Р
Е Ш Е Н И Е
№
166
Габрово,
01.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря
Радина Церовска и с участието на прокурор Рачева от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа
докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 145 от 2021 година по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ касационна жалба с вх. № СДА-01-1698 от 29.09.2021 г., подадена
от ЦУ на НАП, Дирекция Фискален контрол, чрез юрисконсулт К.Д., против Решение
№ 61 от 19.07.2021 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н.а.х.д. №
190 от 2021 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна и
потвърждаване на отмененото с него НП № 552994-F550951 от
3.12.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“– Велико Търново,
в Централно управление на НАП, с което на „***, са наложени две имуществени
санкции, всяка от по 500.00 лв., за нарушения на чл. 59а от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ по две фактури и НАП е осъдена да заплати на същото
дружество деловодни разноски в размер на 600.00 лв.
Нарушенията, за които е издадено процесното НП, се изразяват в следното:
При извършена оперативна проверка от органи на НАП на 28.02.2020 г. на
обект – ***, стопанисвана и експлоатирана от дружеството – жалбоподател, и
направена последваща проверка в информационните масиви на НАП, е установено, че
дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажба на течни горива
по чл. 3, ал. 2 от НаредбаН-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на нормата на
чл. 59а, ал. 1, като не е подало данни за полученото гориво по надлежен ред, с
което е нарушило реда и начина за подаване на данни, формата и срока на
подаването им, като не е изпълнило задължението си в законово установения срок,
а именно:
- За доставка на дизелово гориво Б6, получена на 27.09.2019 г. в количество
от 11 925.00 л., осчетоводено въз основа на фактура от същата дата, издадена от
„Товарни превози“ АД, по АДД от същата дата;
- За доставка на дизелово гориво Б6, получено на 30.09.2019 г. в количество
от 6 956.00 л., осчетоводено по фактура от същата дата, издадена от същия
доставчик, по АЗДД от същата дата.
Задълженото лице не е изпълнило задълженията си да въвежда данни за
доставени количества горива по документи, въведени чрез ЕСФП, съдържащи
уникален контролен номер /УКН/ на АДД или митнически референтен номер /МРН/ на
ЕАД за тези доставки, с което е нарушило чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. За нарушението на
основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500.00 лв.
В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
Жалбоподателят счита, че сочената като нарушена правна норма препраща към
правилото на чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС, с оглед наличието на ал. 11, т. 5 от
същия нормативен акт, според която норма данни по ал. 10 не се подават от
получател на доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система
с фискална памет. По силата на тази норма в случаите, при които данъчно
задълженото лице /ДЗЛ/ доставчик или получател по доставката на течни горива,
не е задължено да подава данни към НАП по начина, утвърден в чл. 59а, ал. 1 от
Наредбата. Дружеството притежава такава електронна система за фискално отчитане
/ЕСФО/, чрез която отчита доставените количества горива чрез въвеждането им в
същата и този е правилно отразен в процесното НП, както и в Заповед за налагане
на ПАМ № 10778 от 9.06.2020 г. Дружеството е изпълнило и задължението си по чл.
3, ал. 3 от Наредбата, а именно – подадени са своевременно нужните данни за
доставка по установената дистанционна връзка на данни /нивомерна измервателна
система/, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение на обекта. При наличието на такава система, по всяко
време може да бъде направена справка за наличните количества течни горива,
което води до извода, че дружеството не е целяло укриване на приходи и
неспазване на материалния закон. Също така в търговския обект – въпросната
бензиностанция, продажбите на течни горива се извършват чрез средствата за
измерване на разход и така регистрирането на продажбите се извършва с издаване
на фискална касова бележка за всяка отделна продажба на гориво, като се издава
и касов бон. Щом продажбите на течни горива се извършват чрез средства за
измерване, а отчитането на приходи се обвързва с продажбата, а не с покупката
на гориво, то следва, че дружеството не укрива приходи и не уврежда фиска. Заповедта,
с която е наложена ПАМ за същото нарушение, е отменена с влязло в сила съдебно
решение по тези причини.
За да отмени процесното НП, РСС е счел, че не е налице нарушение,
реализирано от дружеството, т.к. за него не е било налице и задължение по
сочената като нарушена правна норма. Фактите не са спорни. Те са описани в
процесното НП. Районният съд се е спрял също на нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, която прави
неприложима разпоредбата на ал. 10 от същия. Не е налице неправомерно поведение
от страна на търговеца. Наличните по административно наказателната преписка
документи са достатъчни, за да се установи, че процесните доставки са реализирани
в бензиностанцията, стопанисвана от него, но той притежава нивомерна система за
отчитане на полученото гориво и тя е отчела процесните доставки. Дали
съответната информация е достигнала до НАП и ако не е, то по какви причини е
станало това, е неотносимо към спора, а и не е било изследвано от АНО.
