РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Враца, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря С. Б. Р.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20241420100536 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба вх. №2584/ 22.02.2024 г. от К. И.
П. с ЕГН ********** от с.Д. общ.В. ул.”Х. А.”№.,чрез адв.Х. А. З. от САК
гр.С. ул.”И. Д.”. ет.. ап.,против ЗАД”Далл Богг: Живот и здраве”АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София район Изгрев
ж.к.”Дианабад” бул.”Г.М. Димитров”№1, представлявано от Бисер Г.ев И.,Р. В.
М. и Т. Д.Т.,съдържаща иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с
чл.380 от КЗ.
В исковата молба се твърди,че на 01.11.2023 г. около 08.20 ч. на път ІІ15
в района на км.6+000 лек автомобил Фолксваген Транспортер Т4 с рег.
№,управляван от И. Б.С.,движейки се с несъобразена скорост при ляв завой
загубил контрол над автомобила,навлязъл в насрещното платно и ударил лек
автомобил Шкода Октавия с рег. №,управляван от ищеца.
Вследствие на удара,ищецът получил контузия на гръдния кош,мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма,контузия на мозъка.Бил настанен
в болнично заведение,след това бил в период на неработоспособност от 51
дни.
Лекият автомобил Фолксваген Транспортер Т4 имал валидна
1
задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите,сключена с ответника.Ответникът изплатил само 1 500 лв.
обезщетение.
Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 5 000 лв.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди,ведно със законната
лихва,считано от 29.11.2023 г.. Претендират се и разноските по делото.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил
отговор.Счита предявения иск неоснователен и недоказан.Намира,че е налице
значително съпричиняване от страна на ищеца,който бил нарушил
задължението си да е с поставен обезопасителен колан.
Оспорва иска и по размер,изплатеното обезщетение било справедливо и
достатъчно да компенсира ищеца,същият не бил доказал заявените
усложнения и травми от ПТП.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно
събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема
за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 01.11.2023 г.,около 08.20 ч.,в светлата част от денонощието,при
облачно време и мокра пътна настилка, товарен автомобил Фолксваген
Транспортер Т4 с рег. №,управляван от И. Б С от гр.К,се е движел в дясната
лента на платното за движение на път II-15 с посока от с.Б към гр.В.
В същото време в насрещната лента на платното за движение с посока от
гр.В. към с.Б.са се движели лек автомобил Шкода Октавия с peг.
№,управляван от К. И. П. от с.Д. общ.Враца,и лек автомобил Шкода
Румстър,управляван от Х. Т. П. от гр.В..
В определен момент,излизайки от ляв завой,товарният автомобил
Фолксваген Транспортер,поради движение с несъобразена скорост с релефа на
пътя/ляв завой/ и пътните условия - мокра пътна настилка,е загубил напречна
устойчивост и контрол и е навлязъл в лентата за насрещно движение,където
последователно се е блъснал в леките автомобили.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-автотехническа
експертиза.
За настъпилото ПТП е бил съставен и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №. г..В констативния протокол също така е описано,че
причина за ПТП е несъобразена скорост с релефа на пътя-ляв завой и мокра
2
пътна настилка от страна на водача И. Стефанов. Пострадал е ищецът К.
П.,който е получил комоцио и охлузни рани по лицето и е бил транспортиран
с линейка от екип на ЦСМП-Враца до МБАЛ”Х. Ботев” гр.Враца и настанен в
Хирургично отделение,без опасност за живота.
Вещото лице по САТЕ е посочило още,че причина за настъпване на ПТП
са субективни действия на водача на товарния автомобил Фолксваген
Транспортер с органите за управление,което е довело до движение с
несъобразена с пътните условия и релефа на пътя скорост,при преминаване
през ляв по посоката му на движение завой,поради което е загубил напречна
устойчивост и е навлязъл в насрещната лента на платното за движение,където
последователно е блъснал леките автомобили,с което сам е поставили себе си
и другите водачи в невъзможност да предотвратят станалото произшествие.
