№ 145
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело №
20201001002162 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№3344 от 29.05.2020г. по описа на Софийски
окръжен съд на „Статус Н“ ООД, чрез адв.С.Ц., против решение № 47 от 11.03.2020г.
по т.д.№ 151/2018г. по описа на Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти
състав, с което са отхвърлени предявените от „Статус Н“ ООД, ЕИК *********,
срещу Община Челопеч обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 69 319,14 лв., съставляваща
незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „Електро“, възложени на ищеца с
договор № Д 50/14.04.2015 год. за възлагане на допълнителни възникнали СМР за подобект
1: „СМР по текущ ремонт в сградата на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Челопеч“, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2018 год. до окончателното й
заплащане; за заплащане на сумата от 24 016,10 лв., съставляваща незаплатено
възнаграждение за извършени СМР по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на
кухнята“, възложени на ищеца с договор № Д 137/24.08.2015 год. за инженеринг –
проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по изграждане на сградни
инсталации в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Челопеч“, съставляваща част от дължимите
суми по фактура 842/19.12.2017 год. на обща стойност 30 741,22 лв. и за заплащане на
сумата от 8 640 лв., съставляваща заплатено от изпълнителя на „Проектно бюро Т4” ООД
възнаграждение за изготвени проекти по част „Архитектура – заснемане за възстановяване,
1
конструктивно становище, безопасност и здраве, пожарна безопасност, управление на
отпадъците и технически контрол по част конструктивна“ по договор № Д 137/24.08.2015
год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.07.2018 год. до окончателното й
заплащане; за заплащане на сумата от 1 216,58 лв., съставляваща мораторна лихва за
забава в плащане на главницата от 24 016,10 лв. за периода от 19.01.2017 год. до 19.07.2017
год., и „Статус Н“ ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Община Челопеч
направените по делото разноски в размер на 4 820 лв.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и е
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, като иска да бъде отменено,
с произтичащите от това правни последици.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Община Челопеч е представила отговор на въззивната
жалба, в който поддържа становището за неоснователност на жалбата, съответно за
правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, като претендира
направените пред въззивната инстанция разноски.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред Софийски окръжен съд е образувано по искова молба вх.
№5826 от 24.07.2018г. по описа на съда от „Статус Н“ ООД, ЕИК *********, срещу
Община Челопеч, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира:
- сумата от 69 319,14 лв. - незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част
„Електро“, възложени на ищеца с договор №Д50/14.04.2015г. за възлагане на допълнителни
възникнали СМР за подобект 1: „СМР по текущ ремонт в сградата на ОУ „Св. св.
Кирил и Методий”, с. Челопеч“,
- сумата от 24 016,10 лв. - незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част
„ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на кухнята“, възложени на ищеца с договор №
Д 137/24.08.2015г. за инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на
строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”,
с.Челопеч“, съставляваща част от дължимите суми по фактура 842/19.12.2017г. на обща
стойност 30 741,22 лв.,
- сумата от 8 640 лв. - заплатено от изпълнителя на „Проектно бюро Т4”
ООД възнаграждение за изготвени проекти по част „Архитектура – заснемане за
възстановяване, конструктивно становище, безопасност и здраве, пожарна безопасност,
управление на отпадъците и технически контрол по част конструктивна“ по договор
№ Д 137/24.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.07.2018г. до окончателното й
заплащане;
2
и сумата от 1 216,58 лв. - мораторна лихва за забава в плащане на главницата от
24 016,10 лв. за периода от 19.01.2017г. до 19.07.2017г., уточнен в първото по делото
съдебно заседание.
Ищецът твърди, че на 24.08.2015г. между „Статус Н“ ООД – като изпълнител, и
Община Челопеч – като възложител, е сключен договор № Д-137, по силата на който
ищецът се задължил да извърши „Инженеринг – проектиране, авторски надзор и
изпълнение на строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. св.Кирил и
Методий”. На 07.07.2016г. страните сключили допълнително споразумение към договора, в
което са описани CMP, които подлежат на изпълнение. Съгласно договора и
техническото задание към него ищецът изготвил възложените проекти, описани в част
II – „Задание за проектиране”.
В проектното задание липсвали част „Архитектура”, „Конструкции, ПВЗ,
Пожаробезопасност“ и План за управление на строителните отпадъци, което станало
причина за връщане на документите и довело до необходимостта от допълнителното им
изготвяне. Същото е възложено от ищеца на архитектурно бюро „Проектно бюро Т4” ООД,
за което е заплатена сумата от 7 200 лв. без ДДС или 8 640 лв. с ДДС. На база
изготвените проекти е издадено разрешение за строеж № 5/08.06.2016г. на главния архитект
на Община Челопеч.
Със заповед № 1/08.12.2017г. на главния архитект на Община Челопеч е въведена
етапност на строеж „Ремонт и изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. Св. Кирил и
Методий”. На 27.02.2017г. е съставен констативен акт обр.15 със забележки, като
впоследствие са изпълнени всички необходими дейности по отстраняването им.
След изпълнение на всички договорени работи по първи етап от строителството,
включващ част ВиК, ОВК, Технологично обзавеждане на кухня, Електро -, силова и
осветителна инсталации, обектът е въведен в експлоатация с Удостоверение №2/19.12.2017г.
на главния архитект на Община Челопеч, с което и съгласно т.6 (2) от договора за
възложителя възникнало задължение да заплати сумите, явяващи се разлика от изпълненото
по проект количество и платеното по съответните части, както следва :
- по част проектиране – 8 640 лв.;
- по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на кухнята“ – 24 016,10 лв.;
- по част „Електро“ – 69 319,14 лв.
Видовете и количествата CMP по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на
кухнята“ са описани в представена на ищеца от възложителя заменителна таблица от
19.12.2017г., получена по електронна поща. Дължимата сума за изпълнените работи е
включена като част от сумата по фактура **********/19.12.2017г. на обща стойност 30
3
741,22 лв.
По част „Електро“ ищецът изпълнил ел. инсталацията, като изпълнението е
възложено допълнително – поради промяна в част „Технологична“ на проекта на
кухненските помещения. Поради промяна на разположение на кухненското обзавеждане,
стени и други в кухненските помещения, се наложило допълнително изграждане на
ел.инсталация и промяна на вече изградената, което не било предвидено първоначално от
възложителя и поради пропуск при първоначалното възлагане на корпус 1 от етаж 2. Част от
дължимата по тази част сума била включена във фактура 842/19.12.2017г.
С молба от 13.08.2018г. ищецът твърди, че на 10.09.2014г. е сключен първия договор
между „Статус Н“ ООД и Община Челопеч, с предмет СМР по текущ ремонт на сгради –
общинска собственост, обхващащ Подобект №1: СМР по текущ ремонт в сградата на ОУ
„Св. св. Кирил и Методий“, с. Челопеч. При изпълнение на договора от 2014г., към него
нямало изготвени проекти за изпълнение на дейностите. Такива са изготвени след
възлагането през 2015г., като с договор 137/24.04.2015г. на ищеца е възложен инженеринг
на обекта – изготвяне на проект, авторски надзор и изпълнение на строителство на
сградните инсталации на училището. Съгласно втория договор ищецът изготвил проекта
повече от една година след като започнало изпълнението на сградните инсталации. След
изготвяне на проектите ищецът изпълнил изцяло приетите с удостоверението за въвеждане в
експлоатация дейности по първия етап на строителството.
С молба от 21.09.2018г. ищецът твърди, че първият договор, сключен между „Статус
Н” ООД и Община Челопеч, е договор Д 70 от 10.09.2014г., включващ ремонт на покриви,
мазилки, шпакловки, плочки и други ремонтни работи. В хода на изпълнение на договора се
установила необходимост от подмяна на електроинсталациите на училището и изграждане
на слаботоковите инсталации, които дейности не били предвидени и било извършено
допълнителното им възлагане, за което е подписан договор Д 50/14.04.2015г. за възлагане на
допълнителни работи, възникнали в хода на изпълнение на договор Д 70 от 10.09.2014г.
В хода на изпълнение на дейностите по договора от 2015г. количествени сметки били
променяни с вътрешни заменителни протоколи, които не били подписвани от представител
на изпълнителя.
След проведена открита процедура по ЗОП с възложител Община Челопеч с предмет
„Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по изграждане
на сградни инсталации в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Челопеч”, е сключен
Договор Д 137/24.08.2015г.
Ответникът е оспорил предявените искове, като допустими, но неоснователни.
Твърди, че в сключения между страните договор № Д 50/14.04.2015г. е договорена цена
съгласно ценовата оферта на изпълнителя в размер на 439 683,05 лв. без включен ДДС или
527 619,66 лв. с ДДС. В хода на изпълнение на този договор Община Челопеч е извършила
4
следните плащания за реално извършените и приети работи/дейности, възложени с
договора, въз основа на двустранно съставени протоколи за установяване и заплащане на
натурални видове строително-монтажни работи /акт обр.19/ и издадени от изпълнителя
фактури,в общ размер на 523 400,86 лв. Договор № Д 50/14.04.2015г. е приключен с
окончателно плащане на 22.01.2016г., съгласно протокол № 5/08.01.2016г. /акт обр.19/.
Между страните е сключен договор №Д137/24.08.2015г. за изпълнение на обществена
поръчка с предмет инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на
строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”. Видно
от уговореното в т.16 /1/ от договора и офертата на изпълнителя, същият се е задължил да
изготви инвестиционния проект във фаза – работен проект в обхвата съгласно Наредба №
4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, така че той да е
основание за издаване на разрешение за строеж. Изготвените от изпълнителя отделни части
Архитектура - заснемане за възстановяване, конструктивно становище, безопасност и
здраве, пожарна безопасност, управление на отпадъците и технически контрол по част
конструктивна, били части от възложения по договора инвестиционния проект – фаза
работен проект, който проект бил платен от Община Челопеч на 09.11.2015г. и на
23.11.2015г., съгласно издадена от изпълнителя фактура № **********/02.11.2015г., с
оглед на което претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 8 640 с ДДС за изготвени и
незаплатени проекти по части Архитектура, е неоснователна.
По претенцията за заплащане на сумата от 24 016,10лв. с ДДС, част от сумата по
фактура № **********/19.12.2017г. за извършени и неплатени СМР по договор №
Д 137/24.08.2015г.:
Посочените в исковата молба СМР по вид, количество и стойност, не са предмет на
процесния договор, не са включени в офертата на изпълнителя, съответно не са дейности,
касаещи въведения първи етап от строежа. Между страните е водена кореспонденция във
връзка с предложената заменителна таблица от 19.12.2017г., но същата не е била одобрена
от възложителя, не е подписана от него и не са приети за извършени работите по нея, в т.ч. и
поради липса на анализни цени към нея, поради което е отказано плащане.
