№ 249
гр. Бургас, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120200746 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, ЕИК: *, срещу
Наказателно постановление № 02-2400831/10.01.2025г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда ” Бургас, с което за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, на основание
чл. 416, ал.5 във вр. чл.414, ал.1 КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
управителя *, която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт *, която оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 07.02.2025 г., а жалбата е депозирана на
21.02.2025 г.), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът, като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.12.2024 г., около 12:00 часа, В. А. В. и Г.С.- инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда“ Бургас, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в
обект „*“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „*“ до *, стопанисван от дружеството жалбоподател.
В началото на проверката установили две лица, които полагали труд в помещението, които
им казали, че управителят е в друго помещение отзад. Проверяващите предоставили
1
декларации на лицата по чл. 402 от КТ, но едното напуснало обекта без да я попълни. Явила
се управителката *, като проверяващите изискали от нея документи. Тя не представила
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, като заявила, че той бил в Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас за друга проверка. В. В. извършил справка по телефона, като
установил, че предходната проверка е приключила предния ден- 02.12.2024 г., като
документите били върнати на управителя. Свидетелят счел, че е допуснато нарушение и
съставил призовка № 2401208/03.12.2024 г., в която посочил констатациите и която била
подписана лично от управителя на дружеството.
На 11.12.2024г., срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 02-2400831, в който като нарушена е посочена нормата на
чл.403а, ал. 1 от КТ . Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното понастоящем
наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя и
свидетеля бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
Не бяха ангажирани доказателства, които да оборват изложените от свидетелите твърдения.
По мнение на съда, изложените от управителя на дружеството твърдения не са в състояние
да установят друга фактическа обстановка, тъй като изглеждат житейски нелогични. Така
управителката заяви, че на място в обекта били тя самата, нейна приятелка и работничка.
Управителката решила да отиде до друго помещение, като през това време нейната
приятелка извършила продажба на клиент. Това твърдение, по мнение на настоящия състав,
противоречи на всякаква житейска логика и се явява изцяло оборено от свидетелските
показания.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в
предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия
състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57
ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити, респ. не са налице формални
основания за неговата отмяна.
В обобщение, липсват формални предпоставки за отмяна на обжалваното
постановление.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в
неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага
наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите,
изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на
извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно
работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време.
Всички установени обстоятелства водят до извода, че „*“ ЕООД, ЕИК: *, в качеството
си на работодател, на 03.12.2024г., не е изпълнил задължението си да държи на
разположение на контролните органи на инспекцията по труда екземпляр от правилника за
2
вътрешния трудов ред. С това работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 403а,
ал.1 от КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му. Правилникът е бил
изискан от проверяващите, които са направили допълнителна справка с оглед твърденията
на управителката на дружеството. Било е установено, че предходната проверка е
приключила предния ден, като документите са й били върнати. Изцяло се оборва
твърдението, че управителката всъщност носела правилника в чантата си и го показала на
проверяващите.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ, която
предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв. Наложената санкция е в минимален размер и не може да се обсъжда
въпросът за намаляването й.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално
законосъобразно, като отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно
ангажирана.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай е неприложимо правилото на чл.
415в, ал. 1 от КТ, който предвижда по-нисък размер на санкцията в случай, че установеното
нарушение е отстранено веднага и не са настъпили вредни последици за работниците и
служителите. В слуачя липсват доказателства, че нарушението е отстранено. Също така, не е
налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се
установяват обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното.
Съдът намира също така, че АНО правилно е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват
данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди
датата на осъществяване на настоящото такова, поради което и АНО е наложил на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в минимален размер.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2400831/10.01.2025г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда ” Бургас, с което за нарушение на чл. 403а, ал. 1
от КТ, на основание чл. 416, ал.5 във вр. чл.414, ал.1 КТ на „*“ ЕООД, ЕИК: *, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
3
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ - гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4