Водачът на товарния автомобил Фолксваген Транспортер е имал
техническата възможност да възприеме и оцени пътните условия и да
съобрази скоростта си на движение, като продължи движението си без да
навлиза в насрещното платно за движение,където са се движили останалите
МПС,с което да предотврати възникването на ПТП.
Предпазните триточкови инерционни колани са средство за пасивна
защита,с предназначение за задържане на водача на автомобила и пътниците в
него в случай на спиране на автомобила,рязко завъртане спрямо вертикалната
си ос,към мястото му на седене - на таза и долните крайници към седалката и
горната част на тялото към облегалката,при инерционна сила и
направление,действаща върху тялото напред и встрани спрямо надлъжната ос
на автомобила.Ако водачът или пътник не е закрепен с предпазен колан,тогава
по време на ПТП тялото му ще придобие инерционна сила, която е
пропорционална на масата и загубата на скорост на МПС и ще се отклони в
посока обратна на посоката на ударния импулс,като надлъжното и напречно
преместване в купето.Коланът се разтяга и така поглъща част от кинетичната
енергия на човека.Обтегачите им биват механични и пиротехнически.В
случай на ПТП,задачата им е да произведат детонация и стягане на колана с
няколко сантиметра,така че да притиснат тялото на човека към
седалката.Всичко това - регистрирането на удара от датчика,взривяването на
пиротехническите заряди и стягането на колана - продължава много
кратко,едва една трета от секундата.В случай на механичен обтегач, стягането
на колана става с метална пружина
Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им
стълкновение с частите на интериора или с други пасажери.По
принцип,употребата на обезопасителен колан на автомобила при възникване
на евентуален пътен инцидент намалява тежестта на уврежданията на
пътниците.
При изслушването в зала,вещото лице по САТЕ е посочило още,че
3
ударът е бил челен и тежък.Ако се използва предпазният колан,който в случая
е бил триточков,без данни дали е бил с пиропатрон или механичен,тялото се
задържа от по-голямо движение.При сблъсък,шофьорът си помага със самия
факт на задържане на ръцете върху волана.В случая,от снимките се вижда,че
челното стъкло е нарушено в частта,където би попаднала главата на
водача.При правилно поставен колан,главата не би достигнала
стъклото.Ищецът или не е бил с поставен колан,или коланът не е бил поставен
правилно.Предно стъкло може да се разбие от всякакъв удар,вкл. от удар с
глава.На снимките се вижда,че стъклото е хлътнало отвътре-навън.Не
изключва възможност да се е счупило и при удара.
По делото е била допусната и изслушана и съдебно-медицинска
експертиза.Вещото лице е посочило,че от приложената медицинска
документация се установява,че ищецът е получил лекостепенно мозъчно
сътресение; охлузвания в областта на лицето;кръвонасядане на гръдния
кош;контузия на корема;кръвонасядания на дясно коляно и двете
ръце.Лечението,което е било проведено,е медикаментозно за срока,пролежан
в здравното заведение. Общият оздравителен период на посочените
увреждания е от порядъка на 2-3 седмици.Налице е причинно-следствена
връзка между посочените травми и наранявания и процесното ПТП.Ищецът за
в бъдеще няма да търпи болки при физически натоварвания и
спорт.Посочените травми и наранявания не биха оказали влияние върху
здравословното състояние на ищеца за в бъдещ период от време.
Вещото лице е посочило още,че главата на пострадалото лице е
контактувала с интериорни части на автомобила.В приложената медицинска
документация не е описана разкъсно-контузна рана на лицето,а
охлузвания,които са получени от счупените стъкла при ПТП и тези
увреждания могат да бъдат получени при правилно поставен обезопасителен
колан.Към момента на изписването състоянието на ищеца е било добро без
ОНС и без оплаквания.Няма данни за проведени контролни прегледи на
09.11.2023 г. и 16.11.2023 г..Няма данни за извършена консултация с невролог
след дехоспитализацията на 06.11.2023 г..Обичайният период за
възстановяване от посочените травми е от порядъка на 2-3 седмици.Към
момента на прегледа,ищецът е напълно възстановен от получените травми.