С обжалваното решение, като се е съобразил с определение №1657 от 21.05.2019г.,
постановено по ч.гр.д. № 4900/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, гражданско
отделение, 1 състав, относно редовността на исковата молба, съдът е приел предявените
искове за допустими, но разгледани по същество за неоснователни, по следните мотиви:
Предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 69
319,14 лв., съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „Електро“,
възложени на ищеца с договор № Д 50/14.04.2015г., е квалифициран като такъв с
определението по чл.374 ГПК и с доклада по делото, като това е и квалификацията дадена с
отменителното определение на САС по ч.гр.д. № 4900/2018г.
5
Твърденията на ищеца са в колизия с последващите подадена допълнителна искова
молба и писмени бележки, депозирани в срока, определен от съда на осн. чл.375, ал.2 ГПК,
според които:
„Стойността на изграждането на ел. инсталацията на помещенията, които не са
предмет на ККС по договор № Д 50/14.04.2015г., възлиза на 69 319,14 лв. с ДДС и същата не
влиза във възложените и заплатените дейности по договор № Д 50/14.04.2015г.“. Ищецът
пояснява, че след започване на изпълнението е констатирано, че в представената КСС към
договора липсват като заложени дейности по част „Електро“, абсолютна предпоставка за
цялостното приемане на обекта, което наложило извършването им от ищеца.
Ищецът не е направил искане за изменение на иска, поради което съдът е приел, че е
сезиран с претенция, основана на договорно основание – конкретно на цитирания договор
№ Д 50/14.04.2015г. Ищецът не установява, а и – видно от ДИМ и писмената му защита, не
твърди процесните СМР по част „Електро“ да са му били възлагани от ответника с този
договор, поради което искът следва да се отхвърли само на това основание – без да се
изследва дали СМР са били действително извършени, макар и на друго основание.
По претенцията за заплащане на сумата от 24 016,10 лв., съставляваща незаплатено
възнаграждение за извършени СМР по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на
кухнята“, възложени на ищеца с договор № Д 137/24.08.2015г., съставляваща част от
дължими суми по фактура 842/19.12.2017г. на обща стойност 30 741,22 лв. :
С молба от 21.09.2018г. ищецът сочи, че в изпълнение на договор №
Д - 137/24.08.2015г., който е бил с предмет инженеринг – проектиране, надзор и
строителство, „проектирахме“ вече направеното“ по предходния цитиран горе договор
№ Д - 50/14.04.2015г. Според съда, това съставлява изрично признание за
симулативността на договор № Д-137/24.08.2015г., който няма предмет – договорът е
сключен за проектиране, но СМР вече са били извършени по предходен договор.
На следващо място – в ДИМ ищецът конкретизира, че изпълнените дейности по
договор № Д-137/24.08.2015г. са описани в представена от възложителя заменителна таблица
от 19.12.2017г., получена от „Статус Н“ ООД по електронна поща и това е единственото
твърдение, изложено по делото, за начина на възлагане на процесните СМР с цена 24 016,10
лв.
Според съда, от изложеното не следва, че тези СМР са станали част от предмета на
договора от 24.08.2015г., доколкото не бе установено извършването им да е било възложено
от ответника. С отговора на и.м. последният изрично сочи, че тези СМР не са били
включени в офертата на изпълнителя, съответно не са дейности, касаещи въведения първи
етап от строежа; признава се, че между страните е водена кореспонденция във връзка с
предложената заменителна таблица от 19.12.2017г., но същата не е била одобрена от
възложителя, не е подписана от него и не са приети за извършени работите по нея, поради
6
което е отказано плащане по предявената от ищеца фактура № 842/19.12.2017г.
С оглед неоснователността на иска за заплащане на главницата от 24 016,10лв., съдът
е приел за неоснователен и акцесорния иск за сумата от 1 216,58 лв. - мораторна лихва за
забава в плащане на главницата за периода от 19.01.2017г. до 19.07.2017г.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 8 640 лв. -
заплатено от изпълнителя на „Проектно бюро Т4” ООД възнаграждение за изготвени
проекти по част „Архитектура – заснемане за възстановяване, конструктивно становище,
безопасност и здраве, пожарна безопасност, управление на отпадъците и технически
контрол по част конструктивна“ по договор № Д 137/24.08.2015г. :
Съгласно уговореното в раздел II, т.3.1. от договора и приложените към него
техническо задание, техническо предложение и ценово предложение на изпълнителя,
възложената дейност по проектиране включва изработването на инвестиционен проект /фаза
– работен проект/. Видно от уговореното в т.16.1 от договора и офертата на изпълнителя,
същият се е задължил да изготви инвестиционния проект във фаза – работен проект в
обхвата съгласно Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, така че той да е основание за издаване на разрешение за строеж. Изготвените от
изпълнителя отделни части Архитектура – заснемане за възстановяване, конструктивно
становище, безопасност и здраве, пожарна безопасност, управление на отпадъците и
технически контрол по част конструктивна, са части от възложения по договора
инвестиционния проект – фаза работен проект, който проект е бил заплатен от Община
Челопеч на 09.11.2015г. и на 23.11.2015г., съгласно издадена от изпълнителя фактура №
712/02.11.2015г., поради което съдът е приел претенцията за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за
неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
7
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и
съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които
се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Страните спорят възложени ли изпълнение от ответника на ищеца процесните
строително монтажни работи /СМР/, съответно съществуват ли задължения на ответника
към ищеца за претендираните суми на посочените от ищеца основания.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че
са сключили договори, по които ищецът, в качеството на изпълнител, е приел да извърши
възложени му от ответника, в качеството му на възложител, строително монтажни работи,
срещу определена цена, а именно: договор на 10.09.2014г.; договор №Д-137/24.08.2015г.,
допълнително споразумение № 1 към договор № Д-137/24.08.2015г.; договор №
50/14.04.2015г., във връзка с който са издадени протокол № 1 от 04.06.2015г., протокол № 2
от 02.07.2015г., протокол № 3 от 09.09.2015г., протокол № 4 от 15.09.2015г., протокол № 5
от 08.01.2016г., за установяване и заплащане на натурални видове строително - монтажни
работи.
