Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.04.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав
Председател:
Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №723 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във
връзка с чл. 4 и чл.9б от Закона за местни приходи ЗМДТ/ и чл. 145 и сл.от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с §2 от
ДР ДОПК.
Образувано е по жалба от
Б.Н.К. *** против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №323-МИ/24.08.2020 год., издаден от старши
инспектор местни приходи в отдел „Местни приходи” при Община Казанлък,
потвърден с Решение №12/07.11.2020 год. на Директор на Дирекция „Местни приходи”
при Община Казанлък, с който на жалбоподателят са определени за внасяне данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2020 год. ведно с лихви върху тях в
общ размер на 698.44 лв. В жалбата са релевирани доводи че оспорваният АУЗД е в
разрез с декларираните от жалбоподателят данни в данъчната декларация по реда
на чл.14, ал.1 от ЗМДТ Счита, че актът е неправилен, необоснован, незаконосъобразен.
Направено е искане за отмяна на обжалвания АУЗД.
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С декларация вх.№15020239/30.09.1998
год. Б.Н.К. *** придобито право на собственост върху земя и сграда /лист 74-81
от делото/. Съгласно отразеното в декларацията сградата е построена през 1935
год. и се състои от жилище – 125 кв. м., два нежилищни обекта /офиси от 21 кв. м.
и 32 кв. м./ и търговски обект /сладкарница от 71 кв. м./. Декларирана е
собственост и на прилежащата земя от 260 кв. м., от които 125 кв. м. са
застроени. Имотът е с административен адрес гр. Казанлък, ул.“Паисий
Хилендарски“№14.
С декларация
вх.№**********/26.06.2020 год. жалбоподателят подава коригираща декларация по
чл.14 от ЗМДТ, в която декларира придобиването на недвижими имот, с
административен адрес гр. Казанлък, ул.“Отец Паисий“ №14 /лист 31 – 37/.
Недвижимият имот е придобит през 1992 год., а е построен през 1935 год.
Съгласно декларираното, имотът се състои от жилище, находящ се на втория етаж и
с площ от 125 кв. м., второ жилище находящо се партера и с площ от 35 кв. м. и
търговски обект – партер от 71 кв. м., за който се посочва като година на
извършване на основен ремонт 2002 год. Този имот се намира в централна градска
част и е с площ от 160 кв. м., от която 125 кв. м. са застроени. Към
декларацията се приложени удостоверение за наследници №314/03.02.1992 год. и
Заповед №796/19.06.1992 год. на Кмета на Община Казанлък за отписване от
актовите книги на имот и предаването му на правоимащия.
С декларация
вх.№1158/01.07.2020 год. жалбоподателят отново подава коригираща декларация по
чл.14 от ЗМДТ, в която декларира придобиването на недвижими имот, с
административен адрес гр. Казанлък, ул.“Отец Паисий“№14 /лист 58 – 62/.
Недвижимият имот е придобит през 1992 год., а е построен през 1935 год.
Съгласно декларираното, имотът се състои от жилище, находящ се на втория етаж и
с площ от 125 кв. м., второ жилище находящо се партера и с площ от 35 кв. м. и
търговски обект – партер от 71 кв. м. Този имот се намира в централна градска
част и е с площ от 160 кв. м., от която 125 кв. м. са застроени. Към
декларацията се приложени удостоверение за наследници №314/03.02.1992 год. и
Заповед №796 от 19.06.1992 год. на Кмета на Община Казанлък за отписване от
актовите книги на имот и предаването му на правоимащия.
На
28.07.2020 год. е депозирано искане с вх.№133 /лист 82 от делото/ с което
желае издаването на писмена справка от
която да е видно начина на изчисляване на задълженията му за данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци за 2020 год. Няма данни да е изпратен отговор на
това искане.
На
17.08.2020 год. е депозирано ново искане с вх.№1477 /лист 72 от делото/ от
страна на жалбоподателят до Кмета на Община Казанлък, с което желае издаването
на писмена справка от която да е видно начина на изчисляване на задълженията му
за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2019 год. По повод на това
искане е изпратено писмо с изх. №1477/09.8.09.2020 год. на Директора на
Дирекция „Местни приходи“ при Община Казанлък, в която е подробно описан реда и
начина на изчисляване на ДНИ и ТБО за декларираните от К. имоти в гр. Казанлък,
като е посочено че ДНИ е в размер на 90.44 лв., а ТБО е в размер на 120.59 лв..