При изслушването в зала,вещото лице е посочило още,че за мозъчното
сътресение,което в случая е в лека степен, освен симптома за краткотрайна
загуба на съзнанието без други признаци - гадене,повръщане,световъртеж или
липса на отклонения при скенера,проведеното лечение от първо до шесто
число е стандартното за лекостепенно мозъчно сътресение.Оздравителният
период,посочен в заключението,е посоченият в литературата за
възстановяване.Относно болничните листове,които е ползвал ищецът,няма
отразени прегледи и медицинска документация.При другите травми -
кръвонасядания и охлузвания,периодът е от 7 до 10 дни.При
прегледа,постраданият не е съобщил за остатъчни болки. Мозъчното
сътресение се е получило при контакт на главата с твърд предмет - от
4
интериора на купето или от стъклото. Ако пострадалият е бил с правилно
поставен колан е могъл да получи сътресение само при страничен удар,в
случая ударът бил челен.Имал охлузвания по гръдния кош и дясното
коляно,при типична коланна травма са щели да бъдат на друго място.Според
вещото лице,пострадалият е бил без колан.
По делото е приложена епикриза от МБАЛ”Х. Ботев”АД гр.Враца
Хирургично отделение,видно от която ищецът е постъпил с оплаквания от
травми глава и гръден кош,неясен спомен за случилото се и гадене без
повръщане. Констатирани са вкл. задоволително общо състояние, контактен и
адекватен,охлузвания и повърхностни наранявания по лицето без кървене от
ноздри и уши,леко видимо кръвонасядане подкожно вляво в долната част на
гръдния кош и дясна колянна област,запазени обеми на крайници и зенични
реакции за светлина.Изписан е след пет дни с окончателна диагноза ”мозъчно
сътресение”,без открита вътречерепна травма,Комоцио церебри.
По делото е разпитан и свидетелят Н. П. Л./чичо на ищеца/,който
твърди,че за ПТП разбрал в деня на катастрофата именно от ищеца,който му
се обадил сутринта,че е катастрофирал и да се обади за пътна помощ да
приберат колата.По-късно,свидетелят посетил ищеца в болницата.Бил
настанен в Хирургията,сестра била казала на свидетеля,че ищецът имал
главоболие и болки в стомаха и му слагали болкоуспокояващи.Посещавал го
всеки ден в болницата,изписали го след една седмица.След изписването
отишъл на село при майка си и баща си,те да се грижат за
него.Възстановяването продължило два месеца.Ищецът бил казвал,че не си
спомня момента на удара,а само как бусът идвал.Оплаквал се и сега,че изпитва
страх да шофира. Спомнял си момента.Казвал,че го боли при резки движения,
болели го раменете и гърдите.
На последно място,като безспорен между страните факт, Съдът
отделя,че към датата на ПТП товарният автомобил Фолксваген Транспортер е
имал валидна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите,сключена с ответника.
При така установената фактическа обстановка,Съдът прави следните
правни изводи:
Правната норма,регламентирана в чл.432 ал.1 от КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя,с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка Гражданска отговорност,обезпечаваща
5
неговата деликтна отговорност.Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2.
противоправното поведение на виновния водач; 3. претърпените
неимуществени вреди; 4. наличието на пряка причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; 5. ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието водач.Вината,съгласно
установената с нормата на чл.45 ал.2 от ЗЗД законова презумпция,се
предполага.
Съдът намира,че в случая са налице елементите от фактическия състав
на деликта.
Установи се вкл. настъпило на 01.11.2023 г. около 08.20 часа и на път II-
15 между с.Б. и гр.В. ПТП между лек автомобил,управляван от ищеца,и
товарен автомобил,застрахован при ответника.Установи се,че причина за
настъпване на ПТП са неправомерните действия на водача на товарния
автомобил,който при движение с несъобразена с пътните условия и релефа на
пътя скорост е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в насрещната
лента на платното за движение,където последователно е блъснал два леки
автомобила,вкл. управлявания от ищеца.
Водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност да
възприеме и оцени пътните условия и да съобрази скоростта си на
движение,като продължи движението си без да навлиза в насрещното платно
за движение,където са се движили останалите МПС,с което да предотврати
възникването на ПТП.Т.е.,установи се противоправното поведение на водача
на товарния автомобил.
Безспорен по делото е и фактът,че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства /медицинска
документация и заключение на вещо лице/ дават основание за извода,че при
процесното ПТП ищецът е получил лекостепенно мозъчно
сътресение;охлузвания в областта на лицето;кръвонасядане на гръдния
кош;контузия на корема;кръвонасядания на дясно коляно и двете ръце.
Изложеното дава основание на Съдът да приеме,че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл.432 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
6
на чл.52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди,с оглед приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
Съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди,макар да имат стойностен еквивалент,са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия,затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания,е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди,като се
съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие,
броя,произхода,вида,характера и тежестта на уврежданията,
интензитета,степента,продължителността на болките и страданията,дали
същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия,както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за справедливост на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите.Следва да се посочи,че на
обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки,страдания и
неудобства,причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него,но и самото понасяне на увреденото състояние.В този
смисъл са и дадените разяснения в ППВС №4/1968 г.,съгласно които
понятието справедливост не е абстрактно понятие и е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,каквито са
характера на увреждането, начинът на извършването му,обстоятелствата,при
които е извършено,допълнителното влошаване състоянието на
здравето,причинените морални страдания,осакатявания, загрозявания и др..
В процесния случай пострадалият е получил лекостепенно мозъчно
сътресение;охлузвания в областта на лицето;кръвонасядане на гръдния
кош;контузия на корема; кръвонасядания на дясно коляно и двете
ръце.Лечението, което е било проведено е медикаментозно за срока,пролежан
в здравното заведение.Общият оздравителен период на посочените
увреждания е от порядъка на 2-3 седмици.Ищецът за в бъдеще няма да търпи
болки при физически натоварвания и спорт.Установено е,че към момента на
прегледа ищецът е напълно възстановен от получените травми.
7
Като взе предвид тези доказани вреди,претърпените болки и
страдания,както и периода на възстановяване от 2-3 седмици,както и факта,че
няма медицински данни за настъпили усложнения и че към момента ищецът е
напълно възстановен,Съдът намира,че справедливото в случая обезщетение
по смисъла на чл.52 от ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде
определено в размер на общо 5 000 лв..Този размер на обезщетението би
репарирал в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на деликта,без да води до неоснователно обогатяване за сметка на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно дадените в ППВС №17/18.11.1963 г. т.7
разяснения,обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.От значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат,не и на вина,поради което,когато увреденото
лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на
случая следва да се приложат разпоредбите на чл.51 ал.2от ЗЗД.Необходимо е
приносът на увреденото лице да е конкретен,т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице.Принос по смисъла на посочения законов текст е
налице винаги,когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е допринесъл за
механизма на увреждането,като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната,която твърди,че е налице съпричиняване.
В множество решения,постановени от ВКС по реда на чл.290 от
ГПК/напр. решение №15/19.02.2020 г. по т. дело №146/2019 г. на ВКС ТК II
т.о.,решение №118/27.06.2014 г. по т. дело №3871/2013 г. на ВКС ТК I
т.о.,решение №33/ 04.04.2012 г. по т. дело №172/2011 г. на ВКС ТК II т.о.,
както и други - решение №117/08.07.2014 г. по т. дело №3540/2013 г. на ВКС I
т.о.,решение №57/01.08.2018 г. по т. дело №1677/2017 г. на ВКС ТК I
т.о.,решение №34/ 15.07.2019 г. по т. дело №1562/2018 г. на ВКС ТК I т.о.,
решение №183/19.02.2020 г. по т. дело №2866/2018 г. на ВКС ТК II
т.о.,решение №60126/19.11.2021 г. по т. дело №1999/2020 г. на ВКС ТК I т.о. и
други/ е посочено,че за определяне наличието и степента на съпричиняване на
8
вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на
водача на увреждащото МПС,въз основа на която съдът следва да определи
обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП.При
определяне степента на съпричиняване е необходимо да се направи сравнение
на поведението на участниците в ПТП,като съразмерността на
действията/бездействията/ на пострадалия с останалите фактори,причинили
произшествието,ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия,всички негови
действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по
пътищата,като съобрази и относимите правни норми,уреждащи задълженията
на пътуващите в МПС лица по отношение поставянето на предпазен
колан.След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в
съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат,съдът следва да определи
конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от
участниците,включително съпричиняване от страна на пострадалия и да
разпредели отговорността за причиняването на деликта.
