№ 2699
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110144992 по описа за 2022 година
Ищецът К. А. П. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Е.М.
ЕООД сумата от 4857.00 лв., представляваща задължение по договор за кредит **** от
31.07.2006 г., поради липсата на уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД на
длъжника за прехвърляне на вземането в полза на ответника по силата на договор за
цесия, а при евентуалност – поради погасяването на вземането по давност.
Ищецът твърди, че на 31.07.2006 г. сключил с „О.Б.Б“ АД договор за банков
кредит ****, по силата на който му била предоставена парична сума, с краен срок за
погасяване на кредита на 31.12.2016 г. Посочва, че с писмо 15.07.2022 г. ответното
дружество претендирало от него вземане по договора в общ размер на 7957.84 лв., в
която била включена процесната сума за главница в размер на 4857.00 лв. Твърди, че
сумата от 7256.00 лв. била отразена като задължения към ответника и в Централния
кредитен регистър, воден от БНБ, въпреки че ищецът не се намирал в облигационно
отношение с ответника. Поддържа, че с писмо от 15.07.2022 г., изпратено до ответника,
поискал информация за основанието, на което от него се претендира сумата в размер на
7256.00 лева, включваща сума в размер на 4857.00 лева за просрочена главница, като
със същото писмо било направено и изрично възражение до ответника за погасяване на
вземането по давност. В отговор на същото получил писмо изх. № 01283/20.07.2022г., в
което от представител на ответника било посочено, че претендираната от дружеството
сума е в общ размер на 7957.84 лева и същата произтича от договор за потребителски
кредит от 31.07.2006г., сключен между ищеца и „О.Б.Б“ АД, върху която към
1
20.07.2022 г. била начислена законна лихва в размер на 3101.24 лева, което вземане
било цедирано на „ЕОС Файненс“ ООД по силата на договор за цесия от 05.12.2008г., а
впоследствие „ЕОС Файненс“ ООД цедирал същото вземане на „Е.М. ЕООД с договор
за цесия от 29.02.2016г. Поддържа, че в полученото от ищеца писмо от представител на
ответника било направено признание на факта, че вземанията по договора за кредит са
погасени по давност, но въпреки това било отказано да се коригира подадената
информация до Централния кредитен регистър, така и било обективирано искане за
заплащане на вземанията, като се излагали доводи относно същността на института на
погасителната давност. Наличието на соченото задължение, с оглед отразения статут
на ищеца в регистъра като неизправен длъжник, съставлявало осъществяване на
принуда спрямо него и отказ да се постигне доброволно уреждане на
правоотношенията между страните. Оспорва да е валидно уведомен за извършената
цесия, по силата на която ответникът твърди да е придобил процесното вземане. При
условията на евентуалност, релевира възражение, че давността за процесната сума била
изтекла, на което основание вземането било недължимо.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „Е.М.
ЕООД, в който признава предявения иск. Посочва, че подаването на информация към
Централния кредитен регистър е негово нормативно предвидено задължение.
Поддържа, че не е дал повод за предявяване на иска, тъй като към момента на
депозиране на исковата претенция от негова страна не били предприемани съдебни
действия спрямо ищеца за събиране на вземането.
С молба вх.№ 37035/10.02.2023г. ищецът прави искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна и правна
страна следното:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право. Ответникът признава иска и с оглед направеното искане на ищеца
по чл.237, ал.1 ГПК съдът намира иска за изцяло основателен, което се основава на
признанието на иска по арг. на чл.237, ал.2 ГПК.
По разноските:
2
При този изход на спора с право на разноски разполага ищеца, на който следва да
му се присъдят разноски за държавна такса в размер на 194,28лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 560лв., като съдът приема, че не е налице хипотезата на
чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото с оглед
приетите по делото доказателства (справка ЦКР л.8 и сл., покана от 18.07.2022г. л.6, в
която се отправя искане до ответника да заличи вземането включено в ЦКР, съответно
отговор л.7 от 20.07.2022г).
По изложените мотиви, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 ГПК, че К. А. П., ЕГН: **********, гр.Нови Искър, ***, не
дължи на „Е.М. ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, ****, сумата от 4857лв., представляваща
просрочена главница по Договор за банков кредит № **** от 31.07.2006г., сключен с
„ОББ“ АД, което задължение е цедирано в полза на ответника с договор за цесия от
29.02.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Е.М. ЕООД, ЕИК: ****, гр.София,
****, да заплати на К. А. П., ЕГН: **********, гр.Нови Искър, ***, разноски по делото
в общ размер на 754,28лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3