№ 141
гр.Перник, 22.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд - гражданска колегия, в публичното заседание на 22.03.2016 г. в състав:
Председател: Красимир
Маринов
Членове: Методи
Величков
Димитър Ковачев
при секретаря Емилия Павлова и
с участието на прокурора ______________ като разгледа докладваното от съдия
Маринов в. гр. дело N67 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
С решение
№1177/22.12.2015 г.,
постановено по гр.д. №2382/2015 г. по описа на П.районен съд е признато за
установено по отношение на И.Н. П. от ****, с ЕГН:*********, че дължи на
"Т. - П." АД, със седалище и адрес на управление **** сумата в размер
на 1598.75 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 03.02.2012 г. до 30.04.2014 г. включително за апартамент,
находящ се в ****, както и сумата от 265.02 лева, представляваща лихва за
забавено плащане върху главницата лева, за периода от 09.04.2012 г. до
21.01.2015 г. включително, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - *** г.
до окончателното изплащане на сумата, като исковете са отхвърлени като
неоснователни за сумите от 1141.97 лева за периода от 01.05.2010 г. до
02.02.2012 г. и за сумата от 413.73 лв. лихви, начислени върху главниците за
периода. Със същото решение И.Н. П. е осъден да заплати на "Т. - П."
АД сумата от 414.03 лева разноски, съобразно уважената част на иска, както и е
постановено след влизане на решението в сила, частно гражданско дело
№800359/2015г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
И.Н. П. е подал
въззивна жалба вх.№**** г. срещу така постановеното решение в частта му, с
която са уважени исковите претенции и са присъдени разноски, като по изложените
в жалбата, в становище от **** г. и в съдебно заседание съображения моли съда
да го отмени и постанови ново, с което признае за установено по отношение на
ответника, че не дължи посочените суми.
Жалбоподателят
излага съображения, че приложените към исковата молба „Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди“ противоречат на Закона за енергетиката и
Наредба 16-334 за топлоснабдяването, поради което ползването им като основание
на предявения иск е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна - "Т. - П." АД, в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подала отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259 от ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
Производството
пред П. районен съд е инициирано по искова молба на "Т. - П." АД
срещу И.Н. П., с която ищецът иска да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата в размер на 2740,72 лв. за периода от 01.05.2010 г.
до 30.04.2014 г. включително, представляваща сума за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *****, както и
сумата от 678,75 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2010 г. до 21.01.2015 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - **** г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направени в настоящото производство разноски и
представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот, но оспорва
представената с исковата молба справка за дължими суми. Позовава се на изтекла
погасителна давност за част от периода.
От своя страна,
районният съд, като се е позовал на събраните по делото доказателства е приел
така предявените искове за основателни и доказани в размери и периоди, както е
посочено по-горе, като в останалата им част ги е отхвърлил като неоснователни
поради погасяването им по давност.
Въззивният съд
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Искът е
предявен на основание чл.124, ал.1 вр. чл.415 ГПК за установяване вземането на
ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№250/03.02.2015 г. по
ч.гр. д. №359/2015 г. по описа на П. районен съд. Срещу така издадената заповед
за изпълнение, в предвидения двуседмичен срок ответникът е подал възражение, че
оспорва вземането на дружеството.
Искът е
допустим, като целта на предявения установителен иск е влизането в сила на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
Относно
законосъобразността на решението по същество на спора, на основание чл.269 ГПК,
въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи, при което ги намира за неоснователни, поради следните съображения:
От приетите
като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на правоотношението,
възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или
ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
Ищцовото
дружество е приложило към исковата молба и извлечение от сметка за неплатени
задължения за процесния имот от страна на абонат: И.Н. П. и по отношение на
процесния имот.
Ответникът И.Н.
П. с отговора на исковата молба е признал обстоятелството, че е собственик на
процесния имот, което и се установява от приложения като доказателство по
делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата на
държавните имоти от **** г.
От заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че имотът се намира в сграда
- етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
С оглед на
това, правилно районният съд е приел, че по отношение на него е налице пасивна
материална легитимация по иска, тъй като в § 1, т.42 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ се предвижда, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл.150
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр.74/2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите
на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в
ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
Посочените Общи
условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна
енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който
урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в
областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл
се налага извод, че в настоящия случай между страните съществува облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия и направените в
тази връзка възражения по жалбата се явяват неоснователни.
Съгласно чл.13,
ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок,
като съгласно чл.30, ал.1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да
стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски,
определени по прогнозна консумация. Съгласно чл.41, ал.1 от Общите условия, при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи
и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по
реда на чл.140, ал.3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява
въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се
формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от
процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ.
В случая е
установен и размера на претендираните задължения на ответника. От представените
по делото писмени доказателства за задълженията на абонатен № ***** —
извлечение от сметка, се установява, че за процесния период дължимите се суми
за главница и лихви са в размер на предявените искове. Представения по делото
документ - извлечение от сметка за размера на това задължение, представлява
извлечение от търговските книги на ищеца, което съгласно чл.55 от ТЗ може да се
ползва като доказателство в съдебното производство.
От заключението
по назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Б. Р.
се установява, че ищецът е подавал на ФДР ежемесечно за разпределение нетната
топлоенергия с предварително приспадната технологични разходи в абонатната
станция, която е идентична по отчетни периоди с отразената в индивидуалните
изравнителни сметки. Самата система за дялово разпределение е въведена въз
основа на сключения на **** г. договор с „Т. С.“ ЕООД с подизпълнител „Д.“
ЕООД. Общият топломер като средство за търговско измерване е освидетелстван по
съответния ред през 2006 г., 2008 г., 2010 г. и 2012 г., което е документирано
със свидетелства за метрологична проверка. Срещу изготвените изравнителни
сметки експертът не е установил подадени от страна на ответника възражения за
периода от 01.05.2010 г.
до 30.04.2014 г. На
вещото лице са предоставени „Известия“ за връчени на представител на СЕС
индивидуални изравнителни сметки, както следва: на 16.07.2011 г. за периода 01.05.2010
г. – 30.04.2011 г. ; на
30.07.2012 г. за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2012 г. ; на 05.07.2013 г. за периода 01.05.2012
г. – 30.04.2013 г. и на
26.06.2014 г. за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. Стойността на изразходваната
през исковия период топлоенергия вещото лице е определило в размер на 2740.75
лева.
В хода на
събиране на доказателства е назначена и изготвена съдебно- икономическа
експертиза, с вещо лице Е. Д., от заключението на която, е видно, че стойността
на доставената и ползвана, но незаплатена топлинна енергия е в размер на
2740.72 лева главница за периода от 01.05.2010 г. до 30.04.2014
г. и 678.75 лева лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2010 г. до 21.01.2015г. Вещото лице е посочило и съответните главници и
лихви, включващи се в периода на погасителната давност и извън него.
С предявения
иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора
за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно,
като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не
са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно
плащане, но предвид обстоятелството, че плащанията са били ежемесечни, правилно
районният съд е приел, че плащането е следвало да стана до последната дата на
съответния месец.
С оглед на
това, законосъобразно районният съд е уважил иска, както и акцесорното искане
за заплащане на лихва за забава, като съответно е приел за основателно
възражението за давност по отношение на част от размера на дължимите суми и
периоди, както е посочено по-горе.
Предвид така
изложените съображения и като препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.271, ал.1 ГПК обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
На основание
чл.280, ал.2 ГПК настоящето въззивно решение не подлежи на касационно
обжалвано.
Водим от
горното, окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1177/22.12.2015 г., постановено по гр.д. №2382/2015 г. по описа на П.
районен съд.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.