Присъда по дело №91/2021 на Районен съд - Котел

МОТИВИ към присъда № 2 / 24.09.2021г по НОХД № 20212210200091 по
описа на Районен съд *****

Срещу подсъдимата Р. П. Г. е повдигнато обвинение, затова че на
01.09.2020г в село Градец, община *****, отнела чужди движими вещи – пари
в размер на 310.00 лева, от владението на П. ХР. Д., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, с което осъществила от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК.
Пострадалото от престъплението лице П. ХР. Д. е предявила срещу
подсъдимата граждански иск за сумата 310.00 лева, представляващи
причинени от престъплението имуществени вреди. Съдът е конституирал на
основание чл.84 от НПК пострадалото лице като граждански ищец в
производството.
В открито съдебно заседание на 24.09.2021г съдът изслуша подсъдимата
по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр.
чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от нея самопризнание да се ползва
при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът
прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
представителят на РП Сливен поддържа обвинението така, както е
повдигнато. Моли на подсъдимата да се наложи наказание една година
лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи за три години
изпитателен срок.
Гражданският ищец не се явява и не изпраща представител.
Служебният защитник адв. М.Г. от АК Сливен, моли съда, след като
признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение, да ù наложи
наказание осем месеца лишаване, което да бъде отложено за три години
изпитателен срок.
Подсъдимата моли за налагане на наказание в минимален размер, като
поставя акцент върху тежкото си материално положение.
Съдът, след като обсъди се съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от
1

НПК, прецени направеното от подсъдимата самопризнание в съвкупност със
събраните на досъдебното произовдство доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимата Г. е родом от село Градец. На 01.09.2020г минавала с
каруца край дома на пострадалата Д., находящ се на адрес кв. **** 411.
Подсъдимата спряла пред дома и влязла в двора, за да пита дали пострадалата
иска да си купи дърва. Към него момент пострадалата била излязла да
пазарува. Тъй като никой не отговор на повикването на подсъдимата, тя
решила да огледа дали има нещо, което би могла да открадне. На перваза на
прозореца на втория между саксиите видяла едно портмоне, отворила го и
видяла, че в него има пари. Взела всичките 310.00 лева и оставила потмонето
на същото място. Напуснала къщата и се прибрала в дома си. Похарчила
парите за лични нужди.
Съдът изгради описаната фактическа фактическа обстановка, след като
анализира поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, които обсъди заедно със самопризнанията на
подсъдимия, депозирани пред съда по реда на чл. 372, ал.3 от НПК. Всички
доказателства са непротиворечиви и си кореспондират взаимно. Съдът
кредитира показанията на свидетелите П.Д., Р.А., К.О. и Р. Р. Г.. Съдът
прочете и приобщи събраните на досъдебното производство писмени
доказателства и протоколи за извършени следствени действия. Всички те са
събрани по предвидените в НПК способи за доказване и при спазване на
императивните норми, регламентиращи форма и съдържание.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния
извод, че подсъдимата Р.Г. следва да носи отговорност по обвинението, което
ù е подвигнато за престъпление по чл.194, ал.1 НК, затова че на 01.09.2020г в
село Градец, община *****, отнела чужди движими вещи – пари в размер на
310.00 лева, от владението на П. ХР. Д. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Налице са всички съставомерни признаци както от обективната, така и
от субективната страна от фактическия състав на престъплението кражба.
Установи се както времето на извършване на престъплението, така и мястото
на неговото извършване. Като е взела парите от дома на пострадалата Д.,
подсъдимата е прекъснала владението на пострадалата върху тях и е
2

установила свое собствено владение, като са е разпоредила с тях.
Подсъдимата е извършила престъплението при условията на пряк
умисъл – съзнавала е обществената му опасност, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните му последици. Субективният елемент
на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната
проява, в последващите събития и действия на подсъдимия, намира израз в
обясненията ù – както тези, дадени по време на досъдебното производство,
така и тези, дадени по време на съдебното следствие.
При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени
обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимата, оцени
и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно
изискванията на закона. Предвиденото в чл.194, ал.1 от НК наказание е до
осем години лишаване от свобода. При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и
приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която съдът определя
наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК, и
така определеното наказание се намалява с 1/3. Съдът отчете задължението си
по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива
обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието по условията
на чл.55 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществената
опасност на деянието и на подсъдимата, подбудите за извършване на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът съобрази, че е налице превес вземат смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства, изразяващи се в относителното ниска стойност на
отнетото имущество, както и занижения социален и образователен статус.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете предходните осъждания, по
които, макар да е настъпила реабилитация, следва да се съобразяват при
определяне на личната обществена опасност на дееца.
Съдът прецени, че най – адекватното наказание е в размер на девет
месеца лишаване от свобода, което, след като съдът редуцира с 1/3, наложи на
подсъдимата наказание шест месеца лишаване от свобода. Тъй подсъдимата е
реабилитирана по всички осъждания, е задължителна преценката дали за
превъзпитанието на подсъдимата и за постигане на целите на индивидуалната
3

и генерална превенция е наложителното наложеното наказание да се изтърпи
ефективно или неговото изтърпяване да се отложи за определен изпитателен
срок. Съдът прецени, че са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК, тъй като
към момента на извършване на престъплението подсъдимата се счита за
неосъждана, наложеното наказание не е по – голямо от три години и съдът
прецени, че за постигане на целите на наказанието и най – вече за
поправянето на осъдената не е наложително тя да изтърпи наложеното ù
наказание ефективно. Съдът определи тригодишен изпитателен срок, като в
тази насока прецени, че в случая следва да се даде приоритет на личната
превенция и съобрази, че поправянето на подсъдимата извън условията на
затворническата среда би било постижимо, тъй като процесът на
превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от
извършване на престъплението, няма да премине по – успешно в
затворническа среда. Тригодишният изпитателен срок, макар и определен в
размер на предвидения минимален, е достатъчно дълъг и чрез него би се
реализирал най – пълно предупредителния потенциал на условното осъждане
и така пред подсъдимата се поставя препятствие да извършва
противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда
наказание ще бъде приведено в изпълнение.
Съдът уважи изцяло предявен граждански иск, тъй като с присъдата
установи, че подсъдимата е откраднала 310.00 лева от владението на П.Д..
Съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС ***** окончателна държавна такса в размер на 50.00
лева, изчислена върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :
4

Номер на акта:	2
Дата:	24 септември 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия:	Йовка Желязкова Бъчварова

Дело:	20212210200091
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 май 2021 г.

Присъда по дело №91/2021 на Районен съд - Котел

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите