Решение по дело №205/2016 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,03.05.2018 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на трети април  през двехиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №205 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.  

          Подадена е искова молба от С.Р.Б., с ЕГН **********, чрез пълномощник АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. И Д.", със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“*********“ №*, ет.*, Булстат *********, вписано по ф.д. №4/2013г. на ПОС, представлявано от адв.К.С.Д. и адв.В.М.Д., съдебен адрес *** против Ф.А.А. и З.М.А., с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощниците си, твърди, че е собственик на УПИ VII-2497 в кв.153 по плана на гр.Пещера. Ответниците Ф.А.А. и З.М.А. са съсобственици в УПИ VIІІ-2499, 2500, кв.153 по плана на гр.Пещера. Твърди, че същите са изградили жилищна сграда-близнак без конкретизирана застроена площ и етажност. Сочи, че съгласно скица №39 от 1998г. е издадена виза за начина на застрояване като от собствения му недвижим имот същата е следвало да отстои на 3 метра от общата им граница. Посочва, че се твърди, че има одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж на жилищна сграда с основание чл.55, чл.56 и чл.57 от ЗТСУ /отм./ и чл.224 от ППЗТСУ/отм./. Към настоящия момент има изградена жилищна сграда на регулационната линия между него и съсобствения имот на ответниците, като не е спазено отстъпа от 3 метра и има увеличена площ на застрояване. Ищецът твърди, че разрешението за строеж №186 от 29.12.1998г. не е презаверявано и съгласно чл.153 ал.3 от ЗУТ то е загубило правното си действие още в края на 2004г. При това положение ответниците са изградили незаконна жилищна сграда, която е на регулационната линия.

          Твърди, че същата пречи да упражнява в пълнота правото му на собственост върху собствения му недвижим имот, изразяващо се в ограничение, както на ползването на същия, така и намиращата се от южната страна незаконна жилищна сграда. Сочи, че многократно е сезирал контролните органи за това нарушение, но и до момента не е премахнат този незаконен строеж.

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат незаконния строеж, като му присъди направените в това производство съдебни и деловодни разноски.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени са доказателствени искания.   

          С допълнителна уточняваща молба, ищецът е изложил съображения, че с оглед константната практика на Върховния съд, която е категорична, че самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационна линия представлява нарушение на правото на собственост на ищеца, което се изразява в нарушение на благоустройствените законни ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на имота на ищеца, което води до създаване на състояние на увреждане на имота и е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат незаконно построената жилищна сграда /нова/ в УПИ VІІІ-2499, 2500 в кв.153 по плана на гр.Пещера.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявените искови претенции изцяло, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.103/2005г. строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Сочат, че Законът за устройство на територията, както и в нормативните актове по прилагането му са регламентирани правилата и нормите за застрояване на поземлените имоти в съответствие с предназначението им по действуващите устройствени схеми и планове. Законен е строежът, който се изпълнява в пълно и точно съответствие с издадените строителни книжа, а именно: скица-виза за проучване и проектиране, одобрени инвестиционни проекти за извършване или узаконяване на строежа, разрешение за строеж или акт за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия, ниво и др. Компетентните органи за разкриване и констатиране на незаконно строителство са: ДНСК, РДНСК и общинската администрация. ДНСК взема мерки за предотвратяване извършването на незаконно строителство и за премахването на последиците от него. Тя осъществява административнонаказателна дейност. Общинската администрация осъществява контрол по прилагане на устройствените планове, одобрените инвестиционни проекти, разрешения за строеж, както и спазването на действащите нормативни актове. В случай, че не съществуват условия за узаконяване, незаконните строежи се премахват. Преценката за това дали е допустимо и възможно узаконяване или не се извършва от органът, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж - главния архитект, областния управител или Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Преценката обхваща обстойна проверка дали строежът е допустим по действащия подробен устройствен план и дали съответства на правилата и нормативите, регламентирани със ЗУТ и Наредбите към него, в т.ч. дали строежът е в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториална устройствена защита, дали строежът е с некачествени строителни материали и изделия или в нарушение на строителните и монтажните работи, даващи отражение на конструктивната сигурност и безопасно ползване и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие със изискванията на ЗУТ. Когато преценката е отрицателна се издава мотивиран отказ за узаконяване Съгласно чл.225 ал.1 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях, въз основан на констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК- ал.3. Анализът на разпоредбата сочи, че производството по констатиране и издаване на актове за премахване на незаконни строежи се осъществява от ДНСК, като в компетентността на неговия началник е да издава индивидуални административни актове, каквито са заповедите за премахване на такива строежи.

