ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 262
гр. Пловдив, 07.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
XXIV състав
в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
разгледа докладваното от чл. съдията Дарина Матеева
ч.к.н.а. дело № 3690 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 229 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „Манджой“ООД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление:*******,представлявано от В.С.Е.,чрез
адвокат Д.Д.,със съдебен адрес:***** против
определение №1649 от 23.10.2019г. по АНД № 5941/2019г. по описа на Районен
съд-град Пловдив,ХХII н.с.,с което е прекратено
производството по делото поради просрочие на въззивната
жалба против НП № 442484-F468342/13.06.2019г ,издадено
от Директора на Дирекция“Обслужване“ в ТД на НАП –Пловдив,с което на „Манджой“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за административно нарушение по чл.125,ал.5 от ЗДДС във връзка с
чл.125,ал.1 от ЗДДС.
В частната
касационна жалба се релевират доводи ,че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.
Твърди
се,че неправилно районният съд е прекратил производството по делото като е
приел ,че жалбата се явява процесуално недопустима,като се представят
доказателства,че не е налице редовно връчване на оспореното НП.
По
подробно изложени в частната жалба съображения се иска определението на
първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на ПРС за
произнасяне по същество.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и се запозна с материалите по делото, на
база събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, вр. чл. 63, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
За да
прекрати производството по делото, районният съд е приел ,че въззивната жалба е просрочена и от тук като процесуално
недопустима същата следвало да се остави без разглеждане и производството по
делото се прекрати.
За да
достигне до тези изводи,въззивният съд е посочил,че
видно от представената обратна разписка,НП е получено на 21.08.2019г.,а въззивната жалба е депозирана в деловодството на НАП на
02.09.2019г.,т.е. след законоустановения 7-дневен
срок за обжалване,който изтича на 28.08.2019г.
Така
установеното е мотивирало ПРС да постанови обжалвания съдебен акт,с който е
прекратено производството по АНД № 5941/2019г. по описа на Районен съд-град
Пловдив, ХХII
н.с.
Настоящата
касационна инстанция намира,че изводът на съда е неправилен, а обжалваното
определението - незаконосъобразно.
Видно от
представеното пред ПРС като доказателство известие за доставяне,оспореното НП № 442484-F468342/13.06.2019г е получено на 21.08.2019г
от лицето А. Б.,без да има никакво друго отбелязване.
Към
частната жалба е представена справка относно назначени лица на трудов и
граждански договор в „Манджой“ООД и видно от същата е
,че такива лица няма назначени.От така представеното доказателство не се
установява получателят на известието за доставяне,ведно с приложеното към него
НП,да е служител на дружеството-жалбоподател.
В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН ясно и конкретно е посочен редът за връчване на
наказателни постановления. Тези процесуални правила са специални по естеството
си, следователно относно връчването на наказателни постановления не следва да
се прилагат установените в други процесуални норми възможности за връчване на
книжа.
Изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН,
препис от наказателното постановление да се връчва срещу подпис на
нарушителя означава, че това действие трябва да бъде осъществено лично, по
отношение на съответното физическо лице.
В случая обаче е безспорно, че адресат на
оспореното НП е юридическо лице. Следователно, в този смисъл трябва да се
съобрази, че съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в същия закон няма особени
правила за връчване на призовки и съобщения, се прилагат правилата на
Наказателно процесуалния кодекс (НПК).
При това, според чл. 180, ал.5 от НПК, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу
подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжата. В чл. 180, ал.7 от НПК
е регламентирано задължението на връчителя на
съобщението да отбележи името и адреса на лицето, чрез което става връчването и
отношението му с лицето, на което трябва да бъде връчено съобщението. Макар
цитираните разпоредби да се отнасят до връчване на призовки и съобщения, то
същите се явяват приложими и по отношение на връчването на нарушителя, на препис
от издадено срещу му наказателно постановление, поради липсата на друг
установен в ЗАНН ред.
Видно е,че
в настоящия случай връчването на НП не е станало по предвидения в чл.180,ал.5
от НПК ред.
При липса на несъмнени доказателства за
редовно връчване на процесното наказателно
постановление, не е възможно да бъде споделен изводът на първоинстанционния
съдебен състав, че жалбата е депозирана след изтичане на 7-дневния срок по чл.
59 от ЗАНН и е просрочена. Това налага обжалваното протоколно определение да
бъде отменено, а делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1, във вр.
с чл. 236 от АПК,, Пловдивският административен съд, XXIV касационен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1649 от 23.10.2019г. по АНД № 5941/2019г.
по описа на Районен съд-град Пловдив,ХХII н.с.,с което е прекратено
производството по делото .
и ВРЪЩА делото на същия съдебен състав
на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.