На 27.02.2017г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на
строеж – Ремонт и изграждане на сградни инсталации в ОУ „ Св.Св.Кирил и Методий“,
находящ се в УПИ 1-137, кв.36 по плана на с. Челопеч, община Челопеч, а с удостоверение
№ 2/19.12.201г. на гл. архитект на община Челопеч строежа е въведен в експлоатация.
Представена е фактура № ********** от 19.02.2017г., издадена от издадена от
„Статус Н“ ООД на ответника за сумата от 25 617,68лв. без ДДС или сумата от 30
741,22лв. с ДДС, съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация от 19.12.2017г. и
чл.6, ал.2 от договор № Д-137/24.08.2015г. и сравнителна таблица.
С исковата молба е представена заменителна таблица - СМР от 19.12.2017г.,
подписана само от изпълнителя – „Статус Н“ ООД.
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, според заключението на която:
- фактура с №**********/19.12.2017 г. на стойност 30 741,22 лв. е издадена от ищеца
на ответника по договор №Д-137 от 24.08.2015г.;
- фактура № ********** от 19.12.2017г. на стойност 30 741,22лв., издадена от
„Статус Н“ ООД, е осчетоводена от ответника по сметка 401 – „Доставчици“, по партидата
8
на „Статус Н“ ООД и фигурира като неплатена;
- ответника не е регистрирано лице по ЗДДС, респ. няма задължение за подаване на
справки-декларации, дневници на покупки и дневници на продажби по ЗДДС;
- няма издадена фактура от ищеца на ответника, на стойност 57 765,95 лв. без ДДС
/69 319,14 лв. с ДДС.
- по счетоводни данни и представени платежни нареждания от ответника се
констатираха извършени плащания към ищеца по договор с №Д 50 от 14.04.2015г. в общ
размер на 285 972,02лв. и е включена в дневника за покупки.
- по предоставени счетоводни данни от ищеца се констатира, че фактура с
№279/30.11.2015 г. е осчетоводена по сметка 401 - „Доставчици“ по партида на доставчика
„Проектантско бюро А4“ ООД. Фактурата е на стойност 8 640,00 лв. с ДДС. Съгласно
представената хронологична справка, на 11.12.2015 г. е осчетоводено плащане на 8 640,00
лв., с което задължението на ищеца по фактурата е закрито.
При излагане на заключението си в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
към общия размер на плащанията по договор Д - 50 следва да се добави и авансово плащане
извършено от ответника на 21.04.2015г. в размер на 237 428,84лв., като сборът от двете
суми прави 523 400,86лв. по счетоводни данни на ответника и на ищеца сумата е платена и е
постъпила на датата на извършване на плащането.
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, според заключението на която:
- обща стойност на изпълнените CMP по част ВиК, ОВК вкл.кухня от КСС
към Допълнително споразумение № 1/07.07.2016г. към Договор №Д-137/24.08.2015г.:
163 872,25 лв.
- обща стойност на платените СМР по част ВиК, ОВК вкл.кухня от КСС към
Допълнително споразумение № 1/07.07.2016г. към Договор №Д-137/24.08.2015г.: 161
792,47 лв.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда приема
следното:
По предявения иск за заплащане на сумата от 69 319,14 лв.:
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
9
Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.266, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, като е съобразил твърденията на ищеца в исковата молба и
уточнителната молба от 21.09.2018г., и задължителните за него указания дадени с
определение №1657 от 21.05.2019г., по ч.гр.д.№ 4900/2018г. на САС, гражданско отделение,
1 състав, на основание чл.278, ал.4 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с договор № 50/14.04.2015г. ответникът му е
възложил за изпълнение част „Електро“ на обект ОС „Св.Св. Кирил и Методий“ Челопеч,
а с уточняващата молба от 21.09.2018г. е уточнил, че „Претенцията за сумата от
69 319,14 лв. с ДДС е за заплащане на изпълнени СМР по част „Електро” за
обект ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, възложени с договор № 50/14.04.2015г. и
включени в проектите, изготвени по силата на следващия договор“. В този смисъл са и
твърденията на ищеца в частната жалба срещу прекратителното определение на
първоинстанционния съд № 472 от 26.09.2018г., където изрично сочи, че са изпълнени
указанията на съда, като между страните са сключени три договора, сред които и „Договор
№ 50 от 14.04.2015г. за възлагане на допълнителни работи, по който договор Община
Челопеч не е заплатила и продължава да дължи сумата от 69 319,14лв. за изпълнени работи
по част „Електро“ за обект ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, съответно, че „исковата молба
отговаря на посоченото в чл.127, ал.1 и в чл.128 от ГПК съдържание“ което е възприето и от
въззивния състав на съда, постановил отменителното определение.
С допълнителната искова молба ищецът е заявил, че „Стойността на изграждането на
ел.инсталацията на помещенията, които не са предмет на ККС-то по Договор №
50/14.04.2015г., възлиза на 69 319,14 лв. с ДДС и същата не влиза във възложените и
заплатените дейности по договор Д 50/14.04.2015г. С представените към отговора на
исковата молба протоколи са приети и остойностени само дейностите, описани в КСС към
договор № 50/14.04.2015г.“, но не поискал изменение на иска, на основание
чл.372, ал.2, предл. 1 ГПК, в посочения смисъл, и такова не е допускано от съда.
В първото по делото открито съдебно заседание на 17.12.2019г.
първоинстанционният съд е направил доклад по делото, съгласно изискванията на чл.145,
ал.3 ГПК, вр. с чл.377 ГПК, като е посочил обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права от ищеца, съобразно твърденията в исковата молба и уточняващите
молби, включително, че претенцията е по договор № 50/14.04.2015г., определил е правната
квалификация на предявения иск, и в съответствие с това е разпределил доказателствената
тежест, а процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че няма възражения по
доклада.
Като съобрази горното, настоящият състав на съда приема, че ищецът е определил
предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие по отношение на
процесното вземане, и след като същото е претендирано като дължимо по
договор № 50/14.04.2015г. в посочения размер - 69 319,14 лв., съдът е обвързан да
10
се произнесе по така направеното искане, при спазване принципа на диспозитивното начало,
определен в чл.6, ал.2 ГПК, в противен случай би постановил недопустим съдебен акт /В
този смисъл Решение № 16 от 24.03.2011г. на ВКС по т.д.№ 354/2010г., I т. о., ТК; Решение
№ 75 от 24.07.2012 г. на ВКС по т.д.№194/2011г., II т. о., ТК; Решение № 107 от 31.05.2013
г. на ВКС по т. д. № 443/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 99 от 20.06.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 2202/2018 г., II т. о., ТК и др./.
По договор № 50/14.04.2015г., страните са постигнали съгласие, че цената съгласно
ценовата оферта на изпълнителя е в размер на 439 683,05лв. без ДДС. Видно от
заключението на съдебно - счетоводната експертиза и уточнението на вещото лице в
съдебно заседание: общия размер на плащанията по договор Д-50 е в размер на 523
400,86лв., като се добави и авансово плащане извършено от ответника на 21.04.2015г. в
размер на 237 428,84лв.; няма издадена фактура от ищеца на ответника, на стойност 57
765,95 лв. без ДДС / 69 319,14 лв. с ДДС.
Като съобрази изложеното, възражението на ответника в отговора на исковата молба
– че „договор № 50/14.04.2015г. е приключен с извършено окончателно плащане на
22.01.2016г.“, и изявлението на ищеца в допълнителната искова молба – че „Стойността на
изграждането на ел.инсталацията на помещенията, които не са предмет на ККС-то по
Договор Д 50/14.04.2015г., възлиза на 69319,14 лева с ДДС и същата не влиза
във възложените и заплатените дейности по договор № 50/14.04.2015 г.“, настоящият състав
на съда приема, че събраните по делото доказателства не доказват твърденията на ищеца за
съществуване на задължение на ответника по договор № 50/14.04.2015г. в претендирания
размер, поради което предявеният иск е неоснователен.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за необсъждане на представени
по делото доказателства, установяващи по безспорен начин, че единствен изпълнител на
СМР на обекта е „Статус Н“ ООД и цялата ел. инсталащия на обекта е изградена, тъй като
от това не следва по несъмнен начин, че претендираната от ищеца сума се дължи по договор
№ 50/14.04.2015 г.
Съдържанието на договор № Д-137/24.08.2015г. в случая е ирелевантно, тъй като не
може да обоснове съществуването на задължение на ответника по договор №50/14.04.2015г.,
поради което позоваването във въззивната жалба в тази насока е неоснователно.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба за грешка на съда при
правната квалификация на предявения иск, която не се санирала от липсата на възражения,
съответно недопускане на относими доказателства. Правната квалификация на иска се
извежда от заявения петитум и от обстоятелствата, изложени в исковата молба, на които
ищецът основава правото си. В случая с процесуалните си действия и изявления, обсъдени
по-горе, ищецът е определил предмета на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие по отношение на процесното вземане, а съдът се е произнесъл в съответствие с
диспозитивното начало. Страната по никакъв начин не е била неориентирана по отношение
11
на упражняваните от нея процесуални права, за което говори ясно изразената от нея воля в
уточняващите молби и частната жалба срещу прекратителното определение на съда,
основано на преценка за нередовност на исковата молба, включително и изразеното
становище в първото по делото съдебно заседание след доклада по делото. При ясно
изразена воля по отношение основанието на което се претендира сумата - по договор
№50/14.04.2015г., при отменително определение на въззивния съд, с което са дадени
задължителни указания на първоинстанционния съд относно редовността на исковата
молба, основани на твърдения на ищеца в частната жалба, изявленията на страната в
допълнителната искова молба, без направено искане за изменение на иска, за което
съдът няма задължение служебно да следи и да дава указания, не обосновават твърдяното
процесуално нарушение.
Предвид изложеното в тази част обжалваното решение е правилно и обосновано.
По предявения иск за заплащане на сумата от 24 016,10 лв. и заплащане на
сумата от 1 216,58 лв. - мораторна лихва за забава в плащане на главницата от
24 016,10 лв. за периода от 19.01.2017 год. до 19.07.2017 год.:
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Страните спорят, дали описаните във фактура 842/19.12.2017г. СМР са включени в
предмета на процесния договор – № Д 137/24.08.2015г.; възложени ли са от общината, тъй
като липсват в количествено - стойностната сметка към допълнителното споразумение
№1 от 07.07.2016г.; имат ли договорено възнаграждение и изпълнени ли са от
възложителя, съответно подлежат ли на заплащане на претендираното основание.
За да разреши спора за дължимостта на процесните суми, настоящият състав на съда
съобрази следното:
Сумата е претендирана, като незаплатено възнаграждение за извършени СМР
по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на кухнята“, възложени на ищеца
с договор № Д 137/24.08.2015г., съставляваща част от дължими суми по фактура
842/19.12.2017г. на обща стойност 30 741,22 лв.
С договор № Д 137/24.08.2015г. страните са постигнали съгласие, Община
Челопеч, като възложител, да възложи, а „Статус Н“ ООД, като изпълнител, е приел срещу
възнаграждение да извърши инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на
строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ„Св.Св. Кирил и Методий“,
съгласно разработени и одобрени инвестиционни проекти, количествено-стойностни сметки
и всички дейности и изисквания, посочени в техническата спецификация – Приложение №
1, техническото и ценово предложение от офертата на изпълнителя- приложения 3 и 4,
неразделна част от договора.
12
С допълнително споразумение№ 1 към договор № Д 137/24.08.2015г. страните са
постигнали съгласие, относно цената за изпълнение на строително - монтажните работи на
обекта- 395 789,78лв. без ДДС или 474 947,73лв. с ДДС, и изпълнителят е приел да изпълни
строително-монтажните работи, описани в приложение № 1 /количествено стойностна
сметка/.
На 27.07.2017г. е изготвен и подписан констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа /образец 15 – л.57/.
Със заповед № 1 от 08.12.2017г. на главния архитект на Община Челопеч е
отстранена очевидна фактическа грешка в разрешението за строеж на процесния обект, като
на основание чл.154, ал.2, т.6 ЗУТ, вр. с чл.152, ал.2 ЗУТ, е допусната етапност при
изпълнение на строеж „Ремонт и изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св.Кирил и
Методий“:
първи етап - ВиК, ОВК, технологично обзавеждане на кухня, Електро – Силова и
осветителна инсталации;
втори етап - видеонаблюдение, охранителна система, оповестяване; комуникационна
и ТВ инсталации, пожароизвестяване.
Издадено е удостоверение № 2 от 19.12.2017г. на главния архитект на Община
Челопеч за въвеждане в експлоатация на строеж: „Ремонт и изграждане на сградни
инсталации в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – първи етап.
Фактура с №**********/19.12.2017г. на стойност 30 741,22 лв. е издадена от ищеца
на ответника съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация от 19.12.2017г. и
чл.6, ал.2 от дог. №Д - 137 от 24.08.2015г. и сравнителна таблица.
Съгласно постоянната практика на ВКС, фактурата отразява възникналото между
страните правоотношение и осчетоводяваното й от ответното дружество, установява
приемане на изпълнената работа и съставлява недвусмислено признание за възникването и
размера на задължението /Решение №42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д.№593/2009г., II т. о.,
ТК; Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1882/2013г., I т. о., ТК и др./.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че осчетоводяването на
процесната фактура от ответника, установено от заключението на приетата по делото
съдебно - счетоводна експертиза, което в тази част възприема, като неоспорено от страните,
доказва възникването и размера на задължението на ответника към ищеца.
Като съобрази горното и заключението на приетата по делото съдебно - техническа
експертиза, което съдът възприема, като неоспорено от страните, правилно и обосновано,
настоящият състав на съда приема, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата
от 2 079,78лв., съставляваща разликата между сумата от 163 872,25 лв. - обща стойност на
13
изпълнените CMP по част ВиК, ОВК вкл.кухня от КСС към Допълнително споразумение №
1/07.07.2016г. към Договор №Д-137/24.08.2015г., и сумата от 161 792,47 лв. -
обща стойност на платените СМР по част ВиК, ОВК вкл.кухня от КСС към Допълнително
споразумение №1/07.07.2016г. към Договор №Д-137/24.08.2015г.
За да приеме горното, съдът съобрази, че ищецът претендира плащане на всички
договорени и изпълнени работи първи етап - ВиК, ОВК, технологично обзавеждане на
кухня, Електро – Силова и осветителна инсталации, въведен в експлоатация с удостоверение
№ 2 от 19.12.2017г. на главния архитект на Община Челопеч, посочено като основание за
издаване на процесната фактура, което е било предмет на изследване от съдебно -
техническа експертиза.
Предвид представените по делото писмени доказателства, заключенията на приетите
по делото експертизи и цитираната практика на ВКС, посочени по-горе, неоснователни са
възражението на ответника за недължимост на претендираната сума, поради: невключването
им в офертата на изпълнителя; същите не са дейности касаещи въведение първи етап от
строежа; неподписване на предложената заменителна таблица от 19.12.2017г. от
възложителя; неокомплектоване на процесната фактура с документи, съгласно изискванията
на чл.6.1 от договора.
За разликата над 2 079,78лв. до предявеният размер от 24 016,10 лв., или за
сумата от 21 936,32лв. искът се явява неоснователен.
Процесната фактура е осчетоводена от ответника, но в същата не са описани по вид
и цена отделните СМР, за които се твърди, че е издадена, като е посочено само основанието
за издаването й – съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация от 19.12.2017г. и
сравнителна таблица. Позоваването на заменителната таблица не променя горния извод, тъй
като основание за издаването на фактурата е сравнителна, а не заменителна таблица, която е
представена по делото, но не е подписана от възложителя, а и същата не установява
изпълнени, но незаплатени СМР, предвид заключението на съдебно - техническата
експертиза, поради което възражението във въззивната жалба в тази насока е неоснователно.
В случая заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в частта, в която е
прието, че фактурата фигурира като неплатена, не променя горния извод, тъй като вещото
лице не е имало задача да изследва общата стойност на изпълнените СМР към
Допълнително споразумение № 1/07.07.2016г. към Договор №Д-137/24.08.2015г., съответно
общата стойност на платените работи, което е направено от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, и което съдът приема за релевантно в случая. При така
установеното да се приеме противното е неправилно, тъй като ще доведе до заплащане на
неизпълнени и неприети СМР за процесния етап от строителството на обекта, което е в
противоречие с разпоредбите на чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.6, ал.2 от Договор №Д-
137/24.08.2015г.
14
Основателността на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 079,78лв. не обосновава
основателност на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, с който се претендира сумата от 1
216,58 лв. - мораторна лихва за забава в плащане на главницата от 24 016,10 лв. за периода
от 19.01.2017г. до 19.07.2017г.:
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от Договор №Д-137/24.08.2015г. окончателното
плащане от цената се извършва в срок от 5 работни дни, считано от датата на подписване
без забележки на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа и
представяне на разходно-оправдателни документи. Подписан е констативен акт за
установяване годността за приемането на строежа от 27.02.2017г., но същият е бил със
забележки и е определен срок за отстраняването им. Същевременно, удостоверение № 2 от
19.12.2017г. на главния архитект на Община Челопеч за въвеждане в експлоатация на
строеж: „Ремонт и изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ –
първи етап, и фактура №**********/19.12.2017г. за претендираната главница са издадени
след посочения от ищеца период на забава – от 19.01.2017г. до 19.07.2017г., поради което не
може да се приеме, че за този период от време вземането за главницата е било ликвидно и
изискуемо, съответно, че възложителят дължи обезщетение за забава, съгласно разпоредбите
на чл.6, ал.2 от договор № Д 137/24.08.2015г. и чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е неоснователен.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от „Статус Н“ ООД, ЕИК *********, срещу
Община Челопеч иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата
над 21 936,32лв. до предявения размер от 24 016,10 лв. или за сумата от 2 079,78лв.,
съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „ОВК, ВиК и
технологично обзавеждане на кухнята“, възложени на ищеца с договор № Д 137/24.08.2015
год. за инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по
изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с.Челопеч“,
съставляваща част от дължимите суми по фактура 842/19.12.2017 год. на обща стойност 30
741,22 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2018 год. до
окончателното й заплащане, като сума от 2 079,78лв. бъде присъдена на ищеца, а в
останалата част решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По предявения иск за заплащане на сумата от 8 640 лв.:
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Ищецът твърди, че с издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация и
съгласно т.6 /2/ от подписания между страните договор - договор № Д 137/24.08.2015год., за
15
ответника е възникнало задължението да заплати сумата от 8 640 лв. - като дължима за
проектирането на допълнителни части, които били необходими за издаването на
разрешението по договор № Д 137/24.08.2015год. - заплатено възнаграждение от
изпълнителя на „Проектно бюро Т4” ООД за изготвени проекти по част „Архитектура –
заснемане за възстановяване, конструктивно становище, безопасност и здраве, пожарна
безопасност, управление на отпадъците и технически контрол по част конструктивна“.
С допълнителната искова молба, ищецът е заявил, че: „ възложителят не е посочил
тези части от проекта в техническото си задание, няма начин изпълнителят да предполага
нуждата на възложителя. Договорът следва да се изпълнява в обема, в който е възложен“
всичко което е изпълнено извън рамките на възлагането на договора подлежи на разплащане
на отделно основание.“; „В проектното задание липсват част „архитектура", „Конструкции,
ПВЗ, Пожаробезопасност и План за управление на строителните отпадъци. Поради липсата
на тези части в проектното задание, такива не са предвидени в изготвеното от нас и прието
техническо предложение. Липсата на тези части и връщането на документите за издаване на
строително разрешение,води до необходимостта от допълнителното им изготвяне. Същото е
възложено от „Статус Н“ ООД на архитектурно бюро „Проектно бюро Т4“ ООД, за което
„Статус Н" ООД заплати сумата от 7200 лева без ДДС или 8 640 лева с ДДС, която следва да
бъде възстановена от Възложителя“, но не поискал изменение на иска, на основание чл.372,
ал.2, предл. 1 ГПК, в посочения смисъл, и такова не е допускано от съда.
От изложеното следва, че сумата е претендирана на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, като
дължима по договор № Д 137/24.08.2015г., в какъвто смисъл са и задължителните указания
дадени с определение №1657 от 21.05.2019г., по ч.гр.д.№4900/2018г. на САС, гражданско
отделение, 1 състав.
Като е съобразил уговореното в чл.6, ал.1 от Договор №Д-137/24.08.2015г.
първоинстанционният съд е приел, че изготвените от изпълнителя отделни части
Архитектура – заснемане за възстановяване, конструктивно становище, безопасност и
здраве, пожарна безопасност, управление на отпадъците и технически контрол по част
конструктивна, са части от възложения по договора инвестиционния проект – фаза работен
проект, който проект е заплатен от Община Челопеч на 09.11.2015г. и на 23.11.2015г.,
съгласно издадена от изпълнителя фактура № 712/02.11.2015г., поради което претенцията е
неоснователна.
Предвид твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, липсата на
оспорване от негова страна на твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че
проекта е платен от Община Челопеч на 09.11.2015г. и 23.11.2015г., съгласно издадена от
изпълнителя фактура № **********/02.11.2015г., които са посочени като приложение към
исковата молба, но не са представени по делото, и констатациите на вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза, че е проверил процесната фактура, т.е.
установено е съществуването на тази фактура, настоящият състав на съда споделя крайният
16
извод на първоинстанционният съд за недължимост на сумата на претендираното
основание.
С въззивната жалба се сочи неправилност на решението, обоснована с „ липса на
пълноценен и правилен анализ на представените и приети по делото доказателства“, като е
анализирано техническото задание на възложителя, неразделна част от Договор №Д-
137/24.08.2015г.; ценовото предложение за изработване на инвестиционен проект, и е
изведен извод, че „ изпълнителят не е предвидил и включил в стойността на проектирането
по части „архитектура“, „Конструкции, ПВЗ, Пожаробезопасност и План за управление на
строителните отпадъци“, тъй като възложителят не е предвиди изготвянето на проекти по
посочените части“. Във въззивната жалба се твърди още, че „Цената по договора е
определена за заплащане само на посочените в заданието дейности; Всичко, което е
изпълнено извън рамките на възлагането по договора, подлежи на разплащане на отделно
основание“; „Стойността на проектите по части „Архитектура“, „Конструкции, ПВЗ,
Пожаробезопасност и План за управление на строителните отпадъци“, не е част от цената по
договор 137/2015г., поради което Община Челопеч дължи заплащане на допълнително
изпълнените дейности“, т.е. въззивникът твърди, че сумата не е дължима по договора.
Като съобрази горното и разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.1 ГПК настоящият състав
на съда приема, че възраженията по отношение на отхвърляне на иска за сумата от 8 640
лв. не обосновават твърдяната неправилност. Това е така, тъй като искът е предявен на
договорно основание, с твърдения, че сумата е дължима по Договор №Д-137/24.08.2015г., а
с въззивната жалба изрично се поддържа, че сумата не е част от цената по договора, при
което въззивният съд не може да отмени обжалваното решение в тази му част и да присъди
сумата на непредявено основание. В този смисъл и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, установяваща заплащане на посочената сума от страна на ищеца на трето лице,
не променя горния извод.
Предвид изложеното в тази част обжалваното решение е правилно и обосновано.
С оглед несамостоятелният характер на обжалваното решение в частта за разноските,
предвид изхода на спора в настоящата съдебна инстанция, същото следва да бъде отменено
и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над 4 722,85 лв. -
разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид изхода на спора във въззивното производство и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по
въззивното производство за заплащане на държавна такса, съразмерно с уважената част от
иска, в размер на сумата от 41,60лв.
Предвид изхода на спора във въззивното производство и на основание
чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по
въззивното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, съразмерно с
17
отхвърлената част от иска, в размер на сумата от 4 526, 88лв.
Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 и предл.3 ГПК и
чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47 от 11.03.2020г. по т.д.№ 151/2018г. по описа на Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Статус Н“ ООД, ЕИК *********, срещу Община Челопеч иск с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата над 21 936,32лв. до
предявения размер от 24 016,10 лв. или за сумата от 2 079,78лв., съставляваща
незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „ОВК, ВиК и технологично
обзавеждане на кухнята“, възложени на ищеца с договор № Д 137/24.08.2015 год. за
инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по изграждане на
сградни инсталации в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с.Челопеч“, съставляваща част от
дължимите суми по фактура 842/19.12.2017 год. на обща стойност 30 741,22 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2018 год. до окончателното й
заплащане, както и в частта, с която на осн. чл.78, ал.3 ГПК „Статус Н“ ООД,
ЕИК *********, е осъдена да заплати на Община Челопеч направените по делото
разноски в размер над 4 722,85лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Община Челопеч, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: с. Челопеч, област Софийска, бул. „Трети март“ № 1, да заплати на „Статус
Н“ ООД, ЕИК *********, сумата от 2 079,78лв. /две хиляди седемдесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки/, съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР
по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на кухнята“, възложени на ищеца с договор
№ Д 137/24.08.2015 год. за инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на
строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. св. Кирил и
Методий”, с.Челопеч“, съставляваща част от дължимите суми по фактура 842/19.12.2017
год. на обща стойност 30 741,22 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.07.2018 год. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 11.03.2020г. по т.д.№ 151/2018г. по описа на
Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Община Челопеч, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: с. Челопеч, област Софийска,
бул. „Трети март“ № 1, да заплати на „Статус Н“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 41,60 лв. /четиридесет и един лева и шестдесет стотинки /- разноски по
въззивното производство за заплащане на държавна такса, съразмерно с уважената част от
иска.
18
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Статус Н“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на Община Челопеч, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: с. Челопеч, област Софийска, бул.„Трети март“ № 1, сумата от 4 526,88 лв.
/четири хиляди петстотин двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ - разноски по
въззивното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19