          Твърдят, че ищецът по делото е подал жалба с вх.№Пр-1333-02-783/04.12.2013г. в Регионален отдел „Национален строителен контрол" /РО НСК/ Пазарджик като собственик на УПИ VII-2497, кв.153 срещу извършващо се строителство на жилищна сграда в съседен имот УПИ VIII-2499, 2500. Жалбата е по повод и забавен от страна на Община Пещера отговор по негова предишна жалба със същите твърдения вх.№94-С-167/11.11.2013г. Адресати на последната жалба, освен РО НСК Пазарджик, са и Министерство на инвестиционното проектиране, ДНСК и Община Пещера. С писмо №Пр-1333-01-148/10.12.2013г. РО НСК Пазарджик е изпратил жалбите за разглеждане от Община Пещера, предвид категорията на строежа, предмет на жалбите, като е определен срок за отговор 20.12.2013г. С писмо №П314080-08-831/17.12.2013г. ДНСК също е разпоредило извършване на проверка по случая от страна на РО НСК Пазарджик. В изпълнение на горното, с писмо №Пр-1333-01- 181/20.12.2013г., РО НСК Пазарджик е уведомил заинтересованите страни за дата на проверката 02.01.2014г. На тази дата представители на РО НСК Пазарджик и Община Пещера извършват проверка по документи и оглед на място. За резултата от проверката е съставен Констативен протокол №3/02.01.2014г. като е установено следното: УПИ VIII-2499,2500, кв.153 по плана на гр.Пещера е собственост на Ф. И. Х.  и З.М.А. /владеещи източната част от поземления имот/ и на Ф. А. А. , Р. А. А. и Ю. А. А.  /владеещи западната част на поземления имот/. В имота има две стари заварени жилищни сгради, едната полуразрушена. На основание нотариално заверена декларация рег.№1304/11.07.1998г. от Ф. А. А. , Р. А. А.  и Ю. А. А. , на Ф. И. Х.  и З.М.А. е разрешено построяване на жилищна сграда /близнак/, на основание одобрен архитектурен проект /без конкретизирана застроена площ и етажност/. Със скица №39/1998г. и виза е указан начин на застрояване - свободно в имота, на улична регулационна линия, и отстъп от 3м от общата граница със съседния УПИ VII-2497, брой на жилищните етажи - три. На 24.07.1998г. са одобрени инвестиционни проекти и е издадено Разрешение за строеж №186/29.12.1998г. за „Жилищна сграда", с основание чл.55, 56 и чл.57 от ЗТСУ/отм./ и чл.224 от ППЗТСУ /отм./. Съставен е протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа №77/29.12.1998г. Съгласно разрешеното строителство, съществуващата жилищна сграда в източната част не се запазва, тъй като по-голяма част от нея попада в застроената площ на новоразрешената жилищна сграда. Към 02.01.2014г. са построени три жилищни етажа, таванска плоча и тухлени стени на над зида. Не е монтирана предвидената скатна дървена конструкция, т.е. не е завършен грубия строеж на сградата. Южната част на заварената жилищна сграда е разрушена, но част от сградата още се ползва като жилище. В отклонение от визата и /указания начин на застрояване/ и одобрените проекти, е застроен и предвидения отстъп от 3м в северозападната част, като общата застроена площ е увеличена с около 15 кв.м, предвидени за стая и северна тераса. Чрез това допълнително застрояване получилият се вследствие изправяне на линията на застрояване северозападен ъгъл от новата сграда допира в точка регулационната линия на УПИ VII-2497. От огледа на място не може категорично да се установи времето на извършване на тази промяна по време на строителството. Не се представиха актове и протоколи, съставяни по време на строителството. Разрешение за строеж №186/29.12.1998г. не е презаверявано, т.е. съгласно чл.153, ал.3 от ЗУТ, то е загубило правното си действие още в края на 2004г.

          Сочат, че с писмо №94С-167-1#5/19.12.2013г. Община Пещера е уведомила РО НСК Пазарджик и жалбоподателя, че е извършена проверка по случая и също е установено отклонение от одобрените проекти. По този повод в Община Пещера е постъпило заявление вх.№943-15-1/18.11.2013г. от З.А. за проучване възможността за установяване на търпимост по §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ /ДВ, бр.82 от 2012г./ С писмо №943-15-1#2/17.12.2013г. до заявителката Община Пещера е отговорила, че ще се произнесе по заявлението след представяне на необходимите документи в едномесечен срок.

          Във връзка с гореизложеното, становището по случая е, че безспорно е налице отклонение от одобрените през 1998г. строителни книжа и че е застроена площ, по-голяма от предвидената в одобрените проекти. Не се установи по категоричен начин времето за извършване на това разширение. Предвид неприключилите срокове за произнасяне относно заявлението за удостоверяване на търпимост, следва да се изчака писменото становище на главния архитект. В случай на отказ и предвид категорията на строежа, Кметът на Община Пещера, съгласно делегираните права по ЗУТ, да продължи преписката по законосъобразност.

          Твърдят, че на 23.01.2014г. с изх.№943-15-1#6/23.01.2014г. и издадено Удостоверение за търпимост от Община Пещера на основание §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ и след запознаване е представените със заявление с входящ №943-15-1#3/16.01.2014г. от З.М.А. документи, че „Елементи от жилищна сграда - ниско застрояване", изградена в имот с пл.№2499, участващ в УПИ-УШ-2498,2499, кв.153 по плана на гр.Пещера, в отклонение от одобрения проект и разрешение за строеж, представляващи разширение в северозападна посока и завишаване на застроената площ и разгъната площ, представляват търпим строеж и са налице условията за приложимост на §127 от Преходните разпоредби на ЗУТ.

          Сочат, че въпреки това и всичко гореизложено, в Районен съд Пещера е заведено гр.дело №240/2014г. от С.Р.Б. срещу Ф.А.А. и З.М.А. с правно основание чл.109 от ЗС с искането съда да разпореди да бъде премахната незаконно построената жилищна сграда (нова) в УПИ VIII-2499, 2500 в кв.153 по плана на гр.Пещера.

          Заявяват, че на първо място следва да се отбележи, че незаконността на един строеж трябва да се преценява според строителните правила и норми, които са били в сила към момента на свършването му, т.е жилищната сграда предмет на исковата молба е построена при действието на ЗПИНМ /отм./ и на ЗТСУ /отм./. В текстовете на чл.159 ал.1 от ЗТСУ / отм./ и този на чл.224 ал.1 от ЗУТ е дадено легално определение на понятието „ незаконен строеж". Това са строежи, които са изградени без необходимите строителни книжа (инвестиционен проект, разрешение за строеж или акт за узаконяване, протокол за определяне на строителна линия и ниво ), което е неприложимо в конкретния случай или в отклонение от издадените строителни книжа. Твърдят, че съдебната практика приема още, че незаконен е и строеж, който е изпълнен в съответствие с издадените строителни книжа, които обаче противоречат на строителните правила и норми.

          Сочат, че в TP №31/84г. от 06.02.1985г. на ОСГК на ВС са разгледани основните положения когато иска по чл.109 от ЗС се основава на „незаконно строителство„. Това тълкувателно решение към настоящия момент не е отменено, поради което има задължителен характер за съдилищата. На първо място се приема, че когато един строеж е извършен без необходимите строителни книжа или в отклонение от тях, собственикът на имота не е длъжен да търпи и понася ограниченията на собствеността от създаденото състояние, когато то е нетърпимо според закона. Това разрешение на ВС не се тълкува еднозначно от съдилищата. Оформени са две становища в съдебната практика по въпроса относно възможността за уважаване на негаторния иск при незаконно строителство в собствен или съсобствен имот.

Първото становище приема, че за да се уважи иска по чл.109 от ЗС е достатъчно да се установи факта на незаконното строителство, без да се доказва с какво конкретно това строителство пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Второто становище приема, че само факта на незаконното строителство не е достатъчен, за да се уважи иска. Приема се, че ищецът следва да установи конкретно ограничаване на правото на собственост чрез незаконното строителство. Твърдят, че съдебната практика единодушно приема, че когато незаконният строеж е в режим на „търпимост" според строителните правила и норми той не подлежи на премахване.