Писмото е получено на 13.09.2020 год. /лист 71 от делото/
По искане
на Б.К., М.Г.И. на длъжност старши инспектор местни приходи отдел „Местни
приходи” при Община Казанлък, определен със Заповед №1030/10.07.2020 год. на
Кмета на Община Казанлък, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4,
ал.1 от ЗМДТ издава АУЗД №323-МИ/24.08.2020 год. С него на жалбоподателя са
определени задължения за 2020 год. за декларираният недвижим имот в гр. Казанлък,
както следва: за такса битови отпадъци в размер 693.15 лв. и лихва за просрочие
в размер на 5.29 лв., изчислена към 24.08.2020 год. и данък за недвижимите имоти в размер на 90.44 лв., който
данък е внесен в срок. Актът е получен от Б.К. на 31.08.2020 год., видно от
приложената обратна разписка – лист 68 от делото.
В
нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК срещу издадения АУЗД е
подадена жалба с вх.№1659/08.09.2020 год. /лист 54 – 55/ пред Директора на дирекция
„Местни приходи” при Община Казанлък, който се е произнесъл с Решение №12/07.11.2020
год. С решението е отхвърлена жалбата като неоснователна и е потвърден
издаденият АУЗД.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законово установения срок по
чл.156, ал.5 от ДОПК, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен,
както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Задължението за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци представлява публично общинско вземане, изрично
регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху
недвижимите имоти /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/ и за такса
битови отпадъци /на основание препращащата норма на чл.9б ЗМДТ/ приложимият ред
е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с
ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален
директор на НАП.
Процесният АУЗД №323-МИ/24.08.2020 год.
е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.3 и ал. 4 от ЗМДТ с оглед
представената заповед №1030/10.07.2020 год., издадена от Кмета на Община Казанлък
за определяне на служители, изпълняващи правата и задълженията на органи по
приходи.
Постановен
е в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания за
издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
Събраните
по делото и неоспорени писмени доказателства недвусмислено сочат, че задължението
на Б.К. за данък недвижими имоти за 2020 год. по отношение на
декларираният от него недвижим имот, намиращ се в гр. Казанлък, е правилно
определено по размер. Същият е определен съобразно декларираното от К. в
подадената от него декларация през 1998 год. В жалбата се изложени съображения,
че имота е съсобственост между него и сем. В.. Доказателства в тази насока
обаче не са представени. Тази съсобственост не е декларирана от негова страна
нито в декларацията от 1998 год., нито в подадената коригираща декларация през
2020 год. Действително е налице известно разминаване в декларираните
обстоятелства по двете декларации, но не е ясно на какво се дължи това
разминаване. В хода на съдебното производство, К. представи нотариалният акт
въз основа на който се легитимира като собственик на имота, като в него са
отразени квадратурите посочени в декларацията през 1998 год. Защо същите са
декларирани в по-малък размер през 2020 год. не е ясно, тъй като не са
представени писмени доказателства, респективно не е доказано прехвърлянето на
част от имота на трето лице. Доколкото в оспореният акт са посочени данъчните
оценки на декларираните от К. имоти, съгласно декларацията от 1998 год. /общо в
размер на 60 291.10 лв./ , както и установеният в чл.15 Наредба №31 за
определянето местните данъци на територията на Община Казанлък, приета от
Общински съвет Казанлък за размер на ДНИ
в размер на 1.5 ‰, то правилно е определен дължимият данък за недвижимите имоти
за 2020 год. в размер на 90.44 лв.
Както и
по-горе бе отбелязано, съдът приема, че притежаваните от К. имоти са така както
са декларирани през 1998 год. и съгласно представеният нотариален акт /лист 106
от делото/. По делото се твърди, видно от подадената молба на лист 103 от
делото, че западният магазин е завзет от Азманов, в съучастие с още три лица,
което е наложило и подаването на коригираща декларация през 2020 год. Това
обстоятелство /промяната на собствеността на този западен магазин – не е ясно
кога е станало, как, по какъв начин и т.н./ не е доказано от страна на
жалбоподателят в настоящето производство, което мотивира съдът приеме, че
притежаваните от К. имоти са така, както са отразени в нотариалният акт и
декларацията от 1998 год. Ако жалбоподателят счита, че този имот е неправомерно
завзет от трети лица, защитата е по друг ред и в друго производство, но това не
промяна факта на собствеността му. Липсват каквито и да е било данни, че е
налице промяна на собствеността на този западен магазин. Нещо повече, видно от
жалбата Б.К. не отрича правилното му определяне за 2019 год., но оспорва същият
за 2020 год. Не са налице доказателства за промяната на каквито и да е било
обстоятелства, както не е налице и
промяна на данъчната оценка на имотите.
В
заключение, съдът намира, че определеният в АУЗД данък недвижими имоти е
определен правилно. Ирелевантно за законосъобразността му е и факта на
отразяване, че същият е платен. В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилното му определяне, което налага и произнасяне от страна на съда и по
отношения на определеният ДНИ за 2020 год.
Що се
отнася до определената ТБО за 2020 год., съдът намира, че същата е определена при
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба №26, размерът се определя с решение на
Общинския съвет Казанлък, въз основа на одобрена план-сметка на всяка дейност.
За календарната 2020 година, този размер е определен с решение №9/19.12.2019
год., взето на заседание на Общинския съвет, като за жилищните и нежилищните
имоти на територията на гр. Казанлък същият е в размер на 4 ‰. С оглед на
установените данъчни оценки на недвижимите имоти общо в размер на
60 291.10 лв., то дължимата такса битови отпадъци е в размер на 241.16
лв., а не така както е определен общо в размер на 693.15 лв. При извършената
проверка, съдът установи, че по отношение на притежаваната земя и жилищен имот
/с обща данъчна оценка 32 042.20 лв. – ТБО 128.16 лв./ таксата правилно е
изчислена, но по отношение на нежилищните имоти /офис и търговски обект с обща
данъчна оценка от 28 248.90 лв. – ТБО е в размер 112.98 лв./, неправилно е
определена в петкратен размер - 564.99
лв. Събрани така определените размери дават съдържащата се ТБО в оспореният
АУЗД.
Мотивите
за това са следните:
Като
основание за определяне на размера на ТБО е посочена чл.18, ал.9 от Наредба
№26. Съгласно нея, когато задълженото лице не е подало декларация по чл.18,
ал.5 в определения срок или декларираните данни са неверни или генерираното
количество отпадък е по-голям, размерът на такса битови отпадъци за нежилищни
имоти се определя в петкратен размер пропорционално в промили на база
по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, съгласно
Приложение №2 от ЗМДТ на недвижимите, нежилищни имоти на юридически лица,
респективно данъчната оценка на имотите на физически лица. Разпределението на
размера на промила по видове услуги е както следва: за сметосъбиране и
сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл.18, ал.5 от Наредбата, за определяне на такса за битови отпадъци за
нежилищни имоти по реда на чл.18, ал.4, задължените лица подават до кмета на
община Казанлък чрез Дирекция “Местни приходи“, декларация по образец
(Приложение №3) в два екземпляра с базовите данни на недвижимия имот.
Следователно
с нормата на чл.18, ал.5 от Наредбата е въведено задължение и е регламентиран
реда по който се декларира недвижимия имот за нежилищни нужди от страна на
неговите собственици, както и информацията, която следва да предоставят.
Следователно се касае за изпълнение на едно законово задължение, което е
предвидено и в разпоредбата на чл.14 от ЗМДТ. Същата определя срока и реда по
който се декларира имота, въз основа на която декларация общинската
администрация, определя дължимия данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.
На първо
място съдът намира, че за изясняване на спора по делото и необходимо да се
анализира и характера на предоставяната услуга такса битови отпадъци. Съгласно
чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота,
респ. от ползвателя (чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ), за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ, т.
е. с решение на общинския съвет, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 30 октомври на предходната година (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ), а за
имоти, намиращи се извън тези райони, се събира такса за ползване на депо за
битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване (чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ).
Съгласно
чл.9 от ЗМДТ, редът за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги, се определя с наредба на общинския съвет - в случая - Наредба №26 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Казанлък, приета с решение на Общински съвет - гр.
Казанлък.
В този
смисъл, с определянето на таксата за битови отпадъци се цели покриването на
разходите на общината за събирането и извозването на отпадъците, както и за
поддръжката на обществените територии и депото за отпадъци. Тези разходи обаче
не се променят в зависимост от това дали е подадена или не декларацията. Те
зависят от други обстоятелства, но не и от подаването на декларацията. Дори и
тази декларация да не се подаде или да се подаде с грешна информация, то това
не променя обема на генерираните отпадъци, поради което и необосновано е
предвидено определянето на тази такса в петкратен размер. Всъщност, за не
подаване на декларация в срок, невярно посочване на данни или обстоятелства, е
предвидена и съответната административнонаказателна отговорност в разпоредбата
на чл.123 от ЗМДТ. С приемането на оспорената разпоредба, реално се заменя
законово определената санкция с по-висок размер на ТБО неоснователно.