В случая първопричината за настъпване на увреждането на пострадалия
са субективни действия на водача на товарния автомобил с органите за
управление,което е довело до движение с несъобразена с пътните условия и
релефа на пътя скорост,загуба на устойчивост и навлизане в насрещната лента
на платното за движение,където последователно са блъснати два леки
автомобила.С това си поведение,водачът на товарния автомобил е нарушил
разпоредбите на чл.16 ал.1 т.1,чл.20 ал.ал.1 и 2,чл.21 ал.1 и чл.63 ал.2 т.1 от
ППЗДвП и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП - на пътното платно с двупосочно движение
на водача на пътното превозно средство е забранено когато платното за
движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение,чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП - на пътните превозни средства
е забранено да застъпват и пресичат надлъжната пътна маркировка ”единична
непрекъсната линия”.Съгласно чл.20 ал.1 от ЗДвП,водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват,а
съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното
9
средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с
конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.А съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава нормативно предвидените стойности.
От една страна водачите на МПС и пътниците в превозните средства са
задължени да използват обезопасителни колани,с които моторното средство е
оборудвано съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП.
По делото се установи,че при ПТП пострадалият ищец не е бил с
поставен обезопазителен колан или същият не е бил поставен
правилно.Постадалият в резултат на ПТП е получил лекостепенно мозъчно
сътресение;охлузвания в областта на лицето;кръвонасядане на гръдния
кош;контузия на корема; кръвонасядания на дясно коляно и двете ръце,като
според заключението на САТЕ използването на предпазните колани
предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по
инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или
с други пасажери.Вещото лице е посочило още,че при правилно поставен
колан главата на пострадалия не би достигнала стъклото,което в резултат на
ПТП се е счупило е и наранило главата на пострадалия. Вещото лице по СМЕ
установява,че пострадалият е могъл да получи мозъчно сътресение при
правилно поставен колан само при страничен удар,докато ударът в случая не е
страничен,а е челен в едната страна,като получените охлузвания по гръдния
кош и дясното коляно при типична коланна травма са щели да бъдат на друго
място
Предвид поведението и действията на двамата водачи и броя и тежестта
на допуснатите от тях нарушения на правилата за движение по
пътищата,Съдът приема,че нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП от
пострадалия водач - ищеца К. П. налага извод за съпричиняване за настъпване
на процесното ПТП с 30%.Ищецът със своите действия е допринесъл за
механизма на увреждането. Съпричиняването на вредите по смисъла на чл.51
ал.2 от ЗЗД изисква реален принос за настъпване на увреждането, т.е. такова
поведение на пострадалото лице,което създава предпоставки за настъпването
на вредите или допринася за механизма на увреждането,а в конкретната
хипотеза по категоричен начин се установява,че ищецът е бил без предпазен
колан,което е способствало за настъпване на уврежданията му.В случая Съдът
съобразява,че настъпването на вредите е причинено в много по-голям обем от
неправомерното поведение на водача на товарния автомобил и
10
предизвикването на непозволеното увреждане от виновния водач на товарния
автомобил има много по-голям обем в причинноследствения комплекс от
непоставянето на колан на пострадалия.В този смисъл в сходни случаи при
непоставен обезопазителен колан е съдебната практика на ВКС/решение
№60097/13.09.2021 г. по т.дело №1600/2020 г. на ВКС ТК II т.о,решение
№60168/10.01.2022 г. по т. дело №2082/2020 г. на ВКС ТК II т.о/,според която
практика съпричиняването на вредите от страна на пострадал без
обезопасителен колан не може да е повече от 30%..
Предвид така определения принос на пострадалия в размер на
30%,дължимият размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди следва да бъде намалено от 5 000 лв. на 3 500
лв..Предвид факта,че ответникът вече е изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 1 500 лв.,следва че предявеният иск се явява
основателен за сумата от 2 000 лв., представляваща разлика между общо
определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на настъпило ПТП,редуцирано с 30% съпричиняване и
изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 500 лв..
При горните мотиви,Съдът приема,че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен,като в полза на ищеца следва да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв..В
останалата му част над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв.
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава,Съдът
приема следното:
В чл.497 ал.1 он КЗ е предвидено,че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,ако не го е
определил и изплатил в срок,считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106 ал.3 от КЗ/т.1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ
за произнасяне по извънсъдебната претенция,освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл.106 ал.3 от КЗ /т.2/.
Застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 29.11.2023
г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.429 ал.3 изр.2 от КЗ във връзка с чл.493 ал.1 т.5 и чл.429
11
ал.2 т.2 от КЗ,застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата
на застрахования по застраховка Гражданска отговорност,считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице,вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.
В случая,застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
29.11.2023 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице,поради което считано от 29.11.2023 г. ответникът дължи законна лихва за
забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди,на
основание чл.429 ал.3 от КЗ във връзка с чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 от
КЗ.
Касателно разноските по делото : ищецът е претендирал и доказал
разноски 200 лв. държавна такса.При този изход на делото/при частичното
уважаване на иска/,ответникът дължи на ищеца сумата от 80 лв..
Ответникът е претендирал и доказал разноски 450 лв. възнаграждения за
вещи лица.При този изход на делото/при частичното отхвърляне на
иска/,ищецът дължи на ответника сумата от 270 лв..
По компенсация,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 190 лв..
По сметка на ВРС,ответникът следва да бъде осъден да заплати 220 лв.
деловодни разноски/възнаграждения за вещи лица,предвид уважената част от
иска/.
На представлявалия безплатно ищеца адвокат,ответникът следва да бъде
осъден да заплати възнаграждение в размер на 320 лв./Съдът изчислява
възнаграждението съгласно правилата в Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 800 лв. и съобразява
уважената част от иска/интереса/.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответникът ЗАД”Далл Богг: Живот и здраве”АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София район Изгрев
ж.к.”Дианабад” бул.”Г.М. Димитров”№1, представлявано от Б. Г.. И.,Р. В. М. и
12
Т.Д. Т.,да заплати на ищеца К. И. П. с ЕГН ********** от с.Д.общ.В.
ул.”Х.А.”№.следните суми:
-2 000 лв. главница,представляваща обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди/болки и страдания/ при ПТП на на 01.11.2023 г.
около 08.20 ч. на път ІІ15 в района на км.6+000;
-законната лихва върху главницата,считано от 29.11.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата.
Банкова сметка,по която да бъдат изплатени сумите : ”Банка ДСК”ЕАД,
IBAN: BG43 STSA 9300 0025 4536 68, BIC: STSABGSF, титуляр: К. И. П..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД”Далл Богг: Живот и здраве”АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София район Изгрев ж.к.”Дианабад”
бул.”Г.М. Димитров”№1, представлявано от Б.Г.. И.,Р. В. М.и Т. Д.Т.,да
заплати по сметка на ВРС 220 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД”Далл Богг: Живот и здраве”АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София район Изгрев ж.к.”Дианабад”
бул.”Г.М. Димитров”№1, представлявано от Б. Г.. И.,Р.В. М. и Т.Д. Т.,да
заплати на адв.Х. А. З. от САК гр.С. ул.”И. Д.”. ап.,БУЛСТАТ *********,личен
адвокатски номер **********,сумата от 320 лв. адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка,по която да бъде изплатена сумата : ”Уникредит
Булбанк”АД, IBAN: BG95 UNCR 7000 1524 0430 57, BIC: UNCRBGSF,
титуляр: адв.Х. А. З..
13
ОСЪЖДА К. И. П. с ЕГН ********** от с.Д. общ.В.ул.”Х. А.”№ да
заплати на ЗАД”Далл Богг: Живот и здраве”АД,ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.София район Изгрев ж.к.”Дианабад” бул.”Г.М.
Димитров”№1,представлявано от Б.Г.. И.,Р. В. М. и Т.Д. Т.,сумата от 190 лв.
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
14