          Твърдят, че при положение, че един незаконен строеж не може да бъде съборен поради това , че законът го обявява за „търпим строеж" премахването на строежа е недопустимо по силата на закона, а не поради това, че по някакъв начин този строеж пречи или не пречи на собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственост и той е длъжен да доказва този факт. Ако незаконният строеж не е съобразен със строителните правила и норми той ще подлежи на премахване поради незаконността на строителството и поради това, че законът го обявява за „нетърпим строеж„, което ограничава правото на собственост на ищеца.

          Предвид на всичко гореизложено, оспорват предявените искове от ищеца по делото С.Р.Б., с ЕГН ********** против Ф.А.А. и З.М.А. с правно основание чл.109 от ЗС по основание и молят съда да ги остави неуважени като неоснователни и необосновани. Претендират направените в това производство съдебни и деловодни разноски.

          Към писмения отговор са приложени писмени доказателства, подробно описани.

          В проведените в хода на производството по делото съдебни заседания ищецът лично и чрез пълномощниците си поддържа изцяло така предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по делото и представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са изложени в представената и приета по делото писмена защита.

          Ответниците лично и чрез процесуалния си представител оспорват иска и молят съда да го отхвърли като недоказан и неоснователен. Претендират разноските по делото. Излагат доводи по същество в приложената по делото писмена защита.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответниците в писмения отговор и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

          Предявеният иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността е процесуално допустим.

          По същество искът е основателен, по следните съображения:

          От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът С.Р.Б. е собственик на УПИ VII-2497 в кв.153 по плана на гр.Пещера. Ответниците Ф.А.А. и З.М.А., в режим на съсобственост, са собственици на имот №2500, попадащ в Парцел VIІІ-2499, 2500 в кв.153 по плана на гр.Пещера. Не е спорно по делото, че същите са изградили процесната жилищна сграда.

          От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице арх.Е.Т. А. Х. , което съдът цени изцяло като обективно и компетентно изготвено и даващо фактически изводи /а не правни изводи, в каквато насока са възраженията на пълномощника на ответниците при изслушването на вещото лице в съдебното заседание, проведено на 03.04.2018г./, се установява, че процесният имот представлява парцел VIІІ-2499,2500 от кв.153 на гр.Пещера, съгласно одобрено и влязло в сила изменение на ЗРП на кв.153 при действието на ЗТСУ (отм.), със Заповед №4 от 07.01.1998г. на Кмета на гр.Пещера. Pазрешение за строеж №186/29.12.1998г. не съответства на предвижданията на ЗРП, одобрен със Заповед №4 от 07.01.1998г. на Кмета на гр.Пещера. По силата на чл.153(2) от ЗУТ същото е загубило действие по право още в края на 2003г. Разрешението за строеж  не е презаверявано. Издадена е Скица №39 на парцел VІІІ2499,2500, която да послужи за проектиране на „Малкоетажна жилищна сграда с височина до 10м". Вещото лице е установило, че изготвеният и одобрен проект през 1998г. предвижда строителство на еднофамилна жилищна сграда само в източната част на парцел VIII-2499,2500 в кв.153 по плана на гр.Пещера, като липсва предвиждане и за останалите съсобственици. Не е изпълнено и условието на тогава действалия чл.56 (3) ЗТСУ (отм.) за съгласие от страна на съсобствениците. Представеният по делото „Протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж" №77/29.12.1998г. за парцел VІІІ-2499,2500, кв.153 по ЗРП на гр.Пещера е формално попълнена бланка с окомерна скица, която не отразява разрешената през 1998г. за строеж сграда, а посоченият парцел не съответства на парцела по действащия и тогава ЗРП. Според заключението построената сграда е изпълнена в отклонение от одобрените през 1998г. проекти. Съществено отклонение е застрояването на предвиденото отстояние от западната имотна граница като по този начин строежът не е изпълнен по предвиждането на действащия ЗРП. Застроената в отклонение част от сградата не би могла да бъде определена като търпим, по смисъла на §127 (1) ПЗР към ЗИД на ЗУТ, строеж тъй като не е допустима, както по разпоредбите, действали при започване на строителството, така и по сега действащите. Вещото лице е установило, че изискуемите отстояния от западната имотна граница на имот 2500, частично съвпадаща и с регулационна линия (обща с УПИ VII2497) не са спазени. Предвиденият отстъп с тогава и сега действащ ЗРП е застроен.

