№ 126
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502720 по описа за 2020 година
С решение № 8734 от 19.12.2019 г. постановено по гр.д.№ 5226/2016г. по описа на
СГС, ГО, 3 състав ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати в полза на Н. А. Б.,
/конституирана на мястото на починалия в хода на делото ищец/, на основание чл, 288, ал. 1
от КЗ /отм./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко
от застрахователя в размер 28 020 лв., ведно със законна лихва, считано от 25.02.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата и разноски по делото по компенсация, съответно:
адв.възнаграждение 1 180 лв. и 20 лв. депозит за в.л.
Със същото решение искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 28
020 лв. до 67 000 лв., както и изцяло за сумата 4 290 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Присъдени са разноски, като Н. А. Б. е осъдена да заплати на ГФ разноски - ю.к.
възнаграждение в размер 830 лв., съобразно отхвърлената част от исковете, а ГФ е осъден да
заплати по сметка на СГС д.т. съобразно уважената част от иска в размер 1 121 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника -
Х. Г. И..
С решение, постановено на 02.06.2020г. е допусната поправка на ЯФГ по реда на чл.247
ГПК в диспозитива на решението, като вместо сумата от 28 020 лв., е присъдена сумата в
размер на 34 020 лв., ведно със законна лихва, считано от 25.02.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата и разноски по делото, съответно: адв.възнаграждение 1 431,62 лв. и
190,88 лв. депозит за в.л.“. Това е наложило съответно изменение на решението в частта за
1
разноските на основание чл. 248 ГПК, като третият и четвъртият абзац на диспозитива на
Решението се четат по следния начин: Н. А. Б. е осъдена да заплати на ГФ разноски - ю.к.
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска в размер 100 лв.“, а ГФ е осъден да
заплати по сметка на СГС д.т. съобразно уважената част от иска в размер 1 360 лв.“
В хода на производството пред СГС жалбоподателят А. М. И. е починал на
09.05.2019г., поради което и на основание чл.227 ГПК на негово място е конституирана
наследницата по закон, както следва: Н. А. Б., която е депозирала въззивна жалба и моли
съда да я уважи ведно със законните последици.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от
ищеца и от третото лице помагач.
Жалбоподателят-ищец Н. А. Б. /конституирана на мястото на починалия в хода на делото ищец А.
М. И./ оспорва решението в неговата отхвърлителна част т.е. над 34 020 лева до 67 000 лева, обезщетение
за неимуществени вреди, както и в частта, с която отхвърля иска за сумата от 4 290 лева,
представляваща обезщетение на имуществени вреди, както и в частта на присъдените
разноски. Изтъква факта, че съдът правилно приема, че справедливият размер на обезщетението,
което би възмездило претърпените от пострадалия неимуществени вреди, е 100 000 лв.
Неправилно приема наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30%.
При определяне размера на обезщетението съобразява приетия от него процент на
съпричиняване, съобразява и доброволно платената от ответника сума. Неправилно обаче
приема, че следва да се приспадне общата сума в размер на 35 980 лева. С исковата молба е
направено признание от ищеца, че по повод на заведена при ответника щета, същият му е
заплатил доброволно и извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с
тях имуществени вреди в общ размер на 35 980 лева, от които 33 000 лева за неимуществени
вреди и 2 980 лева за имуществени вреди. Ето защо съдът е следвало да приспадне само 33
000 лева, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, изплатеното
доброволно от Гаранционен фонд. Налице е аритметична грешка, която не е отстранена дори
с решението за поправка на ЯФГ.
Отделно от това, счита, че съдът неправилно приема, че при определяне размера на
обезщетението следва да намери приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед
събраните доказателства, включително и приетото повторно заключение на АТЕ не се
установява да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
още повече в съотношение 30% за пострадалия и 70% за водача на автомобила.
Установеното по настоящото дело обстоятелство, че ищецът, който е пресичал пътното
платно на необозначено и неопределено за пресичане място, на което няма пешеходна
пътека, само по себе си не може да обоснове извод за предпоставяне или обективно
създаване на възможност за настъпване на ПТП. Не е съобразено, че пострадалият не е
навлязъл внезапно на пътното платно, напротив, същият е пресичал платното от ляво на
дясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, ударът е настъпил в предната
дясна част на автомобила, мястото на „удара е на около 2-2,5 метра вляво от десния край на
дясната лента, считано за посока на огледа (посоката на движение на лекия автомобил) - има
се предвид лентата в ляво от местата за паркиране", т.е. ударът е настъпил почти в края на
пресичането на пешеходеца. Не е съобразено становището на вещото лице относно
предотвратимостта на процесното ПТП. В своето заключение вещото лице прави сравнение
на дължината на опасната зона за спиране при реалната скорост на движение на автомобила
с отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на стъпване на пешеходеца
върху пътното платно и изводът му е, че ударът е предотвратим посредством аварийно
спиране и в двата варианта - с реалната му скорост на движение (75км/ч), още повече с
движение с разрешена скорост от 50км/ч.
2
На трето място посочва, че неправилно съдът отхвърля в цялост иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 290 лева с мотив, че не може да се направи
извод, че тези разходи са свързани именно с получените от пострадалия травми в резултат
на процесното ПТП, а отделно от това в голямата си част били нечетливи. С отговора на
исковата молба ответникът оспорва единствено претенцията за изплащане на транспортни
разходи общо в размер на 1 140 лв. по двете фактури. Изводът на съда е неправилен, тъй
като противоречи на събрания по делото доказателствен материал. От представените
писмени доказателства и от показанията на свидетеля Н. С. се установява, че пострадалият
заради тежестта на травмата и за да получи адекватно лечение: „казаха, че травмата е много
тежка, казаха, че не се наемат там да го правят, защото е доста раздробено“ е транспортиран
от Кърджали до София. Установено е по безспорен начин, че получените травми са сериозни
и възстановителният период е продължителен, а пълно възстановяване не е настъпило, както
предвид тежестта на травмите, така и напредналата възраст на пострадалия, живеел е сам, не
е могъл да се обслужва сам и това е наложило да прибегне до помощ на жена, на която е
плащал, все обстоятелства които са приети от съда в мотивите на решението. Моли за
отмяна на решението и уважаване изцяло на исковете, с присъждане на разноски за двете
инстанции.
Жалбоподателят- Х. Г. И.- трето лице помагач на страната на ответника оспорва решението в неговата
осъдителна част, като твърди, че неправилно съдът е уважил иска за сумата над определената и
изплатена от Гаранционен фонд през 2016г. в производството по доброволно уреждане на
претенцията. Това е така, тъй като по силата на задължителната практика на ВКС, ако в
производството по доброволно уреждане на претенция ищецът е получил определената от
застрахователя сума, то за него не е налице процесуална предпоставка да претендира по -
висок размер от получената сума по съдебен ред. Респективно ако в производството по
доброволно изплащане на обезщетение, пострадалото лице е получило суми по
застрахователна претенция, представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, то за него не е налице процесуалната възможност да претендира по съдебен ред
обезщетение в по-висок размер респ. исковата му претенция ще се явява неоснователна.
Такъв иск е допустим само и единствено при хипотезата, че пострадалият откаже
получаването на определената от застрахователя в производството по доброволно плащане
сума. Видно от представените писмени доказателства на пострадалия-ищец е изплатена
сумата в размер на 35 980лв.-неимуществени вреди и сумата в размер на 4290лв-
имуществени вреди. Счита определеното от съда обезщетение за прекомерно завишено и
неотговарящо на критериите, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В тази насока съдът не
е взел в предвид, че увредите на ищеца-пострадал включително и неговата смърт не са
настъпили и не са в пряка причинна връзка с настъпилото събитие-ПТП. Съдът не взел
предвид, че пострадалият е лице на близо 81 години и следователно е обосновано да се
приеме, че е получил усложнение на здравето си именно в резултат на дегенеративни
възрастови промени, дължащи се на напредналата възраст, а не и такива във връзка с ПТП
станало през 2015г. Съдът неправилно е определил и размера на съпричиняването от страна
на пострадалото лице, като значително го е занижил, тъй като видно от събраните по делото
доказателства същият първо е пресичал на непозволено място, бил е под силното
въздействие на алкохол, действал е при условията на висока степен на риск, в който сам се е
поставил и по този начин, ако не бе предприел такова пресичане, то удар изобщо не би
настъпил. От това следва, че ищецът изцяло сам се е поставил в тази ситуация алтернативно,
че в значително по-голяма степен от определената се е поставил в ситуация, при която е
настъпило увреждането му, а от там и че претенцията му е изцяло неоснователна или
определената от застрахователя сума е била достатъчна да репарира настъпилите вреди.
Независимо от горното, посочва, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано и в частта му относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. От една страна, определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени
3
вреди е твърде завишен и не съответства на критериите за справедливост, визирани в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Моли претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло, като
неоснователна, алтернативно определеният от първонстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ГФ оспорва жалбите и моли съда да ги остави без уважение като потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че относно размера на приетото от съда като
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди счита, че
правилно в мотивите са посочени всички установени от доказателствата и приетите
експертизи увреждания, както и правилно е отчетено наличието на доказателства за кратък
период на възстановяване без усложнения. Съгласно приетата по делото СМЕ получената от
ищеца травматичната увреда, пряка и непосредствена последица от ПТП, са контузия на
главата с охлузвания на кожата на лицето и мозъчно сътресение, многофрагментно счупване
на костите на лява подбедрица, счупване на дясна раменна кост, компресионно счупване на
първи поясен прешлен, като периодът за възстановяване, съгласно описаното на стр.4 от
СМЕ, е до 10 месеца, като няма данни за усложнения, видно от заключението на СМЕ и
възстановяването е завършило. Посочва, че съдът установил, че ищецът е предприел
пресичане на платното на необозначено и неопределено за пресичане място, на което няма
пешеходна пътека, с което безспорно е допринесъл за настъпване на процесното събитие.
Съдът правилно е приел, че приносът на Д. за настъпването на увреждането е 30%.
Претендира минималното юрисконсултско възнаграждение .
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 288 ал.1 т.2 и
чл.288 ал.7 КЗ /отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Н. А. Б. конституирана на мястото на починалия си баща А. М. И. /починал
на 09.05.2019г./, на основание чл.227 ГПК твърди, че на 23.02.2015г. в гр.Момчилград, при
управление на л.а.марка „Сузуки Балено“ с per. № ***, Х. Г. И. е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на А. М. И., ЕГН **********,
починал в хода на настоящото производство, в качеството му на пешеходец, телесни
увреждания. Твърди, че виновен за станалата катастрофа е водачът на лекия автомобил. За
случая е образувано ДП № 21/2015 г. по описа на РУП гр. Момчилград срещу Х. Г. И. от гр.
*** . Образувано е НАХД № 175/2015г. С решение № 108/05.08.2015 г., PC - Момчилград е
признал И. за виновен, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
1 000 лв. и го е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Баща й А. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в множество болки и страдания, подробно
описани в исковата молба, както и оперативна интервенция. В тази връзка е претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти и ежедневно
обгрижване. От електронна справка в интернет страницата на Информационен център към
Гаранционен фонд за увреждащото МПС, към датата на ПТП не се е установила налична
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С молба
вх.№ 24-01-64/01.02.2016г. наследодателят на ищцата е предявил претенция за доброволно
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди и е била образувана Щета
№ 210035/01.02.2016 г., по която с писмо, изх. № 24-01-64/29.02.2016 г. на ГФ, пострадалият
е уведомен за одобрено обезщетение в общ размер 35 980 лв., като е отказано признаване на
разходи в размер от 4 290 лв. Посочената сума е била преведена по банкова сметка,
посочена от А. И. на 01.03.2016 г. Претендира следните суми: 67 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и - 4290 лв. - обезщетение за претърпени имуществени
вреди, претендирани ГФ във връзка с ПТП, станало на 23.02.2015 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на произнасяне на ответника по претенцията - 25.02.2016 г. до
окончателното изплащане с всички законни последици, включително и направените
4
разноски.
Ответникът ГФ оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че за
станалото ПТП и по заведена при него щета № 2100035/01.02.2016 г. на ищеца вече е било
изплатено обезщетение на 01.03.2016 г. за предявените от него неимуществени и
имуществени вреди в размер на общо 35 980 лв., /от които 33 000 лв. за неимуществени
вреди/ като счита че сумата отговаря на вида, характера и интензитета на нанесените
травматични увреждания, както и на сравнително гладкия оздравителен период. Оспорва
размера на претенцията, като счита, че същата е силно завишена с оглед принципа на чл. 52
ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който в нарушение на
чл.113, ал.1 и чл.114, т.1 ЗДвП е пресичал на неопределено за целта място, без да се
съобрази със скоростта и разстоянието до приближаващото МПС и е навлязъл внезапно на
пътното платно. Оспорва претенцията за транспортни разходи общо в размер на 1 140 лв. по
двете фактури. Оспорва претенцията за лихва от 25.02.2016 г. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на страната на ответника Х. И. оспорва исковете, като твърди, че
същите са прекомерно завишени по размер.
От фактическа страна се установява, че на 23.02.2015г. в гр. Момчилград, Х. Г.
И., управлявайки л.а. марка „Сузуки Балено“, Per. № ***, нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост е причинил на движещия се по пътното платно
пешеходец А. М. И. телесни увреждания.
Горното се установява въз основа на влязлото в сила решение № 108/05.08.2015 г., по
описа на PC - Момчилград, с което водачът на лекия автомобил Х. Г. И. е признат за
виновен за престъпление по чл.343 ал.1,б. „б“, вр. чл.342, ал. 1 НК, като на основание чл.78а
НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв., което съгласно чл.300 ГПК е задължително за
гражданския съд досежно деянието, противоправността и вината на деликвента.
От заключението на депозираната авто-техническа експертиза /л.150 основно и
чл.176 допълнително/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че скоростта на движение на л.а.“Сузуки“, Рег.№
*** преди настъпване на ПТП и към момента на удара е била една и съща - 75 км/ч или
20,83 м/s, тъй като няма данни, автомобилът да е спирал преди настъпване на
произшествието. Към момента на катастрофата пострадалият пешеходец е бил на 79 г., като
липсват данни за начина на придвижването му, поради което експертът е разгледал
придвижване при спокоен ход и при бърз ход. Ударът е станал, по ширина на пътното
платно - на около 5,50 - 6,00 м. вдясно от левия край на пътното платно, считано за посоката
на огледа, а по дължина на пътното платно - 28,20 м. срещу аптеката. На мястото няма
пешеходна пътека. С оглед констатираната при огледа на местопроизшествието видимост
на електрическо осветление и факта, че участъкът, върху който е настъпило произшествието
е под улична лампа, въпреки че инцидентът е станал в 18,20ч., вещото лице прави извода, че
водачът е могъл да забележи силуета на пешеходеца от голямо разстояние - 100 м. - 120 м.
Възможността на водача на лекия автомобил да предотврати катастрофата се свежда
до движение с разрешената скорост от 50 км/ч, както и до скоростта, с която се е
5
движил автомобила, при която ударът отново би могъл да бъде предотвратен чрез
аварийно спиране. Посочва, че от страна на пешеходеца, процесното ПТП не би се
състояло, ако същият не е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта
място.
САС констатира, че в т.1 от заключението вещото лице изрично посочва, че на
мястото на инцидента няма данни за наличие на вертикална маркировка, пешеходни пътеки,
светофарна уредба и пешеходни парапети. В този смисъл по делото няма ангажирани
доказателства, че в близост до местопроизшествието се намира пешеходна пътека, по която
пострадалият би могъл евентуално да пресече, за да стигне до намиращата от другата страна
аптека т.е. че действително е допуснал нарушение по ЗДвП. Не е налице и светофарна
уредба в близост, съгласно която би могъл да изчака преминаващите л.а.
Ето защо съдът намира, че са неправилни и незаконосъобразни изводите на първа
инстанция за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, който е допринесъл за
настъпване на ПТП като е пресякъл пътното платно на необозначено за целта място в градски
условия. В тази насока не е съобразено, че пострадалият не е навлязъл внезапно на пътното
платно, напротив, същият е пресичал платното от ляво на дясно, спрямо посоката на
движение на лекия автомобил, ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила, /а
той е ударен от лявата страна/ мястото на „удара е на около 2-2,5 метра вляво от десния край
на дясната лента, считано за посока на огледа (посоката на движение на лекия автомобил) -
има се предвид лентата вляво от местата за паркиране", т.е. ударът е настъпил почти в
края на пресичането на пешеходеца, който е бил напълно видим от достатъчно
разстояние за шофьора респ. не е навлязъл внезапно на платното без да се съобрази с
отстоянието на л.а. Не е съобразено становището на вещото лице относно
предотвратимостта на процесното ПТП, дори при управление с превишена скорост на
движение от 75 км/ч. В своето заключение вещото лице прави сравнение на дължината на
опасната зона за спиране при реалната скорост на движение на автомобила с отстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента на стъпване на пешеходеца върху пътното
платно и изводът му е, че ударът е предотвратим посредством аварийно спиране и в двата
варианта - както с реалната му скорост на движение (75км/ч), така и с движение с
максимално разрешената за градски условия скорост от 50км/ч.
От заключението на депозираната съдебно-медицинска експертиза /л.101
основно и чл.130 допълнително/, прието от съда като обективно и компетентно дадено
и неоспорено от страните, се установява, че пострадалият е получил следните
травматични увреждания: Контузия на главата с охлузвания на кожата на лицето и мозъчно
сътресение, които са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота,
Многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица в горния им край, което е
довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок от 1 г. и 10
месеца с оглед протрахирания възстановителен период, Счупване на дясната, раменна кост
/в областта на шийката/, довело до трайно затруднение в движенията на дясната ръка за
6
повече от 1 месец, а именно за около 8 месеца, Компресионно счупване на 1-ви поясен
прешлен довело до трайно затруднение в движението на снагата за повече от 1 месец, а
именно за около 6 месеца. Описаните травматични увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. По отношение на всички травматични увреди,
възстановителният период при пострадалия е продължил около 1 година и 10 м. При
последният му болничен престой в МБАЛ „Люлин” ЕАД, при изписването е указано
извършването на кожна пластика в областта на оперативния белег - горната част на лявата
подбедрица, но вещото лице не е установило медицинска документация, от която да е видно
дали е извършвана такава оперативна намеса и дали е приключил оздравителния период.
Разпитан в о.с.з. вещото лице Й. допълва, че възстановяването на А. М. И. е
завършено към момента на изготвяне на заключението, но получените счупвания,
въпреки че са зараснали, могат да доведат до периодични болки напр. при промяна
времето, по-голямо физическо натоварване, а понякога и немотивирано. Предстои сваляне
на останалата част от остеосинтезния материал в областта на счупването на лявата
подбедрица. Полученото компресионно счупване на 1-ви поясен прешлен може да доведе и
до изглаждане на физиологичната лордоза на гръбначния стълб в поясната област. По
отношение останалите описани травматични увреждания - контузията на главата, охлузните
рани по лицето и мозъчното сътресение - възстановяването е пълно.
С молба вх.№ 24-01-64/01.02.2016г. пострадалият е предявил претенция за
доброволно изплащане на обезщетение за претърпените от него в резултат на катастрофата
неимуществени вреди и е образувана Щета № 210035/01.02.2016 г., по която с писмо, изх. №
24-01- 64/29.02.2016 г. на ГФ, той е уведомен за одобрено обезщетение в размер на общо 35
980 лв. , от които 33 000 лв. за неимуществени вреди и 2980 лв. за имуществените вреди.
Едновременно е отказано признаване на разходи в размер 4 290 лв. Не се спори, че сумата 35
980 лв. е преведена по банкова сметка, посочена от А. И. на 01.03.2016 г.
В хода на производството пред СГС А. М. И. - първоначален ищец по делото, е
починал на 09.05.2019 г.
Пред СГС са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно - разпит на
свидетеля С. /племенник/, разпитан в о.с.з. на 02.07.2018г., въз основа на които се
установява, че го видял непосредствено след ПТП в болницата. Травмата му е била много
тежка, лекарите в гр.Кърджали не се наемали да направят операцията, включително и заради
годините на пострадалия. Затова лично го транспортирал до София, до Ортопедията в
Люлин, където бил опериран и са му поставени планки. По време на пътуването изпитвал
силни болки, особено при неравности по пътя. След операцията лежал в Банкя за
рехабилитация. Счупването било в лявата подбедрица, след това се е установило счупване
на ключицата на раменната става. Най - опасно било счупването на подбедрицата, имало
опасност да се разкъса кръвоносен съд. Изпитвал много силни болки и в рамото, установила
се и травма на гръбнака впоследствие. В болница е лежал около 15 дни, като през този
период свидетелят го е посетил два пъти. След това го транспортирал до гр.Гоце Делчев,
като са го настанили в къщата му и са наели жена да го гледа. Свидетелят заяви, че
пострадалият е имал много силни болки в началото след катастрофата, после са понамалели,
7
приемал е обезболяващи, не можел да се обслужва сам, бил на проходилка, имал и
санитарен стол. Останали са раните на крака му, не са можели да го оперират, защото бил
слаб и крехък и костта можела повторно да се счупи. Според показанията му А. И. се е
чувствал много зле, защото е свикнал цял живот да пътува, а след катастрофата се е налагало
да се грижат за него и да го обслужват. Не искал да бъде в тежест на дъщеря си и затова се
прибрал по-късно в Момчилград, където за него се грижели социални грижи въз основа на
сключен договор.
САС кредитира напълно показанията на св.С. като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви. Именно затова намира за доказани и намиращи се пряка причинно-следствена
връзка направени разходи за транспорт и социални грижи, приложени към ИМ, от които 1140 лв.
по две фактури за транспортиране с екип от Кърджали до София, както и сумата от общо 3150 лв.
платени за социални услуги, съгласно договор от 28.08.2015г. В тази връзка видно от приложената
поетапна епикриза, пострадалият се е залежал, като се придвижвал само с количка, имал и
декубитални рани по тялото т.е. очевидно състоянието му е изисквало полагане на допълнителни
грижи от специално обучено лице.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 288, ал. 1, т.2 б.А КЗ /отм./, Фондът изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато ПТП е
настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна
по Многостранното споразумение, и е причинено от МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите"
Съгласно чл.300 влязлата в сила присъда, както и решението по чл.78а НК, на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е същото е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Не е спорно между страните по настоящето дело,
че за л.а., с който е било причинено това ПТП, нито неговият формален собственик, нито
виновният водач, са имали сключена към датата на настъпване на вредоносното събитие
валидна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите. Това обстоятелство е
достатъчно за ангажиране на обезпечителната отговорност на ответникаГаранционен фонд
към пострадалото лице респ. неговите наследници по закон.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – Х. И., а именно: вреди,
виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка
между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има правото да
получи обезщетение за причинените на баща й вреди - неимуществени и имуществени .
8
Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия, тъй като съгласно т.7 от ТР № 1/2015г. на ОСТК на ВКС: "Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. Решението не е съобразено със задължителната
практика на ВКС - според която, за да бъде намалено дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение
пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. В тези случаи намаляване на обезщетението за
вреди е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. В случая вещото лице изрично заявява, че не
доказана пряката причинно-следствена връзка между вредата и поведението на пострадалия,
тъй като на мястото на инцидента няма данни за наличие на вертикална маркировка,
пешеходни пътеки, светофарна уредба и пешеходни парапети. Няма данни пострадалият да е
изскочил внезапно на платното, а напротив – почти е приключил пресичането на платното,
когато е бил ударен.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата /като правоприемник на пострадалия/ претендира претърпени
неимуществени вреди, изразяващи с в болки и страдания от факта на следните средни телесни
повреди, изразяващи се в
1. Контузия на главата с охлузвания на кожата на лицето и мозъчно сътресение, които
са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, /лека телесна повреда/
2. Многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица в горния им край,
което е довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок от 1 г. и
10 месеца с оглед протрахирания възстановителен период, /средна телесна повреда/
3. Счупване на дясната, раменна кост /в областта на шийката/, довело до трайно
затруднение в движенията на дясната ръка за повече от 1 месец, а именно за около 8 месеца,
/средна телесна повреда/
4. Компресионно счупване на първи поясен прешлен довело до трайно затруднение в
движението на снагата за повече от 1 месец, а именно за около 6 месеца. /средна телесна
повреда/
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалият е бил само на 77 години към
датата на ПТП през 2015г., в напреднала пенсионна възраст, че са причинени три средни телесни
повреди и една лека, че се е наложило оперативно лечение на лявата подбедрица, което е
9
извършено в гр.София и което е преминало успешно, но е било изключително рисковано предвид
напредналата възраст на пациента, че последният се е залежал, поради травмите, което е наложило
да се премести да живее в друг град, за да бъде обслужван в битов план, че е предстояло сваляне
на останалата част от остеосинтезния материал в областта на счупването на лявата
подбедрица, но това не е станало. Влошен е общият здравословен статус, пряко доказателство
за това е настъпилата в хода на производството смърт на ищеца, който е починал 3 години след
процесното ПТП както в резултат на общите дегенеративни промени, така и поради причинените
травми, които са ускорили процеса. Затова с оглед определяне справедливия размер на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразени с датата на
деликта – 2015г., САС намира, че обезщетението следва да бъде определено по размер до
сумата от общо 70 000 лв. без съпричиняване.
От тях следва да се приспаднат вече платените доброволно от застрахователя 33 000
лв. за неимуществени вреди и така остават дължими само 37 000 лв., ведно със законните
последици.
ДОСЕЖНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ:
САС отчита факта, че общата стойност на направените разходи са в размер на 4 290
лв. Всички сторени от ищеца разходи за транспорт и социални услуги съставляват
имуществена вреда за ищеца, подлежаща на обезщетение. Същите са извършени за дейност,
която е била необходима и адекватна за провеждането на оперативно лечение в София, за
което в болницата в гр.Кърджали не се наели предвид напредналата възраст на пострадалия.
Транспортирането му в това състояние безспорно изисква да е в легнало положение и в
присъствието на медицински екип. Не се установява заплатената стойност да е в размер
извън обичайните. За транспорт са платени общо 1140 лв. – 760 лв. първоначално и 380 лв.
след изписването му от болницата и до гр.Гоце Делчев. Следва да бъдат приети като разходи
сумите, платени по договор за социални услуги, сключен на 28.08.2015г. и приложените към
него фактури на обща стойност от 3150 лв. Налице са доказателства за извършено плащане -
приложени са касовите бонове.
Фактът, че същите не са поети от НЗОК не обуславя извод за недължимост на
същите, доколкото са необходими за провеждане на адекватно, навременно и качествено
лечение на лицето. Разходите съставляват имуществена вреда за ищеца, подлежаща на
обезщетение-същите са извършени за дейност, която е била необходима и адекватна за
овладяване на симптомите при пострадалия. Не се установи заплатената стойност да е в
размер извън обичайните.
Съгласно чл. 288, ал. 7 от КЗ, фондът изплаща обезщетения по реда, определен с
правилника за устройството и дейността на фонда, и дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за
произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията
по реда на ал. 9. Фондът не е деликвент, нито застраховател, не изплаща свое задължение, а
10
едно чуждо такова и то тогава, когато бъде поискано от пострадалите. Поради това не може
да се счита, че е в забава от момента на увреждането. В това се състои принципната разлика
между отговорността на застрахователя и тази на ГФ - застрахователят по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност" изплаща едно свое задължение, съществуващо по
силата на застрахователен договор, поради което задължението за заплащане на лихва, по
отношение на него, по закон, е от датата на събитието, докато Фондът ВИНАГИ е уведомен
в един по-късен момент и спрямо него законодателят в чл. 288, ал.7 от КЗ е предвидил 3-
месечен срок, в който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията на
пострадалото лице. В този смисъл е и постоянната съдебна практика Решение № 1028/2008
г. по т.д.621/2007 г. на ВКС.
Налице е задължителна съдебна практика, обективирана в решение на ВКС,
постановено по чл. 290 ГПК, а именно решение № 217/21.12.2010 г. по т. д. № 149/2009г., с
което е прието, че лихвата за забава върху обезщетението, дължимо от ГФ, е от деня на
поканата за плащане, доколкото ГФ не е застраховател, нито пряк причинител на вредата, а
законът му е възложил отговорност за чуждо задължение. Ето защо ГФ изпада в забава
след поканата за плащане.
В случая сезирането на ГФ е станало с подаването на молба за изплащане на
обезщетение вх.№ 24-01-64/01.02.2016г., което има характера на покана по смисъла на
чл.82, ал.2 ЗЗД и поставя фонда в забава по отношение задължението за заплащане на
дължимото обезщетение, въз основа на която е заведена процесната щета. УС на ГФ се е
произнесъл в срок, на 29.02.2016г. Следователно лихвата в случая е дължима, считано от
29.02.2016г., а не от датата на деликта.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено само в отхвърлителната част досежно
неимуществени вреди за разликата над 34 020 лв. до 37 000 лв., както и за причинените
имуществени вреди изцяло до 4290 лв. и потвърдено в останалата му обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 71 290 лв., като жалбата на ищцата е частично
основателна в размер до общо 7270 лв., а тази на третото лице-помагач е изцяло
неоснователна. В полза на последния по правило не се присъждат разноски, съгласно чл.78
ал.10 ГПК.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят трето лице и ГФ дължат в полза на
жалбоподателката направените пред настоящата инстанция разноски, но такива няма
направени и не следва да се присъждат.
На основание чл.38 ал.2 ЗА е дължимо адв.възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство пред въззивна инстанция в размер на 693.50 лв. с оглед
11
уважената част от жалбата.
Третото лице-помагач дължи в полза на ГФ /въззиваема страна/ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. за явяване пред въззивна инстанция.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
На основание чл.78 ал.1 ГПК ГФ дължи в полза на ищцата направените по делото
разноски в размер на 3 000 лв. платен адвокатски хонорар /в брой, платен от първоначалния
ищец л.5/ и 400 лв. внесен депозит за САТЕ, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. В
последното по делото съдебно заседание, процесуалния представител на ответника не е
възразил за прекомерност на адвокатския хонорар и разноските. От тях дължими са само
1969.22 лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ГФ следва да заплати в полза на съда сумата от 290.80
лв./двеста и деветдесет лева и осемдесет стотинки/ допълнителна д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК
върху увеличената част от исковете /общо 7270 лв./ от заплащане на която ищцата е била
освободена.
По компенсация на осн.чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски на ГФ, които са 200 лв.
платен депозит за в.л. От тях дължими са само 84.16 лв. с оглед отхвърлената част от
исковете /30 000 лв./
На осн.чл.78 ал.8 ГПК ищцата следва да заплати в полза на ГФ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. за явяване пред първа инстанция или общо 384.16 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8734 от 19.12.2019 г. постановено по гр.д.№ 5226/2016г. по
описа на СГС, ГО, 3 състав, както и решение постановено на 02.06.2020г. за поправка на
ЯФГ в диспозитива на решението по реда на чл.247 ГПК, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
иска за
имуществени
вреди изцяло, както и за неимуществени вреди за разликата над 34 020 лв. до 37 000 лв.
разноските и д.т. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ДА
12
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Н. А. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. С. от АК - Кърджали,
съдебен адрес: гр. ***, бул. *** № 58, вх. Б, ет. 1, an. 1, / конституирана на мястото на
починалия ищец А. М. И. /починал на 09.05.2019г./, на основание чл.227 ГПК/ разликата
над 34 020 лв. /тридесет и четири хиляди и двадесет лева/ до 37 000 лв. /тридесет и седем
хиляди лева/ или допълнително сумата от 2980 лв./две хиляди деветстотин и осемдесет
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
телесни повреди, както и сумата от 4290 лв./четири хиляди двеста и деветдесет лева/
имуществени вреди - направени разходи за транспорт и социални грижи, настъпили
при ПТП на 23.02.2015г. в гр.Момчилград, причинени виновно от Х. Г. И., при
управление на л.а.марка „Сузуки Балено“ с per. № ***, без сключена застраховка
Гражданска отговорност, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
29.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1969.22 лв./хиляда
деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ направени разноски пред
първа инстанция с оглед уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. Г. И. ЕГН **********, гр. ***, бел. *** № 75, вх. А, ет. 3, ап. 7 ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Д. С. от АК - Кърджали, съдебен адрес: гр. ***, бул. *** № 58,
вх. Б, ет. 1, aп. 1, сумата от 693.50 лв./шестстотин деветдесет и три лева/ представляваща
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата пред
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Х. Г. И. ЕГН **********, гр. ***, бел. *** № 75, вх. А, ет. 3, ап. 7 ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2,
сумата от 200 лв./двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение за явяване пред въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС допълнително сумата от 290.80 лв./двеста и деветдесет лева и
осемдесет стотинки/ дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК върху увеличената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. А. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. С. от АК - Кърджали, съдебен
адрес: гр. ***, бул. *** № 58, вх. Б, ет. 1, an. 1, / конституирана на мястото на
починалия ищец А. М. И. /починал на 09.05.2019г./, на основание чл.227 ГПК/ ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2,
сумата от общо 384.16 лв., /триста осемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/,
направени по делото разноски пред първа инстанция с оглед отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника -
Х. Г. И..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
13
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14