Р Е Ш Е Н И
Е № 260084/8.10.2020г.
гр. Ямбол, 08.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
районен съд, ХV-ти
граждански състав
На 29.09 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря С.М.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 915 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК , вр. чл. 37и,ал.8 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на Х.И.Х. ***
против Решение от 04.05.2020 год. на Комисията по чл. 37и,ал.6 от ЗСПЗЗ ,
назначена със заповед на *** на Община Т. от 17.03.2020 год.
В жалбата се излагат подробни съображения относно
допуснато съществено нарушение на административните правила, неспазване на
установената форма, противоречие на материално – правни разпоредби и несъответствие
с целта на закона.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответната Комисия, не изпраща представител. С писмена
защита/депозиране не от представител на Комисията, а от Община Т., *** на която
е упълномощил и подалият писмената защита адвокат/ излага становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че същата следва да бъде отхвърлена, респ. оставена без
уважение.
От заинтересованите страни, редовно уведомени в с.з.
се явяват И.И. и Я.Д., които излагат становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът след, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Със заповед на *** на Община Т. от 17.03.2020 год. е
назначена във връзка с осъществяване дейностите по разпределяне на мери, пасища
и ливади между правоимащите лица, Комисия по чл. 37и,
ал. 6 от ЗСПЗЗ, с посочени задачи.
От материалите по приложената административна преписка
е видно, че заявления по чл. чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ и чл. 99, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
са подали следните лица :Д.Я.Я., който е посочил , че
е собственик.ползвател на животновъден обект в землището на с. М., с приложени
опис на отглежданите животни и опис на собствени и ползвани имоти по НТП; И.А.И.,
който е посочил, че е собственик/ползвател на животновъден обект в землището на
с. М., с приложени опис на отглежданите животни и опис на собствените и
ползваните имоти с НТП;Я.Д.Д., който е посочил, че е
собственик/ползвател на животновъден обект в землището на с.М., заедно с опис
на отглежданите животни и опис на собствените и ползваните имоти с НТП и Х.И.Х.,
който е посочил, че собственик и ползвател на животновъден обект в землището на
с. М., заедно с опис на отглежданите животни и опис на собствените и ползваните
имоти с НТП.
С оспорения Протокол от 04.05.2020 год. Комисията ,
след като е посочила, че списък на свободните имоти с НТП е публикуван на
страницата на Община Т. и изложен на
информационното табло, че се е запознала с информацията за регистрираните от
заявителя пасищни селскостопански животни с регистрирани животновъдни обекти в
населените места на Община Т., събрана по служебен път, разгледала е
заявленията на кандидатите и приложените документи, на които е направила опис,
посочила е на колко Ж.Е. се равняват отглежданите животни и съответно колко
декара се полагат, след което имотите са разпределени на всяко от лицата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът приема жалбата за допустима, като подадена от
лице, което има правен интерес и в съответния законоустановен
срок. 3а преценка налице ли е правен
интерес от оспорването на Протокол на Комисия
по чл. 37и от ЗСПЗЗ, относимо
е обстоятелството дали
жалбоподателят е участник в
процедура по чл. 37и от ЗСПЗЗ
и дали постановеният акт го засяга
неблагоприятно.
Проверката за законосъобразност на оспорения административен
акт включва инвокираните в жалбата оплаквания, както и останалите основания по чл. 146 АПК, доколкото такава обвързаност съществува при действието на чл.
168 АПК. В действителност чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ предвижда обжалване на протокола на
комисията по чл. 37и, ал.
6 ЗСПЗЗ само по
отношение площта на разпределените имоти и това е един от доводите
на ответника по жалбата за становището, че жалбата следва да бъде оставена без уважение само на
това основание. Не следва да бъде
споделено това становище, доколкото всички заявени в жалбата възражения срещу законосъобразността и действителността на обжалвания протокол са наведени именно
във връзка с факта, че твърдените
пороците в акта и в действията на комисията
са довели до неправилно разпределение
на площите. В случая жалбоподателят е посочил,
че неправилно са разпределени площи на
заинтересованите страни и на самия него, което е рефлектирало върху
целесъобразността на това разпределение. Поради това,
не може да
бъде отречена възможността, която всъщност се явява
и задължение на първоинстанционния съд, да подложи на
преценка и да обсъди всички доводи
в жалбата и да се ръководи именно
от основанията за оспорване, предвидени
в чл. 146 АПК, който е приложимият правен ред.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Безспорно приложимият закон изисква (чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, както и чл. 100, ал. 2 от ППЗСПЗЗ) назначената Комисия първо да
определи необходимата за всеки кандидат
площ по реда
на, ал. 4
на чл. 37и от ЗСПЗЗ - т.е. между правоимащите, които имат регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните
пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на
правно основание пасища, мери и ливади, но не
повече от определена в закона площ за 1 животинска
единица.Определянето на необходимата за всеки кандидат площ се извършва
преди Комисията да разпредели имотите
за всяко землище. Освен това законът посочва, че "при разпределението предимство имат кандидати, които до датата на
разпределението са ползвали съответните имоти по договори
с изтекъл срок", а
"останалите неразпределени
имоти се разпределят по възходящ ред, като
се започва от лицата, които
притежават най-малко животински единици."