По този
начин, не се цели възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне
на услугата, а напротив – събират се такива в необосновано висок размер и
петкратно надвишаващи предоставената услуга. Това е така, тъй като както и
по-горе бе отбелязано, обема на предоставената услуга е един същ, независимо от
това дали е подадена декларацията в срок, или е подадена такава с погрешни
данни. Ако вследствие на погрешно декларирани данни е определен по-нисък размер
на дължимата ТБО, то е налице законова процедура в ДОПК за установяването на
действителния размер на дължимата ТБО, а санкция за погрешно подадените данни
се явява, дължимата лихва.
Съгласно
§27, ал.2 от ПЗР на Наредба №26, задължените лица, които не са подали
декларация по чл.18, ал.5, в това число и за придобити по дарение или по
възмезден начин или по наследство имоти до влизане в сила на Наредбата, в срок
до 31 януари 2020 год., следва да подадат декларация по чл.18, ал.5 от
Наредбата. При не подаване на декларация в срока до 31 януари 2020 год.,
размерът на такса битови отпадъци се определя по реда на чл.18, ал.9.
С тази
преходна разпоредба, общинският съвет е предвидил нов срок за лицата, които не
са декларирали в срок придобитите от тях нежилищни недвижими имоти по възмезден
начин или по наследство. Тази разпоредба касае единствено и само лицата, които
са задължени да подадат декларация и не са сторили това преди влизането в сила
на Наредбата. Касае се за заварено положение, в което няма данни да е попаднала
жалбоподателят, напротив – налице са доказателства, че придобитите по
наследство имоти са декларирани още през 1998 год., който факт не е спорен
между страните. Следва да се отбележи, че недопустимо и да се въвежда нов,
различен срок за подаване на декларация за облагането на недвижимите имоти. В
закона за местните данъци и такси, тези срокове са нормативно определени – два
месеца за възмездно придобити имоти и дарение /чл.14, ал.1 от ЗМДТ/ и шест
месеца, ако същите са придобити по наследство /чл.32, ал.1 от ЗМДТ/. От друга
страна, с изменението на чл.14 и следващите от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 год.,
законодателят е изключил законовата задължение на приобретателите да подават
декларация за облагане с годишен данък на недвижимите имоти. В този смисъл,
въвеждането на задължение, което не е предвидено в закона, в подзаконов
нормативен акт по неговото прилагане е недопустимо.
С
въвеждането на този срок, общинския съвет е излязъл извън рамките на
делегираните му с чл.9 от ЗМДТ правомощия, според която Общинският съвет приема
наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.
Що се
отнася до предвиденият петкратен размер на ТБО при не подаване на декларацията,
то важат същите доводи, които се изложиха и по отношение на
незаконосъобразността на разпоредбата на чл.18, ал.9 от Наредбата. Обема на
предоставената услуга за сметоизвозване и сметосъбиране, като и за всички
останали компоненти на ТБО, не зависи от подаването или не на декларацията, нито
от декларираните данни. Както бе изложено, за това деяние следва да се понесе
съответната административнонаказателна отговорност, предвидена в чл.123 от ЗМДТ.
С оглед на
установеният размер на дължимата ТБО и лихвата за закъсняло плащане, за
календарната 2020 год., съдът намира, че оспорения АУЗД №323-МИ/24.08.2020
год., издаден от старши инспектор в отдел „Местни приходи” при Община Казанлък,
потвърден с Решение №12/07.11.2020 год. от Директор на Дирекция „Местни приходи”
при Община Казанлък, следва да бъде изменен в частта, в която е определена ТБО
за 2020 год., както и дължимата лихва за закъсняло плащане.
В съдебно заседание е направено искане за
присъждане на разноски в полза на ответника по делото. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай не
е налице такава хипотеза, поради което и искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.172 във вр. с чл.173
ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на Б.Н.К., ЕГН
********** акт за установяване на задължение по декларация №323-МИ/24.08.2020
год., издаден от старши инспектор в отдел „Местни приходи” при Община Казанлък,
потвърден с Решение №12/07.11.2020 год. от Директор на Дирекция „Местни
приходи” при Община Казанлък, като НАМАЛЯ
установеният размер на такса битови отпадъци от 693.15 лв. на 241.16 лв. и дължимата
лихва за закъсняло плащане от 5.29 лв. на 3.68 лв., изчислени към 24.08.2020
год.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.К., ЕГН **********
против акт за установяване на задължение по декларация №323-МИ/24.08.2020 год.,
издаден от старши инспектор в отдел „Местни приходи” при Община Казанлък,
потвърден с Решение №12/07.11.2020 год. от Директор на Дирекция „Местни
приходи” при Община Казанлък, в частта, в която е определен дължимия данък
недвижими имоти за 2020 год. в размер на 90.44 лв., като неоснователна.
Решението подлежи на
касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: