 г. на ул.П. в град
Пловдив водачът на МПС Тойота Хайлукс, рег.№ **** СР, предприема маневра за ляв завой
за влизане в паркинга на магазин Фреш маркет, при което насрещно движещият се и
излизащ от паркинга на магазина с маневра на десен завой към платното за движение водач
на МПС Фолксваген Голф с рег.№ У ****, не пропуска преминаването му и между двата
автомобила възниква ПТП. Причините за настъпването на ПТП са от субективен характер, а
именно избраната скорост на движение, както и действията на страна на водача на
л.а.Фолксваген Голф с органите за управление на автомобила - кормилна, горивна и
спирачна уредба.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите
са логични, последователни и безпротиворечиви. Показанията им съответстнат на приетите
по делото писмени доказателства - Констативния протокол, в който е отразен механизмът на
2
ПТП-то, съответстват и на заключението на вещото лице, поради което съдът прави извод,
че виновен за ПТП е водачът И. Д., управлявала - водачът на л л.а. „Фолксваген-Голф“, с
рег. № У ****.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза възлиза на
3285,02лв., което прави искът основателен до пълния му предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът претендира държавна такса в размер на 126,08лв., депозит за изготвяне на
САТЕ в размер на 250лв., депозит за свидетел в размер на 100лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1038,24лв.
По делото е направено възражение за прекомерност на разноските прдявения иск, като
съдът намира същото за неоснователно с оглед размера на предявения иск, извършените
процесуални действия от страна на представляващия ищцовата страна адвокат, броя
проведени съдебни заседания – общо 4.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.“АД, с ЕИК ***** да заплати на ЗЕАД“Б.“АД ЕАД, ***** на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 3152 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
"Каско" за вреди по лек автомобил л.а. „Тойота Хайлукс“, с рег. № **** СР, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.05.2023г. в гр. Пловдив на ул. „П.“ и с
включени разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 18.12.2023 г. до
погасяване на задължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1511,32лв. –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3