№ 53
гр. Свищов, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20244150100778 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата В. М. Б., чрез пълномощника адв. Д. М. твърди, че е страна по
Договор за потребителски кредит № CN 2793082/21.06.2023г., сключен с „K.“
ЕАД. Съгласно договора е получила кредит в размер на 200 лева, при срок на
кредита – 1 месец. Твърди се, че съгласно чл. 4.1 от Договора е следвало да
сключи Договор за предоставено на поръчителство с дружеството "A." ЕООД
за обезпечаване на кредита. Навежда твърдение, че сключила договор за
предоставяне на поръчителство от 21.06.2023 г. с ответното дружество, по
което следвало да заплати възнаграждение в размер на 100,00 лева. Твърди, че
заплатила по този договор за поръчителство към ответното дружество сумата
от 80,00 лева. Счита, че Договора за предоставяне на поръчителство от
21.06.2023 г., сключен с "A." ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.3
от ЗЗД, на основание чл. 26, ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143
от ЗЗП, тъй като накърнявало добрите нрави, налице била нееквивалентност
между престациите, тъй като сумата, която се претендира била в размер над 50
% от сумата на отпуснатия кредит – 100,00 лв. и се нарушавал принципът на
добросъвестност и справедливост, а отделно от това, сумата за поръчителство
се заплащала без кредитополучателят да получава нещо насреща, а само
увеличавал дължимата сума с над 50 %. На следващо място, заплащането на
сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
1
свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото сключването на
Договора за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на
договора за потребителски кредит, без когото последния не може да бъде
сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за
поръчителство се нарушавало изискването за размера на ГПР. От друга
страна, при справка в ТР се установявало, че едноличен собственик на
капитала на "A." ЕООД е "K." АД, като печалбата на първото дружество от
извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в
полза на едноличния собственик "K." АД. Поради това, при сключване на
договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение,
което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "K." АД. Със
сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за избягване
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, На следващо място, Договора за
поръчителство бил нищожен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП. В
случая налице било нарушено изискването за добросъвестност и
справедливост, което довело до неравноправие на правата на страните, а освен
това Договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Моли
да бъде да постановено решение, с което да бъде осъден ответникът "A."
ЕООД да заплати на ищеца сумата от 80 лева – недължимо платена сума по
„Договор за предоставяне на поръчителство“ от 21.06.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното
изплащане. Претендира разноски. В писмена молба преди съдебно заседание
прави оттегляне на предявения иск за разликата от над 5,84 лева до 80,00 лева
– недължимо платено по недействителен договор за предоставяне на
поръчителство от 21.06. 2023г.. , като заявява, че не претендира разноски
върху оттеглената част от иска. Представя списък на разноските – за ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „A.“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Не
оспорва, че между ищеца и K. ЕАД е сключен договор за потребителски
кредит от 21.06.2023г., както и не оспорва, че във връзка с обезпечаване на
този кредит между страните по делото е сключен договор за предоставяне на
поръчителство. Твърди, че със сключването на този договор се е задължил
като поръчител да гарантира задължението на ищеца по договора за кредит,
за която услуга било дължимо възнаграждение в размер на 54,30 лева,
погасяването на което било разсрочено на 3 месечни вноски, съгласно
погасителен план. Счита, че размерът на това възнаграждение бил съобразен с
риска, който ответника поема – възнаграждението било дължимо само за
периода на предоставяне на услугите, като към датата на подаване на исковата
молба задължението за предоставяне на поръчителство било изцяло
предсрочно доброволно погасено. Не оспорва, че ищецът е извършил
2
плащания по сметка ответника, като оспорва, че по сметка на ответника е
постъпила сумата от 80 лева, представляващи възнаграждение за
предоставеното поръчителство. Твърди, че на ответника била заплатена
сумата 5,84 лева, поради което ако бъде приет за нищожен договора, следвало
да бъде върната сумата от 5,84 лева, като недължимо платена, а не
претендираната сума от 80,00 лева. Посочва, че не отговаряло на истината
твърдението, че кредитополучателят бил задължен да сключи договор за
предоставяне на поръчителство, което да служи за обезпечение на главното
задължение по договора за кредит. Твърди, че възнаграждението на
поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не
отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно чл. 3 б. ж. от
Директива 2008/48/ЕО. Посочва, че предоставянето на обезпечение, в това
число и поръчител било изцяло доброволно и зависело от избора на
конкретния клиент, като сключването на този договор не бил задължително
условие за получаване на кредита, като възнаграждението на поръчителя не
следвало да бъде включено в ГПР. Посочва, че договорът за предоставяне на
поръчителство се сключвал с подписването на договора за кредит, като се
знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се
уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя A., по който
бъдещ договор K. ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя по
бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на
сключване на договора, поради което и не било общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Счита, че наличието
на свързаност между ответното дружество и K. ЕАД само по себе си не водело
до скрито оскъпяване на кредита. Моли иска да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода на устните
състезания не взема становище. В писмена молба взема становище за
неоснователност на предявения срещу дружеството иск, както и прави
възражение за липса на предпоставки за приложение на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, а в условията на евентуалност възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 21.06.2023г. между „K.“ ЕАД и В. М. Б. , е
сключен договор за потребителски кредит № 2793082, по силата на който „K.“
АД се задължил да предостави на ищцата потребителски кредит, в размер
на200 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото
от кредитополучателя заявление. Част от договора е и погасителен план за 3
вноски с посочен падеж, главница, лихва и обща размер на вноската. В чл. 4 от
същия договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се
съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с
3
одобрен от K. гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за
отпускане на кредит. В, ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е
заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в
размер на 14 /четиринадесет/ дни. /
По делото не се спори, а това се установява и от писмените
доказателства, че на 21.06.2023г.- датата на сключване на договора между "K."
ЕАД и ищцата В. М. Б., последната и ответникът са сключили Договор за
предоставяне па поръчителство, по силата на който "A." ЕООД, е поело
задълженията да сключи договор за поръчителство с "K." ЕАД, по силата на
който да отговаря пред "K." ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно
уговореното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство,
потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия,
съгласно Приложение № 1. Видно от Приложение № 1 към същия договор,
възнаграждението е било определено в размер на 54,30 лева, платимо на три
вноски в посочените размери. Видно от договора за поръчителство, В. Б. е
следвало да заплаща възнаграждението, като "K." ЕАД е овластено вместо
поръчителя "A." ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор-
съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора
за поръчителство.
По делото не е спорно, че "K." ЕАД е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства.От справка в търговския регистър се установява,
че кредиторът "K." ЕАД е едноличен собственик на капитала на "A." ЕООД.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури
едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по
процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).
По делото не се спори, че ищеца е погасил предсрочно задълженията си
по процесният договор за кредит, видно и от удостоверение 134012 от
11.10.2024г. на K. ЕАД. Не се спори и, че в полза на ответника "A." ЕООД е
заплатено възнаграждение в размер на 5,84 лева, което се установява и от
приетата справка-извлечение от системата на A. ЕООД. Установи се от
удостоверение за липса на задължения № 1094885/11.10.2024г. , че към
4
11.10.2024 ищцата не дължи суми и няма задължения по договор за
предоставяне на поръчителство от 21.06.2023г..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи.
С молба вх. № 229/14.01.2025г. при Районен съд Свищов
именувана писмено становище, ищцата В. Б., чрез пълномощника адв. Д. М.
от АК Пловдив оттегля предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за
разликата от 5,84 лева до 80,00 лева – недължимо платена сума по Договор за
предоставяне на поръчителство от 21.06.2023г.. , с оглед на представена от
ответника справка за извършени плащания. Съобразявайки направеното
оттеглене от ищцата на този иск за разликата от 5,84 лева до предявения
размер от 80,00 лева, както и обстоятелството, че не е необходимо становище
на ответника, тъй като оттеглянето е направено до приключване на първото
заседание по делото, отчитайки, че съдът не се е произнесъл по така
направеното оттегляне над посочения размер, намери, че производството по
делото следва да бъде прекратено по отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД за
разликата от 5,84 лева до 80,00 лева - главница – недължимо платена сума
по Договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2023г.. ,поради
оттегляне на иска от ищцата В. М. Б. за разликата от 5,84 лева до предявения
размер от 80,00 лева – главница.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД- ответното дружество "A."
ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 5,84 лева -
представляваща заплатената от нея сума по нищожен на основание чл. 26, ал.
1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.чл.19, ал. 4 от ЗПК и
чл. 143 от ЗЗП Договор за поръчителство от 21.06.2023г. , сключен във връзка
с Договор за потребителски кредит № CN 2793082/21.06.2023г.
Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. В случая ищцата претендира връщане на суми, платени
по нищожен Договор за поръчителство , следователно платени без правно
5
основание, но същият договор е сключен във връзка с Договор за
потребителски кредит № CN2793082/21.06.2023г., поради което по така
предявения иск подлежи на разглеждане и договорът за кредит. По отношение
на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са
специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия
не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. В конкретния случай се установи от договора, че при посочване
на ГПР в договора, не са включени разходите, извършени от
Кредитополучателя, представляващи възнаграждения за поръчителство по
договора за гаранция сключен с поръчителя "A." ЕООД. При включване на
тези разходи, ГПР който е определен в договора за кредит на 48,21 %
безспорно ще надхвърли значително ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В
конкретния случай посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В
договора за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от
потребителя. В погасителния план не е включено задължението, поето по
договора за поръчителство. От страна на търговеца е приложена
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в
т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 213,57 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което
ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена
при изчисляване на посочения ГПР.
Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в, ал.
1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за
кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е
следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка
с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с
договора за кредит.
Същевременно според Договора за предоставяне на поръчителство,
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод,
че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
6
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства. Съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл. 4 от
договора за кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до
неговата реална промяна, защото задължава кредитополучателя да
предприеме правни действия, като се задължи с допълнителни разноски пред
дружеството поръчител. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Анализът
на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно,
че потребителят, за да не заплаща разходи за неизпълнение на задължения по
договора, следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено
от кредитора юридическо лице - поръчител. Следователно от гореизложеното
се налага извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът
намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
предоставяне на гаранция е неравноправна, защото изискването за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя
дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки, което с оглед
установените данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата
около избора на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит,
включване на възнаграждението в погасителния план по договора за кредит и
събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството - поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор
за сключване на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя
дружество - поръчител - не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на
кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на
7
поръчителство от 21.06.2023 г. се явява нищожен поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е
уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от
поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той винаги
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. По силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "K." ЕАД, за което
цялото възнаграждение е поето от потребителя. Поръчителят по договора за
предоставяне на поръчителство, който е и икономически по- силният субект,
разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да
иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и
законна лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и
договорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск при
предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова
защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Срещу
заплащането на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което е в размер на 54,30лева - близък до този на получената в
заем сума - 200лева, ищецът - потребител не получава каквато и да било
услуга. Ето защо, този договор се явява нищожен, като накърняващ добрите
нрави, и основателно се явява възражението на ищцата в тази насока.
В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но
в случая и липсва престация от една от страните по договора - поръчителя,
поради което и този договор се явява недействителен като лишен от
основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за
предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в
ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това,
8
че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка.
Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер
по отношение на договора за потребителски кредит. В случая сключеният
договор за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително
одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият
е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Това
обстоятелство обосновава, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, което води до значително
неравновесие между правата на потребителя на услугата и търговеца и
нарушаване на принципа на добросъвестност, от което може да се изведе
основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника
"A." ЕООД искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е
основателна и следва да се уважи. Уважаването на предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД предпоставя ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
поръчителство, наличието на основания за нищожност, плащане на
процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е
платена на годно правно основание. В случая съгласно гореизложеното съдът
прие, че договорът за поръчителство е нищожен. Не се спори, а и се установи,
съдът приев каквато нана ищеца.
че ищцата е заплатила претендираната сума от 5,84 лева , като
възнаграждението по договора за гаранция и същата е постъпила в
партримониума на ответника "A." ЕООД. Съдът намира, че ответникът не е
доказал наличие на валидно основание за получаване на сумата.
Ето защо, платената сума по Договор за предоставяне на поръчителство
е дадена при начална липса на основание за плащането, поради което е като
недължимо платена подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от
ЗЗД и предявеният иск за осъждане на ответника да заплати сумата 5,84 лева –
главница – недължимо платено сума по Договор за предоставяне на
поръчителство от 21.06.2023г. , ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане следва да
бъде уважен.
9
При този изход на делото основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на сторените разноски. По делото е договорено процесуално
представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което,
възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв. Д. М. - АК
Пловдив. Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен
с фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените
процесуални действия и с броя на съдебните заседания, отчитайки, че не се е
явявал в съдебно заседание процесуален представител на ищцата. Представен
е списък по чл.80 от ГПК, в който адв.М. е посочил възнаграждение в размер
на 480,00лева с ДДС. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност , с мотив, че следва да се присъди възнаграждение в минимален
размер, което възражение съдът счете за неоснователно. В случая, съгласно
чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. , адвокатските възнаграждения за
осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се
определят съгласно цената на иска и при цена до 1000,00лева,
възнаграждението е 400,00лева.Толкова е и претендираното от процесуалния
представител-480,00лева, с начислен ДДС и в този размер следва да се
присъди.
При този изход на делото ответникът „A.“ЕООД следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 50,00 лева - ДТ.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
Прекратява производството по гр.дело № 778/2024г. по описа на РС
Свищов по предявения от В. М. Б. иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД против
„A.“ЕООД, ЕИК *********, за разликата от 5,84 лева до 80,00 лева
главница, ведно със законната лихва върху тази сума/ разлика от 5,84 лева до
80,00 лева/ от завеждане на делото до окончателното плащане, поради
оттегляне на иска от В. М. Б. за разликата от 5,84 лева до предявения размер
от 80,00 лева – главница.
10
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, с частна жалба, в
едноседмичен срок от получаването.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „A.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление **************************
да върне на В. М. Б. с ЕГН ********** от с. ******************* сумата
5,84 лв. /пет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща платено
без правно основание възнаграждение по нищожен Договор за предоставяне
на поръчителство от 21.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.10.2024
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „A.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ************************ да заплати на В.
М. Б. с ЕГН ********** от с. ******************* направените по делото
разноски в размер на 50,00 лева - ДТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „A.“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
**************************** да заплати на адв. Д. В. М. от АК Пловдив, с
адрес на кантората ********************* сумата 480,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по гр. д. 778/2024 г. по описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11