          Според показанията на разпитания свидетел на ищцовата страна Г.Щ.Ж. в началото новата къща на ответниците е била на разстояние около от три до пет метра до стопанската постройка на ищеца. След известно време ответниците изградили нов модул и новата им къща се долепила до стопанската постройка на ищеца. Според свидетеля новата сграда на ответниците засенчва дворното място на ищеца. Стрехата е широка около метър и нещо и влиза в двора му, както и застрашава стопанската постройка при обилен снеговалеж и лед.

          Съдът не цени приетото по делото заключение на вещото лице арх.Борис Стамболиев, тъй като същото не дава обоснован и компетентен отговор на поставените към експертизата задачи и не задоволява необходимостта от специални знания, които експертизата следва да предостави по делото. В по-голямата част от заключението вещото лице е  цитирало и обсъждало приложените по делото писмени доказателства. Липсват фактически изводи относно специалните знания, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. В този смисъл е и становището на съдебния състав при приемането на заключението. В представената по делото писмена защита дори и ответниците, които не са оспорили това заключение, не се позовават на него.

          При тези данни, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е доказан и основателен и следва да се уважи.

          Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

          Искът с правно основание чл.109 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота). Ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика му или от трето лице, заинтересованият може да иска премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние (Тълкувателно решение №31 от 06.02.1985г. по гр.д. №10/1984г. на ОСГК на ВС).

          Съдът счита, че в конкретния случай са налице предпоставките на разпоредбата на чл.109 от ЗС.

          Процесната жилищна сграда, изградена от ответниците не отговаря, както на даденото петно, така и на действащия ЗРП към момента на построяването. Освен това липсва и съгласието на другите съсобственици, съгласно изискването на чл.56 ал.3 от ЗТСУ (отм.) за изграждането на тази жилищна сграда. Липсват проекти, обхващащи цялото петно, съгласно действащия ЗРП в кв.153 по плана на гр.Пещера.

          От събраните по делото доказателства се налага извода, че построената от ответниците жилищна триетажна сграда се явява незаконен строеж по смисъла на закона.

          Изградената незаконна жилищна сграда, която е на регулационната линия, пречи на ищеца да упражнява в пълнота правото си на собственост върху собствения си недвижим имот.

          Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС ще следва да се уважи. Ищецът доказа, че неоснователното действие на ответниците му пречи да упражнява своето право /Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017г. на ВКС по т. д. №4/2015г., ОСГК/. 

 

 

 

 

          В производството по делото, както пред Районен съд-Пещера, така и пред Районен съд-Пазарджик не е налице акт на съда – определение за приемане за съвместно разглеждане с предявения иск по чл.109 от ЗС на инцидентни установителни искове по реда на чл.212 от ГПК, в каквато насока са твърденията на процесуалните представители на ищеца в представената по делото писмена защита, поради което съдът не се произнася по такива инцидентни установителни искове.

          С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски по делото в общ размер на  3306,30 лева, с оглед представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.    

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на С.Р.Б., с ЕГН **********, чрез пълномощник АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. И Д.", със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“*********“ №*, ет.*, Булстат *********, вписано по ф.д. №4/2013г. на ПОС, представлявано от адв.К.С.Д. и адв.В.М.Д., съдебен адрес *** против Ф.А.А. и З.М.А., с адрес: ***, с правно основание чл.109 от Закона за собствеността: ОСЪЖДА Ф.А.А. и З.М.А., с адрес: *** да премахнат незаконно построената жилищна сграда /нова/ в УПИ VІІІ-2499, 2500 в кв.153 по плана на гр.Пещера.

          ОСЪЖДА Ф.А.А. и З.М.А., с адрес: *** да заплатят на С.Р.Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** направените от него разноски по делото в общ размер на 3306,30 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: