Решение по дело №139/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от „Волан“ ЕООД – [населено място], обл.Варна, представлявани от управителя М. К. Д. чрез пълномощника му адв.И. Г. от АК – Варна, против решение №1090/14.12.2021г по АНД №3414/2021г по описа на ВРС, 45 с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна НП №23-0000786/18.06.2021г и наложената на дружеството-касатор имуществена санкция в размер [рег. номер]. на осн.чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като оспорва извода на ВРС за неоснователност на възражението му за противоречие на изискването на Наредба №36/2006г на МТ за удостоверение за психологическа годност с предвижданията на Директива 2006/126/ЕО, и се позовава на изпратеното от Европейската комисия официално писмо в тази насока до българските власти. Настоява за отмяна на решението и постановяване на ново такова за отмяна на незаконосъобразното НП, като претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски по списък. В съдебно заседание по същество, редовно уведомени, касаторите не се представляват и не ангажират становище.

Ответникът – директорът на РД „АА“ – Варна чрез процесуалния си представител мл.експерт В. К. с юридическо образование е депозирал писмено становище, с което оспорва жалбата с тълкуване на решението по дело С-227/22 на СЕС в смисъл, че то не изключва съставомерността на санкционираното с НП административно нарушение, с оглед на което оспорва касационната жалба, настоява за отхвърлянето й и претендира юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба предвид решението по дело С-227 на СЕС.

Касационната инстанция счита жалбата за основателна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че с АУАН от 25.02.2021г инспектори в РД „АА“ – Варна установили, че на 08.07.2020г в [населено място], обл.Варна, дружеството, притежаващо валиден Лиценз №1145 на Общността за превоз на товари, е допуснало водача И. Н. И., [ЕГН], до управление на т.а. „Скания“ рег. №[рег. номер], категория N3, извършващ обществен международен превоз на товари, видно от информация от същата дата от дигиталната карта на водача CMR от 08.07.2020г, без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност по см.Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр, а именно – не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 19.11.2019г до момента на справката от регистъра на психологическите изследвания, приложена по АНП. АУАН за нарушението, квалифицирано по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАавтПр, бил съставен в присъствието на и връчен лично на управителя на дружеството без възражения; такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр наложил на дружеството Имуществена санкция в размер [рег. номер].

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42, респ.чл.57 от ЗАНН, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му.

По приложението на материалния закон ВРС приел, че съгл.чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория, и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от този закон, и чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, а именно – Наредба №36 от 15.05.2006г за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Въззивният съд не е посочил и коментирал приложимата към казуса норма от Наредбата – чл.8 ал.2 (в актуалната при постановяване на решението му редакция ДВ бр. 36 от 13.05.2016 г.), но е приел, че в случая задължителното изискване водачите на автомобили за обществен превоз на товари да имат издадено УПГ по чл.7а ал.2 от ЗАвтПр е спрямо лицензирания превозвач, който ги е наел, а не спрямо водача – поради това е счел за ненужно изследването на изискванията в другата държава-членка, на чиято територия е осъществен международния превоз. По същество ВРС приел, че санкционираното дружество е субект на вменената му отговорност в качеството си на лицензиран превозвач, че нарушението е безспорно доказано, обективно съставомерно и правилно квалифицирано и не представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, а наложената имуществена санкция е в абсолютен размер, поради което потвърдил НП.

Настоящият касационен състав счита, че към момента на постановяване на проверяваното решение същото е било законосъобразно, но към настоящия момент е налице решение от 18.01.2024г по дело С-227/2022г на СЕС, според което „Член 7 параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.“. По силата на това решение за [възраст] срок на валидност на СУМПС за професионалните водачи, уреден с чл.51 ал.4 от Закона за българските лични документи, притежаването му е достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че актуалната към 08.07.2020г норма на чл.8 ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006г (ДВ бр. 36 от 13.05.2016 г.), изискваща притежаването на УПГ със срок на действие три години, т.е. изискваща документ, различен от СУМПС и с по-кратък срок на действие от него относно психологическата годност на професионалния водач, е противоречала на разпоредбите на общностното право. Такава е и сега действащата разпоредба на същия текст (ДВ бр.84 от2022г, в сила от 21.10.2022г.), според който удостоверението за психологическа годност е безсрочно, понеже при наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за психологически годен. С тези съображения касационният състав преценява като неоснователни и изложените от касатора съждения за тълкуването на решението на СЕС в смисъл, че конкретно изискванията на Наредба №36/2006г относно удостоверенията за психологическа годност не следва да се възприемат като противоречащи на Директора 2006/126 според решението по дело С-277/22 на СЕС.

В контекста на гореизложеното в настоящия казус по АНП е приложено заверено за вярност копие от СУМПС на водача И. Н. И., [ЕГН], валидно за периода от 13.10.2011г до 13.10.2021г, вкл. за кат. С и D, от което следва, че на инкриминираната дата 08.07.2020г той е притежавал валидно СУПМС за извършване на обществен превоз на товари. При тези данни по делото и с оглед приложението на решението на СЕС касационният съд приема, че към 08.07.2020г водачът, извършил международния превоз на товари за „Волан“ ЕООД, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т.е. бил е психологически годен да извършва обществен превоз на товари в срока на валидност на неговото СУМПС. Поради изложеното към настоящия момент вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за налагане на санкция за същото като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Поради изложеното проверяваното решение на ВРС следва да бъде отменено, след което следва да бъде отменено и НП.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена изцяло. От една страна доказателства за сторени разноски за такова възнаграждение са представени и искане за присъждането им е направено своевременно и в двете инстаници; претендираното адвокатско възнаграждение е в абсолютния размер от 440лв. съобразно размера на имуществената санкция [рег. номер], определен по реда на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимите към периода 2021г - 2022г редакции и на двата текста (ДВ, бр. 68 от 2020 г.), поради което възражението за прекомерност на същото е неоснователно. Такава е и претенцията на АНО – касационен ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на осн.чл.222 ал.1 от АПК касационният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1090/14.12.2021г по АНД №3414/2021г по описа на ВРС, 45-ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ издаденото от директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна НП №23-0000786/18.06.2021г и наложената на „Волан“ ЕООД – [населено място], обл.Варна, [ЕИК], имуществена санкция в размер [рег. номер]. на осн.чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр.

ОСЪЖДА ИА „Автомобилна администрация“ да заплати на „Волан“ ЕООД – [населено място], обл.Варна, [ЕИК] , разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 880 (осемстотин и осемдесет) лева.

Решението е окончателно.