Задължението по чл. 3, ал. 3 и чл. 59а от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е такова
за поведение, а не за резултат, търговецът е длъжен да подаде данните за
получените от него доставки към НАП чрез ЕСФП, без да е задължен да гарантира,
че те получени. В случая и при двете доставки от нивомерната система на обекта
са отчетени същите, който факт е бил известен на наказващия орган, предвид
изричното му отразяване в Приложение № 1 към Протокол от 4.06.2020 г. за
извършена проверка на „***.
По тези съображения РСС е отменил процесното НП.
В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт. Жалбата
е депозирана в 14-дневен срок от съобщаването на съдебноторешение, подадена е
от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност.
В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Цанкова, която
поддържа жалбата.
Ответната страна се представлява от адв. Урумов, който оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. В него нарушението е
описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП.
Процесното НП е издадено също от компетентен орган, в рамките на
предоставената му от закона компетентност.
По делото е установена по несъмнен начин описаната от първоинстанционния
съд в атакуваното Решение фактология, която не следва отново да се преповтаря.
От основно значение в случая е дали ответникът по касационната жалба е бил
длъжен да подаде данни в срока и формата по чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18 от
2006 г. на МФ за получено гориво на посочените две дати, въз основа на
визираните в НП две фактури, при положение, че търговецът е оборудвал обекта си
с нивомерна система, която автоматично отчита полученото в резервоарите на
бензиностанцията гориво и подава тези данни в НАП.
Касаторът мотивира жалбата си с това, че съдът неправилно бил възприел
фактическата обстановка, но не сочи кои факти са спорни или неправилно
възприети и/или интерпретирани от съда. В случая РС е достигнал до извода, че
фактологията е безспорна и установена, който извод се споделя и от настоящата
съдебна инстанция.
Съдът взе предвид, че с Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС, първо отделение,
е потвърдено първоинстанционното решение на АСГ с № 154 от 17.08.2020 г.,
постановено по адм. д. № 215 от 2020 г., с което е отменена Заповед за налагане
на ПАМ № 10778/9.06.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция
„ОД“ при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка на същото дружество на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговския обект /бензиностанция/
за две твърдяни нарушения, които съвпадат с процесните по настоящото НП. ВАС
също е отчел, че тези две процесни и по настоящото дело доставки на горива са
отчетени чрез нивомерната измервателна система /НИС/ и не е посочена и изяснена
причина, поради която данни не са постъпили в информационната система на НАП. В
настоящото административно-наказателно производство този въпрос също не е бил
разгледан от актосъставителя и АНО. В НП дори не се упоменава, че нивомерната
система не е отчела акуратно двете доставки и че е налице разминаване в данните,
находящи се в НАП, с данните по счетоводни документи в обекта досежно
процесните доставки. В административното дело е отчетено несъответствие между
декларираните с документ доставки за дизелово гориво и отчетеното чрез НИС
вливане в посочен размер, но тези аргументи и мотиви не са били изложени в
заповедта и тя е отменена като немотивирана. В процесното НП изобщо не става
въпрос за установяване на такова несъответствие, а само за неотчитане на данни
„по съответния ред“, въпреки, че в обекта е налице ЕСФП чрез въведената
нивомерна измервателна система и в НАП е получавана информация от НИС. И към
датата на констатиране на нарушение, и към датата на издаване на НП, както и
към настоящия момент нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5, във вр. с ал. 10 от ЗДДС
е една и съща и според нея ДЗЛ - доставчик/получател
по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за
приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис. Тези данни обаче не се подават от получателя за доставки,
какъвто се явява санкционираното дружество, които
той е отчел като получени
чрез електронната си система с фискална памет, какъвто е настоящият случай.
В официалния сайт на НАП по настоящем е поместена следната информация: „Лицата,
които извършват продажби и/или зареждания за собствени нужди на течни горива,
използват ЕСФП за регистриране и отчитане на тази своя дейност.
Видове ЕСФП и средства за измерване:
Към електронните системи с фискална памет функционират различни видове и
типове средства за измерване на разход/обем, които са одобрени по смисъла на
Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за
техническите изисквания към продуктите. Подробна информация за всички средства
за измерване на разход/обем от одобрен тип, можете да намерите в „Регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване“, поддържан от БИМ.
Лицата, използващи ЕСФП, са длъжни да предават към НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия/зареждане
на течни горива/. За тази цел, като
средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система
за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.“
Извадката е от сайта на НАП: https://nra.bg/wps/portal/nra/fiskalni-ustroystva-supto-i-e-magazini/fiskalni-ustroistva/elektronna-sistema-s-fiskalna-pamet-i-sredstva-za-izmervane-esfp
Така поместената информация съответства на изискването по чл. 3, ал. 3 от
Наредба Н-18/2006 г.
Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 59а, ал.1 от Наредбата, лицата
по чл. 118, ал. 9
и 10 ЗДДС
подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение №
22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част
от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни
за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им. В случая обаче приложение
намира горецитираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, като това
задължение не е налице за получателя на такива доставки, който е отчел вече
същите чрез ЕСФП. В самия АУАН и в
процесното НП е отразено, че дружеството „не е изпълнило задължението си да
въвежда данни за доставени количества горива по документи, въведени чрез ЕСФП“
– т.е. двете фактури и съдържащата се в тях информация следва да се считат за
„въведени чрез ЕФСП“ в случая. Дали информацията е пристигнала в НАП и с какво
съдържание е тя – този въпрос изобщо не е обсъждан в НП.
Свидетелите, разпитани в хода на първоинстанционното съдебно производство,
също потвърждават, че нивомерна система има, но не може да се каже дали е била
изправна, това не е било изследвано. Получените количества били отчетени чрез
тази система, но за тях не били подадени документи, съответно – доставките не
били отчетени документално. Така, напр., свидетелят *** заявява: „На място на
проверката не сме констатирали нарушение, но предварително по задание работна
карта имахме две доставки, които бяха отчетени в нивомерната система, но не
бяха подадени документално в НАП от длъжностно лице в бензиностанцията.“. В НП
не са посочени фактите относно наличната НИС, как са били регистрирани и
отчетени чрез нея процесните две доставки, а такива уточнения не могат да се
правят на етап след издаване на постановлението.
В заключение АСГ споделя становището на първоинстанционния съд, че документите
за тези две доставки са достатъчни, за да се установи, че процесните доставки
са реализирани в бензиностанцията. Наличната ЕСФП в обекта е работеща, вкл. на
автоматичен режим, видно от Протокол за извършена проверка от 28.02.2020 г. В
НИС доставките са били отчетени, видно от същия Протокол, но не са подадени
допълнително и документи, които да отчетат доставката. Видно от приложена
Справка зарегистрирани съобщения на гориво на дружеството от НИС е видно, че на
двете процесни дати в НАП е получена информация за доставени количества такова,
но тези отчетени количества се отличават от количествата по двете фактури.
Административните органи не са изследвали на какво се дължи това различие, не
са го отразили в АУАН и НП и в действителност са останали неизяснени в хода на
проверката и административно наказателното производство елементи от
фактическата обстановка, които са съществени и относими към спора. Като е
отменил НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един законосъобразен и мотивиран
съдебен акт.
Поради така изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на РС
следва да се остави в сила като мотивирано и законосъобразно.
При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на деловодни разноски пред настоящата съдебна
инстанция, равняващи се на стойност 600.00 лв. – адвокатско възнаграждение,
чийто размер не е оспорен в о.с.з. и е установен на база подписан и сключен
писмен договор, приложен по делото към отговора на касационната жалба и
посочени в приложения Списък на разноските от ответника в съдебно заседание.
Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 61 от 19.07.2021 г., постановено по
н.а.х.д. № 190 от 2021 г. по описа на районен съд Севлиево, с което е отменено
Наказателно постановление № 552994-F550951 от 3.12.2020 г., издадено от началник Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ***, на
основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за нарушение на чл. 59а от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 18, ал. 10 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите, ЦУ на НАП, София, да заплати на „***,
деловодни разноски на стойност 600.00 /шестстотин/ лв., съставляващи договорено
и изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№…………
гр. Габрово, 5.10.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от пети
октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по касационно административнонаказателно
дело № 145 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ касационна жалба с вх. № СДА-01-1698 от 29.09.2021 г., подадена
от ЦУ на НАП, Дирекция Фискален контрол, чрез юрисконсулт К.Д., против Решение
№ 190 от 2021 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н.а.х.д. № 190
от 2021 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна и потвърждаване
на отмененото с него НП № 552994-F550951 от
3.12.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“– Велико Търново,
в Централно управление на НАП, с което на „Панацея“ ООД, Севлиево, ЕИК:
*********, са наложени две имуществени санкции, всяка от по 500.00 лв., за
нарушения на чл. 59а от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ по две фактури и
НАП е осъдена да заплати на същото дружество деловодни разноски в размер на
600.00 лв.
След направената по делото проверка, настоящият
докладчик установи, че касационната жалба е подадена от заинтересовано лице в
законния срок и против подлежащ на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН пред АСГ съдебен акт,
поради което същата следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. с призоваване
на страните.
Предвид на така изложеното Административен съд
Габрово
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. за 10.11.2021
г. от 10.00 часа, за когато на страните и Окръжна прокуратура Габрово да се
изпратят призовки.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на
страните, в едно с призовките.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/