Във връзка с горното в оспорения административен акт
не са посочени фактическите основания за извършеното разпределение
по чл.
37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 61 от 2015 година). Разпоредбата на чл. 37и,
ал. 4 от ЗСПЗЗ в посочената редакция предписва пасищата, мерите и ливадите на
първо място да се разпределят между правоимащите – т.
е. в протокола следва да се съдържат конкретните факти, които обосновават, че
съответният заявител има право да участва в извършваното разпределение. В
протокола е посочено, вида на документите в представените от участниците
комплекти, както и че Комисията се е запознала с информацията за регистрирани животни
на заявителя /неясно кой от заявителите/ с регистрирани животновъдни обекти в
ИИС на БАБХ. От тези факти не следва, че заявителите са имали право да участват
в разпределението за това именно землище, ако се съди по съдържанието на
протокола, който не
препраща към други конкретни документи, като част от административната
преписка, които да се възприемат като мотивирали административния акт в тази му
част. Изисква се също разпределението да е съобразно броя и вида на
регистрираните животни. Посочването в протокола единствено на общия брой на отглежданите
от заявителите животните не обосновава как разпределението е съобразено с броя
и вида на регистрираните животни. Това не се установява и от съдържанието на
преписката по издаване на протокола в цялост, както и протоколът не препраща
към такива документи. На следващо място разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ
(ред. ДВ, бр. 61 от 2015 година) изисква разпределението да е в зависимост и от
притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади. Такива
факти в оспорваната част на протокола или в друг документ, съставен във връзка
със изготвянето му, към който и протоколът да сочи, също не са изложени,
респективно не се съдържат.
Предвид изложеното настоящия състав намира, че от протокола за разпределение не е ясно по какви
критерии, т. е. какви са конкретните факти, въз основа на които е обосновано
разпределението на съответните площи в землището на с. М. дали разпределението
е съразмерно, пропорционално, на притежаваните от всеки от заявителите
животински единици. В протокола (както и
в други документи), не са изложени съображения (фактически основания) и относно
начина, по който комисията е разпределила площите за ползване на всеки от заявителите
за землището на с. М., съобразно притежавани или ползвани на правно основание
пасища, мери и ливади в съответното землище. В протокола е посочено единствено
кои от заявителите са посочили да ползват наети ПМЛ.
Всичко гореизложено обосновава извод за извършено
разпределение, немотивирано от фактическа страна. На практика в акта не са посочени фактически основания за
издаването му в смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Протоколът не е издаден
в изискуемата форма съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, което води до неговата незаконосъобразност. По
преписката също не се намират документи, съдържащи обстоятелствата, които да
обосновават извършването на разпределение съобразно критериите по чл. 37и, ал.
4 от ЗСПЗЗ, към които протоколът следва да сочи. Липсата на фактически
основания съставлява липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона. В
съдебната практика трайно се възприема, че неизлагането на мотиви относно
фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно
основание за отмяна на акта.
Липсата на фактически основания за извършеното
разпределение е пречка да се извърши проверка за съответствие на
разпределението с материалноправната разпоредба на
чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че фактическите основания могат
да се съдържат както в самия административен акт, така и в доказателствата към
административната преписка, на които обаче административният орган следва
изрично да се е позовал при постановяване на акта си или изрично да е
препратил. Такова препращане в случая липсва. Мотивите са от съществено
значение както за адресатите на административния акт, така и за съда.
Непосочването на фактически основания за издаване на оспорения административен
акт прави невъзможна съдебната проверка, както за материалната му законосъобразност,
така и за съответствието му с целта на закона.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като
основателна следва да бъде уважена, а оспореният административен акт отменен. В
случая съдът не би могъл да реши спора по същество, при което следва преписката да
се изпрати на ответника по жалбата с указания за точното приложение
на закона, както и за стриктно съблюдаване на изискването за надлежно
мотивиране на административния акт, съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 вр.ал.1 от АПК.
С
оглед изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски в размер на 600 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение.Същите следва да бъдат възложени в тежест
на Община Т. – органът, към който организационно и функционално принадлежи
органа издал оспорения акт.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Протокол от 04.05.2020 год. на Комисията
по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при Община Т., назначена със заповед на *** на
Община Т. № *** год. и ВРЪЩА преписката
на Комисията за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Т., представлявана от *** Г. Г. да заплати на Х.И.Х.,
ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Административен
съд - Я.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: